Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 23.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 779 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 1587/2019 от 30.10.2019
година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, Централно митническо
управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”, с което на А.К.М.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., за нарушение на
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
цигари „Карелия оме” – 9 кутии.
Жалбоподателят
А.К.М. моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като намира същия за незаконосъобразен, неправилен
и издаден при съществени процесуални нарушения. Сочи, че декларирала
пренасяните от нея цигари. Не било вярно твърдението, наведено в обжалвания
акт, че цигарите били укрити. Твърди, че правната квалификация на процесното
деяние не съответствала на основание, на базата на което била санкционирана.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А.М. не се явява. За нея се явява адвокат А.Й., която пледира пред
настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство и допълва, че били
налице противоречия в показанията на разпитаните свидетели – митнически
служители относно обстоятелството канена ли е жалбоподателят М. да декларира
носените от нея акцизни стоки и кой и къде от митническите служители е бил към
момента на деянието, сочи се че М. няма как да пропусне митническата проверка,
тъй като имало митнически служители, навеждат се доводи за маловажност на
случая, както и че акцизът бил под 50 лв. Оспорва се представеното НП №
919/2018 от 17.09.2018 година досежно датата му на влизане в сила.
В
съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) – И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, Главна дирекция „Митническо разузнаване
и разследване”, ЦМУ при Агенция „Митници”, редовно призовани на посочения съдебен адрес:***, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
14.05.2019 година,
около 17.00 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на линията за митническа проверка на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за
Република България, пристига пеша българския гражданин А.М., заедно с още
няколко човека.
Последната не спира на линията за митническа проверка и
продължава движението си, но е забелязана от митническите служители, между
които и свидетелят Д.Т.Н. и е върната за такава като е пристъпено към
извършване на митническа проверка.
На
основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на жалбоподателя А.М.
от свидетеля Ц.С.М. в присъствието на свидетеля Р.П.П., при който в дамската чанта
на М., преметната през рамото й, са открити недекларирани цигари „Карелия слимс”
– 9 кутии, всички без
български акцизен бандерол. Указаното
действие (личен преглед), което е в рамките на правомощията на митническите
органи, е материализирано в съставения Протокол за извършен личен преглед.
Документът изготвя свидетелят М. и в
него е отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за
откриването на процесните цигари, както и точното място на
намирането им.
На основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от
жалбоподателя М. е поискано Писмено обяснение, в което същата сочи, че
е закупила цигарите от Турция.
На основание чл. 230 от ЗМ в
присъствието на жалбоподателя М. е съставен от митническия служител Д.Т.Н. и
връчен лично Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1127/14.05.2019 година, в който
жалбоподателят сочи, че няма възражения
против констатациите в него.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 0145766 от
дата 14.05.2019
година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 14.05.2019
година, цигарите са предадени на отговорно пазене в склад
на Териториална дирекция Южна морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 46.80
лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС).
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, ЦМУ при Агенция „Митници” издава процесното НП № 1587/2019 на 30.10.2019
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
АНО е констатирал, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 233, ал. 5 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 04.11.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна
преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя й, а именно че е
получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от приетото като доказателство по делото НП № 919/2018 от 17.092018
година на Заместник-Началника на Митница – Бургас, влязло в сила на 03.10.2018
година става ясно, че на М. за нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ,
извършено на 23.05.2018 година е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 348.40 лв. (наложен е минималният размер на наказанието) и са
отнети в полза на Държавата цигари на стойност 674.20 лв.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят М. е извършила
нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е пренесла
стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от
ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000
лв. (минималният размер) и на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ
са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по
отношение на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
морска” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”. С цитирана
Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците на териториалните отдели „Митническо
разузнаване и разследване”. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя
на процесното НП е видна от Заповед № 7382 от 02.08.2019 година. Т.е. И.Д.
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска” в Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване” се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ
– Директорът на Агенция „Митници”
по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото бе допуснато и разпитано в процисуалното
качество на свидетел лицето Зина Сашева Иванова, която пред настоящия Съдебен състав установи, че са били двете с
жалбоподателя М. на въпросния ден и с други хора - пешеходци, подминали са
митническата проверка, поради което са били върнати от митническите служители (измежду
които не бил свидетеля Д.Т.Н.) за извършване на такава и тогава са декларирали
носените от тях цигари пред митническите органи, както и в последствие при
извършването на личен преглед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 година свидетели
Д.Т.Н., Ц.С.М. и Р.П.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните (изключая НП №
919/2018 от 17.09.2018 година досежно датата му на влизане в сила) и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н., Ц.М. и Р.П.,
които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и
логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира превратно или недостоверно
да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. В допълнение към изложеното следва да се
посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – М., е
и свидетел, извършил проверката и
присъствал при установяването на нарушението, а
относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно
правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че
лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят М. е пренесла стоки,
за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи, като деянието е извършено повторно. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Действително са налице противоречия в
показанията на митническите служители относно това къде е бил митническият
служител – свидетелят Н., към момента, когато М. е минала линията на
митническата проверка без да спре, както и са налице в свидетелските показания
противоречия относно това след като е била върната за митническа проверка М.
запитана ли е дали има нещо за деклариране и съответно декларирала ли е нещо.
Посочените противоречия не представляват съществени такива, тъй като по
безспорен и категоричен начин е установено, че М. е преминала линията на
митническата проверка, т.е. мястото на платно „Входящи леки автомобили и
автобуси”, където са били позиционирани митническите служители, извършващи
митническа проверка и пред които е следвало да декларира носените от нея цигари,
което не е сторила. По отношение на това канена ли е М. да декларира носените от нея вещи при
връщането й за митническа проверка, Съдът излага мотиви по-долу в настоящото
изложение.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
По отношение оспорването, направено
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, на НП № 919/2018 от 17.09.2018 година досежно датата му
на влизане в сила, следва да се посочи следното:
действително АНО носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, изложени в НП, т.е. трябва да докаже обвинението и вината на
нарушителя; но доказателствената тежест при оспорване на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, какъвто несъмнено е
цитираното НП № 919/2018 носи страната, която оспорва документа, тъй като от
това си действие черпи благоприятни последици. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, касаещи оспорения официалния
документ, а само излага предположения в тази насока. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че поставеният печат на коментираното НП, касаещ
влизането му в сила, е четлив и от него ясно се вижда в каква връзка е поставен
и за какви обстоятелства. Предвид изложеното Съдът приема, че доказателствена
сила на посоченото НП не се опроверга от събраните по делото доказателства,
т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно.
По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено,
макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и
експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност
(аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с
този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и
стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания,
установени в нормите на НПК. Изложеното относно субсидиарното приложение на НПК
в административнонаказателното производство се отнася и до доказателствения
способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално
фактически да е извършен обиска, необходим за изясняване на фактите и
обстоятелствата, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране
на административнонаказателна отговорност на нарушителя, относима към
извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност
и/или наказването – определяне размера на „Глобата” или нейната
индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички
тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в контекста на
изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля Ц.М.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.
10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен
преглед и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на
митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е
приложен специалният ред за личен преглед и задържане на стоките - предмет на
митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не изисква
предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито последващо
одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на поемни лица
при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв,
предвиден в НПК. Предаването на вещите от санкционираното лице с Разписка и
издаденият във връзка с нея Приемателно-предавателен протокол са годни и
допустими процесуални способи за приобщаване към доказателствения материал на
вещите предмет на нарушението.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля Иванова, тъй като нейните показания не са в противоречие с
кредитираните от Съда доказателства.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в
тези два акта дата и място, жалбоподателят М. е пренесла стоки, за които
се дължи акциз, през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи, като АНО е констатирал, че нарушението е повторно. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза
на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е нарушена.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230
от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
митническите органи. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 14.05.2019
година актосъставителят Д.Т.Н. е заемал длъжността „Инспектор” в ЦМУ при
Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически
орган. В тази насока е и изявлението на
свидетеля Н., направено в открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2019
година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към момента на издаването
му длъжността „И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска” в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, ЦМУ при
Агенция „Митници”” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска”.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие - цигари, по
правилото на чл. 233, ал. 3 от ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна
цена. Същата е определена от митническите органи в размер на сумата 46.80 лв. -
общо за цялото количество от 9 кутии, според представеното Становище, в което е
материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав трима членове,
специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-257/18.04.2019 година на С.Д.
Директора на Териториална дирекция Южна морска, издадена във връзка със Заповед
№ ЗАМ - 632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. От
съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е
определена от АНО, на основание чл. 29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните
тютюневи изделия има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че
посочената официална цена за конкретната процесна търговска марка цигари,
регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в Агенция
„Митници”, съгласно чл. 6 от Наредба за условията и реда за регистриране на
цените на тютюневите изделия, е налична и установена - цигари „Карелия
оме” – 5.20 лв./кутия от 20 къса. Съобразно така посочената единична продажна
цена за процесната марка и съобразно количеството кутии в резултат на
математическо пресмятане митническите органи са получили и определили сборно
сумата в размер на 46.80 лв., формираща общата продажна цена на същите. В този
смисъл, цената твърдяна от органа е определена въз основа на официални
документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последната не се
оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна продажна
цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът
извърши единствено служебно справка в Публичния регистър относно цената на процесните
тютюневи изделия, достъпен на интернет-страницата на Агенция „Митници”. Поради
това, не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО, за
правилно и законосъобразно определена, съгласно § 1, т. 34 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на правните норми от приложимия
специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4, т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни,
при обявена, т.е. официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на Агенция
„Митници” за цените на тютюневите изделия.
Съгласно
чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, който пренесе
през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението
на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители
не са на самата държавна граница (, което
е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
От показания на свидетелите Д.Т.Н., Ц.С.М.
и Р.П.П. (митническите служители, осъществили митническия контрол и
последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна
страна, че на 14.05.2019 година при влизането си в Република България, през
ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят М. е носела,
т.е. фактически е пренесла през държавната граница стоки с търговски характер,
за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, тя не
е обявила и декларирала в момента на преминаване през линията на митнически
контрол, нито устно, нито писмено (в този ред на мисли са неоснователни наведените
от адвокат Й. твърдения, че няма как М. да е пропуснала митническата проверка,
тъй като имало митнически служители; защото действително няколко митнически
служители, които са на смяна, са на линията на митническа проверка на трасе „Изходящи
леки автомобили и автобуси”, но те
извършват (отговарят за) проверките на цялото трасе, при което е възможно някой
пътник, преминавайки покрай спрелите автомобили и групи от хора, чакащи
проверката, да не попаднат в полезрението на няколкото митнически служители и
да преминат линията на митническа проверка без да им е извършена такава, както
явно е станало в конкретния случай с М. и е преминала линията на митническа
проверка без да й бъде извършена такава). Точно обратното, цигарите са били
скрити в дамската й чанта, преметната през рамото - место, изяснено конкретно в
свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е
последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях
митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е
категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите
органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от нейна страна на носените
тютюневи изделия когато е преминала линията на митническа проверка, който също
е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите
Д.Т.Н., Ц.С.М.
и Р.П.П.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от
компетентните органи, последица именно поради отсъствието на знание у тези
органи за процесните стоки, въвеждани на митническата територия на Република
България. Разпитаните по делото свидетели Ц.С.М. и Р.П.П.
са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и
намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточнява
точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа
на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници,
пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница
(идентична с линията на митническа проверка), с което е реализирано и тяхното
пренасяне през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава
митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ
- основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето
на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос,
респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради
това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя,
по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по
чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото
пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на
която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във
връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за
деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ,
произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ,
както и от множество Регламенти, които са с директно действие след
присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това
задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят М., възникнало за нея
още в момента на влизането й в страната, но същото тя не е изпълнила, както
безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт
на укриването на стоките в дамската й чанта е категорична индиция за незнанието
от страна митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето
защо, след като жалбоподателят А.М.,
влизайки в страна (пресичайки линията на митническа проверка) не е изпълнила
задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирала
носените от нея акцизни стоки - тютюневи изделия, безспорно с това си
бездействие тя е консумирала от обективна страна квалифицирания състав на
административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, с изпълнително деяние – „пренася”, дефинирано в основната
хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи
акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи
изделия - общо 9 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното
за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби
за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни
законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66,
ал. 1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя М., нещо
повече, тя дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от
конкретния вид. Напротив тя е преминала линията на митническа проверка. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед
определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на
формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите
държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън
правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от
митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и
пренасяни стоки. В случая доказан е и
квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на
пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на
тютюнево изделие по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива
представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1,
вр.чл. 2, т. 2
и чл. 11, ал. 1, т. 1
от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 9 броя кутии цигари, установено по делото като
предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите
нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1,
предложение второ от Правилника за прилагане на данък върху добавената стойност
(ППЗДДС), вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от
възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние,
изразяващо се в пренасяне на цигари, покрива по обективните си признаци – изцяло,
квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от
ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото
доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на
жалбоподателя А.М.. Последната е лицето, подписало Разписката за задържането на
същите и предвид факта, че цигарите са открити в дамската й чанта, липсва
каквото и да е основание да се изключи държането им от нейна страна към момента
на пресичането на границата и влизането й в Република България. Изпълнителното
деяние на пренасянето, като една от съставомерните форми на нарушението
митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в
случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице,
което ги държи, а по този начин и ги пренася, като последното не изисква
непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа
власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо
липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане
в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят А.М. следва
да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че след като е преминала линията на митническа проверка е била забелязана от митническите служители и върната за такава и тогава М. устно декларира носените от нея цигари, което прави и по-късно по време на извършения й личен преглед, тъй като това деклариране е следвало да бъде направено при преминаване на линията за митническа проверка, а не в последствие когато е била върната за проверка.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението
в АУАН и в НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно
основанието, на което жалбоподателят е санкциониран – за повторно извършено
нарушение на основание ал. 5 на чл. 233 от ЗМ. Т.е. правилна
и законосъобразна е преценката на АНО, че нарушението е извършено от
жалбоподателят „повторно” по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗМ, съдържащ
легално определение на понятието „повторност” по
смисъла на този закон, и съгласно която разпоредба, „повторно” е нарушението, извършено в
срок от една година от влизането в
сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение. Безспорно
установено е по делото, че с влязло в законна сила на 03.10.2018 година НП № 919/2018
от 17.09.2018 година на Заместник-Началник на Митница Бургас, М. е наказана за
извършено от нея административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ с „Глоба” в размер на 1 348.40 лв.
Деянието, за което е наказана с НП, предмет на проверка в настоящото
производство, е извършено от лицето на 14.05.2019 година, т.е. преди изтичане
на едногодишния срок от наказването й по административен ред за същото
нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че не е нарушено
правото й на защита, тъй като не е допуснато процесуално нарушение, свързано с
правната квалификация на деянието, т.е. наведеното в Жалбата възражение е
неоснователно.
Иначе казано настоящият Съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя М., че в АУАН и в
издаденото НП било налице противоречие относно вменяваното й нарушение, тъй
като АУАН бил съставен за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, а
наложената с НП Глоба била за допуснато нарушение вече на чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1, вр.ал. 5 от ЗМ. Не следва да се разглежда като съществено процесуално
нарушение, че НП № 919/2018 от 17.09.2018
година не е описано в процесния АУАН, доколкото при
съставянето на АУАН актосъставителят не е длъжен да знае, че констатираното
нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП и подлежи на доказване от страна
на АНО - нещо, което се установява чрез доказателствата по делото. Освен това,
наличието на това обстоятелство е от значение за размера на предвидената
санкция, но не и за съставомерността на санкционираното в случая деяние. Както
вече бе посочено, видно от АУАН и НП, в
същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което
няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от даденото
описание и посочената като нарушена норма да разбере какво противоправно
поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си. В изложение
смисъл е и Решение № 16 от 26.01.2018 година, постановено по КАТД № 289/2017
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Р. Чиркалева –
Иванова.
Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
М. е разбирала свойството и
значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят М. е бездействала при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е знаела действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране й е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан
Андреево” и предвид факта, че вече е била наказвана за същото административно
нарушение (видно от обстоятелствената част на НП № 919/2018 от 17.09.2018
година), както и предвид обстоятелството, че многократно е пресичала границата.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М..
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение,
във формата на изпълнителното деяние - пренася. До същия правен извод е достигнал
и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение
към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с моторно превозно средство (МПС) и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма -
превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като
формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и
количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя М. по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - пренася/пренесла,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено
според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно,
доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно
равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет
-цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 9 броя кутии фактически многократно надвишава
минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз
и ДДС, както начинът
на пренасянето им и фактът,
че нарушението е повторно, следва да се отчитат
за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение. В тази
насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с
оглед действащият режим на митническия контрол - в сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл
не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че препращането към разпоредбата на чл. 126б от ЗАДС е ирелевантно към
настоящия правен спор, тъй като посочената разпоредба касае съвсем различни
обществени отношения, които се регулират от ЗАДС.
Не следва за две кутии цигари да не са съставя НП, тъй
като те не са били обявени по надлежния ред, но дори и тези две кутии цигари да
бъдат изключени като предмет на нарушението не би се променил размер на
Глобата, тъй като минималният такъв е 2 000 лв.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ
за митническа контрабанда на тютюневи изделия на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до
250 % от продажната цена на недекларираните стоки; а при
повторно нарушение по ал. 5 се налага „Глоба”
в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи
изделия – не по-малко от 2 000 лв.;
а съгласно съответно чл. 233,
ал. 6 от същия закон недекларираните стоки -
предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо
чия собственост са.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер. Видно от представеното и прието
като доказателство по делото НП № 919/2018 от 17.092018 година, влязло в сила
преди датата на инкриминираното деяние – 14.05.2019 година, става ясно, че това
не е първото административно нарушение на жалбоподателя – налице е изключителна
упоритост от страна на жалбоподателя М. за извършване именно на този вид
нарушение (митническа контрабанда) - тази упоритост Съдът извежда от посоченото
по–горе НП, видно от което, на същата вече е ангажирана
административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 233, ал.
3, вр.ал. 1 от ЗМ, което се преценява като отегчаващо отговорността
обстоятелство съобразно чл. 27 от ЗАНН и налага извода, че наложената санкция
явно не е изиграла своята административнонаказателна функция. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
младата възраст на нарушителя (34 години) и обстоятелството, че не е осуетила или правела
опити да осуети митническата проверка. Констатира
се, че в случая степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като
изложените отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се
отнася до обществената опасност на деянието - тя не е висока, тъй като случаят
не се различава от други подобни случаи. С оглед на гореизложеното, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо вината
обстоятелство, и при незавишена обществена опасност на деянието, настоящата инстанция намира, че размерът на
административнонаказателната отговорност е правилно определен на минималния
такъв.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на
постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: инкриминираното деяние е съставомерно независимо
от факта, че на цигарите има надпис „duty free”, тъй като съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия, като платеният акциз се удостоверява с поставянето на съответен
бандерол. В
Закона за безмитната търговия, в разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 е посочено че бандеролът „duty free” е държавна ценна книга, като в неговата цена не се
включва акциз. Както вече бе посочено съобразно видът
им и тяхното бройно количество - 9 броя
кутии цигари марка „Карелия оме”, установено по
делото като предмет на процесното нарушение, посочените
цигари с цитирания надпис надвишават многократно допустимите
нормативно установените прагове за безмитен внос. Т.е. физическите лица са задължени за заплащане на пълния размер
на акциза за внасяните или въведените стоки. Затова с оглед чл. 19, вр.чл. 2 от ЗАДС, при внос на
такива цигари на територията
на страната, те подлежат на деклариране, респ. на облагане
с акциз, освен ако не са поставени под режим на отложено плащане на такъв, за
което по делото няма данни да е бил приложим. Казано по друг начин поради изложеното
за тях се дължи деклариране, респ. акциз
и държането им без съответния бандерол, удостоверяващ това, а само с надпис „duty free”, съставлява нарушение по
смисъла на ЗМ и надписът „duty free” на кутиите с цигари „Карелия
оме”
не отменя съставомерността на деяниято,
а последното попада в
обхвата на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно и правилно НП № 1587/2019
от 30.10.2019
година на И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска”, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване”, ЦМУ при
Агенция „Митници”, с което
на А.К.М. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, на основание чл.
233, ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2 000 лв. и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия оме”
– 9 кутии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)