Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 44

град Габрово, 03.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари ................................... през две хиляди и двадесета година ......... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя И.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-1752-000223, издадено на 29.07.2019 г. от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същият е санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 20 лева за първото от нарушенията, наложена въз основа на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; с такава в размер на 10 лева, наложена за второто въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП; и „Глоба” от 10 лева, наложена за третото въз основа на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП. По неконкретизирани в жалбата съображения жалбоподателя е приел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата цялостна отмяна.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е правоспособен водач на МПС от категориите„В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. На длъжност полицейски инспектор в същата дирекция работи и свид. Р.И..

Около 14,45 часа на 23.07.2019 година, докато се придвижвал със служебен автомобил по улица „Васил Неделчев” в гр. Габрово, св. И. забелязал лек автомобил „Дачия Докер” с Рег. № ЕВ 37-39 ВА, който бил паркирал в зоната на пътен знак В27 до № 11 на тази улица. След като спрял служебната кола и предприел действия във връзка с изготвяне на уведомление по чл. 186, ал. 3 за това нарушение, той видял, че на мястото за водача на МПС седнал жалбоподателя И.К., чиято самоличност била установена от И. впоследствие, след като той му се представил и поискал неговите документи и тези на автомобила за проверка. Водача заявил, че не носи свидетелство за правоуправление и контролен талон към него. Полицейския служител запитал дали той е паркирал автомобила, при което получил утвърдителен отговор от К.. Св. Р.И. му съобщил, че е констатирал три извършени от жалбоподателя нарушения, за които заявил, че ще състави акт. След това се обадил по радиостанцията и поискал от дежурния в ОДЧ при МВР Габрово да изпрати негови колеги от друг екип за оказване на съдействие. Преди тяхното пристигане жалбоподателя казал, че ще му донесат свидетелството и контролния талон. Те действително били донесени от брата на К., но вече след като на мястото пристигнал автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който влизали свидетеля Т.К. и друг служител на ОД на МВР Габрово. На повторно зададен от И. въпрос, пред тези лица К. също отговорил, че той е паркирал автомобила. В присъствието на двамата служители от този автопатрулен екип, на 23.07.2019 година свид. Р.И. съставил против жалбоподателя И.К. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 089279. Актът е бил съставен в личното присъствие на К., който го подписал и получил копие от него, след като се запознал с отразените в същия констатации във връзка с описаните нарушения, но без да изложи конкретни възражения в самия акт по повод на тях. Такива са били изложени от него впоследствие, в рамките на допълнителния тридневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е било издадено и посоченото Наказателно постановление № 19-1752-000223 от 29.07.2019 година, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

 При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 4 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 20.12.2019 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 27.12.2019 г., или на последния ден от седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. Актът трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен на 23.07.2019 г., т.е. преди изтичането на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване и документалното установяване на самите нарушения. Предвидения в ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също се явява спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на тези нарушения. Последните са и установени според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно по смисъла на указаното с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също се явява издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.8 от посочената Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 8-10 от НАХД № 1/2020 г., водят до заключение, че Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава НП за нарушения на норми от този закон.

От показанията на св. Р.И. е видно, че към момента, в който той е забелязал паркиралия до № 11 на ул. „Васил Неделчев” лек автомобил, последният е попадал в зоната на действие на пътен знак В27, изрично забраняващ това. Посоченото обстоятелство не е предмет на спор, а заключението за неговото съществуване се базира не само на изложеното от този полицейски служител, но и на отразеното в писмените възражения (на л. 6), които жалбоподателя е подал срещу акта за установяване на трите нарушения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на това следва да се приеме, че той действително е осъществил състава на първото нарушение от обективна и субективна страна, защото като правоспособен водач, който е преминал през необходимото обучение преди да придобие правоспособност за управление на МПС от категориите „В”, „М” и „АМ”, той положително е бил запознат с предвиденото в чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължение да спазва указанията на пътните знаци, но не се е съобразил с него. По делото липсват доказателства, които да водят до извод, че при паркирането автомобилът не е бил управляван от него. Такива не са били посочени от К. нито пред административно-наказващия орган, нито в подадената жалба срещу наказателното постановление, въз основа на която се явява образувано и производството по настоящото дело. При това положение не може да се счита, че той не е автор на нарушението, тъй като не е бил водач на неправилно паркиралия автомобил. Поддържаните твърдения в тази насока не намират опора в събраните доказателства. Те противоречат на изнесеното в показанията на свид. Р.И., които са дадени под страх от наказателна отговорност и не се опровергават по никакъв начин от събраните доказателствени материали.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съдът прие наложеното за същото наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е определена въз основа на правна норма, която изрично предвижда наказание за нарушение, каквото е установено и в конкретния случай, а при предвидените в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП стойности, тя се явява наложена именно в регламентирания с нея размер. Този размер е абсолютно определен, и тъй като не притежава минимум и максимум, не е налице и възможност за неговото изменение чрез намаляването му до по-ниска стойност от определената такава. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да водят до изменяване или отмяна на НП в обсъжданата до момента част. То се явява правилно, обосновано и законосъобразно по отношение на нея, като въз основа на това ще следва да се потвърди.

След като отчете надлежно отразените в описателната част на акта и НП констатации във връзка с второто и третото от нарушенията, и ги съпостави с показанията на разпитания по делото свидетел, съдът намери, че по отношение на тях наказателното постановление също ще следва да се потвърди независимо от факта, че към момента, в който документите са били изискани за представяне от св. Р.И., автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя. В подадените възражения от л. 6 К. е посочил, че е отворил автомобила, за да вземе документи от него. Те не са конкретизирани и поради това не може да се счита, че са били свързани със свидетелството за правоуправление и контролния талон, които са били изискани от полицейския служител. При това положение и при предходно осъщественото управление на автомобила, което следва да се приеме за установено въз основа на изложените по-горе съображения, се налага извод, че свидетелството за управление заедно с контролния талон към него не са били представени за проверка, защото очевидно не са били носени от жалбоподателя още към момента, в който автомобилът е бил управляван от него, в разрез със задълженията на К. като водач, предвидени в нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Освен за правилни по вид, съдът намира, че наказанията, които са определени за всяко едно от тези две нарушения, са законосъобразни и по отношение на техните размери. Чл. 183, ал. 1, т. 1 е предвидил наказания за водач, който не носи свидетелство за управление, контролен талон, свидетелство за регистрация на управлявано от него МПС и документ за сключена задължителна застраховка „ГО”, т. е. документи, каквито не са били носени от страна на К. в конкретния случай. Посочената в този текст глоба също не се характеризира с минимум и максимум, а само с абсолютно предвидена стойност от 10 лева, която не позволява нейната промяна дори и при съществуването на смекчаващи обстоятелства, останали неотчетени от наказващия орган. По тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат изменяване или отмяна на обжалваното постановление в свързаната с тези нарушения част, и намира, че по отношение на нея то също следва да се потвърди.

Воден от изложеното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1752-000223, издадено на 29.07.2019 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по: чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на И.И. ***, ЕГН **********, са били наложени: ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 20 (двадесет) лева – на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 10 (десет) лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................