Р Е Ш Е Н И Е
№………./27.07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.а,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 695 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ИЩЕЦА
М.К., роден на ***г. в гр. Сент Реми, Франция, гражданин на Република
Италия с лк на постоянно пребиваващ No *********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** и постоянен адрес:*** 25 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Е.Ж.К., ЕГН **********,***,
м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553, 2/ М.Я.К.,
ЕГН **********,***, м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553 и 3/ М.С.М., ЕГН **********,***, субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик
на ½ идеална част от следните недвижими имоти, които същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода
1996г.-2013г. по време на брака си с М.Я.К.
в условията на сио, а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна,
обл. Варна, кв. „Св. Н.", м. „Св. Н.", с площ от 861 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: №
10135.2526.1407, № 10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409, заедно с построената в същия имот
ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по
данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня,
всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II
етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет,
самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и
тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с
ответницата М.Я.К. са съпрузи, сключили гражданския си брак на 22.08.1996г. в
Република Италия. Твърди, че като
съпрузи са владели заедно за себе си в периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013
г. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се
в гр. Варна, община Варна, обл. Варна, кв. „Св. Н.", м. „Св. Н.", с
площ от 861 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване -ниско застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел
XVII, при съседи: № 10135.2526.1407, № 10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409
Твърди, че са
установили още през 1996 г. владението си в поземления имот (ограден с тЕ.ограда
към този момент) с предварителното съгласие на собствениците на правото на
строеж и на сградата, изградена въз основа на учредяването му в процесния
поземлен имот - Е.Ж.К., ЕГН ********** и Я.С. К., ЕГН **********, и без
противопоставянето им. Последните са родители на съпругата и се легитимират с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот и прехвърляне на право на строеж №
26, том 32, дело № 9646/20.09.1995 г. на Нотариус при ВРС.
През 1997 г. с
Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. № 16118/
05.11.1997 г. за продажба на правото на собственост върху държавна земя на осн.
§1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. вр. с § 27 от ПЗР на ЗИДЗС и влязла в сила
заповед на ОУ на обл.Варна № 829/29.08.1997 г., Е.Ж.К. и Я.С. К. купуват от
Държавата, чрез Областния управител на Варненска област процесния имот - дворно
място с площ от 800 кв.м., представляващ парцел 1553 по регулационния план на
гр. Варна, вилна зона „Св. Н.", при граници: улица, парцел 1554, парцел
1552 и парцел 1551.
Твърди, че родителите
на съпругата - Е.Ж.К. и Я.С. К. обявили, че купуват имота за М. и М., за да
построят семейната си къща в него. Към този момент прехвърлянето на имота на М.
и М. е невъзможно, поради действието на забраната, регламентирана в чл. 29 от
ЗС и чл. 22 от Конституцията за придобиване на земя в страната от чужденци.
Веднага след
сключването на брака си /22.08.1996 г./ ищецът и ответницата М.Я.К. се
установяват да живеят постоянно в Република България - в съществуващата
постройка в процесния поземлен имот - преустройството й започнало още през 1996
г. През същата 1996 г. построяват барбекю и лятна кухня в ПИ, а през 1997 г.
започват и пристрояването на съществуващата първоначално сграда, както й
строителството на масивната ограда на ПИ, узаконена с Акт за узаконяване № 67 /
08.07.2002 г. на Гл. Архитект на Район „Приморски" - община Варна на осн.
§ 16, ал.З от ЗУТ, чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от ЗУТ на „Плътна ограда с
височина до 2,20 м, в УПИ XIX 1553, по имотна граница към УПИ XVIII1551 и
улица".
Съпрузите – ищецът и
ответницата по време на брака си построяват в поземления имот в СИО ВИЛНА
СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по КККР на
гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със
застроена площ от 159,00 кв.м. по данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване
- 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня, всекидневна (хол), спалня,
килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II етаж - вътрешна тераса, две
спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет, самостоятелен тракт, състоящ се от
кухненски бокс и всекидневна, спалня и тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50
кв.м.
Първоначалната
постройка, преустроена 1996 г., се явява вградена в новопостроената сграда,
като и двете са съставлявали семейното им жилище.
След 18.08.1999 г. Е.Ж.К. и Я.С. К. са
допуснати от съпрузите да обитават една от стаите в преустроената първоначална
постройка, т.к. са прехвърлили чрез дарение на внука си семейното си жилище -
ап. № 16 в ж.к. „Чайка", гр. Варна, в който дотогава са живеели.
Ищецът твърди, че по
професия е строител и лично извършва преустройството и строителството на всички
постройки в ПИ, градежите им са специфични, разпознаваеми, изцяло в стил
„РУСТИКО" - от района на Тоскана.
Сградата съпрузите завършват в „груб
строеж" в края на месец септември 2003г., като част от покрива
представлявал покривна тераса.
С Акт за узаконяване
№ 45 / 06.06.2003 г. Гл. Архитект на Район „Приморски" -община Варна на
осн. § 16, ал.З от 3УT, чл. 226, ал.1, ал.З и ал.7 от 3УT узаконява „Масивна
вилна сграда на един етаж в незавършен вид със ЗП 196,00 кв.м., съгласно
констативен протокол от 24.04.2003 г. и одобрени проекти заснемане за
узаконяване на сграда, намираща се в УПИ XIX-1553, кв. 45 по плана на вилна
зона (ПВЗ) „Св. Н.", гр. Варна". Узаконяването се извършило на името
на собственика, а към момента на съставяне на акта формални собственици на
терена били родителите на съпругата.
Твърди, че двамата
със съпругата му М.Я.К. владели за себе си гореописаната сграда заедно от края
на месец септември 2003 г. до 12.10.2013 г., а първоначалната постройка,
преустроена 1996 г., вградена в новопостроената сграда - от преди това - от
месец септември 1996 г.
Ищецът сочи, че на
12.10.2013г. напуснал семейното жилище, съставляващо гореописаната ВИЛНА СГРАДА
с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по КККР на гр. Варна. Оттогава съпрузите
били във фактическа раздяла, която продължавала и до настоящия момент. През
2014 г. починал Я.С. К.. Негови наследници по закон били преживялата съпруга Е.Ж.К.
и дъщеря му М.Я.К..
Твърди,
че:
1/ двамата със съпругата си М.Я.К. са придобили
собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408, в
съпружеска имуществена общност на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС
- изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях владение
от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г., с предварителното съгласие на собствениците
на поземления имот - Е.Ж.К. и Я.С. К., и без противопоставянето им. Твърди, че
са упражнявали необезпокоявани фактическата власт върху имота в продължение на
повече от предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79 от ЗС, като
същата е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота
съобразно дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е било несъмнено, явно,
непрекъснато с оглед правилото на чл. 81 от ЗС и спокойно.
Сочи, още, че в
периода 1997 - 2007 г., съгласно чл. 29 от ЗС (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., в
сила от 01.01.1996 г.) и чл. 22 от Конституцията Р Б-я (Обн. - ДВ, бр. 56 от
13.07.1991 г., в сила от 13.07. 1991 г.), чужденци и чуждестранни юридически
лица не можели да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен
по наследяване по закон, т.е. за ищеца като чужденец е била налице забрана за
придобиване на земя в страната. Тази забрана била отпаднала с изменението на
чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в
сила от 01.01.2007 г.), с което се допуснала възможност за придобиване на
правото на собственост върху земя от чужденци при определени условия в
зависимост от тяхното гражданство. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗС (изм. -ДВ, бр. 24
от 20.03.2007 г.) лицата, граждани на държавите - членки на ЕС или на
държавите-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на
изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз, и при наследяване по
закон. Лицата, които не са граждани на държавите - членки на ЕС или на
Споразумението за Европейското икономическо пространство, не могат да
придобиват земя в България, освен ако не са граждани на държава, с която
България има сключен международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2
от Конституцията, обнародван и влязъл в сила, както и при наследяване по закон.
Съпругата М.Я.К. като
владелец е осъществявала непрекъснато десетгодишно владение и то с двата си елемента
-фактическо господство върху вещта и намерение да се свои. Когато владелецът е
в брак и десетгодишния срок изтича по време на брака, то имотът се придобива в
режим на СИО, т.е. за М.К. този срок е изтекъл - след 05.11.2007 г. (след
изтичането на 10-т години от закупуването на ПИ с Договор № 118/18.09.1997 г.,
вп. в АВ под акт № 240, т.5, дв. вх per. № 16118/ 05.11.1997 г.), когато
забраната за придобиване на земя от чужденец за съпруга М. Карсуги вече е
отпаднала, с изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България (Изм.
- ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) и чл. 29, ал. 2 ЗС (изм. -
ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г.). Щом като давността е изтекла по време на брака,
придобиването на поземления имот е станало в режим на СИО от двамата съпрузи.
По този начин сградата е била придобита като приращение от тях в съпружеска
имуществена общност.
2/ в условията на
евентуалност, в случай, че се приемело, че само съпругата М.К. е придобила по
давност дворното място като нейна индивидуална собственост след 05.11.2007 г.,
твърди относно сградата, че същата е придобита от ищеца и ответницата М.К. в
сио, доколкото се приемало, че изградената сграда по време на брака върху
дворно място, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е
учредено право на строеж на другия, се включвала в съпружеската имуществена
общност, а от друга страна съобразно чл. 22, ал. 2 от Конституцията на
Република България в първоначалната й редакция в сила от 13.07.1991 г. не се
забранявало на чужди граждани да придобиват сгради и ограничени вещни права на
територията на страната. Твърди, че в този случай правото на собственост върху
сградата, която е изградена от съпрузите в резултат на съвместен принос, е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност по силата на закона - чл.
19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, от момента на придобиване на ПИ по давност от
съпругата - след 05.11.2007 г., предвид, че възникването на обекта на
собственост - построяването на сградата до степен на „груб строеж" - е
станало в края на месец септември 2003 г.
3/ Отново, в
условията на евентуалност, относно сградата, твърди, че
двамата с ответницата М.Я.К. са я придобили в
съпружеска имуществена общност на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС
- изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяването от тях владение
от края на месец септември 2003 г. до 12.10.2013 г., а първоначалната
постройка, преустроена 1996 г., вградена в новопостроената сграда - от преди
това - от месец септември 1996 г., с предварителното съгласие на собствениците
на постройката и правото на строеж, и в последствие на поземления имот - Е.Ж.К.
и Я.С. К., и без противопоставянето им.
Ищецът твърди, че
между него и съпругата му М.Я.К. е налице спор във връзка със съпружеската
имуществена общност за процесните имоти, поради което същата не е подписала
исковата молба и не би я подписала и към настоящия момент. След фактическата
раздяла на съпрузите - след 12.10.2013 г. не е налице съгласие за прекратяване
на придобитите от тях по време на брака им имуществени права по доброволен път.
След фактическата раздяла на съпрузите М.К. не допуска ищеца да упражнява
правата си на съсобственик върху имотите като отношенията им са влошени и към
настоящия момент. От друга страна, ищецът не разполага с титул на собственост
(констативен акт за собственост) за придобитите в СИО със съпругата си
недвижими имоти по давностно владение, осъществявано по време на брака му,
поради което съществуващите в полза на ответницата Е.Ж.К. (майка на съпругата
му М.К.) като формален собственик на терена документи - Нотариален акт за
продажба на недвижим имот и прехвърляне на право на строеж № 26, том 32, дело №
9646/20.09.1995 г. на Нотариус при ВРС и Договор № 118/18.09.1997 г., вп. в АВ
под акт № 240, т.5, дв. вх per. № 16118/ 05.11.1997 г. за продажба на правото
на собственост върху държавна земя, както и акта за узаконяване на сградата,
отричат правата му.
За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост
срещу ответницата Е.Ж.К., която също претендирала права на собственост за
процесните имоти, легитимирайки се с горепосочените нотариални актове, което
засягало правната сфера на ищеца и изисквало защита чрез установяване на
правото му със сила на пресъдено нещо.
Отделно,
твърди, че при справка в АВ установил, че Я.С. К., ЕГН **********, починал на
20.11.2013 г. бил оставил универсално саморъчно завещание от 03.05.2011 г.,
вписано в АВ с акт № 110, т.5, дв. вх.рег. № 10779/28.05.2014 г., в полза на
внука си М.С.М., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание под акт
№ 1, per. № 80 от 02.01.2014 г., дело 11/201 г. /завещания/ на Нотариус К.и.,
per. № 572, като с декларация от М.Я.К. били обявени като собствени на
наследодателя й 1/2 ид.ч. от процесните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
10135.2526.1408 и СГРАДА с идентификатор № 10135.2526.1408.1. Твърди, че
ответникът М.С.М. не е могъл да придобие собствеността върху процесните имоти,
т.к. праводателят му не е бил техен собственик и завещанието не е породило
вещното си действие за процесните имоти.
В съдебно заседание
прави уточнение по фактическата обстановка, като пояснява и допълва исковата
молба, като твърди, че веднага след сключването на брака си /22.08.1996 г./ М.К.
и М.К. се установили да живеят постоянно в Р България, но М.К. продължавал да
работи в Италия (чрез фирмата си за строителна дейност „Едилмонте Катини")
до 1999 г. вкл. - всяка година по шест месеца, за да финансира строителството
на сградата и другите подобрения в процесния поземлен имот, като М.К.
придружавала съпруга си (без да работи). Съпрузите се установили в
съществуващата постройка в процесния поземлен имот - преустройството й (чрез
разширяване и изграждане наново на основи и стени) започнало още през 1997 г.
(вместо първоначално посочената 1996 г.). През 1998 г. (вместо първоначално посочената
1996 г.) построили барбекю и лятна кухня в ПИ, а през 1997 г. започнали и
пристрояването на съществуващата първоначално сграда, както й строителството на
масивната ограда на ПИ, завършена през 1999 г., и узаконена с Акт за
узаконяване № 67 / 08.07.2002 г. на Гл. Архитект на Район „Приморски" -
община Варна.
В периода 1997 г. до
1999 г. вкл., когато съпрузите били в Италия за посочените шест месеца в
годината, Е.Ж.К. и Я.С. К. били допускани от съпрузите да обитават една от стаите
в преустроената първоначална постройка, за да се опазят складираните в имота
строителни материали (вместо първоначално посочената след 18.08.1999 г.). По
общо съгласие и без противопоставяне от съпрузите, с уважението им, родителите
на М. - Е.Ж.К. и Я.С. К. били допуснати и живели заедно с младото семейство,
подпомагайки го с каквото могат и съобразно минималните си доходи и
спестяванията си, възрастта и заболяванията си - например бащата Я.страдал от
заболяване на раменните стави, водещо до абсолютна двигателна невъзможност за
движение на ръцете над нивото на раменете му, и довело до инвалидизацията му.
Средствата за
финансиране на строежа били от ищеца – работата му от построяването на
множество строежи - вилни постройки, къщи, заведения за обществено хранене,
огради, камини, допълващи постройки и други, и заплащане на неговия труд, като
съпругата му дейно била участвала в оферирането на неговата работа.
Ищецът заедно със
съпругата си организирал строителството в поземления имот, докарвали
материалите и ги заплащали, ищецът извършил със собствените си ръце
строителството на сградата, и всички други подобрения, които били изцяло
създадени по негов проект и идея, наемали общи работници, за да помагат на
ищеца за грубата работа, и последният им заплащал.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА Е.Ж.К. е постъпил отговор на исковата молба, в
който изразява становище, с което твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като излага следните доводи:
Потвърждава, че ищеца
и М.Я.К. са сключили брак на посочената дата, както и че този брак съществувал
и към
настоящия момент, макар страните по него да са във фактическа раздяла от
м.април на 2013 г.
Не отговаряло
на истината, обаче, твърдението, че ищецът и съпругата му М.К. владели заедно и
за себе си описания подробно недвижим имот, каходящ се в град Варна, м-ст,,Св.Н."
за периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г.
Твърди, че от закупуването на имота през 1995 г. и до узаконяването на
жилищната сграда през 2007 г., постоянни обитатели на имота били самата
ответница - Е.К. и починалият през 2013 г. неин съпруг Я.К., като единствената
годна за обитаване била старата постройка, закупена от двамата. Твърди, че през летните месеци и най-вече в
почивните дни, ищецът и неговата съпруга били посещавали имота и преспивали в
него, но не са го обитавали непрекъснато и постоянно. До 2007 г. ищецът и
съпругата му обитавали жилището на ответницата Е.К. и нейният съпруг Я.К. в кв.
,,Чайка".
Ответницата Е.К.
твърди, че до предявяване на настоящия иск не е бил поставян въпросът, че
ищецът и съпругата му имат някакви претенции към техния /на ответницата и Я.К./
имот – било то собственически или облигационни. Ответницата Е.К. твърди, че
никога с Я.К. не са предавали на ищеца и съпругата му владението – нито върху
дворното място, нито върху сградата.
Ответницата Е.К. и съпругът й винаги били имали собственическо поведение по отношение
на закупената сграда, и в последствие през 1997 г. и принадлежащото му дворно
място. Не отговаряло на истината и действителните отношение твърдението в ИМ,
че ответницата Е.К. и съпругът й били закупили мястото за ищеца и неговата
съпруга. Ако са имали такива намерения, то не било имало никаква пречка да
закупят имота или респективно да го прехвърлят, чрез позволена от закона сделка
на дъщеря си М.Я.К., тъй като по отношение на нея липсвали пречки за
придобиване на недвижим имот на територията на Република България. На база на
гореизложеното, сочи, че не отговаряло на истината твърдението в ИМ, че след
сключване на брака ищецът и неговата съпруга се установили постоянно да живеят
в процесния имот.
Вярно било, че в имота
имало извършени преустройства след неговото закупуване, но те са правени от
ответницата Е.К. и съпруга й, като собственици.
Твърди, че доколкото и въобще е имало участие на ищеца и неговата
съпруга, то се е изразявало в обичайната помощ, която М.К., заедно със съпруга
си е давала на своите родителя при извършване на дейности в имота. Строителството и финансирането на тези
подобрения и изградения в последствие жилищен имот е ставало със средства и
наети строителни специалисти от ответницата Е. К. и починалия й към настоящия
момент съпруг. Ищецът действително
работил като строител, но на чужди обекти и заработените средства една
част пращал на децата си в Италия, а с друга част задоволявал собствените си
потребности и тези на семейството си. Твърди, че изцяло строителството било
извършено поетапно от нея и съпруга й - Я.К..
След узаконяване на
постройката и пускането на тока, сочи, че са предоставили на дъщеря си и нейния
съпруг – ищеца да ползват точно една стая от имота. Признава, че ищецът има
строителни познания и макар и инцидентно е участвал с труд при изграждането на
вилната сграда, но тази пемощ е била много малка на фона на всички извършени
СМР. Тези СМР били извършвани от наети от ответницата и съпруга й строители, на
които им заплащали лично последните.
Невярно било
твърдението, че сградата е узаконена изцяло през 2003 г., което обстоятелство
било видно от текста на самия акт за узаконяване, в който било написано
дословно „узаконяване на първи етаж от вилна сграда в незавършен вид". В
същия акт било отбелязано, че тази сграда е изградена от Е. и Я.К.като
инвеститори на строежа и като собственици на дворното място.
Твърди, че имотът
винаги е бил владян от нея и съпруга й до неговата смърт като техен собствен и
неделим, извършеното строителство е било с техни средства с минималната помощ
на ищеца и неговата съпруга, а до колкото същите били живели в имота от м.май
2007 г. /първият от тях до м.април 2013 г., а втората и до настоящия момент/,
то е било с тяхно позволение като ползватели на една стая (спалня) от имота и
ползване заедно с нас на сервизните помещения. Сочи, че никога не саимали
намерения и не са позволявали или давали съгласие ищецът и неговата съпруга да
придобият по какъвто и да било начин собствения им имот – дворно място и
двуетажна вилна сграда в м-ст ,,Св. Н.". Доказателство за горното било и
обстоятелството, че през 2011г. съпругът й изготвил и депозирал саморъчно
завещание в полза на своя внук М.М.. В тази връзка и по настояване на
отвтницата Е.К. и ищецът бил принуден да напусне имота през 2013г.
С оглед на всичко
гореизложено, твърди, че ищецът и съпругата му не са влядяли имота в посочените
периоди и съответно не са придобили нито дворното място, нито сградата по давност.
В съдебно заседание
прави уточнение по фактическата обстановка, като пояснява и допълва отговора на
исковата молба, като твърди, че 1/ във връзка с настъпилата фактическа раздяла,
която се твърди, че е през 2011 г., след което през лятото на 2013 г. се прави
опит страните да се съберат, но през октомври месец окончателно са се
разделили; 2/ с твърдението за извършените продажби на имотите, изброени в
д.с.з., с които финансови средства ответниците са финансирали строителството,
както следва: две къщи с 3 дка дворно
място и дърводелска работилница с всички машини край гарата в град Кардам; в
град Никопол - къща на три етажа с двор на ул. „Дунав“ 7, както и 45 дка. Ниви,
както и получили от Общината при отчуждени от общината три къщи до паметника с
3 дка двор; в с. Въбел, общ. Плевен – 5 дка лозе и 42 дка земя; в град София –
апартамент в кв. „Червена звезда“ бл. 44; в град Шумен – апартамент 100 кв.м.
до автогарата; в град Добрич – апартамент в центъра на града; с. Люляково и гр.
Г. Тошево – 100 дка. ниви и в град Варна – апартамент на бул. „Вл. Варненчик“
бл. 28/срещу автогарата/, който е бил на името на С. М.;*** – вила на два етажа
и 600 кв.м. земя и продадени акции от „Албена“ АД и Петрол за 5000лв. В същото
време се получава и до настоящия момент значителен наем за магазин на ул.
Алабин в гр. София – бившата адвокатска сграда в центъра.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА М.Я.К. е постъпил отговор на исковата молба, в
който изразява становище, с което твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като излага следните доводи:
Потвърждава, че с
ищеца са сключили брак на посочената дата, както и че този брак съществувал и
към настоящия момент, макар да са във фактическа раздяла от м.април на 2013 г.
Неотговаряло на
истината, обаче, твърдението, че двамата с ищеца са владели заедно и за себе си
описания подробно недвижим имот, каходящ се в град Варна, м-ст,,Св.Н." за
периода от 05.11.1997 г. до 12.10.2013 г.
Твърди, че от закупуването на имота през 1995 г. и до узаконяването на
жилищната сграда през 2007 г., постоянни обитатели на имота били майка й и баща
й - Е.К. и Я.К., който починал през 2013г.
Единствената годна за обитаване в този период била старата постройка,
закупена от родителите й. Твърди, че
през летните месеци и най-вече в почивните дни, тя и ищецът били посещавали
имота и преспивали в него, но не са го обитавали непрекъснато и постоянно. До
2007 г. твърди, че с ищеца са обитавали жилището на майка й и баща й в кв.
,,Чайка".
Ответницата М.К.
твърди, че до предявяване на настоящия иск ищецът не е споменавал да има
някакви претенции към имотите на майка й и баща й - било то собственически или
облигационни. Ответницата Е. К. твърди, че никога с Я.К. не са предавали на
ищеца и съпругата му владението – нито върху дворното място, нито върху
сградата. Родителите й винаги са имали собственическо поведение по
отношение на закупената сграда, и в последствие през 1997 г. и принадлежащото
му дворно място. Не отговаряло на истината и действителните отношение
твърдението в ИМ, че родителите й били закупили мястото за ищеца и неговата
съпруга. Ако са имали такива намерения, то не било имало никаква пречка да
закупят имота или респективно да го прехвърлят, чрез позволена от закона сделка
на нея, като тяхна дъщеря, тъй като за нея липсвали пречки за придобиване на
недвижим имот на територията на Република България. На база на гореизложеното,
сочи, че не отговаряло на истината твърдението в ИМ, че след сключване на брака
тя и ищецът се установили постоянно да живеят в процесния имот.
Вярно било, че в
имота имало извършени преустройства след неговото закупуване, но те са правени
от майка й и баща й, като собственици.
Твърди, че доколкото и въобще е имало нейно участие или на ищеца, то се
е изразявало в обичайната помощ, която са давали като семейство на нейните
родители при извършване на дейности в имота.
Строителството и финансирането на тези подобрения и изградения в
последствие жилищен имот е ставало със средства и наети строителни специалисти
от родителите й. Ищецът действително
работил като строител, но на чужди обекти и заработените средства една
част пращал на децата си в Италия, а с друга част задоволявал собствените си
потребности и тези на тяхното семейство. Твърди, че изцяло строителството било
извършено поетапно от родителите й.
След узаконяване на
постройката и пускането на тока, сочи, че родителите й са предоставили на нея и
ищеца да ползват точно една стая от имота. Признава, че ищецът има строителни
познания и макар и инцидентно е участвал с труд при изграждането на вилната
сграда, но тази помощ е била много малка на фона на всички извършени СМР. Тези
СМР били извършвани от наети от родителите й строители, на които им заплащали
лично родителите й.
Невярно било твърдението, че сградата е
узаконена изцяло през 2003 г., което обстоятелство било видно от текста на
самия акт за узаконяване, в който било написано дословно „узаконяване на първи
етаж от вилна сграда в незавършен вид". В същия акт било отбелязано, че тази
сграда е изградена от Е.и Я.К.като инвеститори на строежа и като собственици на
дворното място.
Твърди, че имотът
винаги е бил владян от родителите й като техен собствен и неделим, извършеното
строителство е било с техни средства с минималната нейна и на ищеца помощ.
Доколкото самата тя и съпругът й - ищец били живели в имота от м.май 2007 г.
/първата от тях и до настоящия момент, а вторият - до м.април 2013 г./, то е
било с позволение на родителите й и то като ползватели на една стая (спалня) от
имота и ползване, заедно с родителите й на сервизните помещения. Сочи, че
никога не са имали намерения да придобият по какъвто и да било начин процесните
имоти - дворно място и двуетажна вилна
сграда в м-ст ,,Св. Н.". Доказателство за горното било и обстоятелството,
че през 2011г. баща й изготвил и депозирал саморъчно завещание в полза на своя
внук М.М.. В тази връзка и ищецът бил принуден да напусне имота през 2013г.
С оглед на всичко
гореизложено, твърди, че ищецът и самата тя не са влядяли имота в посочените
периоди и съответно не са придобили нито дворното място, нито сградата по
давност.
В съдебно заседание
прави уточнение по фактическата обстановка, като пояснява и допълва отговора на
исковата молба, като твърди, че 1/ във връзка с настъпилата фактическа раздяла,
която се твърди, че е през 2011 г., след което през лятото на 2013 г. се прави
опит страните да се съберат, но през октомври месец окончателно са се
разделили; 2/ с твърдението за извършените продажби на имотите, изброени в
д.с.з., с които финансови средства ответниците са финансирали строителството,
както следва: две къщи с 3 дка дворно
място и дърводелска работилница с всички машини край гарата в град Кардам; в
град Никопол - къща на три етажа с двор на ул. „Дунав“ 7, както и 45 дка. Ниви,
както и получили от Общината при отчуждени от общината три къщи до паметника с
3 дка двор; в с. Въбел, общ. Плевен – 5 дка лозе и 42 дка земя; в град София –
апартамент в кв. „Червена звезда“ бл. 44; в град Шумен – апартамент 100 кв.м.
до автогарата; в град Добрич – апартамент в центъра на града; с. Люляково и гр.
Г. Тошево – 100 дка. ниви и в град Варна – апартамент на бул. „Вл. Варненчик“
бл. 28/срещу автогарата/, който е бил на името на С. М.;*** – вила на два етажа
и 600 кв.м. земя и продадени акции от „Албена“ АД и Петрол за 5000лв. В същото
време се получава и до настоящия момент значителен наем за магазин на ул.
Алабин в гр. София – бившата адвокатска сграда в центъра.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА М.С.М., действащ чрез назначената за особен
представител адв. К.М., е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди, че
исковете са допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като излага
следните доводи:
Оспорва наведените в
исковата молба обстоятелства за:
-упражнявано от ищеца
владение на имота с намерение за своене през посочения период 1997 г. -
12.10.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1408 по КККР на гр.
Варна.
-предадено от Е.Ж.К.
и Я.С. К. владение на поземления имот на ищеца и съпругата му ;
-упражнявано владение
от ищеца и неговата съпруга върху съществуваща в имота постройка и нейно
преустройство, както и изграждане на масивна ограда.
-закупуване на дворно
място от 800 кв.м, представляващо парцел 1553 по РП на гр. Варна вилна зона
Свети Н. от родителите на съпругата на ищеца за нужни на тяхното семейство и за
изграждане на семейна къща за нуждите на ищеца;
-това, че процесната
вилна сграда е изградена от ищеца и съпругата му М.Я.К., както и че
първоначалната постройка била вградена в новопосторената сграда, като и че
двете съставлявали семейно жилище на ищеца и М.К. ;
-участие на ищеца в
СМР по преустройство и строителство на всички постройки в поземления имот;
-завършване на
вилната сграда до „ груб строеж „ в края на м. септември 2003 г.;
-наличие на принос по
смисъла на чл.19, ал.1 от СК / отм./ и придобиване на имота от ищеца по силата
на брака му с М.К., като оспорва същата да е била носител на собственост или
друго вещно право върху имота, както и да е упражнявала давностно владение
върху дворното място и да е придобила собственост върху него по давност.
В извод, оспорва
ищецът да е придобил на каквото и да е основание поземления имот или части от
него, както и от Вилната сграда. Оспорва М.К. да е придобила по давност
поземления имот, както и да е придобила заедно с ищеца в собственост
постройката в имота при съвместен принос.
Твърди, че :
-дворното място,
ведно със сезонна постройка, а в последствие вилна сграда, са били притежание
на Е.Ж.К. и Я.С. К., които никога не са предоставяли владението им на ищеца и
неговата съпруга.
Е.Ж.К. и Я.С. К. никога не са обявявали, че
купуват поземления имот с цел ищецът и съпругата му да изградят в него семейна
къща.
-СМР в имота са
извършвани не от ищеца, а от собствениците на дворното място, за което
свидетелстват констатациите в констативен акт от 12.11.1999 г. , от 11.12.1997
г. , декларация на Я.К., приложена към исковата молба, акт за узаконяване № 67
/ 08.07.2002 г. , акт за узаконяване № 62 от 02.07.2002 г. , констативен акт №
134 от 16.09.2002 г., акт за узаконяване № 45 от 06.06.2003 г. както и др.
строителни книжа, представени от ищеца.
-ищецът никога не е
живял в процесната вилна сграда и няма адресна регистрация на посочения адрес ;
Ответникът М.М. е
собственик по завещание на 1/2 ид.част от дворното място и изградената в него
вилна сграда, а останалата половина от тях е притежание на ответницата Е.К.-на
дворното място по силата на договор № 118 / 1997 г. за покупко -продажба с
държавата и на вилата - по приращение;
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото е, че ищецът и ответницата М.Я.К. са сключили граждански брак на
22.08.1996г.
От нотариален акт за
продажба на недвижим имот и прехвърляне право на строеж No 26, том XXXII,
дело 9646 / 1995г. на нотариус при ВРС, се установява, че
Е.Ж.К. и Я.С. К. са закупили сезонна постройка с площ от 24 кв.м., построена
въз основа на договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя и акт
за узаконяване в местността Св. Н., в имот
пл. No
1553 в кв. 24, ведно с учреденото в полза на продавача право на строеж върху държавното
урегулирано място от 800 кв.м.
Съобразно договор No 118 / 18.09.1997г., находящ се на л. 182 от делото, Държавата продава на Я.С. К. и Е.Ж.К.,
право на собственост върху държавна земя на основание пар. 1 от ПЗР на ПМС No 235 /
1996г., във вр. с пар. 27 от ПЗР на ЗИДЗС и влязла в сила
заповед на Областния управител - Варна с
No
829 / 29.08.1997г., а именно: дворно място с площ от 800 кв.м., парцел
1553 по регулационния план на гр. Варна, вилна зона „Св. Н.“, при граници на
имота: улица, парцел 1554, парцел 1552, парцел 1551, което е идентично с
процесното дворно място.
От удостоверение No
97 / 08.05.2007г. е видно, че процесната вилна сграда е въведена в
експлоатация /л.
183/. От разрешение за строеж Nо 195 / 12.06.2003г. е видно, че на Е.К. и Я.К. се разрешава строителството
на втори етжа и довършителни работи на първи етаж от процесната сграда. От
приложените на л. 194 – л. 234 доказателства, касаещи извършване на строежа на
сградата се установява, че Е.К. и Я.К. са собствениците и инвеститорите, които
са инициирали административната процедура и организирали строителството на
процесната сграда, включително и са сключили договор за технически надзор на
строежа.
Изискана е и цялата
административна преписка във връзка с акт за узаконяване No 67 /
08.07.2002г., която е приложена в копие на л. 407 –л.426.
Преписката по акт за узаконяване No 45 / 06.06.2003г. не се съхранява в архива на Общината. От акт за узаконяване No 45 /
06.06.2003г. се установява, че незаконното строителство без
разрешение за строеж и одобрени проекти, в резултат на което Е.Ж.К. и Я.С. К.,
са изградили масивна вилна сграда на един етаж в незавършен вид със ЗП 196
кв.м., намираща се в УПИ XIX 1553, кв. 45 по плана на ПВЗ „Св. Н.“ се
узаконява. От акт за узаконяване No 67 / 08.07.2002г. се установява, че незаконното строителство без разрешение за строеж и
одобрени проекти, в резултат на което Е. Ж.К. и Я.С. К., са изградили плътна
ограда с височина до 2,20м., в УПИ XIX 1553, по имотна граница към УПИ XVIII 1551 и улица, се узаконява. Сред документите в преписката е и Решение Nо
16.08.2002г., постановено по гр.д. 2294 / 2000г. на ВРС, 12 състав,
с което Е.и Я.К.са осъдени да преустановят неоснователните действия –
извършване на строителство по строеж в процесното дворно място, с което пречат
на собствениците на съседен имот.
На л.109
от делото е прието копие на заверен
препис от Завещание на Я.С. К. с дата: 03.05.2011г., с което последният е
завещал на своя внук М.С.М. всичко, което притежава, като движимо и недвижимо
имущество. А, ***.110 от делото е приет Протокол
за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в нотариалната
кантора, съставен от нот. К.и. на 02.01.2014г., като в протокола е отбелязано,
че завещанието е било прието за съхранение при нотариуса на 31.08.2011г.
Видно от два броя
нареждане за превод, на 05.10.2012г. и на 19.10.2012г., М.К. е изпратил на сина
си Р. К. общо 1000 евро. /л.165 – л.168/.
Установява се от
свидетелство от 22.12.1971г., удостоверение за разред от 1975г. и заповед на
директора на ТЕЦ Девня от 1977г., че Я.К. е придобил квалификация и е работил
като „зидаро-кофражист“. /л.172 – л.174/.
От удостоверение за
семейно положение от 13.07.2017г. е видно, че М.Я.К. е със семейно положение:
„разведена“.
От протокол за полицейско предупреждение с
дата 18.10.2013г., находящ се на л. 176, се установява, че на Р. К. е отправено
предупреждение да се въздържа и да не извършва актове на домашно насилие спрямо
М.Я.К.. На л.177 е приложено медицинско удостоверение от 03.10.2013г., издадено
от МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД за установяване на травматични увреждания на М.Я.К.
със заключение: „кръвонасядания по окосмената част на главата, лицето, мозъчно
сътресение, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. На л. 178
– 181 е прието Решение No 3587/ 09.07.2014г., постановено по гр.д. 15982 / 2013г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлена молбата на Р. К. и Лаурия Мери, лично и като законни представители
на децата им: Флори К. и М.К., за издаване на заповед за защита срещу М.Я.К. за
осъществен акт за домашно насилие на 01.10.2013г. На л. 432 до л. 468 са представени от ищеца
документи – молба до ВРС, уточнителна молба, протокол от с.з, представеното
вече решение по гр. д. 15982 / 2013г. на ВРС, молба, документи от полицейска
преписка – всички във връзка с твърдения акт за осъществено домашно насилие от
ищеца спрямо ответницата М.К. и обратно от М.К. спрямо ищеца.
От л. 301 до л. 317 са
представени банкови бордера, с които се установява, че Е. Ж.К. е теглила
посочените в бордерата суми от собствената си банкова сметка.
На л. 318 до л. 332 са
приложени платежни документи, от които са видни разходи, направени от Е. и Я.К.във
връзка със строителството и довършителните работи на процесната вилна сграда.
На л. 344 до л. 356 от делото са приложени документи, установяващи собственост
на Я.К. върху недвижими имоти.
На л. 544 – л. 588 са
приети банкови документи, установяващи налични средства у Я.К..
На л. 469 до л. 483 от
делото са представени справки от различни служби по вписванията за ответниците,
от които се установява, че са притежавали недвижими имоти, с които са
извършвали разпоредителни сделки.
Видно от грамота за
дарение на л. 484, че варненската и великопреславска света митрополия изказва
благодарност на г-н М.К. за ктиторството му в изграждането на храм „Св. вмчца
Марина“, м-ст Пчелина, гр. Варна.
Видно от документите за
самоличност на М.К., приложени на л. 485 – л. 487, постоянният му адрес е в гр.
Варна, м. Св. Н. -1 553. От удостоверение на л. 597 се потвърждава
постояннният адрес на лицето.
По делото от ищеца са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С.
Н. И. и Е. Л. Т., с които страната се домогва да установи
обстоятелствата касаещи упражняването на фактическата власт в
имота. От показанията и на двамата свидетели се установява, че
през
1996 г. процесната къща е купена от Е. и Я.К.за
М.К. и М.К., като през 1997
г. М. и М. започнали да
демонтират бараката и на това място бил
започнал М. да изгражда основите. Впоследствие, през 1997г., Е. и Я.се преместили
да живеят там, тъй като М. и М. пътували за шест
месеца до Италия. И двамата свидетели сочат, че М.К. е извършвал фактически
строителството на сградата с помощта на майстори. Свидетелят И. споделя, че от М.
и М. знае, че М., Е. и Я.К.купили мястото, за да могат младите да си направят
къща за живеене и когато детето на М. и детето на М. идвали в БГ да имало къде
да отседнат.
Свидетелите Н. С. К., З.
К. Д. и И.к. И., разпитани по почин на
ищеца, сочат, че именно М.К. с тяхна помощ е извършвал строителна дейност в
процесните имоти, като също така К. е предоставял и финансирането на
строителството.
Свидетелката А. Б. В.,
също разпитана по искане на ищеца, твърди, че М. и М.К. са се разделили
фактически през 2011г., като през 2013г. са направили отново опит да се
съберат, но за кратко и окончателно са се разделили.
За опровергаване на
твърденията на ищците, от ответниците са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите - Н. Е. Д., С. Д. Д., Д.М.Б., Д. К.М. и А. Г. К.,
които сочат, че ищецът и ответницата М.К. до 2007г. преимуществено са
живели в апартамент в кв. Чайка, а не в процесния имот, както и че намеренията
на Я.и Е. К. са били да закупят дворното място и да построят за дъщеря си и
внука си къща, като са извършили строителството на къщата със собствени
средства. Свидетелите сочат, че от 1997г. Е.и Я.К.живеят в процесния имот. Свидетелите
също така сочат, че М. и М.К. са се разделили фактически през 2011г., като през
2013г. са направили отново опит да се съберат, но за кратко и окончателно са се
разделили. Свидетелите сочат, че М. е имал претенции за собствеността, които
обаче Е. К. и Я.К. са оспорвали, като са твърдели, че са неоснователни.
Свидетелите са единодушни, че са виждали Я.и Е.лично да извършват ремонтни
дейности по процесната сграда, както и че същите са финансирали строителството,
като са разпродали други свои недвижими имоти.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е
да установи в условията на пълно и главно доказване, че e придобил правото на
собственост върху процесните имоти на твърдяното в
исковата молба придобивно основание – упражняването на
фактическата власт с намерение за своене върху двата процесни имота в посочения
период 1996г. – 2013г., като установи, че същото е било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. В
тежест на ответниците Е. Ж.К. и М.С.М., съдът е възложил да установят
противопоставими
техни права на
собственост върху процесните имоти на твърдяното в отговора на исковата молба
придобивно основание. В тежест на ответницата М.Я.К. е да установи фактите по
възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици, включително, че зедно със съпруга си са обитавали само
една от стаите в процесната вила, която е била в тяхно държане, а не владение.
От събраните в хода на
настоящото производство писмени и гласни доказателства съдът не е в състояние
да установи, че ищецът и неговата съпруга – ответницата М.К. са упражнявали
фактическа власт върху вещта с намерението за своене. Свидетелските показания
на двете групи свидетели са противоречиви, като се разминават. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетелите на ответниците, доколкото те
кореспондират с останалите писмени доказателства по делото. Също така за част
от свидетелите на ищеца съдът намира, че са налице обстоятелства по чл. 172 от ГПК,
които биха могли да доведат до възможна заинтересованост на свидетелските
показания - свидетелката Т. е роднина на ответниците, но след 2014г.
твърди, че не е в добри отношения с тях, двама от свидетели са работници, наети
от ищеца, а други двама клиенти на същия.
Правото на
владение върху процесните имоти се е упражнявало от Е. и Я.К., като част от
правото им на собственост, което безспорно беше установено по делото.
Фактическа власт върху вещта ищецът и неговата съпруга са установили след като
родителите на съпругата на ищеца са предоставили тази възможност и никога с
намерение да загубят собствеността върху имотите в полза на дъщеря им и ищеца.
По делото се съдържат доказателства, че ищецът и М.К. са живели преимуществено
в апартамент в кв. Чайка до 2007г., а не и в процесните имоти, докато през
целия период в имота са живели Е. и Я.К., които са упражнявали правомощието си
владение, като част от правото си на собственост. Фактическата власт
върху вещта, която твърди ищецът, че е упражнявал не е израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица – в конкретния случай владението на Е.и Я.К., което
възпрепятства съдът да заключи, че ищецът е упражнявал постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение.
С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че ищецът не успя да проведе пълно и главно
доказване на фактите и обстоятелствата, които съдът е възложил в негова
доказателствена тежест, предвид което и исковете се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за
разноски:
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ответниците Е.Ж.К. и М.Я.К. се дължат разноски, като всяка от тях претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 3000лв., както и общо двете
112 лв. за държавни такси. Доказателства
за заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лв.
са представени надлежни доказателства /л. 636 и л.638/. От страна на ищеца е
направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за
неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 3 372, 31 лв., което е над уговореното и заплатено на адв. Б.
възнаграждение. По отношение на искането
за присъждане на разноски за заплатени държавни такси в размер на 112лв., по
делото са налични доказателства за заплащането на общо сумата от 95 лв. за
издаваните съдебни удостоверения, като това е и сумата, която следва да се
присъди на ответниците.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.,
роден на ***г. в гр. Сент Реми, Франция, гражданин на Република Италия, с лк на
постоянно пребиваващ No *********, изд.на
29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No ********** и постоянен
адрес:***/ Е.Ж.К., ЕГН **********,***,
м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553, 2/ М.Я.К.,
ЕГН **********,***, м-ст “Св. Н.“ – ПИ 1553 и 3/ М.С.М., ЕГН **********,***, субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик
на ½ идеална част от следните недвижими имоти, които същият е придобил по давностно владение, упражнено в периода
1996г.-2013г. по време на брака си с М.Я.К.
в условията на сио, а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2526.1408 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-03-2711/24.10.2013 г. на Началника на СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна,
обл. Варна, кв. „Св. Н.", м. „Св. Н.", с площ от 861 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -ниско
застрояване (до 10 м), стар номер 1408, кв.51, парцел XVII, при съседи: №
10135.2526.1407, № 10135.2526.2275, № 10135.2526.9583, № 10135.2526.1409, заедно с построената в същия имот
ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна на 2 етажа, с идентификатор № 10135.2526.1408.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 159,00 кв.м. по
данни от КККР, а съгласно акт за узаконяване - 196,00 кв.м, състояща се от: I етаж - от кухня,
всекидневна (хол), спалня, килер, коридор и две бани-тоалет, зимна градина; II
етаж - вътрешна тераса, две спални, коридор, четири стаи с баня-тоалет,
самостоятелен тракт, състоящ се от кухненски бокс и всекидневна, спалня и
тоалет; и сутеренен етаж с изба от 50 кв.м., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.К., роден на ***г. в гр. Сент
Реми, Франция, гражданин на Република Италия, с лк на постоянно пребиваващ No
*********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No
********** и постоянен адрес:*** 25, ДА ЗАПЛАТИ на Елена Ж.К., ЕГН **********,***, м-ст
“Св. Н.“ – ПИ 1553, сумата от 3 047.50 лв. /три хиляди четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К., роден на ***г. в гр. Сент
Реми, Франция, гражданин на Република Италия, с лк на постоянно пребиваващ No
*********, изд.на 29.06.2016г. от МВР – Варна, ЛНЧ No
********** и постоянен адрес:*** 25, ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.К., ЕГН **********,***, м-ст
“Св. Н.“ – ПИ 1553, сумата от 3 047.50 лв. /три хиляди
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.
К.А.М. *** възнаграждение в размер на 3 372, 31 лв. /три хиляди триста
седемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ от бюджета на ВОС, с оглед осъществената защита като особен представител в
производството на ответника М.С.М..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: