№ 16587
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110139362 по описа за 2023 година
Предявени е иск по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД “......“ твърди, че със собственика на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА
9525 ТС е сключил застрахователен договор-комбинирана застрахователна полица №
030Х0391327/11.06.2018 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ за период от 18.06.2018 г.
до 17.06.2019 г. Заявява, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, като на 17.07.2018 г., на ул.„Бистришко шосе“ преди ул„204-та“,
процесното МПС е попаднало в необезопасена, несигнализирана и пълна с вода дупка на
пътното платно. Поддържа, че е изплатил сумата от 2550.56 лева и е прихванал сумата от
1046.52 лева, като дължима премия, срещу вноските по застрахователния договор, или общо
сумата от 3597.08 лева по застраховка „Каско“ и образувана при него щета №
10018030120485/19.07.2018 г. за посочените в исковата молба вреди-предна броня, предна
ходова част на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС. Твърди, че ....... „.............“ е
длъжна да стопанисва и поддържа в изправност републиканската пътна мрежа, включително
чрез поставяне на пътни знаци и т.н., което не е направила. Заявява, че с плащането на
обезщетение/прихващане на сумата, срещу вноските по застрахователния договор/ е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Претендира ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 3607.08 лева, с включени 10 лева ликвидационни разходи,
заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 14.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските.
Ответникът ....... „.............“ е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то,
размера на изплатеното обезщетение и размера на вредите. Заявява, че водача на увреденото
МПС е допринесъл за настъпване на ПТП-то. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
1
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установява от Комбинирана застрахователна полица за застраховки
„Каско“ и „Злополука“ № 030Х0391327/11.06.2018 г., обективираща сключен между ищеца
ЗАД “......“ и „Пропап“ ООД, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на
автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС застрахователно обезщетение до 28 500 лева при
настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите
условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 00.00 часа на
18.06.2018 г. до 23.59 часа на 17.06.2019 г.
От представения Протокол за ПТП № 1718687/17.07.2018 г., съставен от Ников-
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 17.07.2018 г. водачът
И. Г. И. на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС, управлявайки същия се движи по
ул.“Бистришко шосе“ от ул.“История славянобългарская“ и на кръстовището с ул.“204-та“,
преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като се нанасят
материални щети на МПС-то. От този Протокол се установява, че видимите щети на
автомобила са - предна броня, предна ходова част(авариен режим; МПС-то не е в движение).
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща за съда материална доказателствена сила,
относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и причинените вреди на
автомобила. В протокола е отразено, че същия е съставен по данни на водача на лекия
автомобил, но в него изрично е удостоверено, че контролния орган е изготвил същият въз
основа на докладна записка, като е изготвил и схема в съставения от него протокол. По
делото не се обори от ответника материалната доказателствена сила на протокола за ПТП,
поради което съдът приема, че водача на автомобил автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525
ТС е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила при
реализиране на ПТП-то видимо са причинени вреди - предна броня, предна ходова част и
автомобила не е в движение.
Приложено е по делото Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 19.07.2018 г., от което се установява, че на 17.07.2018 г. е настъпило ПТП, при
което автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС по време на движение е попаднал в дупка
на пътното платно.
От представените по делото Опис-заключения по щета № 10018030120485 от
30.07.2018 г. и от 20.08.2018 г.; Калкулация-ремонт № 0306-100-2/03.09.2018 г. и Опис на
щетите по претенция №10018030120485 от 20.07.2018 г. се установяват следните вреди по
автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС- серво кормилна кутия(подмяна); предна кора под
двигател(подмяна) и облицовка предна броня(боядисване).
Доказва се от представените по делото Доклад по щета №10018030120485 (от
определения размер на обезщетението 3597.08 лева се прихваща дължимата премия от
1046.52 лева /стойността на 2-ра, 3-та и 4-та вноски/ и се получава сумата от 2550.56 лева) и
2
Преводно нареждане № П13088306/17.09.2018 г., че ищеца е заплатил на собственика на
автомобила „Пропап“ ООД сумата от 2550.56 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за вредите по процесното МПС.
От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен
материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца
съответстват на механизма на ПТП, описан в Протокол за ПТП № 1718687/17.07.2018 г.,
поради което е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
причинените вреди на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС. Според вещото лице
размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното
събитие по средни пазарни цени е 3600.59 лева.
По делото е разпитан свидетеля И. Г. И., чиито показания съдът възприема, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия.
Свидетелят сочи, че е управлявал автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС и при
движение по ул.„Бистришко шосе“ близо до пряката ул.„204-та“ се чул удар отдолу, като
колата се е ударила в дупка. Заявява, че дупката не е била обозначена с табела и колата е
била загаснала и не е можела да продължи на собствен ход. На свидетеля бе предявен
Протокол за ПТП № 1718687/17.07.2018 г., като същият заяви, че под участник 2 подписа е
негов.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден
застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ
процесния застрахователен риск; възлагане на определена работа от ....... „.............” на друго
лице – нейни служители и работници, във връзка с републиканската пътна мрежа;
настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на .......”.............” –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупки на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от републиканската пътна
мрежа, с изпълнението на която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата
и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.
15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като
макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от
ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 411, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от
законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищецът е
3
предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на определени физически
лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – .......
„.............”, е възложил да поддържат в изправност републиканските пътища и носи
отговорност за бездействията на тези лица. Държавата, съгласно чл.7 от Конституцията на
РБ отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. В тази връзка носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от
ЗЗД, като възложител на работата, за вредите, причинени виновно от съответни физически
лица при или по повод на изпълнение на възложената им от ....... „.............”, без да е
необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил
тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увредения – собственик на лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС е съществувало
по аргумент от чл. 399 и чл.410, ал. 1 от КЗ действително застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско”, въз основа на който ищецът е
приел да покрива за горепосочения период риска от увреждането на собствения на
застрахования лек автомобил. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие – процесното ПТП, за което застрахователят е бил длъжен да изплати
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В
резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между страните, че пътя на
който е реализирано произшествието е републикански път, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1 от същия закон, а не само
защото е собственик съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗДС, във връзка с чл.18, ал.1 от КРБ, .......
„.............” е задължена да осъществява дейностите по поддържането му, съгласно чл.30, ал.1
от ЗП, но е имала и задължението съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи съответната
необезопасена дупка с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците
в движението. ....... „.............” като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 от ЗП
и чл. 13 от ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В случая бездействието на последните по необезопасяването и
необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30
от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези правни
съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл. 49 от
ЗЗД на застрахования при него собственик на увредения лек автомобил срещу ответника.
Обемът на суброгационното вземане по чл.411, ал.1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят по имущественото застраховане е
платил на застрахования, тъй като встъпването в чуждо право при наличието на
предвидените в закона предпоставки настъпва, в случай че това право съществува и в обема,
4
който то има към момента на суброгирането.
С оглед на гореизложеното за меродавна следва да се приеме действителната
стойност на причинените вреди, която е в размер на 3600.59 лева/като обичайния размер на
ликвидационните разходи е между 0 и 20 лева/, определена по изслушаната и приета
съдебно-автотехническа експертиза. В тази връзка предявеният иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 3607.08 лева (с включени
10 лева ликвидационни разноски). Последица от уважаването на иска е присъждането на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 14.07.2023 г.
до окончателното изплащане.
По разноските:
Във връзка с изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 694.28 лева, представляваща разноски за
държавна такса от 144.28 лева, възнаграждение на вещо лице от 400 лева, възнаграждение
на свидетел от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....... „.............“, БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. София, бул.”Македония” №3,
да заплати на ЗАД“......“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.”Стефан Караджа“ №2, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД,
сумата 3607.08 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ №
030Х0391327/11.06.2018 г. и образувана при ЗАД“......“ АД застрахователна преписка по
щета № 10018030120485 за причинени на лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 9525 ТС
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба-
14.07.2023 г. до окончателното й плащане и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата
от 694.28 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5