Р Е Ш Е Н И Е № 278
гр. МОНТАНА, 16
юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 3 юни 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 208 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 405 от КТ, във връзка с чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Е* Е*** А* – А*** И.”*** против дадени му Задължителни
предписания, в качеството му на работодател, обективирани в Протокол за
извършена проверка изх. № 19034 – 12 03 2021 г. на служители в Дирекция „ИТ”,
гр. Монтана, потвърдени с Решение изх. № 21016895 от 30 03 2021 г. на
Изпълнителен директор на ИА „ГИТ”, гр. София.
По направеното искане за спиране, съдът
се е произнесъл с отделно Определение от 17 05 2021 г.
В жалбата се твърди, че на 02.03.2011 г.
на дружеството „Е* Е*** А* - А*** И."***, в обект книжарница, е извършена проверка, резултатите
от които обективирани в Протокол от 12 03 2021 г., в който Протокол, в пет
точки са дадени предписания. С последващ Протокол 21014398/22.03.2021 год. е
въведена поправка на Протокола № 19034/12.03.2021 год. и са дадени две нови
предписания, а именно: № 6 и 7. Счита, че издадените и атакувани с настоящата
жалба протоколи, са постановени при неспазване на установената в закона форма,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Въведените с Протокол 21014398/22.03.2021 год. нови нарушения и нови
предписания под № 6 и 7 е недопустимо по КТ. В този кодекс не е предвидена
процедура за поправка на констативен протокол при вече извършена проверка и
внасяне на нова фактическа обстановка с добавяне на нови предписания, което
води след себе си незаконосъобразност на същите. Твърди, че поради допуснатата грешка
в датата на Протокола, а именно „2011 г.”, то са изтекли давностните срокове за
издаване на съответния административен акт и налагане на административно
наказание. По отношение на предписанията посочени в т. 1, 2 и 4, досежно лицето
А*** Г*** А*** заявява, че нарушение не е извършила, тъй като това лице е
изготвяло ведомостите за заплати и сам не се е записал и тях. Дейността на това
лице във фирмата е обект на следствени действия от Окръжна прокуратура гр. Монтана
/пр.преписка изх.№ 482/2020 г./ с данни за извършено престъпление по чл. 255,
ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което моли, в тази част да се отмени
Протокола, респ. да се спре хода на преписката до окончателното произнасяне на
Прокуратурата и съда по цитираната прокурорска преписка. По предписанията дадени
в т. З заявява, че сумите посочени в тази точка са заплатени на лицето М***
П*** Г*** . По отношение на предписанията по т. 5 заявява, че досиетата са
водени и съхранявани от А*** Г*** А*** , чиято дейност във фирмата е обект на
прокурорска проверка, поради което моли, в тази част също да се отмени,
респективно да се спре хода на преписката до окончателното произнасяне на
прокуратурата и съда по образуваната прокурорска преписка. Излага същите
съображения и по отношение на предписанията от 22.03.2021 год. Моли отмяна на
обжалваните два протокола и присъждане на разноските по водене на делото.
Ответната страна Дирекция „ИТ” Монтана,
чрез процесуалния си представител ст. юрк К*** оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена по съображенията изложени в Решение на Изп. Директор на ИА ГИТ.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 18.05.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
С Протокол за извършена проверка №
19034/12.03.2021 год., служители на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана, на
датите 02 03, 05 03 и 12 03 2021 г. извършват проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект книжарница, стопанисвана от оспорващото дружество, при
която констатират пет нарушения, за които в пет точки дават пет броя
предписания, при условията на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.
В обяснение от 03 03 2021 г., по повод
на получена призовка от 02 03 2021 г., управителят А.И. пояснява, че до 31 08
2019 г. счетоводител на дружеството е бил А*** Г*** А*** , за който са
установили документални злоупотреби и който не й предоставил трудовите досиета
и присъствените форми на служителите.
С Решение изх. № 21016895 от 30 03 2021
г., въз основа на подадена по административен ред жалба по реда на чл. 97, ал.
1 от АПК, Изпълнителен директор на ИА „ГИТ” София отхвърля подадената жалба
като неоснователна. Приема, че за работодателя съществува императивно установено
задължение да заплаща положеният от работниците и служителите труд, като действащото
трудово законодателство не предвижда възможност същият да се освободи от това
си задължение. От документите, съдържащи се в административната преписка, е
установено, че работодателят е начислил във ведомости за заплати дължимите
трудови възнаграждение на лицето А*** за м. август 2019 г. и м. септември 2019
г., но не е изплатил същото. Същият не е изплатил и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Начисляването на трудовите възнаграждения от страна на
работодателя е обективен факт, който е индиция за дължимостта на трудовите
възнаграждения, тъй като се извършва в изпълнение на основно задължение на
работодателя по чл. 128, т, 1 от КТ, а съгласно представените ведомости за
заплати, това лице не е ползвало платен годишен отпуск, поради което приема
предписанията по т. 1, 2 и 4 за законосъобразни. Отбелязва, че Инспекцията по
труда извършва проверки за спазване на трудовото законодателство на база
представените документи, без да взема отношение относно тяхната достоверност,
тъй като контролните органи на ИА ГИТ не разполагат с правна възможност да
изследват истинността на представената документация. По-горестоящият
административен орган извършва преценка на правните и фактически обстоятелства
за издаването на акта, съобразно събраните доказателства в административното
производство, и тези, приложени в жалбата. Счита, че наличието на образувана
прокурорска преписка изх. № 482/2020 г., с данни за извършено от лицето А*** престъпление
по чл. 255, ал. 2, във връзка с чл. 26 от Наказателния кодекс, касае правилата
за осъществяване на имуществена отговорност на работника или служителя, която е
регламентирана в чл. 203 и сл. от КТ.
По отношение на Предписание № 3, с което
контролните органи са задължили работодателя да изплати уговореното трудово
възнаграждение на лицето М*** П*** Г*** , назначено на длъжност „продавач
консултант", за м. септември 2019 г., приема, че основното доказателство
за изплатеното на работника трудово възнаграждение е ведомостта за изплатените
заплати, в която със своя подпис работникът удостоверява полученото от него
трудово възнаграждение, какъвто подпис на това лица. Плащането на трудово
възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз основа
на нея фиш за заплати, с преводен банков документ или с разписка от работника
за получено от него трудово възнаграждение (Решение № 3755 от 15.03.2012 г. по
адм. д. № 2107/2012 на Върховния административен съд). Следователно, (Решение №
8065 от 08.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15185/2010 г.) и в негова тежест е да
представи всички документи, удостоверяващи изпълнение на законовите му
задължения. В този смисъл доказателство, представено след приключване на
проверката, има отношение само и единствено към изпълнението на предписанието,
но не и към неговата законосъобразност, поради което и това предписание се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на предписание № 5 от
Протокол за извършена проверка изх. № 19034 от 12.03.2021 г., с което
контролните органи са задължили работодателят да води трудово досие на всеки
работник или служител, което се създава при постъпване на работа и в него се
съхраняват документи във връзка с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение, е задължение на работодателя, съгласно чл. 128б, ал.
1 от КТ и същият не може да се освободи от отговорност за неизпълнение на това
свое задължение с твърдението, че въпросната дейност е вменена като задължение
на работник или служител на дружеството. Образуваната прокурорска преписка изх.
№ 482/2020 г. с данни за извършено престъпление по чл. 255, ал. 2, във връзка с
чл. 26 от Наказателния кодекс от лицето А*** , също не е обстоятелство, което
възпрепятства изпълнението на законовото задължение на работодателя,
произтичащо от разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 от КТ. Предписанието е общо,
като изпълнението му е насочено в бъдеще време и действието му е по отношение
на всички работници. То има за цел предотвратяванетна нарушенията преди тяхното
настъпване, поради което и това предписание се явява законосъобразно,
обосновано и правилно.
По отношение на допуснатата грешка в
уводната част на Протокол за извършена проверка изх. № 19034 от 12.03.2021 г.,
където е записано, че проверката на контролните органи на място в обекта на
контрол е извършена на 02.03.2011 г., а не на 02.03.2021 г,, следва да се
отбележи, че във връчения Протокол за извършена проверка изх. № 19034 от
12.03.2021 г. ясно и недвусмислено е посочена датата на неговото връчване,
както и сроковете за изпълнение на приложените принудителни административни
мерки. Съдържащата се в уводната част неправилно посочена дата на извършване на
проверка в обекта на контрол, не е произвела правни последици и няма за
резултат ограничаване на правото на защита на дружеството-работодател. По
направено искане за спиране предварителното изпълнение на принудителните
административни мерки, счита че разпоредбата на чл. 90, ал. 3 от АПК не дава
основание на по-горестоящият административен орган да спре предварителното
изпълнение, тъй като същото е допуснато по силата на закона - чл. 405, изр.
второ от КТ, а не и с разпореждане на административния орган, в какъвто смисъл
е чл. 90, ал. 3 от АПК.
Съгласно Решение с изх. № 21014398 от 22
03 2021 г. на Дирекция „ИТ”, гр. Монтана, Протокол изх. № 19034/12 03 2021 г. е
допълнен с две нови нарушения, респ. две нови предписания № 6 и № 7, което
решение е връчено на 22 03 2021 г. на управителя на дружеството А.И..
С Решение изх. № 2102 47 23 от 20 04
2021 г. на Изпълнителен директор на ИА „ГИТ” София са отменени предписания № 6
и № 7 от Протокол за извършена проверка изх. № 19034 от 12 03 2021 г. издаден от Дирекция „ИТ”
Монтана, допълнен с Решение с изх. № 21014398 от 22 03 2021 г.
По делото са представени още призовка на
основание чл. 45, ал. 1 от АПК, получена на 02 03 2021 г. от А.И.,*** от 31 03
2020 г., разчетно - платежни ведомости за периода януари 2017 – октомври 2019
г., актуално състояние на дружеството към дата 27 04 2021 г.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена против ИАА, подлежащ
на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта и в
законоустановения 14 дневен срок – подадена е на 19 04 2021 г. /л. 3/, а
Решението, с което са потвърдени оспорените Предписания, е надлежно връчено на
06 04 2021 г. /л. 57/, видно от известието за доставяне, поради което се явява
допустима за разглеждане по същество.
Сьгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ - За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или
по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните
принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
както задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения.
Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ - Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Сьгласно чл. 128б, ал. 1 и ал. 2 от КТ -
Работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител.
Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа
и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването,
изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.
Сьгласно чл. 224, ал. 1, във връзка с
чл. 228, ал. 3 от КТ - При прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност, което обезщетение се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
По отношение на дадените предписания с
Протокол от 12 03 2021 г. съдът счита, че същите са съобразени с действащото
трудово законодателство и задълженията вменени на работодателите, каквото
качество има оспорващото дружество. Обстоятелство, че дейността на назначеният
в дружеството счетоводител е предмет на прокурорска проверка е неотносимо, тъй
като данните за извършено престъпление по текста на чл. 255, ал. 2 от НК, нямат
връзка и отношение към задълженията, произтичащи от Кодекса на труда. В случая
предписанията не са за начисляване на възнаграждения, респ. отпуск, а за
тяхното изплащане, което не е задължение на определен служител и е изцяло във
волята и задълженията на работодателя. Извън това, дори на определен служител
да са възложени функциите и задълженията, които следва да се изпълняват от
работодателя, то това не освобождава работодателят от отговорност. В тази
връзка следва да се има предвид, че дадените предписания са съобразени с действащото
трудово законодателство, а именно съответни са на текстовете на чл. 128, 128б,
224, 228 и чл. 270 от КТ. Същите не представляват наказания, за които да се
търси виновно поведение и поради липсата на такова, да подлежат на отмяна.
Обстоятелството, че след издаване на
предписание за изплащане на трудово възнаграждение на определено лице, същото е
изплатено, не се отразява върху законосъобразността на предписанието, а
единствено установява неговото изпълнение.
По отношение на записаната, в Протокол
от 12 03 2021 г., година на извършената на 02 03 проверка, съдът приема същата
за допусната печатна грешка, която грешка не се отразява върху
законосъобразността на оспорения Протокол. Същевременно тази грешка е допусната
единствено за първата дата – 02 03, когато проверката е извършена на място и
дружеството няма как да не знае коя година му е извършена такава, респ. са му дадени
съответните предписания. Самата грешка няма отношение към изтичането на някакви
давностни срокове, тъй като в случая с оспорения Протокол от 12 03 2021 г. не
се налагат наказания, а са предписани задължения, които имат характер на принудителни
административни мерки.
Съдът не установява нарушение на формата
на оспорения акт, КТ не предвижда определена такава, която да не е спазена,
респ. актът съдържа всички общи елементи като дата, място, адресат, издател,
фактически констатации и правни резултати. По отношение на допуснатото
процесуално нарушение, то същото се отнася до издаденото допълнително Решение,
с което е допълнен съставеният на 12 03 2021 г. Протокол, което Решение е
отменено от по-горестоящия административен орган, а неговата
незаконосъобразност не се отразява върху законосъобразността на Протокола от 12
03 2021 г.
По отношение искането за отмяна и на
допълнението към Протокол от 12 03 2021 г., което е извършено, не с Протокол от
22 03 2021 г. /както се твърди в жалбата/, а с Решение изх. № 21014398 от 22 03
2021 г. на Дирекция „ИТ”, гр. Монтана, с което Решение са дадени две нови
задължителни предписания - № 6 и № 7, то същият е надлежно отменено с Решение
изх. № 2102 47 23 от 20 04 2021 г. на Изпълнителен директор на ИА „ГИТ” София,
поради което това искане за неговата отмяна се явява недопустимо, поради липса
на правен интерес. Това Решение, с което е допълнен съставеният на 12 03 2021
г. Протокол, е отделен и самостоятелен акт, но с отмяната му по административен
ред, претенциите на оспорващото дружество по отношение на него са
удовлетворени, поради което и жалбата му в тази част се явява недопустима за
разглеждане по същество.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Е* Е*** А* – А*** И.”*** против дадени му Задължителни
предписания, в качеството му на работодател, обективирани в Протокол за
извършена проверка изх. № 19034 – 12 03 2021 г. на служители в Дирекция „ИТ”,
гр. Монтана, потвърдени с Решение изх. № 21016895 от 30 03 2021 г. на
Изпълнителен директор на ИА „ГИТ”, гр. София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Е* Е*** А* – А*** И.”*** против Решение с изх. № 21014398 от 22
03 2021 г. /посчван като Протокол/, отменено с.Решение изх. № 2102 47 23 от 20
04 2021 г. на Изпълнителен директор на ИА „ГИТ” София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :