О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 437
от 18.03.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административно дело номер 301 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 – чл. 202, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Промстрой“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Камено, ул.“Комсомолска“ №2,
представлявано от управителя З. Ц., чрез пълномощника адв.К.А., против Решение
№1040-02-23/03.02.2022г. на Директора на
Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен институт, с което
на основание чл.117, ал.3 от КСО и чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно
административното производство по разглеждане на жалба №1012-02-8/06.01.2022г.,
подадена от „Промстрой“ ООД, срещу разпореждане №РЖ -5-02-01048394/14.12.2021г.
на ръководителя на контрола и разходите на ДОО на ТП на НОИ – Бургас, с което
на основание чл.110, ал.3 от КСО е
разпоредено внасянето на сумата по ревизионен акт за начет № РА-05-02-01042358/02.12.2021г.
в размер на 19260 лв., от които 16460.40 лв.- главница и 2799.86 - лихва,
представляваща неправомерно изплатени парични обезщетения по КСО. Ответникът е мотивирал спирането на административното
производство поради преюдициалност с новообразуваното съдебно производство по
адм.дело №158/2022г. по описа на Административен съд — Бургас, образувано по
жалба на дружеството, срещу Решение №
1040-02-3 от 04.01.2022г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-02-01042404 от 02.12.2021 г.,
издадени от Б. Д. А.на длъжност старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ-Бургас, като е счел, че образуваното съдебно
производство има преюдициално значение по отношение на административното производство по обжалване на
Разпореждане №РЖ-5-02-01048394/14.12.21г. на ръководителя на контрола и
разходите на ДОО на ТП на НОИ-Бургас и, че същото следва да бъде спряно до
окончателното приключване на съдебното производство по адм.дело№158/2022г. по
описа на Административен съд - Бургас. Според ответника окончателното
приключване на съдебното производство по обжалването на задължителните
предписания ще установи дали подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО следва да бъдат заличени. Същите са издадени по повод приключила с
ревизионен акт за начет № РА-5-02-01042358 от 02.12.2021 г., частична ревизия
на дружеството по разходите на държавното обществено осигуряване за периода от
01.10.2019 г. до 31.03.2021 г В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, поради което се иска неговата отмяна,
както преписката да се изпрати на
административния орган за продължаване на производството. В жалбата е направено
и искане за присъждане на сторените разноски в размер на 450 лв., от които 50
лв. - държавна такса и 400 лв. - адвокатско възнаграждение. Към жалбата е
представен списък на разноските (л.13) и договор за правна защита и съдействие
(л.14).
Жалбата
е депозирана чрез ответния административен орган, който със съпроводително
писмо е изпратил цялата преписка. След постъпване на жалбата, ведно с
преписката, е постъпило становище с вх.№ 2077/07.03.2022г. от ответника, с
което моли жалбата да бъде отхвърлена. В становището е направено и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към становището е представено
пълномощно на юрисконсулт Вълкова и призовка във връзка с адм.дело №158/2022г.
по описа на Административен съд – Бургас.
На 15.03.2022 г. с писмо с вх.№ 2463/15.03.2022г. юрисконсулт
Вълкова е депозирала и съдебно удостоверение, в уверение на това, че на
01.02.2022г. в Административен съд – Бургас е образувано адм.дело № 158/2022г.
Съдът, след като се запозна с представените от
жалбоподателя писмени доказателства и представената от административния орган
преписка, намира следното:
Жалбата
е подадена от дружество с правен
интерес, при спазване на срока по чл. 197, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт съгласно чл. 202, т. 2, във вр. с
чл. 54, ал. 5 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
По делото не
се спори, че на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни
предписания № ЗД-1-02-01042404 от 02.12.2021г., издадени от Бойка
Димитрова Арабаджиева-старши инспектор по осигуряването, с които е указано да
се заличи некоректно подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни на К.
Е. С., с ЕГН: ********** за периода от 01.11.2019г. до 04.04.2021г., с вид
осигурен 10, декларация образец №1 и да се коригират подадените данни с код
„10“ за м.10.2019г. за К.Е. С., с ЕГН: ********** като се посочат 10 дни в
осигуряване /т.16.1/ с осигурителен доход 3000 лв. и последен ден в осигуряване
14-ти, като от 15.10.2019г. до 04.04.2010г. следва да се подадат данни само за
здравно осигуряване. Задължителните предписания са
обжалвани по реда на чл.117, ал.3 от КСО и с решение № 1040-02-3/04.01.2022 г..
директорът на ТП на НОИ Бургас е потвърдил същите. Срещу решението е подадена
жалба, по повод на която е образувано и адм.дело № 158/2022г. по описа на
Административен съд – Бургас. Ответникът е приел, че образуваното съдебно
производство има преюдициално значение по отношение на административното
производство по обжалване на Разпореждане №РЖ05-02-01048394/14.12.2021г. на ръководителя на контрола и разходите на
ДОО на ТП на НОИ – Бургас и че същото следва да бъде спряно до окончателното
приключване на съдебното производство по адм.дело № 158/2022г. по описа на
Административен съд – Бургас.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК
административният орган спира производството, при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да
стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е образувано.
Съдът не споделя възражението, изложени в
жалбата, за липсата на удостоверение за образувано производство, което е
предпоставка за прилагане на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. С писмо с вх.№
2463/15.03.2022г. юрисконсулт Вълкова е приложила съдебно удостоверение в
уверение на това, че е образувано адм.дело № 158/2022г. по описа на Адм. съд – Бургас.
Нормата на чл.54, ал.1,т.5 от АПК обаче е приложима в хода на висящо административно
производство. Съгласно чл. 24 и чл. 25 от АПК то започва с постъпване на искане
при компетентния административен орган за издаване на административен акт, или
с възникване на задължение по силата на закон за държавен орган да издаде
административен акт или да направи предложение до друг орган за издаване на
такъв, или с първото процесуално действие на компетентния административен
орган. Висящо е до издаването на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С произнасянето на компетентния орган или с формирането на мълчалив отказ
за издаване на административен акт, в предвидените в закона случаи, административното
производство приключва. От така изложеното следва, че нормата на чл. 54, ал. 1
от АПК е приложима в хода на административното производство по издаване на
административен акт. Компетентен да постанови спирането е органът, на когото е
предоставено правомощието да се произнесе по съществото на административното
правоотношение.
В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не намира приложение в
контролното производство по 117 от КСО. То не е административно производство по
смисъла на АПК, а е такова по осъществяване на административен контрол за
законосъобразност на административен акт. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО
производството приключва с издаването на мотивирано решение, с което спорният
въпрос се решава по същество или се отменя обжалваното разпореждане, а
преписката се връща за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички относими обстоятелства. Цитираната разпоредба
посочва изчерпателно правомощията на Директора на ТП на НОИ в производството по
осъществяване на административен контрол – да реши спора по същество или да
отмени разпореждането и да върне преписката на органа. Законът не му предоставя
право да спре образуваното пред него производство. Като е издал оспореното
решение ответникът е приложил неправилно закона. Решението е незаконосъобразна
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, а преписката
върната на ответния орган за решаване на искането по съшество. Ако
необходимите доказателства не могат да бъдат събрани в едномесечния срок за
произнасяне с решение съгласно чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО, ръководителят на
ТП на НОИ следва да отмени разпореждането и в съответствие с правомощието му по
чл. 117, ал. 3, изр. 2 от КСО да върне преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган с указание за изясняване на спорните
обстоятелства. В този смисъл е и Определение № 3372
от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2019 г.
С оглед на гореизложеното, съдът приема,
че оспореният акт е издаден в нарушение на
чл.54, ал.1, т.5 от АПК, поради което подлежи на отмяна. На основание чл.200,
ал.1 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния орган за решаване
на искането по същество.
Предвид изхода на спора и по аргумент на
чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно до размера на 360 лв., от които 10 лв. - държавна такса и 350 лв. –
адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съгласно договора за правна защита и
съдействие е в размер на 400 лв. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че законодателят е предвидил за дела по КСО минималното
възнаграждение за адвокат, съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
да е в размер на 350 лв. С оглед
направеното възражение от страна на юрисконсулт Вълкова, именно този размер от
350 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъден, а не сумата от 400
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
202, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение №1040-02-23/03.02.2022г. на
Директора на Териториално поделение – Бургас на Националния осигурителен
институт, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО и чл.54, ал.1, т.5 от АПК е
спряно административното производство по разглеждане на жалба
№1012-02-8/06.01.2022г., подадена от „Промстрой“ ООД, срещу разпореждане №РЖ
-5-02-01048394/14.12.2021г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО на
ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено внасянето на сумата по
ревизионен акт за начет № РА -05-02-01042358/02.12.2021г. в размер на 19260
лв., от които 16460.40 лв. главница и 2799.86 лихва, представляваща
неправомерно изплатени парични обезщетения по КСО.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Териториално поделение –Бургас на Националния
осигурителен институт за решаване на искането по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: