М О Т И В И по НОХД
№ 668/2019год. по описа на ОС-Хасково
Против подсъдимия Б.Т.Д. ***, Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за престъпление по чл.152
ал.4 т.1, вр. ал.1 т.2, вр.чл. 18 ал.1 от НК за
това, че на 22.09.2018г. в с. Конуш, обл.
Хасково направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило
четиринадесет години, а именно Н.Х.Х., родена на ***г.,
ЕГН: **********, като я принудил към това със сила и заплашване / дърпал я за
ръцете, ухапал я по дясната буза, нанесъл й шамари по лицето и удари в корема,
запушил й устата с парцал, притискал врата й с ръка и я заплашил, че ако
продължи да вика ще й нанесе още удари в корема/, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Подсъдимият Б.Т.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава
за виновен. Той не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени
от прокурора, за установяване на тези факти.
В последната си дума пред съда изразява съжаление и моли да бъде признат
за „блудство“, като твърди , че само бил „хапнал Н. по бузката„.
Защитникът на подсъдимия Д. също намира, че от така признатата от
подсъдимия фактическа обстановка можело да се направи извод за извършено от
него престъпление „блудство“, а не опит за изнасилване, така, както е предявено
обвинението от прокурора.
Адв. С., назначен като особен представител на частния
обвинител Н.Х. поддържа
обвинението както е повдигнато от прокурора и моли да бъде наложено на
подсъдимия максимално предвиденото наказание, което бъде намалено с 1/ 3
съгласно закона.
С оглед изявленията на
подсъдимия и установената от съда подкрепа на направеното самопризнание от
доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по делото беше
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното: Подсъдимият Б.Д. /л. 36, 52 от ДП / е роден на ***г.
в гр. ****** и има регистриран постоянен адрес ***, на който не живеел, тъй
като с оглед на занятието си „******“, често сменял местопребиваването си в
страната.
От 2009г. подс. Д. и св. Х.М.
/л. 53 и л. 63 от ДП/ живеели на семейни начала, като в домакинството си същите
отглеждали и дъщерята на св. М. от предходна връзка – пострадалата Н.Х.Х. /л. 56, 65,70-71 от ДП/, родена на ***г. За последната
подсъдимият също полагал грижи, като след раждането на неговите четири деца от
св. М., през 2010г., 2011г., 2013г. и 2014г., Д. се отчуждил от Н.Х., станал по
- студен и агресивен към нея.
През 2018г. Д. работел като ****** в района на с. *****,
обл. Хасково и поради това той и семейството му се
били установили да живеят на палатка в покрайнините на селото. В близост до
тяхната палатка, в друга палатка, живеели роднини на св. М., също занимаващи се
с ******. Това били св. И.М. /л. 60/, брат на св. М., заедно със семейството си
– съжителката му св. Я.А. /л. 62, 72,74
от ДП/ и дъщерите им- свидетелките И.П. /л. 67,76 от ДП/ и Х.П. /л.68 от ДП/.
На 22.09.2018г. около 20.00 часа, след като приключили
работа, подсъдимият Д. и св. И.М. *** и консумирали алкохол. Към 22.00 часа се
прибрали в палатките си, за да вечерят и почиват. Влизайки в своята,
подсъдимият видял, че членовете на семейството му спят. Приближил се към
малолетната Н.Х. и я разбудил, като й казал, че иска да го придружи до близко
намиращите се до палатката им стопански постройки, под претекст, че имал
намерение да открадне от там чушки. Св. Н.Х. отклонила предложението на Д.,
категорично отказвайки да го последва. Това ядосало подсъдимия. Тогава й ударил
шамар по лицето, хванал я за ръката и я повлякъл към изхода на палатката.
Изплашена от поведението на подс. Д., Н.Х. се
разплакала, на което станала свидетел и майка й Х.М., която станала и се
намесила. Опитала се да защити дъщеря си, но съпротивата й била преодоляна от
подсъдимия Д., който я съборил със сила на земята и отвел малолетното дете
извън палатката.
Дърпайки за ръката Н.Х., на 22.09.2018г. след 22.30
часа, подсъдимият я повел към намиращите се на около 30 метра от палатковия лагер стопански постройки. Това било възприето
от св. И.М., който по това време вечерял навън пред собствената си палатка.
Пред входа на една от постройките подс. Д. казал на пострадалата
да влезе. Н.Х. отказала с мотива, че чушките не са в тази постройка. Тогава Д.
хванал пострадалата за китките на ръцете и насила я завел в една от стаите на
постройката, като й заявил: „Тази вечер ще ми станеш жена“. В изпълнение на
взетото решение да се съвкупи с малолетната Н.Х., подсъдимият Д. свалил
панталона и бельото си, след което свалил и дрехите на пострадалата Н. от
кръста надолу. Осъзнавайки случващото се, Н.Х. се съпротивлявала, бутала с ръце
подс. Д. и викала за помощ. Въпреки съпротивата й, Д.
първоначално се опитал да целуне пострадалата, но тъй като детето слагало ръце
пред устата си, той я ухапал със зъби по дясната буза, а при опита й да го
избута от себе си, й нанесъл шамари и удари в корема. Макар да изпитвала страх
и болка, Н.Х. продължила да вика за помощ, при което подсъдимият с намерен на
место парцал й запушил устата. Той притиснал с ръка врата й и я заплашил, че
ако продължи да вика, ще й нанесе още удари в корема. Отправяйки заканите си, Д.
притиснал малолетната пострадала до стената на помещението с намерението да
проникне с половия си орган във влагалището й. В този момент, чувайки виковете
на Н.Х., в помещението влезли свидетелите Я.А. и И.П., които притеснени от продължителното
й отсъствие, били излезли да я търсят. Там св. А. и св.П. заварили подсъдимия Д. със свалени до глезените панталони и бельо
да притиска пострадалата Х. към стената, която също била гола от кръста на
долу. Изумена от видяното, св. А. казала на дъщеря си И.П. да светне с телефона
си, при което първоначалното й възприятие се потвърдило. Възмутена, св. А.
потърсила сметка на Д. за поведението му, а той излъгал, че били дошли за
пипер. Афектирана, св. А. замерила с намерена на место тухла Б.Д., след което
му нанесла и няколко шамара. Подсъдимият на бързо вдигнал панталона си и
избягал. Свидетелките А. и П. приближили пострадалата и започнали да я
успокояват, тъй като тя плачела неудържимо и през сълзи обяснявала как Б.Д. й
бил запушил устата с парцала, който държала в ръката си, за да не вика при
опита му да я изнасили.
За случилото се, на 23.09.2018г. св. Х.М.
***, като с разпита на последната е започнало настоящото досъдебно
производство. На същата дата пострадалата
била отведена на преглед при съдебен лекар.
От заключението на последния, по назначената
съдебномедицинска експертиза /л.82-85 от ДП/ е видно, че при прегледа на Н.Х. е
установен оток с охлузване и кръвонасядане с характерен вид по дясната буза.
Това увреждане било характерно за ухапване. Девствената ципа на Н.Х. била с
пръстеновидна форма, със запазена цялост, която не допускала извършено полово
сношение.
По делото е назначена комплексна
психиатрично-психологична експертиза /л. 87-100 от ДП/, като от заключението на
вещите лица се установява, че към 22.09.2018г. Н.Х. не е страдала от психично
заболяване, могла е да възприема обективно действителността, да ръководи
постъпките си, да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни показания за тях.
Вследствие на деянието Н.Х. е претърпяла
посттравматично стресово разстройство с вероятно начало в кратък срок
/непосредствено до няколко седмици/ от травматичното преживяване. Към момента
на психологическото изследване у пострадалата били налични отслабващи симптоми
на посттравматично стресово разстройство, като последните не нарушавали
преценката й. Настъпилите промени се изразяват в проявата на описаното
разстройство, като отключващ фактор е проявената спрямо нея агресия.
С оглед на психичното и психологичното състояние на Н.Х.
у същата не било налице разстройство на възприятията, тя била способна да
разбира свойството и значението на действията си и да дава реална оценка на
ситуацията към дата 22.09.2018г. и към настоящия момент. Н.Х. била в състояние
да участва в наказателното производство. Равнището на развитие на интелекта и личностовата структура на Н. е посочено да е в рамките на
нормата за възрастта. Към 22.09.2018год. е била достатъчно дорасла с оглед
възрастта й, интелекта и личностната структура да възприема правилно фактите и да дава показания за тях. В отговор
на деянието, представляващо тежък дистрес за Н.Х., у
същата се проявявали психопатологични
симптоми.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Н.Х.Х.,
Х.Х. М., Я.П.А., И.Я.П., И.Х.М., Х.Я.П., от дадените
по досъдебното производство заключения на вещите лица д-р Е., д-р М. и психолога М.К., както и приобщените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства.
Въпреки направеното самопризнание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт от Д. в съдебното производство,
протекло по реда на чл. 371 т.2 НПК, той заявява в последната си дума, че само
„хапнал по бузката Н.“ и моли за признаването му за виновен в извършването на
престъпление „блудство“, така както е поискал и неговият защитник.
Това налага детайлен анализ на самопризнатите факти, описани в обстоятелствената част на
обвинението и правна квалификация на престъплението, извършено от Д. с оглед заявеното от него в последната му
дума. Тази защитна позиция на подсъдимия е в противовес с цялостното му поведение и намерението му, както
и в противоречие с останалите доказателствени материали. Категоричният отказ да
дава обяснения, разбира се, е негово право, но липсата на такива лишава съда от
възможността да ги съпостави с останалите гласни доказателствени източници. Те,
от своя страна дават ясна, категорична и последователна картина за цялостното
му поведение и намерение спрямо пострадалата Н.Х.. Нейните показания, дадени на досъдебното
производство, включително и пред съдия, се подкрепят от показанията на
разпитаните пред съдия свидетели Я.А. и И.П., както и от тези на майката й- св. Х.Х.М..
Първите две свидетелки са станали
очевидци на ситуацията, а майката е възприела и психичното състояние на детето непосредствено
след деянието, поради което съвсем естествено е станала и двигателят за разкриване на това
престъпление. Следва да се отбележи, че
по отношение на инкриминираното поведение на подсъдимия спрямо Н.Х., показанията
на майка й св. Х.М. са с производен характер, доколкото пресъздават казаното от
дъщеря й, но преките факти, за които свидетелства – събуждането на детето и
извеждането му от палатката въпреки отказа й под предлог, че ще крадат чушки, и моментът, в който дъщеря й
се е оплакала и разказала подробно на
майка си за посегателството на пастрока й, който, отвеждайки я в изоставената
постройка й казал, че „ ще я насили„ , са в логическа връзка с останалите
свидетелски показания.
Не е установена злонамереност и от страна на
пострадалата под влияние на майката или лелята, както и на други лица. Тезата
на подсъдимия, че не е направил нищо, освен да хапне пострадалата по бузата и
извършването от негова страна на „ блудствени действия“, а не на опит за съвкупление, напълно се опровергана от еднопосочната по
смисъл доказателствена съвкупност и преди всичко от
показанията на пострадалата. Тя описва последователно заплахите и насилието-дърпането
за ръцете, ухапването по дясната буза, докато тя отблъсквала целувките му по устата й, нанасянето
на шамари по лицето и удари в корема, запушването на устата й с парцал,
притискане на врата й с ръка и я заплашването, че ако продължи да вика ще й
нанесе още удари в корема/, които предшествали и съпътствали опита му да се
съвкупи с нея, репликата че ще му стане
жена тази нощ, както и чувствата си на страх и безпомощност пред подсъдимия /виж
психиатрично- психологична експертиза/. Свидетелските показания на Н.Х.,
депозирани в хода на досъдебното разследване и в присъствието на съдия/л. 56,
65,70-71 от ДП/ са подробни, последователни и обективни, включително в
контекста на последващото й поведение, анализирано
задълбочено в експертното заключение на психиатъра и психолога - логическа
последица от негативните емоционални преживявания на жертвата на
престъплението, при възпроизвеждане и интерпретация на фактологията
за осъщественото спрямо нея посегателство над половата неприкосновеност,
придобили болезнено изражение с течение на времето. Същите са логични и
непротиворечиви досежно фактическите данни,
очертаващи рамката на престъпно съставомерните действия
на подсъдимия Д. и преценени с останалите гласни доказателствени
източници и анализирани в съвкупност с констатираната връзка на съдържанието им
със заключението на цитираната експертиза досежно
причинените психични травми, както и медицинската такава, обуславят
безусловното им кредитиране.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Х. безкритично и затова, защото
разпитът й е бил извършен непосредствено след случилото се, което е дало
възможност с оглед крехката й възраст и липса на сексуален опит да го опише със свои
думи и без притеснение
деянието.
Както се посочи, това състояние на пострадалата Н.Х. се потвърждава
категорично от заключението по изготвената комплексна психиатрично- психологична
експертиза
на Н.Х., която е изключително подробна и аналитична, а също и професионално
изготвена.
В заключителната част вещите лица по назначената психиатрично-психологчна
експертиза
/л.87-100 ДП/ са посочили, че св. Н.Х. не е
страдала от психично заболяване, могла е да възприема обективно
действителността, да ръководи постъпките си, да възприема правилно фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В
следствие на деянието Н.Х. е претърпяла посттравматично стресово разстройство с
вероятно начало в кратък срок /непосредствено до няколко седмици/ от
травматичното преживяване. Към момента на психологическото изследване у
пострадалата били налични отслабващи симптоми на посттравматично стресово
разстройство, като последните не нарушавали преценката й. настъпилите промени
се изразяват в проявата на описаното разстройство, като отключващ фактор е
проявената спрямо нея агресия. С оглед на психичното и психологичното състояние
на Н.Х. у същата не било налице разстройство на възприятията, тя била способна
да разбира свойството и значението на действията си и да дава реална оценка на
ситуацията към дата 22.09.2018г. и към настоящия момент. Н.Х. била в състояние
да участва в наказателното производство.равнището на развитие на интелекта и личностовата структура на Н. е в рамките на нормата за
възрастта. Към 22.09.2018год. е била достатъчно дорасла с оглед възрастта й,
интелекта и личностната структура да възприема правилно фактите и да дава показания за тях. В отговор
на деянието, представляващо тежък дистрес за Н.Х., у
същата се проявявали психопатологични
симптоми.
Както се посочи, показанията й са в унисон с останалите гласни доказателства.
Всички те, наред с писмените такива и експертните заключения, преценени в темпорален и
хронологичен план, описват подробно и последователно събитията вечерта на извършеното деяние и
след него. Показанията на А. и П. се
допълват от показанията на свидетелите И.М. и Х.П., които непосредствено след
деянието са възприели ситуацията от Я.А., а св. М. е придобил преки впечатления
от действията на подсъдимия малко преди деянието- видял е как на
22.09.2018год. подсъдимият „отивал нанякъде
с пострадалата“ /показания на л. 60-61
ДП/. Съдът
възприема
и кредитира показанията на цитираните свидетели като логични, последователни и взаимно допълващи се
относно правно значимите факти.
Въз основа на приетата по- горе безспорна фактическа обстановка настоящият съдебен
състав счита, че подсъдимият Б.Т.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието по чл.
152ал.4 т.1 вр.алЛ т.2 вр. чл.18 ал.1 НК, тъй като на 22.09.2018г. в с.
Конуш, обл. Хасково направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол, ненавършило четиринадесет години, а именно Н.Х.Х., родена на ***г. с ЕГН: **********, като я принудил към
това със сила и заплашване / дърпал я за ръцете, ухапал я по дясната буза,
нанесъл й шамари по лицето и удари в корема, запушил й устата с парцал,
притискал врата й с ръка и я заплашил, че ако продължи да вика ще й нанесе още
удари в корема/, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
За наличието на обективна съставомерност
на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е достатъчно пострадалото лице да е манифестирало
несъгласие с извършваното с него съвкупление, за осъществяване на което
извършителят е прибягнал към принуда (в случая и в двете форми - заплаха и
сила). В този смисъл липсата на травматични увреждания около половия орган на
пострадалата не може да се тълкува в смисъл на липса на опит за осъществяване
на полов контакт с нея, още повече че поведението й като жертва на полово
престъпление е изяснено от комплексната съдебно-психиатрична-психологична
експертиза, като такова доминирано от страх и срам, от малкия й житейски опит и
липса на формиран модел на социално поведение, което обяснява отсъствието на
активна съпротива при опита да бъде осъществено самото съвкупление. Настоящият
съдебен състав изразява и принципното разбиране, че включените в легалната
дефиниция на чл. 152, ал. 1,
т 2 НК термини
"сила" и "заплашване" не са корелативно свързани с оказана
от жертвата съпротива или нейното отсъствие. Правната норма на чл. 152, ал. 1, т. 2 НК не съдържа сред обективните си признаци оказването от
страна на жертвата на физическа съпротива срещу принудителното съвкупление,
въпреки че в случая е имало такива. Съдебната практика е категорична, че за
квалифицирането на едно деяние като изнасилване е съществено и достатъчно да се установи липсата на
доброволност и взаимност на половия акт или опита да бъде осъществен такъв.
Това предполага широки граници за тълкуване на параметрите на приложените сила
и заплахи, които не могат да се ограничават от преценка на хипотетичните
възможности на жертвата за съпротива, бягство, търсене на помощ, както и на
тежестта и вероятността на заплахите. В конкретния случай обаче по делото е
събран достатъчен доказателствен материал за
принудителността на опита за съвкупление в резултат на приложени сила и заплахи
от подсъдимия, които съдът ще обсъди по- долу в мотивите.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият е направил
опит за съвкупление с пострадалата Н.Х.Х. против волята й,
като едновременно с това е използвал сила и заплашване с цел сломяване на
несъгласието и съпротивата на
пострадалата.. Изнасилването е резултатно престъпление,
което засяга половата неприкосновеност и личността на жертвата и не е необходимо половият акт да бъде
физиологично завършен. То включва два акта -
преодоляване на липсата на съгласие на пострадалата чрез физическа или психическа принуда и извършване
на съвкуплението или опита към такова.
В конкретния случай се касае за опит на подсъдимия Д. да осъществи
съвкупление с пострадалата Н.Х., целейки проникване с фалоса
във влагалището й, при употреба както на психическа, така и физическа принуда.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на
пострадалата Н.Х., свидетелките очевидци Я.А. и И.П., както и от назначената
съдебно-медицинска
и психолого-психиатрична експертизи, безспорно
се установява, че отправената от подсъдимия Д. към ** годишната пострадала Н.Х.
заплаха „че ако продължи да вика ще й
нанесе още удари в корема“ и първоначалното
използване на сила, като я дърпал за ръцете, ухапал я по дясната буза
след като тя се дърпала, за да избегне целувките му в устата, нанасянето на
шамари по лицето и удари в корема, запушването на устата й с парцала, който намерил и
притискането на врата й с ръка, е
сломило волята й. Именно
така използваната сила и заплаха за
настъпването на неблагоприятни за нея последици, е предизвикала основателен страх и я е мотивирало да извърши действия,
противни на волята й. Незрялата й, дори крехка възраст- едва ** годишна,
липсата на сексуален
опит и култура, демонстрираното физическо превъзходство на подсъдимия,
съпоставено и с данните от заключението на комплексна
психиатрична и психологична експертиза,
водят до извода, че състоянието на пострадалата се характеризира с уплаха и
стрес предвид описаните обстоятелства.
Всъщност репликата на подсъдимия, отправена към пострадалата Н. „Тази нощ ще ми
станеш жена“ ясно манифестира намерението на Д. да се съвъкупи
с малолетната Н..
Налице е и използване на сила от страна на подсъдимия, който я е държал и не
я е пускал, въпреки опита й да се отскубне. В случая опитът към изнасилване е
осъществен и не само чрез преки
насилствени физически действия върху пострадалата. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че тя е
поставена при условия и обстановка без изглед за друг изход от положението, а опитът
й да вика за помощ и да се отскубне от подсъдимия, са били преодолени от него.
Физическото въздействие върху пострадала, която подсъдимият е извел от
палатката, където семейството спи в този момент, в тъмно време вечерта / 22,30
часа/въпреки нежеланието й, е изразено и чрез поставянето й именно в такава обстановка и условия (сами в празната
постройка и физическо му
превъзходство над нея), поради което тя не вижда възможност да избяга от подсъдимия въпреки несъгласието си. Така извършените
действия недвусмислено изразяват употребата от подсъдимия на сила, водещо до
физическо въздействие върху пострадалата, като същевременно той я е поставил в
безизходно положение, като е възнамерявал така да сломи психически окончателно съпротивата
й.
Реакцията на жертвата,
защитаваща половата си неприкосновеност съдът прецени с оглед конкретиката на инкриминираната дейност - извършване на
целенасочени активни действия за сломяване на оказана съпротива, времето и
мястото на тяхното осъществяване, възрастта на пострадалата, нейните субективни
особености, характерови индивидуалности и познанията
й за половия живот и интимните взаимоотношения. Подсъдимият Д. не се е
съобразил с волята на малолетното лице, неутрализирал е нейните съпротивителни
способности чрез заплахи и приложена физическа сила, и направил опит за
осъществяване на полов акт.
Същевременно обаче, поведението на подсъдимия не сочи на доброволен
отказ от довършване на престъплението. Той не се е отказал от намерението си за
съвкупление въпреки волята на пострадалата. Такъв отказ щеше да бъде налице,
ако след опита му да извърши проникване,
сваляйки нейното и собственото си бельо, той беше освободил пострадалата. Напротив, въпреки
усилията й да се отскубне от хватката му и да избяга, опитът му за проникване е бил
възпрян от дошлите на място свидетелки Я.А. и И.П., които са го осветили с
телефона на И., а св. А. му се е развикала, замерила го е с тухла и го е
нападнала, удряйки му шамари, което го е
принудило да избяга.
Следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието във фазата
на опита законът не изисква предприети действия по съвкуплението да включват освен
преодоляване съпротивата
на жертвата, и начало на проникване в женския полов орган или състояние на
ерекция при дееца. Опитът към изнасилване чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е налице,
щом като е започнала принудата с цел
съвкупление - извършените от подсъдимия действия, представляващи употреба на
сила и отправената към пострадалата заплаха са целели именно осъществяването на
половия контакт. Въпреки липса на кръвонасядане
и упражнено механично въздействие, което
категорично да установи опита на подсъдимия за проникване с фалоса си във влагалището на пострадалата, анализираните гласни доказателствени източници –
показанията на Н.Х., Я.А., И.П. и Х.Х., както и
репликата на подсъдимия, отправена към пострадалата „Тази вечер ще ми станеш
жена“, фактически определят и неговата цел- да се съвкупи с нея.
Ето защо съдът не прие тезата на защитника, изложена в хода на съдебните
прения, че се касае за деяние по смисъла на чл. 149ал.5 т.З вр.ал.2 вр. ал1 НК. Следва
да се отбележи още, че теорията и практиката приемат, че опитът за изнасилване се отграничава от блудството чрез принуда като довършено
престъпление с оглед различната цел. В случая е упражнена принуда с цел съвкупление,
която не се е осъществила, поради обстоятелството, че опитът е бил прекъснат от
намесата на свидетелките А. и П., поради което настоящият състав приема, че е налице опит за
изнасилване, а не блудство. Цялостното поведение на подсъдимия сочи на извод, че
принудата, изразена в задържане чрез сила на пострадалата в тъмното и празно отдалечено
помещение, притисната до стената, заплахите, които е отправил и сваленото
бельо, както и репликата, че тази нощ пострадалата щяла да му стане жена, са насочени за
сломяване на съпротива, с оглед извършване на полов акт. Според традициите в
тази общност „ставането на жена„ е
именно осъществяването на полов акт, въпреки че описаните традиции в
източниците касаят сватбените ритуали. Именно в такъв смисъл е била отправената
към пострадалата реплика от страна на подсъдимия с убедеността, че тя ще бъде
възприета именно по този начин. Умисълът му е обективиран в действията му- събудил
я е късно вечерта, казал й че тази вечер ще му стане жена, завел я е в
отдалечена и празна тъмна постройка, след което я притиснал до стената, започнал
да я целува по устата, свалил нейното бельо и неговото от кръста надолу, готов
да проникне с пениса си във влагалището й. Упражнените сила и заплаха са единствено с цел съвкупление, поради което съдът
приема, че деянието е останало във фазата на
недовършен опит, поради независещи
от подсъдимия причини – намесата
на свидетелките А. и П., които с появата
си са препятствали довършването на
изпълнителното деяние по чл. 152 НК.
Наличието на квалифициращите признаци се обуславя от съдържанието на
умисъла на подсъдимия, който е съзнавал, че тя е малолетна. Той живее на съпружески начала
от 2009год с майката на пострадалата, от която има ** деца, родени през ***год.,
****год.,***год. и ***** год., и познава Н. от
2009год., когато тя е била едва на * години.
Всъщност всички останали доказателствени източници дават ясен отговор за
съставомерността на извършеното деяние, тъй като те представляват
хармонично единство както на преки, така и на косвени, но обективни
доказателства.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, тьй
като подсъдимият
Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Безспорно по делото се установи,
че същият от субективна страна е осъзнавал квалифициращия признак, а именно, че
пострадалата
Н.Х. не е била навършила ** годишна възраст, познавал я е от 2009год. , когато са
заживели с майка й на съпружески начала и е бил наясно с възрастта й. Подсъдимият е извършил
силовите си действия (дърпане, ухапване, удряна не шамари и нанасяне на удари
по корема), именно защото е съзнавал, че пострадалата не е съгласна доброволно
да се съвкупява с него, а в същото време е съзнавал и целял, че с така
извършените действия ще успее да сломи съпротивата й и да осъществи половия
акт, като е имал намерение да довърши по този начин замисленото от него.
При определяне вида и размера на наказанието, което да бъде наложено с оглед постигането на
целите по чл.36 НК, съдът взе предвид
застъпеното становище на ВКС, че
„престъпността от този вид в затворените социални групи е латентна, скрита
вътре в семейството или неговото подобие, която я прави разрушителна за обществото“ , тъй като те
трайно увреждат малолетните- в случая член на домакинството, освен в
психологичен план, те ги дезинтегрират напълно и в социален, и дори в битов
аспект.
Съдът определи наказанието, като се съобрази с разпоредбата на чл. 58а, ал.1НК и като
отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността на Д. обстоятелства съобразно
чл.54 от НК при превес на смекчаващите.
Като отегчаващи отговорността съдът отчете отрицателните му характеристични
данни, високата обществена опасност на деянието, насочено срещу половата система и морал на
подрастващите, предишните му осъждания, обстоятелството, че се е възползвал от доверието на майката и
пострадалата, че той е полагал грижи за нея от
близо 2- годишната й възраст и тя е сестра на децата му, което не го е възпряло
от осъществяване на намерението му да се съвкупи с нея.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително
младата му възраст, недоброто социално положение, и най- вече обстоятелството, че има *****
малолетни деца, които остават единствено на
грижите на майка им.
На следващо място, при определяне размера на наказанието, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл. 18 ал.2 НК- степента на осъществяване на намерението
на подсъдимия,
което е било прекъснато от появата и намесата на лелята и братовчедката на пострадалата, при което Д. е
избягал.
Поради изложеното
съдът наложи наказанието при условията на
чл.58а, ал. НК и чл. 54 НК, а именно „ лишаване от свобода,, за срок от 12 години, което намали с 1/3 или 8 години „ лишаване от
свобода“ при „строг" режим на изтърпяване на наказанието. Така определеното наказание настоящият състав преценява като
справедливо и адекватно на деянието и в най-голяма степен съответства на целите
по чл.36 НК.
На основание чл.59ал.1 НК съдът зачете от така наложеното наказание
„лишаване от свобода,, предварителното задържане на подсъдимия Б.Т.Д., считано
от 09.09.2019 год. до влизане на присъдата в сила.
С оглед изложеното съдът осъди подсъдимия Б.Т.Д. със снета по делото самоличност да
заплати в
полза на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР направените по досъдебното
производство разноски в размер на 698,04лв.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.