РЕШЕНИЕ
гр.София, 24.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти
с-в, в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав: Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5733 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Е.И.Л. твърди, че на 29.04.2020г.
в гр.София е претърпял ПТП в резултат на
което е получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за
ПТП е водачът на т.а. Мерцедес Спринтер с рег.№ *****,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат
на ПТП е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Предявил е претенция пред
ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното
обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди в
размер на 300 000лв. и за търпени имуществени вреди в размер на 7441,25лв.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми
от 28.04.2021г. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Д.з.“ АД оспорва исковете по
основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в
исковата молба, оспорва вината на водача на МПС, оспорва причинно-следствената
връзка, оспорва настъпването на твърдените неимуществени и имуществени вреди.
Счита, че ПТП е настъпило по вината на другия водач и участник в ПТП, на
случайно събитие или на други обстоятелства и причини, изключващи отговорността
на водача на т.а. Мерцедес Спринтер. Намира иска за
неимуществени вреди за неоснователен и евентуално за завишен по размер. Намира
иска за имуществени вреди за неоснователен като посочва, че твърдените разходи
за медикаменти и лечение не са във връзка с ПТП. Евентуално, прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като твърди, че ищеца е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и
претенцията за лихви. Твърди, че не е в
забава да плати обезщетение, тъй като ищецът не е представил поискани
документи. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските. Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените писмени материали по
досъдебно производство № ЗМ-11138/2020 на СДВР, пр.пр.№
12430/2020г. на СРП /приложени в допълнителен том към делото/, и по-конкретно
констативен протокол № Н-195/29.04.2020г. на СДВР и и протокол за оглед от 30.04.2020г. на СДВР, се
установява, че на 29.04.2020г., около 22.50ч., в гр.София, на ул.“Околовръстен
път“ в района на кръстовището с
ул.“Бизнес парк София“ е настъпило ПТП с участието на т.а. Мерцедес Спринтер, с рег.№ ***** , управляван от Ж.К.С., и л.а. БМВ
с рег.№ *****, управлявано от Н.Н.Л.. Пострадали са
водачът и пътниците на л.а. БМВ, вкл. и ищеца, който е бил с работна диагноза
черепно-мозъчна травма, кома, с опасност за живота. И двама автомобила са били
тотално деформирани. Не е установено водачите да са били употребил алкохол.
Извършен е оглед на местопроизшествието,
изготвен е фотоалбум, разпитани са свидетели, изготвени са експертизи. Образуваното
досъдебно производство не е приключило.
Във връзка с изясняване на механизма на
ПТП, съдът допусна събиране и на гласни доказателства, както и изслушване на
съдебна експертиза.
По делото са разпитани като свидетели
водачът на т.а. Мерцедес Спринтер, участник в ПТП –
св.Ж.С., водачът на друг автомобил, който е бил на место, но не е участвал в
ПТП – св.Г.П., и пътник на автомобила, управляван от св.П..
Св.Ж.С. установява, че се е движел по
Околовръстния път, главен път, в близост до „Бизнес парк“. Било вечерта, тъмно,
около 22.30 -22.45ч. Посочва, че 10м. преди да достигне до кръстовището
светофарът е светнал в жълто. Свидетелят не спрял, тъй като превозвал 5т.
товар, и бързал да разтоварва, затова и продължил направо, без да намалява
скоростта или да спира. Скоростта му била около 70-80км/ч. Твърди, че тръгнал
да пресича кръстовището на жълта светлина на светофара. Не видял брояч на
светофара. Твърди, че на около 30-35м. от кръстовището видял друга кола да чака
на светофара, за да направи ляв завой. Като го видял, водачът се опитал да
избегне удара, но не успял. Свидетелят също се опитал да избегне лекия
автомобил и завил на дясно. Между автомобилите настъпил удар – за неговия
товарен автомобил ударът бил челен, а за лекия автомобил – страничен, дясно,
точно по средата на автомобила. Свидетелят веднага отишъл да помогне на
пътниците на автомобила. Посочва, че момчето, което седяло до шофьора, било
най-зле, не било в съзнание, имало рана на главата. Извадили пострадалите с
помощта на пожарникарите, тъй като вратите били много смачкани.
Св.П. посочва, че познава ищеца, тъй
като са учили заедно в училище, а били и от една компания. Свидетелят пътувал в
друг автомобил и се движел след л.а. БМВ. Твърди, че л.а. БМВ потеглил на зелен
сигнал на светофара. Изневиделица се появил един бус,
който този свидетел не видял. Бусът се опитал да
избегне удар с л.а. и отклонил надясно. Водачът на лекия автомобил също се
опитал да избегне удара и дал газ. Независимо от това, настъпил удар между
двата автомобила. Като видял буса, свидетелят намалил
и спрял управлявания от него автомобил. Лекият автомобил се управлявал от Н., а
ищецът пътувал на предната седалка до шофьора. Спомня си, че след ПТП шофьора
на буса казал , че бил минал на жълто.
Св.Христина Луканова, познава ищеца, в
една компания са с него, пътувала в автомобила , който се движел след л.а. БМВ,
и който бил управлявана от св.П.. Спомня си, че спрели на светофара на Околовръстен
път, за да направят ляв завой. Светофара светел червено и броячът показвал 40
секунди до смяната на светлините. Лекият автомобил, в който пътувал ищеца,
тръгнал на зелено и се ударил в един бус.
Свидетелката не видяла буса, когато тръгнали на зелен
светофар. От удара л.а. БМВ подскочил , вдигнал се във въздуха и се ударил в
ограда. За да извадят ищеца се наложило да режат автомобила.
Във връзка с установяване на
механизма на ПТП съдът допусна и изслуша две съдебни автотехнически
експертизи, първоначална и повторна. Първоначалната експертиза беше оспорена от
ответника, с оглед на което и на основание чл.201 от ГПК, съдът допусна
повторна експертиза. Същата не беше оспорена от страните. Съдът възприема
заключението на повторната експертиза, тъй като то е изготвено по-подробно и задълбочено, при изготвянето му
вещото лице автоексперт е използвало компютърен модул
за изчисления, и при отговора на поставените въпроси, вещото лице обсъжда
свидетелските показания във варианти, без да се придържа към тезата на една от
страните, какъвто подход е имало вещото лице при първоначалната експертиза.
Съгласно заключението по повторната
експертиза, изготвена от доц.А., процесното ПТП е
реализирано по следния механизъм: На 29.04.2020г. около 22.50 часа в гр. София,
по платното за движение на ул. „Околовръстен път”, с посока от ул. „Проф.
Александър Танев” към бул. „Св. Климент Охридски”, се е движел товарен
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с per. номер *****, управляван от Ж.К.С. в третата от
четирите ленти по посока на движението си, считано от дясно на ляво.
Автомобилът се е приближавал към кръстовището с ул. „Бизнес парк“.
„Околовръстният път“ е в района на ПТП е с две отделни платна за движение по
едно за посока, разделени със затревена ивица, с по 4 пътни ленти всяко. Платната
за движение са били със суха пътна настилка, видимостта е била добра чрез
улични лампи. Движението през кръстовището е регулирано със светофарна уредба,
работеща в режим със смяна на светлините сигнали. С същото време, в платното за
насрещното движение в неговата най-лява пътна лента, която е за ляв завой и
навлизане в ул. „Бизнес парк“, пред стоп-линията е спрян л.а. „БМВ 320 Д”, с per. № *****, управляван от Н.Н.Л..
Зад него се е намирал още един автомобил, управляван от свидетеля Г.П.. Когато
т.а. Мерцедес се е намирал на около 103м. преди стоп-линията си, водачът на
л.а. БМВ Л.е потеглил от стоп-линията си, за да извърши ляв завой, като се е
движил първоначално с нормално ускорение. Но възприемайки насрещния т.а.
Мерцедес е ускорил допълнително, с цел да премине бързо през кръстовището. В
това време водачът на л.а. Мерцедес, вместо да предприеме аварийно спиране, е
завил надясно и е настъпил удар, при който т.а. „Мерцедес“ е ударил с челната
си част дясната страна в зоната на предната и дясната врати със скорост 64
км/ч. Скоростта на ла. БМВ при удара е била около 37 км/ч. От удара л.а. БМВ е
продължил напред в първоначалната си посока, но силно отблъснат в посока на
движение на т.а. Мерцедес. След удара се е завъртял наляво с ротация в посока
обратна на часовника. Движейки се на колелата си е достигнал до висок бетонен
фундамент, в който се е ударил с предното си ляво колело, което се откъснало
цялостно от окачването си заедно с макферсъна - амортисьора и пружината. След сблъсък с решетъчната ограда
на фирма „Ауто Баварния“ л.автомобил се е спрял в
мястото, където е намерен. Най-вероятно, след като се е спрял, е застигнат и
ударен в задната дясна част от предната дясна част на т.а. микробус Мерцедес и
преместен леко напред.
След удара, поради по-високата си
скорост и маса-тегло, т.а. Мерцедес“ е продължил напред и надясно с остатъчна
скорост около 45 км/ч. Тъй като водачът на т.а. Мерцедес в последния момент е
задействал спирачките, непосредствено след удара е отложил две успоредни
дъговидни спирачни следи. Той е намалявал скоростта си по- бързо от движещият
се след удара със скорост около 48 км/ч по инерция на колелата си л.а. БМВ, поради
което следва да се приеме, че т.а. Мерцедес се е блъснал във вече спрения л.а.
БМВ. В резултат на настъпилия страничен удар водачът и пътниците в л. а. „БМВ“
са получили множество телесни травми.
Според вещото лице основната причина за
настъпване на произшествието е субективните действия на водача, навлязъл в
кръстовището по време на червен сигнал за него. Тъй като по технически път не
може да се докаже, кой водач е навлязъл на червен сигнал, а свидетелските
показания са противоположни, не е възможно да се определи основната причина за
настъпване на ПТП. Вещото лице е анализирало свидетелските показания във връзка
с това кой водач на какъв светлинен светофар е потеглил. Вещото лице посочва,
че ако се кредитират показанията на св.С., че е навлязъл в кръстовището на жълт
сигнал, то следва, че л.а. БМВ е пресякъл своята стоп лента 7,8 секунди преди
началото на зеления сигнал. В случай, че
се възприемат показанията на св.П., според който л.а. БМВ е навлязъл на
кръстовището на зелен светофар, то следва, че т.а. Мерцедес Спринтер
е пресякъл стоп - линията 7,8 секунди след включване на червен за него
светофар. Вещото лице посочва, че по технически път не може да се докаже кой от
двата варианта се е осъществил. Действията на водачите по отношение на времето
следва да се установят със свидетелски показания или от записи на камери за наблюдение.
В случая следва да се отбележи, че записи
от камери не са иззети от разследващите органи /въпреки наличието на банка в
близост/ и не се съдържат в ДП, а показанията на свидетелите са противоречиви досежно това на какъв светлинен сигнал са пресекли своите
стоп линии водачите на т.а. Мерцедес Спринтер и на
л.а. БМВ.
Във връзка с причините за ПТП вещото
лице посочва, че от страна на водача на т.а. бус
„Мерцедес Спринтер“, /без значение кой от водачите на
какъв сигнал е навлязъл в кръстовището/ в причинна връзка с настъпилото ПТП са:
-високата скорост на т.а. Мерцедес Спринтер 64 км/ч, при допустима 50 км/ч, ограничена с пътен
знак В26. Ако водачът му се е движил с разрешената скорост 50 км/ч удар не би
настъпил при същите условия и реакция на водача му, защото л.а. БМВ щеше да
премине пред него;
-предприетото завиване надясно от водача
на т.а. Мерцедес е пряка причина за настъпване на удара, защото ако л.а.
Мерцедес беше продължил да се движи направо в третата -средната пътна лента за
направо, ударът нямаше да настъпи;
-предприетото завиването на т.а
Мерцедес, надясно без да задейства спирачките е в причинна връзка, защото ако
едновременна бе реагирал за завиване и спиране удар не би настъпил при същите
условия;
-условията за взаимно видимост на двамата
водача на улично осветление са била добри. Към момента, в който л.а. БМВ
започва да навлиза в кръстовището, потегляйки от стоп-линията си, независимо на
какъв сигнал, т.а. Мерцедес се е намирал на 119 м от мястото на удара и на 103
м преди стоп-линията си. При опасна зона за спиране 54,5 м от скорост 64 км/ч
водачът е имал възможност да го види и да следи действията и движението на л.а.
БМВ е имал техническа възможност да намали скоростта си или да спре пред
стоп-линията си, за да предотврати удара и ПТП;
От страна на водача на л.а. БМВ: В
причинна връзка е неговото действие- бездействие, защото не е предприел спиране
въобще, виждайки приближаващия го насрещен т.а. Мерцедес;
-към момента на потегляне за ляв завой е
имал възможност да вижда намиращият се на 119 м от мястото на удара и на 103 м
преди стоп-линията си т.а. Мерцедес Спринтер, Имал
възможност да наблюдава движението на насрещния товарен автомобил и действията
на водача му като прецени скоростта му. До достигане на времето 3,75 сек след
потеглянето си водачът на БМВ е имал техническа възможност да спре автомобила
си на междинната ивица преди да навлезе в платното за насрещното движение или в
краен случай преди да достигне лента на движение на т.а. Мерцедес.
-тъй като т.а. Мерцедес е завил надясно,
водачът на л.а. БМВ е имал още по- добра възможност да спре, преди да навлезе в
коридора за движение на т.а. Мерцедес и да предотврати удара и ПТП.
Във връзка с установяване търпените от
ищеца увреждания във връзка с ПТП съдът назначи и изслуша съдебна медицинска
експертиза с вещо лице невролог. Съгласно заключението на д-р М., при процесното ПТП ищецът Е.Л. е получил тежка съчетана травма,
съдържаща следните травматични увреждания: Контузия на мозъка тежка степен. Кръвоизливна контузия на мозъчния ствол. Мозъчен оток. Разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата.
Фрактура на лявата и дясната лакътна кост. Контузия
на гръдния кош. Контузия на белия дроб. Фрактура на I и II ребро вдясно. Десностранен пневмоторакс.
Подкожен емфизем. Фрактура на костите на таза с
нестабилност вдясно.
Във връзка с установяване характера и
степента на телесните увреди, вещото лице уточнява, че причинената на ищеца черепно-мозъчната
травма е открита и тежка - по критериите на Глазгоу кома скалата, с първоначална
оценка до 6-8 точки, с първично засягане на мозъчния ствол, продължително коматозно състояние, наложило интубация,
изкуствена белодробна вентилация (апаратно дишане), реанимационно
лечение в пълен обем. Като такава черепно-мозъчната травма реализира
медико-биологичния признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота”.
Гръдната и белодробна травма поотделно и
в съвкупност осъществяват критериите на медико-биологичния признак
„Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Диафизарните
фрактури на лакътната кост (улна)
на лявата и дясната предмишница (т.нар. „защитни
фрактури”) са предизвикали „Трайно затруднение на движенията на двата горни
крайника”, в конкретния случай за срок от три месеца.
Фрактура на костите на таза с
нестабилност вдясно е предизвикала „Трайно затруднение на движенията на двата
долни крайника”, в конкретния случай за срок от 6 месеца.
Непосредствено след ПТП ищецът е бил
хоспитализиран. Проведено му е едномесечно лечение в УМБАЛ СофияМед,
Клиника по неврохирургия. Първите 18 дни е лекуван в Реанимационно
отделение, интубиран и поставен на апартно дишане. Извършена е торакоцентеза
и поставен гръден дрен на активна аспирация.
Извършена е трахеостомия и поставена канюла. Проведено е комплексно медикаментозно и реанимационно лечение при динамичен контрол на жизнените и
лабораторни параметри. Извършени са консултации с необходимите специалисти - реаниматор, хирург, ортопед, кардиолог, УНГ, невролог. При
ищеца се манифестира квадрипирамиден синдром на фона
на задържащо се коматозно състояние и клиника на
дифузна аксонална мозъчна увреда.
Безсъзнателното му състояние е продължило
около 14 дни, след което пострадалият е бил
контактен, неадекватен, вял и отпуснат, на спонтанно дишане. През този период е
съществувала реална и непосредствена опасност за живота на пострадалия. Провеждана
е активна рехабилитация. Ищецът е изписан с клинично подобрение, в съзнание,
контактен. Обратно развитие на квадрипаретичния
синдром. В стабилизирано соматично и неврологично състояние. Първично зараснала
скалпова рана. Раздвижен и вертикализиран.
Декубитална рана на лява пета в обратно развитие. Трахеостомия спокойна, зараства първично. При изписването е
препоръчано наблюдение и лечение от невролог, ортопед, УНГ, гръден хирург, хирург, както и активна рехабилитация и физиотерапия.
Вещото лице е категоричен, че претърпените
от ищеца телесни увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. В резултат на получените множествени и
тежки травматични увреждания пострадалият е претърпял интензивни болки и
страдания за срок до 3 месеца, значителни до 6-8 месеца и умерени до момента.
След личен преглед на ищеца вещото лице
посочва, че към настоящия момент може да се приеме, че получените от ищеца
увреждания на гръдния кош, белия дроб, горните крайници и таза са напълно
възстановени. Възстановителният период при една черепно-мозъчна травма с
характер на процесната продължава до две-три години.
Посочва, че оценка на изхода от черепно-мозъчна травма се провежда на 6 месеца
по Глазгоу скала за изход, като към момента ищецът е възстановен до степен на
Умерена инвалидност - инвалид, но независим от околните. Вещото лице уточнява,
че в следващите месеци и години, в зависимост от прилаганото рехабилитационно лечение от една страна и евентуално
настъпилите усложнения - от друга, е възможно преминаване от една степен на
възстановяване в друга. Извършените на ищеца двукратно контролни
МРТ изследвания на главния мозък установяват трайни патологични изменения в
мозъчното вещество - множество огнищни промени с
посттравматичен характер като израз на дифузна аксонална
увреда, разположени слепоочно базално
вляво, в десния таламус, в корпус калозум,
двустранно челно; персистира лезията
в областта на мозъчния ствол; разширени са околосъдовите
пространства в бялото мозъчно вещество на двете голямомозъчни
хемисфери. В клиничен аспект е налице синдром на лекостепенна
десностранна спастична хемипареза,
десностранна хемихипестезия,
зрителни и говорни нарушения, дисграфия.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че спастична хемипареза означава латентна,
скрита, слабост на десните крайници, която не се установява при наблюдения на
неспециалист, но се изразява в лека нестабилност на походката на десен крак,
затруднено обръщане при смяна на посоката на движение . При ищеца е налице
слабост на десния крак, зрителни нарушения, затруднения с писането. Може да
чете. Чувства десните крайници като чужди, има постоянно главоболие, но няма
припадъци. Говорът му е с нарушено звучене и затруднена артикулация, както и
затруднено поглъщане на течности. Според вещото лице, възможно е при
направената на ищеца трахеостомия да са засегнати
нерви, което е довело до затруднения говор и затрудненото преглъщане.
Последното е сериозно и опасно състояние, тъй като в легнало състояние,вкл. и
по време на сън, ищецът може да се задави.
Според д-р М., прогнозата за пълно
възстановяване на настъпилите мозъчни увреждания при ищеца е крайно
неблагоприятна.
Вещото лице посочва, че направените от
ищеца разходи по представения списък с медицински разходи, за които са
представени фактури и фискални бонове за заплащане на медикаменти и медицински
стоки и услуги, са в причинна връзка с получените от него травми и са били
необходими за лечебния и възстановителен процес.
С оглед възражението на ответника, че
ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, съдът допусна и изслуша
комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза. В заключението си вещите лица посочват, че л.а. марка „БМВ“, модел
„320 Д“ е фабрично оборудван с диагонално-поясни (триточкови) предпазни колани
за всички места. Предните седалки (на водача и на пътника до него) в л. а. „БМВ
320 Д“ са снабдени с инерционна система за обтягане на коланите, която се
активира в зависимост от сериозността на произшествието. Обтегачът е разположен
около прибиращия механизъм на всеки преден предпазен колан, като при силен
фронтален сблъсък на автомобила се активира и осигурява допълнително пристягане
с няколко сантиметра, като по този начин се увеличава ефективността на колана.
Отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие, че всички предпазни колани в автомобила са намерени извадени
от закопчалките и реагиращи на опън с прибиране, с
изключение на колана за предна дясна седалка /там където е седял ищеца/, висящ
в деформираната средна дясна колона в свободно и изтеглено положение, вещите
лица обясняват с това, че към момента на произшествието най - вероятно ищецът е
бил с поставен предпазен колан, като при задействане на инерционната система за
обтягане на колана е блокирал прибиращото устройство. Вещите лица са
категорични, че при конкретния механизъм на процесното
ПТП предпазният колан е малко ефективен и не би могъл да предотврати
получаването на установените при ищеца травматични увреждания. Това е така, тъй
като предпазните колани имат възпиращо действие при челен удар и при
преобръщане на автомобила. При значителни деформации, какъвто е конкретния
случай, и измествания към вътрешността на купето на странична колона, таван,
дясна предна врата и др., действието на колана не може да предотврати
вредоносния резултат. Налице е странично изместване на тялото на пострадалия,
като в този случай предпазният колан не би могъл да фиксира тялото в степен,
която да предотврати травмите.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица по медицинската и комплексната експертизи. Вещите лица обективно и
компетентно дават отговори на поставените въпроси, като в съдебно заседание
допълват заключенията си като отговарят на допълнително поставените им от
страните и от съда въпроси. Тези заключения не са оспорени и от страните.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищецаболки
и страдания, периода на лечение и възстановяване, съдът събра гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел, И.Л., баща на ищеца. Свидетелят
установява, че синът му бил в интензивно отделение , като мъртвец, не говорел,
не разбирал нищо, не се движел. Наложило се майката на ищеца да го обгрижва в болницата. След като изписали ищеца от
болницата, у дома си той чувал, реагирал, но не можел да говори, лежал. Идвал
рехабилитатор, който го раздвижвал. След това ищецът бил отново в клиника, тъй
като не си усещал дясната ръка и десния крак. Но това се запазило и до сега. Споделял на баща си, че не чувства дясната
страна като негова. Не виждал добре, не говорел разбираемо. Лекарите им казали,
че трябва да мине време, за да се възстанови, но свидетелят посочва, че вече
година и половина след ПТП няма подобрение. Посочва, че синът му е воден в
клиниката за възстановителни процедури и това е наложило да бъде транспортиран
с линейка – тазът му бил спукан на три места и не можело да се транспортира с
обикновен автомобил. Налагало се да му бъде бръсната главата и брадата
постоянно. Майката на ищеца спряла да работи , за да се грижи за него. Ищецът
проговорил след 2 месеца, бил с дупка на гърлото от тръбите. На третия месец
след ПТП ищецът започнал да се изправя, движел се с патерици.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
въпреки близката родствена връзка с ищеца. Показанията звучат обективно, не са
пресилени и съответстват на останалите събрани по делото доказателства -
медицинска документация и съдебна медицинска експертиза.
На
28.01.2021г. ищецът е предявил пред ответника претенция за заплащане на обезщетите
за причинените му неимуществени и имуществени вреди. С писмо от 28.04.21г.
ответникът е отказал да заплати на ищеца търсеното обезщетение. Изискано е да
представи съдебен акт, експертиза или друг документ, доказващ отговорността на
застрахованото лице.
В производството не се спори между страните, че за
управлявания от св.Ж.С. т.а. Мерцедес Спринтер е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал.1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 28.01.2021г. и липса
на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Настъпилото ПТП по време, място и
участници се установи от събраните по делото доказателства и по тези
обстоятелства спор между страните няма. Спорен е механизма на ПТП и съответно спори се по противоправното поведение на водача Ж.С.. Събраните гласни
доказателства досежно механизма са противоречиви.
Свидетелите, водени от ищеца, св. П. и св.Л.твърдят, че л.а. БМВ е пресякъл
своята стоп линия на зелен сигнал на светофара. Св.С. твърди, че т.а. Мерцедес Спринтер е пресякъл своята стоп-линия на жълт сигнал на
светофара. Съгласно изслушаната допълнителна съдебна автотехническа
експертиза такава ситуация, при която л.а. БМВ да потегли на зелен сигнал, а
т.а. Мерцедес да премине през стоп-линията на жълт сигнал е невъзможна. В
случай, че т.а. Мерцедес е преминал на жълт сигнал, то л.а. БМВ е потеглил на
жълт сигнал и то 7,8 секунди преди
началото на зеления сигнал. В случай , че л.а. БМВ е потеглил на зелен сигнал, то т.а. Мерцедес
е пресякъл стоп-линията 7,8 секунди след включване на червен сигнал. И двете
групи свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Срещу св.С. се води
наказателно производство за процесното ПТП и този смисъл показанията му следва много
внимателно да се ценят съобразно указанията на чл.172 от ГПК. Но самият факт,
че срещу св.С. се води наказателно производство не означава, че той непременно установява
пред съда невярна информация. Св.П. и св.Л.са приятели на ищеца и на водача на
л.а. БМВ. Последните двама водят съдебни дела срещу ответника за заплащане на
обезщетение и имат интерес да установят противоправно
поведение на водача на т.а. Мерцедес, а не на водача на л.а. БМВ. Житейски
нелогично е да се приеме, че св.С., на 31г., който работи като шофьор и превозва
товари, е преминал с т.а. Мерцедес през своята стоп - линия 7,8 сек. след
включването на червен сигнал и наличието на два автомобила, в отсрещното пътно
платно, които чакат да направят ляв завой, в град , в който той не живее и не
познава добре. В същото време житейски логично е водачът на л.а. БМВ, на 20г.,
да не е изчакал 40 секунди до смяната на сигнала и при липсата на засилен
трафик вечерта да е потеглил на жълт сигнал. Разбира се това са спекулации, но
те показват че съдът не може безкритично да приеме едните свидетелски показания
за сметка на другите. По технически път също не може да се прецени кои
показания са достоверни. От това следва, че съдът не може да изясни точния
механизъм на ПТП. За разлика от наказателното производство, в което съдът следва
да установи противоправното поведение и вината на
водача извън всякакво съмнение, то в гражданското производство спорът се решава
при превес на доказателствата. Преценявайки ангажираните от страните
доказателства, съобразно разпределената им доказателствена
тежест, съдът приема, че ищецът установи водачът на т.а. Мерцедес да е имал противоправно поведение, в резултат на което е настъпило
ПТП. Заключението по повторната автотехническа
експертиза установява, че в причинна връзка с настъпилото ПТП са високата
скорост на т.а. Мерцедес Спринтер от 64 км/ч, предприетото
завиване надясно от водача на т.а. Мерцедес преди ПТП и то без да задейства
спирачките.
Водачът С. е нарушил разпоредбата на чл.21
от ЗДвП като се е движел със скорост над допустимата от 50 км/ч, ограничена с
пътен знак В26. В случай, че водачът С. се беше движил с разрешената скорост от
50 км/ч, удар не би настъпил при същите условия и реакция на водача, тъй като
л.а. БМВ щеше да премине пред него.
Водачът С. е нарушил разпоредбата на чл.6
ал.1 от ЗДвП вр. чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП, като не е съобразил поведението си със жълтата
светлина на светофара. Съгласно т. 4 на чл.31 ал.7 от ППЗДвП,
жълта светлина означава "Внимание, спри!". В същата т.4 е посочено,
че „Внимание, спри!“ не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат
или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. В случая повторната
експертиза установява, че водачът С. е могъл да спре преди стоп -линията, в
случай че се е движел с разрешената скорост от до 50км/ч. Като се е движел със
скорост над разрешената, той сам се е поставил в невъзможност да спре. Но и при
установената скорост от 64 км/ч. той е можел да спре, на 6,5м. от стоп-линията
и така е могъл да предотврати произшествието.
На следващо място водачът С. е нарушил
задължителната маркировка в района на кръстовището –пътна маркировка с надлъжна
разделителна непрекъсната линия, която не позволява преминаване в друга пътна
лента. В случай, че водачът не беше нарушил маркировката и беше продължил да се
движи направо в третата /средната/ пътна лента за направо, без да преминава в
съседната лента, а след това да завива на ляво, ударът нямаше да настъпи.
И не на последно място водачът С. е
нарушил правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. След като е възприел л.а. БМВ, и след като е завил надясно, той
е следвало да задейства спирачките. В този случай , дори и да настъпил удар с
лекия автомобил, то той не би настъпил при същите условия.
Възражението на ответника за липсата на противоправно поведение у водача С. следва да се остави без
уважение. От експертизата се установи, че и водачът на л.а. БМВ не е имал
поведение, съответно на правилата на движението по пътищата. Това обаче няма
значение за материално – правната
легитимация на ответника. Ищецът може да реши да насочи иска си за обезщетение
по чл.432 от ГПК срещу един от двамата застрахователи на виновните водачи.
Въпрос на вътрешни отношения между застрахователите и въпрос на друго дело е
определяне на противоправно поведение на водача на
л.а.БМВ.
Твърдението на ответника, че се касае за
случайно събитие, което изключва противоправността и
вината на водача С., не намира опора в доказателствата по делото. Случайните
събития се отличават от противоправните деяния по
своята непредвидимост и непредотвратимост. Товарният
автомобил е бил технически изправен, климатичните условия са били благоприятни
– ясно и сухо време, липсвали са остри завои, препятствия на пътя. Районът е
бил добре осветен. Контролът върху скоростта е зависел изцяло от водача, както
и какви решения взема досежно спазване правилата за
движение по пътищата.
По възражението за съпричиняване.
Безспорно е, че при застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят разполага с всички материалноправни
и процесуалноправни възражения, основаващи се, както на застрахователното му
отношение със застрахования, така и на деликтното.
Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички възражения,
които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение – в това
число, че пострадалият е съпричинил вредите - чл.51
ал.2 от ЗЗД / така и Решение № 67/ 15.05.2014г. по т. д. № 1873/13г., ВКС, І
т.о./.
Според разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия.
Вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка с поведението на увредения.
Според ППВС № 17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка,
а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване
на вредата, той съпричинява същата.
По
делото не се установи противоправно поведение от
страна на ищеца. Според заключението на приетата от съда комплексна експертиза
ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Отделно от това, с оглед удара
между двата автомобила – страничен за автомобила, в който е пътувал ищеца, предпазният
колан е малко ефективен и не би могъл да предотврати получаването на
установените при ищеца травматични увреждания.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищеца / телесни
увреждания и свързаните с тях болки , страдания и парични разходи/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните свидетелски
показания. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на водача на увреждащото МПС за претърпените от ищеца вреди, а поради
съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай съдът съобрази
характера на причинените телесни увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана в областта на главата, счупване на
двете ръце, контузия на гръдния кош и счупени две ребра, десностранен пневмоторакс, подкожен емфизем, фрактура
на костите на таза с нестабилност вдясно, които увреждания са причинили на ищеца
постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Ищецът е бил в кома в продължение на 14 дни, през
което време е съществувала опасност за неговия живот. На апаратно дишане е бил
в продължение на 18 дни. Месец е бил хоспитализиран. Тялото му у било
постепенно раздвижвано с помощта на рехабилитатор, постепенно е започнал да се
изправя и ходи. Непосредствено след получаване на травмите и през следващите 3
месеца ищецът е изпитвал силни болки и страдания, през следващите 6-8 месеца
болките са били значителни , а след това и до сега са умерени.
Съдът отчете възрастта на пострадалия,
на 20г. /млада и активна възраст/ и неудобствата, които е търпял във връзка с
невъзможността да се движи, да бъде обслужван от трети лица в продължение на повече
от 3 месеца, както и да бъде подпомаган от тези лица от ПТП и до сега.
Съдът съобрази продължителността на
възстановителния период и факта, че 2г. след ПТП ищецът все още не се е
възстановил от множеството увреждания /предимно от ЧМТ/, а бъдещата прогноза е
неблагоприятна. Ищецът има проблем с говора, със зрението, със стабилността на
походката и силата на десния си долен крайник /понякога пада/, чувства слабост
с дясната ръка и съответно не може да пише, изпитва трудност при преглъщане,
което го поставя в постоянен риск от задавяне, изпитва често главоболие. Възстановяване
в състоянието преди ПТП не е възможно, а подобряване от сегашното състояние е
слабо вероятно. Ищецът ще живее с последиците от уврежданията до края на живота
си.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че
ищецът е претърпял силни негативни емоционални и психически преживявания във
връзка с ПТП, в резултат на които е станал затворен, необщителен, променил е
поведението си. В същото време е критичен към състоянието си и се опитва да се
върне към нормалния си живот – продължава университетското си образование,
работи, т.е. полага добросъвестни усилия да намали вредите от инцидента.
Освен изброените конкретни
обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените
лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни
обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в размер на 150 000 лева се явява
справедливо да репарира претърпените от
ищеца неимуществени вреди. За разликата до пълния претендиран
размер от 300 000 лева, искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли. Към
момента на приключване на съдебното дирене не се установиха вреди в по-висок
размер.
Основателен е иска за заплащане на
обезщетение за търпени имуществени вреди. Ищецът е закупил медикаменти и
консумативи за 7441,25лв., вкл. и транспортни разходи. В заключението си вещото
лице д-р М. е категоричен, че тези разходи са във връзка с лечението и
възстановяване на ищеца. Възражението на ответника, че в негова тежест не
следва да се възлагат разходите по препарати за бръснене или почистване, както
и транспортни разходи, съдът не възприема. От разпита на св. И.Л. се
установява, че се е налагало постоянното бръснене на главата на ищеца,
почистването на тялото, както и транспортирането му до клиниката за възстановителни
процедури – заради спукания таз ищецът е следвало да се транспортира със
специализиран транспорт.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдените две главници. Ищецът е предявил претенция пред ответника,
ответникът е отказал да плати, тъй като е приел че деликта
на водача на увреждащия товарен автомобил не е установен. Като не е платил в
срок застрахователното обезщетение, ответникът е изпаднал в забава. Ето защо на
основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ ответникът дължи на ищеца заплащане на
законната лихва върху определеното обезщетение по двата иска от датата, когато
е предявена писмената претенция до окончателното изплащане на сумите. Ищецът е
поискал присъждане на лихва върху главниците от по-късна дата – 28.04.2021г. и
с оглед диспозитивното начало, искането му следва да
се уважи . При определяне периода на
присъдената законна лихва съдът съобрази и Решение №128/4.02.2020г. по т.д.№
2466/18г. на ВКС, І т.о.
По
разноските:
И двете страни претендират разноски по
списък.
Ищецът претендира разноски за две
експертизи в размер на 800лв. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2
от ЗАдв.
Ответникът претендира депозит за
експертизи и разноски за свидетел в размер на 1100лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете - 400
лв.
Съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
В договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че процесуалното
представителство се осъществява при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. За предоставената защита съобразно размера на
уважената част от исковете на адв. Я.Д. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 4
678,83 лв. съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника също следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете, или
650лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 6 297,65 лв. Разноски за сметка на бюджета на съда не са
правени.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
"Д.З." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** да заплати
на Е.И.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 150 000 лв., ведно с лихвата
за забава от 28.04.2021г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на 29.04.2020г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при Д.З." АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Ж.К.С., ЕГН **********,
както и сумата 7441,25 лв., ведно с лихвата за забава от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане , представляваща обезщетение за причинени от същото пътнотранспортно
произшествие имуществени вреди, ведно и сумата 400лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявения размер от 300 000лв. ведно с лихвата за
забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК *****, на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв.Я.Д.Д., САК, ЕГН **********
сумата от 4 678,83 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.И.Л., ЕГН ********** да заплати на "Д.З." АД, ЕИК *****, разноски
по делото в размер на 650лв.
ОСЪЖДА
"Д.З." АД, ЕИК *****, да заплати на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 6 297,65 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: