Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
04.01.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 3019/ 2017г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1
и сл.ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 10054/20.11.2017г. при
ЧСИ и вх.№ 37407/ 08.12.2017г. от адв.Ст. Т., АК-Пловдив с посочен адрес: гр.П.,
ул.“П**“, № *** като процесуален представител на Търговска банка „Виктория“ ЕАД
– гр.София, представлявано от изп.директори К. Г. Ж. и Г. Д. Д. против
Разпределение от 17.11.2017г. по изп.д.№ 641/ 2017г. по описа на ЧСИ П. Н., с
рег.№ 911 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив. По изложени доводи
в жалбата се иска отмяна на обжалваното
разпределение на съдебния изпълнител и извършване на ново разпределение.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпило
е възражение от ответника по жалбата „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД - гр.Пловдив,
представлявано от управителя В. А. К. чрез пълномощника си адв. Д. П.,
АК-Пловдив с посочен съдебен адрес:***, партер, в качеството си на първоначален
взискател по изпълнителното дело.
Оспорва се жалбата като
неоснователна.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., чрез които се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в преклузивния срок по чл. 462, ал.2 ГПК, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по издаден в
полза на взискателя „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД - гр.Пловдив изпълнителен лист от
01.08.2017г. по ч.т.д.№ 438/ 2017г. по
описа на ПдОС, постановено във връзка с постигната и утвърдена Спогодба от
06.07.2017г. по арб.дело №2/2017г. по описа на Арбитражен съд към Сдружение на
добрите адвокатски практики – гр.София за събиране на вземания за стойност на
извършени подобрения в размер на 84 198 лв и акцесорни вземания: договорна
неустойка в размер на 139 000 лева , законна лихва върху главницата,
считано от исковата молба от 10.05.2017г. до изплащането й , такса за
образуване на арбитражно дело в размер на 6 340 лева, адвокатски хонорар в
размер на 5 400 лв и депозит за разноски по арбитражното дело №2/ 2017г. в
размер на 100 лева от длъжницата К.Л. К. ***.
Принудителното
изпълнение е насочено върху недвижим имот , представляващ СОС с идентификатор *** по КККР, одобрен със
Заповед на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.П., ул.“***“, №**, собственост на
длъжницата, който е бил изнесен на публична продан и с Протокол от 08.11.2017г.
първоначалният взискател „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД - гр.Пловдив е обявен за
купувач на имота за предложената от същия сума/цена от 236 000 лева и като
сума - предмет на обжалваното постановление за разпределение, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземането на другите взискатели по делото.
Върху описания недвижим имот е налице вписана
договорна ипотека, вписана в АВ – СВ – гр.Пловдив на 11.02.2010 г., акт том 1,
акт № 164 от 2010г., двойно входящ регистър 2466, за обезпечаване вземането на
Търговска банка „Виктория“ ЕАД в размер на обезпеченото вземане от 120 000
евро.
С
Разпореждане от 02.11.2017г. и на основание чл.456 ГПК вземането на ипотекарния кредитор е
присъединено и същият е в качеството си на присъединен взискател по изпълнителното дело.
С
депозираната жалба от присъединения взискател – ипотекарния кредитор Търговска
банка „Виктория“ –София , постановеното разпределение от 17.11.2017г. се
обжалва по отношение на приетата за
разпределение сума за разноски на първоначалния взискател „Бедрайв Инвестмънт“
ЕООД за адвокатско възнаграждение за процесуален представител по изп.дело в
размер на 4 500 лева в първия ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и в
същия ред на привилегировано вземане пропорционалната такса по т.26 с вкл. ДДС
на ЧСИ в общия му размер от 23 538.44 лева, както и в реда по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД вземането на първоначалния взискател, за
които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти в
общия му размер от 239 505.17 лева.
По отношение на
разпределената сума по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
в размер на 4 500 лева за адвокатско възнаграждение се оспорва с
възражението, че по делото не е представено доказателство, че е реално сторено.
Възражението се намери за неоснователно.
Видно от представения ДПЗС от 11.05.2017г. с
приложено към същия пълномощно за процесуално представителство на адв.Д.
П. / л.9/ по делото относно договореното в размер на 4 500 лева
възнаграждение , платимо в брой, страните по ДПЗС са посочили , че
възнаграждението е платено , поради което следва да се приеме, че в тази част
ДПЗС има характер на разписка за получаване на сумата. Принципно съобразно т.6
от ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разноските за адвокатско възнаграждение на
първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределя, какъвто е настоящия случай, се включва като вземане с
право на предпочтително удовлетворяване в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
По отношение на включената за разпределение
сума в първия ред на вземанията с право на предпочтително удовлетворение по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД сума за пропорционалната такса на ЧСИ по чл.26 от ТТРЗЧСИ
жалбоподателят възразява с довод от т.6
от ТРС № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС за това, че тази такса не се ползва с
привилегията от първи ред на цитираната разпоредба, а следва да се изплаща със
вземанията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, в
каквато насока се извършва позоваване и
на Решения по гр.д.№ 243/2015г. и гр.д.№ 395/ 2014г. на ВтАС.
Възражението
се намира за неоснователно. Принципно таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ се събира от
сумата, предмет на разпределение , като
същата има характер на разноски във връзка с принудителното изпълнение и се
предвижда за плащане в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. В този смисъл е налице също
съдебна практика - Решение по в.гр.д.№
521/2017г. на ПдАС.
Оспорва
се на следващо място като недопустимо зачитането на право на задържане на
първоначалния взискател от страна на частния съдебен изпълнител по чл.136,
ал.1, т.4 ЗЗД с главното възражение, че взискателят „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД е имал качеството на наемател относно
недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, в който са извършените
подобренията, стойността на които ведно с други акцесорни вземания са предмет
на издадения изпълнителен лист, поради което има качеството на държател, а не
на владелец и в този смисъл може да упражни право на задържане единствено по
отношение на движими вещи / арг. чл.91 ЗЗД/.
На второ място се депозира
възражението относно липсата на изявление на съда / в случая арбитраж/ за
одобряване на постигнатата спогодба, поради което се поставя въпросът признато ли е в полза на дружеството „Бедрайв
Инвестмънт“ ЕООД право на задържане. При
условията на евентуалност ако се приеме,
че за кредитора „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД е надлежно възникнало право на
задържане, се счита, че това право би могло да се упражни до размера на
действително направените подобрения на имота. Формулираното в комплекс
възражение се намери за неоснователно. Видно от представения по изп.дело Протокол от Арбитражно заседание по дело 2/2017г. при
Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики от
06.07.2017г. е приета представената
Спогодба от 06.07.2017г. между страните / „Бедрайв Инвестмънт“ ЕООД и К.Л. К., по която втората в качеството на длъжник
е признала упражняване право на задържане
на първия в качеството на кредитор, като с възпроизвеждането й на
основание чл.27, ал.3 от Правилника на АС при СДАП от арбитражния съд в
протокола от заседанието следва да се приеме, че същата се явява
утвърдена. При това положение
интерпретацията относно качеството на първоначалния взискател в материално
правното облигационно правоотношение с длъжницата и правата му за упражняване
правото на задържане по арг. от чл.91 ЗЗД, както и принципно характерът на
това право по разпоредбата на чл.72 ЗС , както и стойността на действително
направените подобрения в процесния имот, предмет на принудителното изпълнение, не
се намери да се релевират в настоящото контролно – отменително производство за
законосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител.
По
така изложените съображения депозираната жалба се намери за неоснователна и
като такава ще се остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 10054/20.11.2017г. при ЧСИ и вх.№ 37407/ 08.12.2017г.
от адв.С. Т., АК-Пловдив с посочен адрес: гр.П., ул.“*** като процесуален
представител на Търговска банка „Виктория“ ЕАД – гр.София, представлявано от
изп.директори К. Г. Ж. и Г. Д. Д. против Разпределение от 17.11.2017г. по
изп.д.№ 641/ 2017г. по описа на ЧСИ П. Н., с рег.№ 911 на КЧСИ, район на
действие Окръжен съд – Пловдив, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
Апелативен съд – Пловдив.
Председател: Членове: