О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
260314 07.12.2020 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД……………………….втори граждански състав, на седми декември …………2020 година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско дело номер 3350……………по
описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 260034 от 14.09.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 330/2020 г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл.410 ГПК за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги в размер на 179,89 лв. и
44,85 лв. за предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че
претендира неустойка, дължима поради
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги
по вина на потребителя и същите са определени в съответствие с описаното в т.11
от договорите. Твърди, че неустойката не противоречи на закона и на добрите
нрави, като не са налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че
същите на неравноправни. Те били израз на свободно договаряне между страните,
като наличието и начинът за формирането им са били възприети от длъжника, който
е могъл да влияе на условията на дожговорите, вкл. и във връзка с неустойките.
Процесната неустойка изпълнявата кансционна, обезпечителна и обезщетителна
функция, тъй като била за неизпълнение. Размерът представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси с
добавена разлика между стандартната цена на устройството и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора. Прекратената
правна връзка поради причина, за която длъжникът отговоря, обуславя зачетен от
правния ред интерес за кредитора за бъде възмезден за вредите от
неизпълнението. Вредата е нереализирания
приход от представянето на номера в рамките на уговорения срок.
По
отношение на искането за предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски
излага съображения, че следва да се приеме, за установено наличието на валидно
сключени договори за оперативен лизинг, по които лизингодателят е изпълнил
задълженията да предостави да ползване на насрещната страна лизингованите вещи.
Лизингополучателят не е изпълнил насрещното си задължение да заплаща
възнаграждение за ползването им, не е върнал процесните вещи на лизингователя
след преустановяване на заплащането на лизинговите вноски, а дори и след
изтичането на договора за лизинг. Предсрочната изискуемост на незаплатените
лизингови вноски била уредена в чл.12 от ОУ към договорите за лизинг. Счита, че
с изплащането на предсрочно изискуемите лизингови вноски за устройствата,
предоставени с договорите за лизинг, не се постига неравномерно разместване на
блага между страните по сделката, а лизингодателят получава единствено остатъка
от неизплатената цена на вещите, от които е бил вследствие на неправомерното
поведение на лизингополучателя. Моли разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
било образувано пред Гълъбовския районен съд по заявление на „Т.Б.“ ЕАД от 17.08.2020
г. за издаване на заповед за изпълнение срещу И.М.В. от *** за сумата от общо
440,10 лв. Посочено е, че вземането е за неизпълнени парични задължения на
длъжника, произтичащи от договори за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018
г.; № ********* и договор за лизинг от 19.04.2018 г.; допълнително споразумение
№ ********* от 13.06.2018 г. към договор
за мобилни услуги. За неиздължените суми по тези договори са съставени няколко
фактури, а именно: № ********** от 20.10.2018 г.; № ********** от 15.11.2018 г.; № ********** от
20.11.2018 г.; № ********** от 20.01.2019 г. и № ********** от 15.02.2019 г. С
молба от 04.09.2020 г. заявителя е
пояснил, че по договор № ********* от 28.03.2018 г са начислени и се претендират общо 126,79 лв.,
от които 14,12 за месечна абонаментна такса след приспадане на 2,87 лв. за
надвнесено плащане за предходен период; 112,67 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора от три стандартни месечни абонаментни такси и 70,19
лв. за разликата между снаднартната цена на мобилното устройство и
преференциалната му цена при сключването му. По договор № ********* от
19.04.2018 г., изменен с допълнително споразумение № ********* от 13.06.2018
г., са начислени и се претендират общо 262,48 лв., от които 100,31 лв. за
задължения за начислени такси и ползвани услуги и 162,17 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора от три стандартни месечни абонаментни такси
и 109,70 лв. за разликата между снаднартната цена на модилното устройство и
преференциалната му цена при сключването му. По договор за лизинг от 19.04.2018
г. са начислени и се претендират 50,83 лв. общо, от които 5,98 лв. за две
лизингови вноски и 44,85 лв. за предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил заявлението с обжалваното разпореждане за вземанията за 179,89
лв. за неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на разликата
между стандартната цена на устойството без отстъпка и преференциалната цена на
устойството при сключването на договора, заплатена в брой и 44,85 лв. за
предсрочно изискуеми лизингови вноски, като е приел, че така уговорената
неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите й
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като по този начин мобилният оператор ще
получи имуществена облага от насрещната страта
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. По отношение на лизинговите
вноски е приел, че мобилният оператор ще получи имуществена облага, без да
предоставя ползването на лизинговата вещ, защото при развалянето на договора за
лизинг се дължи връщането й, което води до неоснователно обогатяване и
нарушаване на принципа за справедливост.
Частната жалба е
неоснователна.
Неустойката
е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на
договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора
имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи
независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните могат да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче
тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен
- и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира
уговорена неустойката за разваляне на договор поради неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по него, която по характер е резулоторна, а не
компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се претендира неустойка в размер на
всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в случая се
претендират неустойка в размер на три такива такси. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора се отнася и до начина, по който се изчислява размерът
на неустойката. Именно принципът на справедливостта в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. А законът в случая признава правото на кредитора да търси
неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско задължение
на длъжника. Не така стои
въпросът за уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената при предоставянето му. Тази разлика не се
дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие
само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер
на неустойка за вредите от развалянето им, излиза извън присъщите функции на
неустойката. Без значение е
обстоятелството, че размерът на тази неустойка
съответства на оставащия срок на договора, тъй като устройството е
заплатено изцяло още при сключването на договора. Всъщност това не съставлява
неустойка с присъщите й функции, а промяна на цената на предоставената услуга От това следва,
че уговорката е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
Жалбата е неоснователна и относно
претенцията за плащане на остатъка от лизинговите вноски за предоставеното
мобилно устройство. Претендираните лизингови вноски с ненастъпил падеж не са
били изискуеми до развалянето, поради което те не се дължат при разваляне на
договорите за лизинг. Предсрочната изискуемост е само изменение на договора,
поради което същата е несъвместима с развалянето/прекратяването му. Ето защо и
уговорената в чл. 12, ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг автоматична
предсрочна изискуемост на лизингови вноски е обективно неприложима при
прекратяване на договорите за лизинг. Самото разваляне на договора за лизинг
има действие занапред и уговорката за плащането на недължимите лизингови вноски
в чл. 11, ал. 2 от общите им условия, под формата на неустойки за вредите от
развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. Мобилният
оператор по вече развалените договори за лизинг получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако те не бяха развалени, без
обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, защото при развалянето на
договора за лизинг се дължи връщането й. Това води до неоснователното му
обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без
участието на длъжника.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
260034 от 14.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 330/2020 г. по описа на
Гълъбовския районен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: