Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в открито съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното
от съдията Йова Проданова адм. д. № 3452
по описа за 2019 год и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Глава деветнадесета вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от Н.А.Д., ЕГН **********,***
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК №
МД-АУ-5133-1/23.05.2018г., издаден от старши инспектор в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, с който за жалбоподателя са установени задължения към
23.05.2018 година общо в размер на 1088,18 лв., съответно - за данък върху
недвижими имоти – 475.86 лева главница и лихви от 107.91 лева и за такси за
битови отпадъци в размер на 411.17 лева главница и лихви от 93.24 лева.
В жалбата се твърди, че задълженията с
оспорения акт са установени на основание подадена от жалбоподателя декларация,
съобразно правата му на собственост по представения нотариален акт. В
действителност данните по нотариалния акт, представени и с декларацията, не
съответстват на действително ползваните от декларатора идеални части от общите
части на сградата, в която отделни собственици ползват площи от общите части,
като твърдят, че са тяхна собственост. Наличието на несъответствие между
посочените в нотариалните актове права и реално ползваните площи от етажните
собственици води до неправилно определяне на данъчната оценка и на установените
с акта по чл.107, ал.3 от ДОПК задължения, поради което е предявено искане за
неговата отмяна.
Ответната страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, като представя и писмено становище. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, при преценка на законосъобразността
на оспорения акт с оглед на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, в изпълнение на задължението му по чл.168, ал.1 от АПК, приема следното:
Фактите по делото:
Актът за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК №
МД-АУ-5133-1/23.05.2018г., издаден от старши инспектор в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна е връчен на жалбоподателя на 18.10.2019 година,
съгласно отбелязването върху обратната разписка. В срока за обжалването му, на
28.10.2019 година, срещу него е подадено възражение до Директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, който не се е произнесъл в посочения срок по
чл.155 от ДОПК., поради което подадената на 04.12.2019 година жалба до съда е
редовна, образуваното съдебно производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Заповед № 1172/26.04.2017г. на зам.кмета
на Община Варна и Заповед за заместване на Кмета на Община Варна
№К-018/25.04.2017г. установяват, че към датата на постановяване на оспорения
акт издателят му И.Б.И.е на длъжност ст. инспектор в дирекция “Местни данъци“
при Община Варна. По делото няма спор, че задълженията за данък върху недвижими
имоти – основното жилище на жалбоподателя, представляващо ап.18 и гараж,
находящи се в сградата на ул.***за данъчни периоди – 2014 – 2017 годна
включително, са установени въз основа на
данните за имота по подадена на 29.03.1998 година декларация по чл.14 от ЗМДТ.
С административната преписка е представено
писмо от 30.12.1992 година на Кметство „Прогрес“ при Общински народен съвет
Варна, в което са посочени установените от кметството нарушения, извършени от
етажни собственици, които са завладели площи от общите части на сградата, като
е разпоредено отстраняването им в определен срок. По повод Уведомление от Н.Д.
от 21.07.2016 година с искане за приемане към декларацията му от 29.03.1998
година на заявление за собственост и на 5,0806% ид. части от общите части на
сградата, находяща се в гр. Варна ,ул. ***, Дирекция „Местни данъци“, в отговор
до него от 20.12.2019 година заявява, като се позовава на чл.5, ал.8 от
Приложение №2 към ЗМДТ, че площта на идеалните части от общите части на
сградата не се включват в разгънатата застроена площ на имотите – обекти в
етажна собственост, тъй като е включена в базисната данъчна стойност, поради което посочените 5,0806%
ид. части от общите части на сградата не подлежат на деклариране и не са обект
на облагане по ЗМДТ.
Предвид предявеното оспорване, по делото е
прието като доказателство заключение на съдебно-техническа експертиза, на която
е възложена задача да се произнесе – при приложената от Община Варна методика
за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя взети ли са предвид принадлежащите към имотите – ап.18 и
гараж № 7 идеални части от общите части на сградата и съответно – да определи
размера на данъчните задължения, като съобрази изискванията на действащите
нормативни актове и строителни книжа за сградата на ул***
Съгласно заключението на експертизата,
което не е оспорено от страните, стойността на идеалните части от общите части
на сградата е включена към данъчната базисна стойност, като общите части не са
добавени като площ към разгънатата застроена площ на апартамента и на гаража.
Според вещото лице данъчните задължения
за апартамент №18 и гараж №7 са определени по посочените в нотариалния
акт застроени площи, които са определени по инвестиционния проект и действащите
правила на Закона за териториално и селищно устройство към 1986 година;
нотариалният акт е съобразен с изготвеното
ценообразуване.
Налагащите се правни изводи:
Установеното качество на издателя на акта
на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ налага извод за
притежаваната от него материална компетентност за установяване на
задължения за местни данъци и такса битови отпадъци, съгласно
регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.
Деклараторът на недвижимите имоти – Н.А.Д.
е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 1 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните
данъци е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ приема наредба за
определянето и администрирането на местните данъци.
Като се основава
на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че при
определяне на размера на данъчните задължения с оспорения административен акт
са съобразени действащите, установени от закона правила, включително тези за
формиране на базисната данъчна стойност и включването на идеалните части от
общите части на сградата при формиране на данъчната оценка.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.8 от
Приложение №2 към ЗМДТ, стойността на идеалните части от общите части на
сградата е включена към базисната данъчна стойност. Идеалните части от общите
части на сградата, които принадлежат на обект в етажна собственост, не се
прибавят към застроената част на обекта, тъй като стойността на тези части е
включена в базисната данъчна стойност. Следователно, размерът на ползваните от
един етажен собственик площи от общите части на сградата не влияе и е без
значение при определяне на данъчното задължение на този собственик за
притежавания от него недвижим имот. Без правно значение за размера на дължимия
данък сгради е и несъответствието между притежаваните идеални части от общите
части на сградата и реално ползваната площ
от тези общи части.
Установеното законосъобразно определяне на
данъчните задължения за ап.18 и гараж №7 от сградата на ул.“***, гр. Варна от
страна на административния орган и обстоятелството, че притежаваният размер на
идеални части от общите части на сградата е без значение и не се взема предвид
при формиране на данъчната оценка за имота, налагат извода на съда за
неоснователност на жалбата на Н.Д.. Твърдяното завладяване от страна на етажни
собственици в сградата на площи от общите части не е основание за намаляване на
размера на данъчното задължение на отделен етажен собственик.
Основателни са доводите на ответната
страна, че като собственик, жалбоподателят не е отправял до административния
орган коригираща декларация за наличие на обстоятелства, имащи значение за
промяна на размера на данъчното задължение.
Взаимоотношенията на жалбоподателя с
останалите етажни собственици в сградата на ул.***по повод ползването на общите
части в нея подлежат на уреждане по друг ред, в друго производство и изложените
в този смисъл доводи и съображения не могат да бъдат обсъждани от настоящия
съд.
При изложените съображения за
законосъобразност на Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, основателно е искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1, предл.последно ДОПК, в
размер на 306 лв.
Воден от горното и на основание чл.
160 ал. 1 от ДОПК, Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Д., ЕГН **********,*** срещу Акт за установяване на задължения по чл.
107 ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-5133-1/23.05.2018г. издаден от старши инспектор при
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на
Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 306.00 /триста и шест/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: