Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
Гр. Пловдив, 04. 12.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Бонев
ЧЛЕНОВЕ: Михаела
Добрева
Станислава Бозева
при секретар Пенка Стоянова,
при участието на прокурора Галин
Гавраилов,
като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д.
№ 1920 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С
присъда № 17 от 12. 06. 2019 г. по н.о.х.д. № 882/ 2019г. РС Асеновград е
признал подсъдимия И.В.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, вдовец, работещ в „Т.“
– гр. А., осъждан, с адрес: гр. А.,
кв. „З.“, бл. **,
вх. ***, ап. ***,
с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
- на ***
г. в с. . обл. П.,
се е заканил с убийство на Й.
Т. В.
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. с ал.1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната съвкупност от пробационни мерки:
1.„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично; 2.„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година; 3. „безвъзмезден труд в полза на обществото“
в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
- на
*** г. в с. Ч.,
обл. П., се е заканил с убийство на В.И.В. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание чл.144 ал.3, вр. с ал.1, във вр с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната съвкупност от
пробационни мерки: 1.„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
една година с периодичност два пъти седмично; 2.„задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от една година; 3. „безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
На
основание чл.23 ал.1 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия едно
общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната съвкупност от
пробационни мерки: 1.„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
една година с периодичност два пъти седмично; 2.„задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от една година; 3. „безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, чрез защитника му адв. М.Д. ***.
Иска от въззивния съд да се отмени атакуваната присъда и подсъдимият да бъде
оправдан, с твърдения, че обвинението е останало недоказано.
Въззивният съд, след като
се запозна с оплакванията на жалбоподателите, при направената служебна проверка
установи следното:
Жалбата е подадена
в законния срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество ПОС я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда
АсРС е приел за установено от
фактическа страна, че:
Подсъдимият И.В.В.
е осъждан, по НОХД № 360/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, за
престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б. „б“ вр. ал.1 б. „в“ вр. чл.342, ал.1
от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на същото е отложено за срок от пет години. Освен това, на
основание чл.343г от НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от
пет години. Присъдата е влязла в сила на 14.10.2015 г. и не е от значение за
определяне квалификацията на престъпленията, предмет на настоящото
производство.
Свидетелите В.И.В.
и Й.Т. В. са съпрузи и родители на подсъдимия. Двамата притежават къща в с. Ч.,
обл. П., където живеят. Там живеела и майката на свидетеля В.В..
През последните
няколко години отношенията между подсъдимия и родителите му се влошили. Причина
за това е, че същият често се връщал от гр. С., където живеел, в с. Ч., обл. П.
и влизал безпричинно в конфликт с майка си и баща си и ги обиждал. Поведението
му в тези случаи принуждавало свидетелите В.В. и Й. В.да напускат дома си и да
нощуват в друг техен имот в с. Г., обл. П..
На *** г. около
15,00 ч. подсъдимият И. ***, в имота на родителите си в с. Ч., обл. П. – много
ядосан, че когато отишъл, за да си вземе вещи и преспи в апартамента на
родителите си в гр.С., изненадващо за него, патронът на бравата бил сменен и се
наложило с детето му да преспят в хотел, въпреки, че родителите му знаели, че отива
в С., за да вземе сина си и вещи от апартамента.
Връщайки се в
къщата в с. Ч., подсъдимият И.В. установил, че баща му, свидетелят В.В., е
спрял водата в къщата и това още повече го раздразнило и ескалирало и без това
изключително обтегнатите им отношения. Подсъдимият започнал да псува родителите
си и да им се заканва, че ще им нанесе побой. Те, от своя страна се притеснили
от поведението на сина си, напуснали имота и отишли в с. Г., за да се предпазят
от по-сериозен конфликт с подсъдимия.
Няколко часа по-късно,
около 17,00 ч. В. и Й.В. се върнали в дома си в с. Ч.., за да вземат лични вещи
и завивки, тъй като преценили, че е по-добре да пренощуват в дома си в с. Г.. При
това, подсъдимият И.В. отново започнал да се държи агресивно с родителите си
като многократно им се заканил с думите: „Ще
ви натроша, ще ви убия, сега ще ви запаля“. Посочените закани и двамата
свидетели приели напълно сериозно и се уплашили за живота си, тъй като те били
съпроводени и със заплашителни действия от страна на подсъдимия. Свидетелката Й
В.влезнала в къщата, за да си вземе дамската чанта след което се насочила към
входната врата на сградата. Там била пресрещната от подсъдимия И.В.. Той видял
майка си и започнал да я псува. Отправил и закани към нея: „Сега ще те очистя, боклук такъв. Ще те
натроша, ще ви избия, ще ви запаля да изгорите“. След което се приближил
към свидетелката Й. В. с намерението да я удари. Тя възприела отправената към
нея закана с убийство и се уплашила, че синът й може да я реализира още там на
място. Уплахата й се засилила, когато синът ѝ тръгнал към нея с явното
намерение да й нанесе побой. Поради това, свидетелката Й. В.започнала да вика
на висок глас съпруга си, за да й помогне с думите: „Помощ В., ще ме убие“. Виковете й били чути от свидетеля В.В.,
който междувременно бил отишъл до гаража, на няколко метра от къщата. Той чул и
заканите, които подсъдимият И.В. отправил към своята майка. Те били отправени
общо към родителите му. В.В. знаел, че синът му заканвайки се визира и него и
се изплашил, че подсъдимият действително може да нарани майка си. Поради това
взел едно дърво от гаража и се насочил към къщата. Междувременно подсъдимият И.В.
излезнал от къщата в двора зад нея. Взел оттам голям самоделно направен нож,
наподобяващ „сабя“, и с него се насочил към баща си В.В., като не спирал да се
заканва с думите: „Ще те заколя, ще те
натроша, ще ви запаля да изгорите.“. Баща му В.В. възприел тези закани и се
уплашил, че синът му, държейки самоделно направен нож, може да ги реализира
веднага, там на място. Междувременно подсъдимият се приближил до баща си,
замахнал с дясната си ръка, в която държал металния предмет, и с нея нанесъл
удар в главата на баща си, в областта на лявото му око. След това замахнал
отново с самоделно направения нож, с намерението отново да удари баща си, но не
успял, тъй като свидетелят В.В. успял да избие с лявата си ръка металния
предмет. При това избиване той получил наранявания порезна рана по задната
повърхност на лявата гривнена става на лявата си ръка. Двамата започнали да се борят и да си нанасят
взаимно удари, загубили равновесие, паднали на земята и започнали да се
търкалят по нея, при което свидетелят В.В. успял да вземе ножа и с него също
нанесъл множество наранявания по главата и тялото на подсъдимия В., като му
нанесъл три порезни рани в окосмената част на главата, три порезни рани по
гръбната повърхност на лявата длан и и една повърхностна порезна рана на
гръдния кош. Боричкането продължило, като свидетелят В.В. успял да вземе
надмощие, заставайки над него. Междувременно, докато двамата се борили,
свидетелката Й. В. се притеснила, че някой от тях може да пострада, затова
излязла на улицата пред дома си и
започнала да вика за помощ. Виковете й били чути от свидетелите К. И. И., М. М.
Ф., Н. Й. Ф. и А. Х. Д.. Първите трима били съседи на посочената свидетелка, а
последният е бил управител на заведение, което се намирало близо до дома й. Те отишли
в имота на семейство В. и заварили свидетеля В.В. над легналия на земята И.В. -
първият държал ножа за дръжката, а подсъдимият, който бил отдолу бил хванал ножа
за острието да не бъде порязан. Свидетелят К.И.хванал В.В. и се опитал да го
избута настрани. Свидетелят А.Д. издърпал ножа от ръката му, след което го
хвърлил настрани. Тогава В.В. се отдръпнал от сина си – подсъдимия И.В.. Докато
двамата се борили Й.В. позвънила на тел.112 и поискала спешна помощ. Малко
по-късно на тел.112 се обадил и подсъдимият И.В. – обяснил, че е бил нападнат
от баща си и има нужда от медицинска помощ.
Впоследствие на
местопроизшествието пристигнали медицински екип и полицаи при РУ „Полиция“ гр.
Асеновград, един от които е свидетелят В. Н. В.. Той заварил на улицата пред
имота на В. и ЙВ. – подсъдимия И.В., който имал кръв по главата и лицето и
разказал на полицаите, че баща му не бил добре и го нападнал с голям нож, с
който го удрял. Няколко минути по-късно на същото място дошли и свидетелите Й.
и В. В.. Свидетелят В.В. имал кръв по ръцете и дрехите си. Бил видимо много
изплашен, заеквал и треперил и едва успял да обясни на полицаите случилото се.
Свидетелката Й. В. също била много уплашена. Въпреки това им състояние, те
успели да разкажат какво се е случило.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от заключението на изготвена съдебно- медицинска експертиза относно
травматичните увреждания на свидетеля В.В.; от заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия и допълнителната съдебно-медицинска
експертиза на последния; от показанията на пострадалите В.В. и Й. В., които съдът
е кредитирал по отношение основните
факти от развитието на инцидента и главния факт на отправената от сина
им към тях закана с убийство, изречена многократно и в различни валиации с
думите: „Ще ви очистя, ще ви убия, ще ви
натроша, ще ви запаля“. Съдът е приел, че по отношение на тези факти показанията
им са последователни, непротиворечиви и житейски достоверни и в пълен синхрон и
помежду си, и с останалите доказателства – показанията на свидетеля В. Н. В., като
и пред него подсъдимия И.В. казал: „Ще те
трепя, ще те трепя“ към баща си (в това число и прочетените по реда на чл.
281 ал.4, вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на този свидетел), които
първоинстанционният съд е приел, че макар и производни потвърждават показанията
на двамата пострадали по отношение на главния факт (основния предмет на
доказване определен от повдигнатото обвинение се ограничава до факта на
отправените закани за убийство от страна на подсъдимия В. по отношение и на
двамата му родители) и им придават допълнителна достоверност. Съдът е приел, че
последващите събития свързани с физическо стъркновение и причинените наранявания
имат косвено значение спрямо главния факт и неговото доказване.
Първоинстанционният съд е възприел като достоверни и показанията на свидетелите
К.И., М. . Н. Ф.и А.Д. – възприели и участвали само в събитията свързани с разразилия
се бой между подсъдимия и неговия баща, с косвено значение по отношение доказването
на основния факт; а показанията на свидетелите
М. Ч., В. Ч. и В. И. В. единствено относно личността на подсъдимия в
благоприятна светлина, но без доказателствена стойност по отношение на главния
факт.
Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият И.В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията: по чл. 144 ал.3, вр.с ал.1 от НК –
по отношение на пострадалата Й.Т. В.; и
по чл. 144, ал.3, вр.с ал.1 от НК – по отношение на пострадалия В.И.В..
От обективна страна първоинстанционният съд е счел, че всички елементи на
престъпния състав са налице и доказани по отношение и на двамата пострадали. А от субективна страна е приел, че престъпленията са
извършени при форма на вината пряк умисъл.
При
индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е отчел добрите характеристични
данни на подсъдимия, трудова ангажираност и полагането на грижи за отглеждането
на детето си, както и факта, че до известна степен поведението му е било
провокирано от действията на пострадалите с ограничаване достъпа му до жилището
в гр. С., без да го предупредят. Като отегчаващи вината обстоятелства първоинстанционният
съд е отчел предходната съдимост на И.В., многобройността на заканите и упоритостта
при извършване на престъплението, както и че престъпленията са извършени срещу
две лица, които са негови родители. Първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност. Отчетен е и факта, че подсъдимият
е загубил съпругата си при причинено от него ПТП, за което бил осъден, което е
довело до разклащане на психиката му. Въз основа на тази съпоставка на
критериите по чл.54 от НК, първоинстанционният съде приел, че наказанието
следва определи по реда на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, което освен че
следвало от обсъдените обстоятелства, било и задължително, предвид забраната за
влошаване на положението на подсъдимия при ново разглеждането на делото. Поради
това и АсРС е наложил за всяко от престъпленията, предмет на обвинението
наказанието „Пробация“ с двете задължителни мерки и трета – безвъзмезден труд в
полза на обществото за срок от една година, определил е на основание чл. 23,
ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание за двете престъпления идентично на
наложените му отделни.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимия, чрез защитника
му адв. М.Д., с която се иска от въззивния съд да се отмени атакуваната присъда
и подсъдимият да бъде оправдан, или алтернативно да се отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане, като единствен довод за алтернативното искане е че
след отказ на свидетеля В.И.В. по чл.119 от НПК при първото разглеждане на
делото, той е разпитан като свидетел при новото разглеждане, което било
съществено процесуално нарушение, щом веднъж е изключен от кръга на
свидетелите. Алтернативното искане и аргументацията му са неоснователни. Делото
е върнато за ново разглеждане от фазата на съдебното следствие, при което
новият съдебен състав не е обвързан, а точно обратно, с процесуалните действия
извършени при първото разглеждане на делото.
При самостоятелния си прочит на делото, въззивният съд си
създаде идентична представа за фактическата обстановка, като установи, че
първоинстанционният съд правилно е преценил годността, допустимостта и
относимостта на доказателствата и доказателствените средства. Правилен и
законосъобразен е и анализът им по отношение основния факт подлежащ на
установяване спрямо повдигнатите на подсъдимия обвинения. Въззивният съд
намира, че събраните доказателства са
правилно възприети и кредитирани и че въз основа на тях е направен правилен и
законосъобразен правен извод, инкорпориран в присъдата и отразен в нейните
мотиви.
Направеното от защитата възражение, че обвинението е останало недоказано,
не се споделя от въззивния съд. По делото са събрани изчерпателно
доказателства, които в своята съвкупност доказват обвиненията спрямо
подсъдимия. А обвиненията са за закана с
убийство, а не както се измества от защитата към въпроса за взаимно нанесените
в последствие телесни увреди. Последните са установени въз основа данните от
СМЕ на подсъдимия и на баща му, но не са предмет на доказване по делото, поради
което и твърдението, че самоделния нож бил хипотетичен и че единственият пострадал
от удар с нож бил подсъдимият, е без значение по делото. При все обаче данните за слбиването между баща и син
последвало словесните нападки, предмет на обвинението, косвено подкрепят
обвинителната теза. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал по отношение
заканите с убийство показанията на родителите на подсъдимия – пострадалите В. и
Й В, като в кръга на поотделното им обсъждане е изложил мотиви, които се
възприемат от първоинстанционния съд, а по отношение съвкупния анализ на доказателствения
материал – в съпоставка с показанията на свидетеля полицейския служител В.,
съвкупния анализ на които въззивният съд също намира за правилен.
Твърдения, противно на възприетото от първоинстанционния съд, се намират
единствено в обясненията на подсъдимия, които първоинстанционният съд е
пропуснал да коментира, но които са изолирани и неподкрепени с други
доказателства, подкрепа няма и в показанията на свидетелите М.Ч., В. Ч. и В. И.В., които както е коментирал първоинстанционния съд
нямат доказателствена стойност по отношение на главния факт, а единствено
осветляват личностната характеристика на подсъдимия.
Въз основа на горните мотиви и като не намери основателно
възражение направено от инициатора на въззивното производство, което да
обосновава отмяна на атакуваната присъда и като не установи други нарушения на
материалния и процесуалния закон по реда на чл.314 от НПК, на основание чл.338
от НПК, въззивният Съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17 от 12. 06. 2019 г. по н.о.х.д. № 882/ 2019г. на РС
Асеновград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.