Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №355
гр.Силистра, 30.06.2021г.
Административният съд гр.Силистра, в
закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа
постъпилото адм.дело №116 по описа на съда за 2021г. и
установи,че след разпореждане от 11.06.2021г.,е депозирана административната
преписка, позволяваща да бъдат извършени действия по движение на делото.Правото
на жалба е упражнено в преклузивния срок по чл.118
ал.1 КСО,вр.с чл.149 ал.1 АПК,видно от ”Известие за
доставяне” от 26.05.2021г.Същото свидетелства,че оспореният акт е връчен на
жалбоподателката на посочената в него дата,а жалбата е подадена направо в
АС-Силистра на 03.06.21г. На същата дата е депозирана жалба и в ТП на НОИ
гр.Силистра, видно от приложеното адм.дело №121/21г. по описа на
АС-Силистра,което сочи на редовно упражнено потестативно
процесуално право,воден от което съдът намира,че са налице условията за
извършване на действията по на чл.154, чл.163, чл.170 от АПК.
Производството е образувано по жалба
на К.А.К. *** против Решение №1040-18-35/13.05.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Силистра,с което е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”б” КСО,
Разпореждане №181-00-350-3/02.04.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП НОИ-Силистра,отказващо отпускането на парично обезщетение за
безработица, на основание чл.54ж ал.1 КСО във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл. 65
§2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29. 04.2004г. за координация на системите
за социална сигурност. Осигурителният
орган е приел, че последният осигурителен период на жалбоподателката е
британски, започнал преди и завършил след 31.12.2020г., поради което не е
приложим чл. 65 Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като със завръщането си в България
същата е прекъснала трансграничната ситуация, в която се е намирала към
31.12.2020г. и съответно не попадала в обхвата на чл.30 ал.1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската
общност за атомна енергия - занапред само Споразумението.
Оспорващата счита,че неправилно е
отказано поисканото обезщетение за безработица поради това, че последният
ѝ осигурителен период е британски, започнал преди и завършил след
31.12.2020г.,което я поставяло извън приложното поле на Регламент (ЕО)
№883/2004г.,защото със завръщането си в България била прекъснала трансграничната
ситуация,в която се е намирала към 31.12.2020г. и съответно,не попадала в кръга
на лицата от чл.30 ал.1 от Споразумението за оттегляне,систематично подреден в
дял III„Координация на системите за социална
сигурност“.Поддържа, че осигурителният ѝ стаж, положен във
Великобритания, е удостоверен по надлежния ред (с форма U1) за периода 01.09.2019г.-19.02.2021г. и същият покрива
материалноправната предпоставка от чл.54а ал.1 КСО.
Позовава се на чл.32 §1 б. “а“ т.i) и §2 от
Споразумението, съгласно които граждани на ЕС, по отношение на които преди края
на преходния период (арг.чл.126 „Преходен период“ от Споразумението) се е прилагало законодателството на Обединеното
кралство, се ползват от разпоредбите за сумирането на периоди на
осигуряване,включително права и задължения,произтичащи от такива периоди,в
съответствие с Регламент (ЕО) №883/ 2004.Освен това счита, че съгласно чл.30 §3
Споразумението, делът за координация на системите за социална сигурност се
прилага и по отношение на лицата, които вече не попадат в обхвата на §1 букви а)-д) от чл.30, но
които попадат в обхвата на чл.10 от същото Споразумение. Последният е наименован „Персонален обхват“ и неговият §1 а) гласи, че без да се засяга дял III, настоящата част се прилага и за лицата, граждани на
Съюза, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в
съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да
пребивават там след това,каквато била ситуацията с оспорващата. Твърди,че притежава законно право да живее и
работи свободно във Великобритания през следващите 4 години, за което
представя, в легализиран превод, писмо, изпратено ѝ от Home Office, Министерство на вътрешните работи на Обединеното
кралство. Видно от последното е, че предварително установеният статут на К.К. изтича на 09.10.2024г., но и че само по себе си, това
писмо не е доказателство за статуса ѝ във Великобритания.
Твърди още, че ответният орган не е изложил никакви
съображения, а липсват каквито и да е данни по преписката, че тя няма да
пребивава отново в Англия, което ирелевирало изцяло
аргумента за прекъсване на трансграничната ситуация. Напротив, счита че същата
е налице и ще бъде актуална дотогава докато има законно право на пребиваване и
работа в Обединеното кралство. Последното следва от изричната разпоредба на
чл.30 §4 от Споразумението: „Лицата, посочени в §3, са обхванати, докато
продължават да имат право на пребиваване в приемащата държава съгласно чл.13 от
настоящото споразумение или право на работа в държавата на месторабота съгласно
чл.24 или чл.25 от настоящото споразумение. Следователно, предвидено е, че
лицата, спрямо които в края на преходния период се прилага законодателството на
Обединеното кралство, продължават да се ползват от правилата за координация на
системите за социална сигурност в пълен обем и след 31.12.2020г., до края на
съответната ситуация, в случая до края за предварително установеният статут на
жалбоподателката на пребиваване във Великобритания, т.е. до
09.10.2024г.Последният, съгласно коментираното по-горе писмо, може да отпадне
само при положение, че отсъства от Великобритания за непрекъснат период от
повече от две години. По тези съображения счита, че ответният орган неправилно
е приложил материалния закон, вкл. и с оглед на факта, че продължава да се
намира в трансгранична ситуация по разума на чл.30 от Споразумението, докато е
валиден статута ѝ на пребиваване във Великобритания и същият не е
отпаднал,т.е. не е отсъствала в продължение на повече от 2 години от
кралството. Настоява, че по отношение на така уточнената ситуация около нейния
осигурителен статус и непроменената ситуация,обхващаща едновременно Обединеното
кралство (правото на пребиваване) и държава-членка на ЕС (държавата по нейния произход България), неправилно ѝ е отказано поисканото обезщетение
за безработица.
Спор по фактите между страните не
съществува. Доминиращото оплакване в жалбата е за неправилно приложение на
материалния закон и за несъответствие на атакувания акт с неговата цел.Така
релевираните възражения не са обсъдени с обжалваното решение на директора на ТП
НОИ гр.Силистра, комуто съгласно чл.170 ал.1 АПК е възложена тежестта за
установяване изпълнението на законовите изисквания при постановяване на
оспорения акт,вкл. съобразяване с действието на правните норми по време и
относно лицата.Настоящият състав счита,че за пълното изясняване на спора следва
да се имат предвид разпоредбите и на Споразумение
за търговия и сътрудничество между ЕС и Европейската общност за атомна енергия,
от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,от
друга страна, в частта му на Протокол относно координацията в областта
на социалната сигурност, Дял I, чл.SSC 2; чл.SSC 3 и чл.SSC 7; Дял II чл.SSC 10; Дял III
Специални разпоредби относно различните категории обезщетения, Глава 5:
Обезщетения за безработица, чл.SSCI.46, както и
Глава 6:Обезщетения за безработица, чл.SSC.56 и чл.SSC.57,
вкл. Дял V, чл.SSC.67 Защита на индивидуалните права.
Сезиращата съда жалба не съдържа ясно
формулирано искане,в нарушение на чл.150 ал.1 т.7 АПК, което сочи на
нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл.158 ал.1 АПК,но с цел
постигане на процесуална икономия, настоящият състав намира,че същата не е
пречка за насрочване на открито съдебно заседание по делото, с даване на
указания на страната в горния смисъл, които ако не бъдат из-пълнени в срок, ще
обосноват прекратяване на производството по реда на чл.158 ал.3 АПК.
В този контекст съдът УКАЗВА на
жалбоподателката, че следва да формулира ясно в какво се състои искането
ѝ, съгласно чл.172 ал.2 АПК.
Горното се налага,защото нормативно възложената
функция на съда,съгласно чл.120 ал.1 от Конституцията на РБ е да осъществява
контрол за законност на актовете и действията на административните органи.
Очевидно същата не се свързва с „да
разгледа и вземе отношение по случая“, а съобразно чл.168 АПК с възложените
му правораздавателни правомощия по чл.172 ал.2 и чл.173 АПК.
УКАЗВА на жалбоподателката още, че твърдението за
притежаван статут на пребиваване в Обединеното кралство в продължение на 5
години, до 09.10.2024г., подлежи на пълно доказване с допустимите
доказателствени средства (официален
документ на британските власти в легализиран превод),доколкото представеното писмо по делото (надлежно преведено на български език) от Home Office,
съдържа изрично указание -„Това писмо не е доказателство за вашия статус във
Великобритания,[…]“
Видно от приложения Списък по чл.152
ал.3 АПК е, че в административното производство не са участвали други лица и не
се налага конституиране на заинтересовани страни в процеса. На основание чл.154
ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател:К.А.К. ***;
Ответник по жалбата:Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул.”Цар
Шишман” №5.
На основание чл.157 ал.1 АПК,съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №116/2021г. по описа на АС-Силистра на
15.09.2021г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК,
като ответникът има право на писмен отговор и посочване на доказателства в
14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: