Р Е
Ш Е Н
И Е №115
гр. Силистра, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Силистренски районен
съд, наказателна колегия, в
публично заседание на тринадесети май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН С.
при
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от районния съдия
административно-наказателно дело №170 по описа на съда за две хиляди и двадесета
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя, Г.И.Д. с ЕГН:**********, моли съда да
отмени Наказателно постановление № 19-1099-000665/14.10.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР
Силистра, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Силистра, с което му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева. Твърди, че същото е
незаконосъобразно, тъй като за същото деяние има образувано наказателно
производство, което е било спряно от РП-Силистра, поради което не е допустимо
наказващия орган да издава Наказателно постановление.
Ответникът по жалбата счита, че наказателното
постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на
страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение и в последствие в предвидения срок е било издадено и
обжалваното наказателно постановление за извършено от него административно
нарушение, изразяващо се в отказ да бъде
проверен с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух и не
изпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на
наличието на алкохол в кръвта.
От събраните по делото доказателства се
установява, че действително на посочената в акта за установяване на нарушението
дата и място в гр.С., жалбоподателя е управлявал лек автомобил. В 23.50 часа се
движил по ул.“Б. В.“. Тогава бил забелязан от полицейски патрул, който
последвал управлявания от жалбоподателя автомобил. В района на езикова гимназия
в гр.С. жалбоподателя спрял управлявания автомобил. Тогава с него се изравнил
полицейския патрул. Свидетеля М. и Д. възприели жалбоподателя на мястото на
водача. Тогава извършили проверка на документите му. След като установили
самоличността, те поискали съдействие от свидетеля В.. Пристигайки на място,
последния поканил жалбоподателя за извършване на проверка с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол в издишания въздух и за употреба
на наркотични вещества. Жалбоподателя категорично отказал такава проверка.
Тогава свидетеля В. издал талон за медицинско изследване на наличието на
алкохол в кръвта и за наличието на наркотични вещества. Жалбоподателя също
отказал да даде кръв, като непрекъснато твърдял, че не е управлявал автомобила.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, а именно свидетелските показания на свидетелите В., М.
и Д., от талон за медицинско изследване и от доказателствената сила на акта за
установяване на нарушението.
От нея се налагат следните изводи:
Жалбоподателя е отказал проверка с техническо средство
за наличието на алкохол в издишания въздух, отказал е и проверка за употреба на
наркотични вещества и не е изпълнил даденото му предписание за медицинско
изследване за установяване на наличието на алкохол и наркотични вещества в
кръвта. Когато това деяние е извършено от водач на МПС, какъвто в случая е бил
жалбоподателя, то е обявено за наказуемо от Закона за движението по пътищата.
Наказанието е определено в чл.174, ал.3 от същия закон. До този извод е
достигнал и наказващия орган, като е издал обжалваното наказателно постановление.
Същият неправилно е приложил закона,
като е наложил само едно от предвидените кумулативно наказания, тъй като е
преценил, че жалбоподателя не разполага с право да управлява МПС, тъй като са
му отнети всички контролни точки и свидетелството му е било отнето.
Такова не изпълнение на задълженията на водача на МПС пряко
и дълбоко засяга реда на държавно управление и свързания с него контрол върху
водачите на МПС, че и дума не може да става за наличието на маловажен случай на
административно нарушение. В този смисъл изводът на наказващия орган, че следва
да се издаде Наказателно постановление е правилен.
Не се споделят от съда и изложените съображения от
жалбоподателя, че за деянието му има образувано досъдебно производство. От
приложените доказателства се установява, че досъдебно производство има, но то
свързано с друго негово деяние, а именно управление на МПС в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление. Следователно за отказа му да бъде изпробван за
наличието на алкохол и наркотици и отказа за медицинско изследване на кръвта за
наличието на същите вещества е извън обхвата на досъдебното производство,
представлява самостоятелно деяние, което представлява нарушение и за него може
да бъде издадено Наказателно постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренски районен съд,
Р Е
Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 19-1099-000665/14.10.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР Силистра,
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Силистра.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен
съд Силистра в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Районен
съдия: