№ 3960
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110202558 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Н. А. с ЕГН ********** против
наказателно постановление (НП) № 22-4332-027414 от 23.12.2022 г., издадено
от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на
вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от
ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му
наложени „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление, при твърдения за неговата незаконосъобразност,
необоснованост, неправилност и издаването му при неустановена фактическа
обстановка. Оспорва се компетентността на административнонаказващия
орган, също както се възразява и за опорочаване на процедурата по съставяне
и връчване на акта, с който нарушението е било установено. Жалбоподателят
твърди, че не е извършвал вменените му деяния, а наведените в атакуваното
НП твърдения не отговаряли на обективната истина. Сочи, че правото му на
защита било ограничено с допуснатото неправилното приложение на
материалния закон, рефлектирало и върху квалификацията на деянията.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно
призован, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки
от упълномощен представител в лицето на юрк. А., с които последната
изявява становище по основателността на жалбата и по същество на делото,
претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР и евентуално възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.12.2022 г. около 20:40 часа в с. Бусманци, Район Искър, Столична
община, се движел лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. №
******* по ул. „Владимир Георгиев“ с посока на движение от ул. „Пробуда“
към ул. „Циклама“. Повърхността на пътната настилка в района била мокра
поради преваляването от дъжд, което предполагало завишено внимание на
участниците в движението. Водач на автомобила бил жалбоподателят Н. Н. А.,
която се движела със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, и
по-конкретно – със състоянието на пътя, поради което при № 27 реализирала
пътно-транспортно произшествие, като самокатастрофирала в масивен
бетонен стълб. Той бил ситуиран от лявата страна на улицата и съставлявал
част от инфраструктурата на населеното място, тъй като способствал за
електрозахранването, а върху него била инсталирана и улична лампа.
Генерираният от удара звук бил възприет от живущия наблизо свидетел
А.П., който излязъл на терасата си, от където забелязал последиците от
настъпилото ПТП. Той се втурнал към катастрофиралия автомобил, а на
шофьорската му седалка възприел жалб. Н. А., като преценил неадекватното й
поведение, и воден от това сигнализирал на телефона за спешни повиквания.
На място пристигнал автопатрул от 08 РУ – СДВР, чиито служители
докладвали на оперативната дежурна част за нуждата си от съдействие. Не
след дълго местопроизшествието било посетено и от екип на ОПП – СДВР в
състав от младши автоконтрольорите М.Ж. и П.Ч.. Те снели заварената
фактическа обстановка чрез илюстрирането й в скица, а констатациите си
обективирали със съставянето на протокол за ПТП № 1835682/11.12.2022 г., в
който били отразени видимите щети, установени по превозното средство,
както и обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП. По време на
проверката се установило, че водачът Н. А. не носи лични документи, поради
което самоличността й била установена по служебен път. Същевременно
контролните органи отразили, че тя не била изпълнила и задълженията си по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи в себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория, както и контролния
талон към него. Воден от съмнения за повлияване от употреба на алкохол,
свидетелят Ж. от ОПП – СДВР решил да изпробва А. с дрегер Алкотест с №
2
0214, който многократно й бил подаван, при което тя симулирала
невъзможност да даде проба. Най-накрая тя окончателно отказала да се
тества, за което й бил издаден талон № 113468 за медицинско и химическо
изследване, по силата на който тя била задължена в срок до 45 минути да се
яви в МБАЛ „Св. Анна“.
При тези обстоятелства свид. М.Ж. преценил, че жалб. А. е осъществила
нарушения на чл. 20, ал. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което съставил срещу нея акт за установяване на административно нарушение
№ 789187 от 11.12.2022 г. за това, че около 20:40 часа на същата дата, в с.
Бусманци, по ул. „Владимир Георгиев“ с посока на движение от ул. „Пробуда“
към ул. „Циклама“, управлявала лек автомобил марка „*****“, модел „*****“
с рег. № *******, като пред номер 27, поради движение с несъобразена
скорост спрямо състоянието на пътното платно (мокър асфалт и дъжд),
реализирала ПТП – самокатастрофирала в бетонен електрически стълб от ляво
на пътя. При направена проверка водачът не представил СУМПС и контролен
талон към него, а при покана да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0214, същият категорично
отказал да бъде изпробван, за което му е издаден талон за медицинско
изследване. Така съставеният акт бил предявен и екземпляр от него бил
връчен на А., която не се възползвала от правото си да впише възражения
срещу констатациите в него, а и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не направила
допълнителни писмени възражения.
Въз основа на съставения акт началникът на група АНД - отдел „ПП“
при СДВР издал оспо*****то наказателно постановление № 22-4332-027414
от 23.12.2022 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Н. А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от
ЗДвП й е наложена „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й
наложени „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група АНД в ОПП при СДВР е
оправомощен да издава наказателни постановления, а актосъставителят като
полицейски орган от ОПП – СДВР – да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите А.П. и
М.Ж..
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и постави
същите в основата на доказателствените си изводи. Тези показания
кореспондират с писмените доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото, в случая свързан с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Разпитан в съдебно заседание, свид. Ж. поддържа
3
констатациите си по съставения акт, като възпроизвежда с конкретика
спомените си от процесния инцидент. Показания са снети и от свидетеля П.,
който е идентифицирал признаците на настъпилото ПТП чрез слуховото
възприемане на сблъсъка между автомобила и бетонния стълб. Съвкупната
оценка на обсъжданите гласни доказателствени средства потвърждава
приетата в акта фактическа обстановка и опровергава съжденията на
жалбоподателя. За изясняването на обстоятелствата по делото способстват
още и събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, последователни са и не си
противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Несъстоятелни са възраженията
на жалбоподателя, касаещи процедурата по образуване на
административнонаказателното производство. Актът е съставен в
присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, както и на свидетел
на самото съставяне, с което е гарантирано правото на нарушителя да участва
във воденото срещу него производство от самото му начало. Съобразено е и
изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис.
I. Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите, при избиране на
скоростта си на движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната правна норма
обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, с които водачът
следва да се съобразява, и които следва да служат като ориентир за
4
определяне на скоростта му на движение. В настоящата хипотеза
административнонаказващият орган е вменил на дееца несъобразяване на
подбраната от него скорост спрямо състоянието на пътното платно.
Констатацията за мокрото положение на асфалтовото покритие не само, че не
беше опровергана от жалбоподателя, а напротив – потвърди се от приобщения
протокол за ПТП, в който като предпоставка за настъпване на произшествието
е изтъкната несъобразената с мократа настилка скорост, с която водачът на
МПС се е придвижвал.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
от където следва изводът, че законовата презумпция е оборима. В настоящия
случай доказателствената сила на АУАН беше подкрепена от събраните по
делото доказателства. В съответствие с това съдът намира, че жалб. Н. А. е
осъществила вмененото й нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП както от
обективна, така и от субективна страна. Безспорно се установи в хода на
съдебното производство, че около 20:40 часа на 11.12.2022 г., в с. Бусманци, по
ул. „Владимир Георгиев“ с посока на движение от ул. „Пробуда“ към ул.
„Циклама“, тя е управлявала лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с
рег. № *******, като пред номер 27, поради движение с несъобразена спрямо
състоянието на пътното платно скорост (мокър асфалт и дъжд), е реализирала
ПТП, като е самокатастрофирала в бетонен електрически стълб от лявата
страна на пътя.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината непредпазливост.
Наказанието за това нарушение е наложено на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от ЗДвП, и доколкото същото е във фиксиран размер, не е необходимо
да се излагат обстоятелства съобразно чл. 27 от ЗАНН, както и липсва
възможност за корекция от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в тази си част обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
ІІ. Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съдът намира, че Н. А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което е била
санкционирана.
На първо място, установява се, че А. е действала в качеството си на
водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а именно - лице, което
управлява пътно превозно средство. Този факт е първично установен от
свидетеля П., а впоследствие и от пристигналите на местопроизшествието
служители на СДВР, които след служебна справка са идентифицирали водача
като Н. А., въпреки че същата не им е предоставила, а и не е разполагала в
5
себе си с документ за самоличност.
Изпълнителното деяние на нарушението в тази му форма се изразява в
отказ от водача на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, което е ясно описано както в АУАН, така и в НП. В
настоящия случай изричният отказ на А. да бъде подложена на полево
изследване с дрегер е бил предшестван от многократни опити на
полицейските служители да я тестват, които начинания лицето настойчиво е
осуетявало, като е симулирало пред органите на реда издишване на въздух в
техническото средство. По делото не са налице данни за особености във
физическото състояние на водача, които да са предпоставили евентуална
невъзможност от извършване на проверка чрез доказателствен анализатор.
Неадекватното състояние на лицето не може да послужи като извинителна
причина, не само защото А. сама се е привела в него, но и защото по
интензитета си същото не е било в такава степен, че да ограничи снемането на
въздух от горните дихателни пътища на лицето. Същевременно, както свид. П.
заяви в хода на своя разпит по делото, А. е симулирала невъзможност да даде
проба („правела се е“, че не може).
След нарочно манифестирания отказ на лицето да бъде тествано за
употреба на алкохол, при изпълнение на процедурата по чл. 6 във връзка с чл.
3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон за
изследване по образец. В него са посочени всички необходими реквизити,
предвидени в Наредбата, и същият е надлежно връчен на нарушителя. По
делото не се установиха данни относно последващото поведение на водача, а
направената в НП констатация, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, не е доказателствено обезпечена и в това положение
не може да бъде възприета за достоверна.
Въпреки горното обаче, жалбоподателят е бил правилно наказан, дори и
само за отказа си да бъде подложен на изследване с техническо средство
Алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол. Разпоредбата на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. За да бъде съставомерно
деянието по реда на цитираната разпоредба, достатъчно е водачът на МПС да
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол,
независимо от това дали е проявил желание да даде кръв за медицинско
изследване. Като отказ на водача да бъде извършена проверката следва да се
приеме всяко негово действие или бездействие, насочено към възпрепятстване
на извършването й, и водещо до невъзможност тя да бъде извършена. От
обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да
6
бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е
издаден талон за медицинско изследване.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния
орган и да бъде изпробван с предявения му дрегер, но съзнателно е отказал да
стори това, като е целял именно настъпването на общественоопасните
последици – да избегне извършването на проверка.
Съдът намира, че видът и размерът на наложените на жалбоподателя
кумулативни наказания за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са
законоустановени с фиксиран размер, при което липсва възможност за
преценка по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административни нарушения – отказът от проверка за
тестване за употреба на алкохол възпрепятства установяването на шофиране
след употреба на алкохол, което е деяние с изключително висока степен на
обществена опасност, би могло и да е престъпление по НК, в зависимост от
концентрацията на алкохол.
С оглед изложеното, съдът намира, че и в тази си част атакуваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ІІI. Относно нарушението по пункт 3 от НП:
Съдът намери за безспорно установено от фактическа страна, че жалб.
А. при осъществената й документна проверка не е представила пред
контролните органи СУМПС и контролен талон към него, поради което и
намери, че е осъществила от обективна и субективна страна вмененото
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Като правоспособен водач на МПС,
А. следва да е наясно, че при управление на МПС следва да носи у себе си
съответните документи и при поискване от контролните органи да ги
представи за проверка, но въпреки това не е разполагала с тях при
поискването им от свид. П..
За формирането на извода си по същество на спорния въпрос, съдът
съобрази законодателното изменение в редакцията на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, прието с ДВ, брой 67 от 04.08.2023 г., с което е отменено задължението
на водачите за носене на контролния талон към свидетелството за управление
на МПС. Изменението е влязло в сила на 07.08.2023 г., поради което и на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН попринцип би следвало да намери приложение,
тъй като се явява по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба,
доколкото изключва наказуемостта на дадена категория деяния, определяни
до този момент като нарушения.
Наред с това обаче следва да се държи сметка за поддържаното в
практиката виждане, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обединява
в едно задължението на водачите на моторни превозни средства да носят
свидетелството си за управление на моторно превозно средство от
7
съответната категория и задължението да носят контролния талон към него.
По силата на т. 2 на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, същите лица са длъжни да носят
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управляват. Изпълнителното деяние, описано в диспозицията на санкционната
норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обединява в едно неизпълнението на
трите задължения на водача, изразяващи се в бездействие: не носи
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация
на управляваното моторно превозно средство, от което следва, че за неносене
на който и да е от изброените документи или за всички заедно, на нарушителя
се налага административно наказание (така Решение № 2061 от 30.03.2023 г.
на АдмС - София по адм. д. № 69/2023 г., Решение № 2483 от 10.04.2023 г. на
АдмС - София по адм. д. № 1267/2023 г.).
При това положение съдът намира, че като не е представил на
компетентните проверяващи органи документ, който е бил длъжен да носи
съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – свидетелство за управление на МПС
(каквото е притежавал – вж. л. 10 от съд. д.), жалбоподателят е осъществил от
обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
Правилно за това нарушение е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
където наказанието е фиксирано – глоба от 10 лв., поради което няма как да
бъде изменено.
И в този случай съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счете, че конкретното деяние не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
вид, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят е извършил повече
от едно нарушение на правилата за движението по пътищата, а и конкретно по
повод на обсъжданото деяние би могло да се съобрази като отегчаващо
отговорността обстоятелство неносенето не само на СУМПС, но и на
документ за самоличност. Ето защо съдът прие, че и в тази си част НП следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът счете, че оспореното наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в своята
цялост.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, а именно в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-027414 от
23.12.2022 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание
8
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Н. Н. А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена
„глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на Столичната
дирекция на вътрешните работи сума в размер на 80 /осемдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9