№ 703
гр. София, 01.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600764 по описа за 2022 година
Производството е образувано пред Апелативен съд гр.София,като такова по реда на
чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.309 ал.6 НПК,по частен протест на прокурор от
Софийска градска прокуратура против определение №2789/23.07.2022 година на Софийски
градски съд,постановено в открито съдебно заседание на 23.07.2022 година по н.ч.д.
№2864/2022 по описа на съда.
С атакуваното определение в производство по реда на чл.64 НПК съдът е оставил без
разглеждане искане на СГП за вземане мярка за неотклонение задържане под стража на
обвиняемите лица О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш. М..,всички с установена самоличност,прекратил
е производството по н.ч.д.№2864/2022 по описа на съда,като е постановил,че определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
С определението си съдът е разпоредил четиримата обвиняеми да се освободят
незабавно ,освен ако не се задържат на друго законово основание.
В частния протест представителят на държавното обвинение намира,че атакувания
съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован.Развил е оплакванията си срещу
атакуваното определение на Софийски градски съд,в няколко насоки,сочейки следното:
Производството пред първия съд се е развило по специален ред,разписан подробно в
нормата на чл.64 НПК.Проследил е в мотивите си процесуалното развитие на наказателното
производство до момента,в който е внесено искане за произнасяне от съд,касателно вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за четиримата обвиняеми.Акцентирал е на
постановеното задържане на обвиняемите лица първоначално за срок от 24 часа по ЗМВР,а
след повдигане на обвинение-за срок до 72 часа.Твърди,че четиримата обвиняеми са
изправени пред съд в рамките именно на посочените 72 часа.Приема,че този срок следва да
се счита от момента на привличане на лицата по чл.219 НПК като обвиняеми.По същество
1
изключва 24-часовото задържане на О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш. М..,всички с установена
самоличност по ЗМВР,от срока по чл.64 НПК.
Отделно от това,в по същество алтернативно изразени мотиви,намира,че дори да се
приеме нарушаване срока по чл.64 ал.2 НПК за представяне на обвиняемите лица пред
съд,то съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора,а „надхвърленото“ време на
задържане е основание за претенции по ЗОДОВ или е представлявало основание
обвиняемите О. К. ,Л. П. А. Д. и О. Ш. М.. да се освободят незабавно от задържането по
чл.64 ал.2 НПК.Намира,че ако се приемат за валидни от правна гледна точна доводите на
първия съд,то би се достигнало до отказ от правосъдие.
Въз основа на изложеното,като намира,че определението на Софийски градски съд е
незаконосъобразно,се иска отмяната му,връщане на делото на първия съд,като се разпореди
първоинстанционния съд да се произнесе по същество във връзка с направеното искане за
вземане мярка за неотклонение „задържане под стража„ за О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш.
М..,всички с установена самоличност.
В срока за произнасяне е постъпило Становище /възражение/ от адв.В.М. от САК
,защитник на обвиняемия Л. П.,срещу подадения частен протест.Твърди се,че подадения
протест е недопустим,а постановеното определение на първия съд е окончателно.
Алтернативно се сочи,че частния протест е неоснователен и необоснован.Акцентира
се на приложено по делото,л.112 от ДП разпореждане на прокурор от СГП,в което ясно е
разписано,че искането следва да се стори в определен срок от 72 часа,в който се включва и
задържането по ЗМВР на всички обвиняеми лица,включително на Л. П..Излага
съображения,препращащи към мотивите на първия съд,като отново се твърди,че 24-часовото
задържане по ЗМВР се включва в 72-часовото задържане за представяне на обвиняемо лице
пред съд,разписано в чл.64 ал.2 НПК.позовава се на съдебна практика,включително такава
по ЕКЗПЧОС,по която е налице произнасяне и от ЕС по правата на човека,регламентиращо
безусловно,че 24-часовото задържане по ЗМВР се включва в 72-часовото задържане за
представяне на обвиняемо лице пред съд, разписано в чл.64 ал.2 НПК.
На основата на това претендира подадения частен протест да се остави без
разглеждане ,като недопустим.
Алтернативно претендира частния протест,като неоснователен и необоснован,да се
остави без уважение.
В срока за произнасяне е постъпило възражение от адв.Г.Г. от САК,защитник на
обвиняемия О. К. против подадения частен протест с основно твърдение за това,че частният
протест е недопустим.Едновременно с това се твърди,по същество в условията на
алтернативност,че е неоснователен и необоснован,а постановения съдебен акт от първия съд
е окончателен.
В изложените мотиви на становището на защитата,наред с основното възражение е
заявено /в условия на алтернативност/,че частния протест е неоснователен и
необоснован.Акцентира приложено по делото,л.112 от ДП,разпореждане на прокурор от
2
СГП,в което ясно е разписано,че искането за вземане мярка за неотклонение по реда на чл.64
НПК следва да се стори в определен срок-72 часа,който се включва и задържането по ЗМВР
на всички обвиняеми лица,включително на обвиняемия К..Излага
съображения,съответстващи на мотивите на първия съд,като подчертава,че 24-часовото
задържане по ЗМВР се включва в 72-часовото задържане за представяне на обвиняемо лице
пред съд,разписано в чл.64 ал.2 НПК.позовава се на съдебна практика и на такава по
ЕКЗПЧОС,по която е налице произнасяне от ЕС по правата на човека, регламентиращо
безусловно,че 24-часовото задържане по ЗМВР се включва в 72-часовото задържане за
представяне на обвиняемо лице пред съд,разписано в чл.64 ал.2 НПК.
На основа горното претендира подадения частен протест да се остави без
разглеждане,като недопустим.Алтернативно претендира частния протест да се остави без
уважение,като неоснователен и необоснован.
Съдът,като прецени направените оплакванията в частния протест,като съобрази
подадените становища /възражения/ от защитата на обвиняемите П. и К.,като провери
атакуваното определение,въз основа доказателствата по делото,намери частния протест за
основателен.
Съображенията са следни:
На производство в Софийски градски съд е било образувано,по искане на прокурор
от СГП за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл.64 НПК на
обвиняемите О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш. М..,всички с установена самоличност,и водено нчд.
№2864/2022 година по описа на съда.
С атакувания съдебен акт състав на първия съд,в производство по реда на чл.64
НПК,е оставил без разглеждане искането на СГП за вземане мярка за неотклонение
задържане под стража на обвиняемите О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш. М..,всички с установена
самоличност,прекратил е производството по н.ч.д.№2864/2022 по описа на съда,
приемайки,че искането е недопустимо,доколкото обвиняемите не са изправени пред съд в
рамките на 72 часа,срок,разписан в чл.64 ал.2 НПК,постановил е,че определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест,като едновременно с това е разпоредил
четиримата обвиняеми да се освободят незабавно,освен ако не се задържат на друго
законово основание.
Следва веднага да се посочи,че въззивният съд намира подадения частен протест за
допустим.Вярно е,че в съдебния акт е посочено,че постановеното определение не подлежи
на обжалване и протестиране,но в тази насока първия съд е нарушил Закона.Това
нарушение е свързано с декларираното разбиране на първия съд,че щом задържаните
обвиняеми лица не са представени пред съд в рамките на 72 часа,считано от фактическото
им задържане-в случая задържане по ЗМВР,то искането за определяне мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл.64 НПК не следва да се разгледа и се
явява недопустимо.
Въззивният съд не споделя такова разбиране.
3
Въпросът за задържането на едно лице,включително по ЗМВР и за осигуряване
явяването му пред съд за произнасяне по направено искане по реда на чл.64 НПК,е решен
еднозначно в законодателен аспект и в трайно утвърдилата се съдебна
практика,включително с оглед произнасяне по свързани въпроси от ЕСПЧ.Няма спор,че 24
часовото задържане по ЗМВР се включва в определения 72-часов срок,в който едно лице
може да бъде задържано,за да се представи пред съд за решаване въпросите по чл.64 НПК.В
конкретния случай първият съд коректно е възпроизвел установените факти,включително
свързаните със задържането на лицата О. К. Л. П. А. Д. и О. Ш. М..,всички с установена
самоличност,първоначално за срок от 24 часа по ЗМВР,а впоследствие,след привличането
им като обвиняеми лица по реда на чл.219 НПК-за срок до 72 часа.За въззивният съд също
няма спор по фактите,установяващи задържането на О. К. Л. П., и О. Ш. М.. на 20.07.2022
година в 14,00 часа по ЗМВР за срок от 24 часа,като за А. Д. това задържане е в 14,30 часа.
След привличането им като обвиняеми,на 21.07.2022 година във времевия период
17,05 часа-18,20 часа,е постановено задържане за срок до 72 часа.Коректно е позоваването
от страна на защитата на П. и К. на разписаното в разпореждане на прокурор от СГП,л.112
ДП.Не може да има спор,че срокът,в който могат да се задържат обвиняемите до
представянето им пред съд ,следва да се счита с начало от момента на задържането им по
ЗМВР.
Първият съд правилно е констатирал този проблем.Но следва да се посочи,че това е
проблем,свързан със срока,периода на задържането на обвиняемите лица до представянето
им пред съд,но не е свързан с въпросите,подлежащи на решаване в производство по чл.64
НПК.
Необосновано представителят на СГП е твърдял в частния протест,че обвиняемите
лица са задържани и представени пред съд в рамките на 72 часа,като този срок следва да се
счита с начало привличането им в качество на обвиняеми.
От друга страна,обосновано в частния протест представителят на СГП е възразил на
доводите на първия съд,касателно приетата недопустимост на искането,като е посочил,че
ако се приеме задържане на обвиняемите над законово разрешения срок,каквото в
конкретния случай се наблюдава,то задържаните лица следва да се освободят незабавно още
преди да се изправят пред съда,а ако не е сторено това,то тогава въпросите,свързани с това
задържане над разрешения от Закона срок следва да се разгледат на основа на отговорност
по ЗОДОВ.Горното,обаче не отменя задължението на съда да се произнесе по направеното
искане по реда на чл.64 НПК и да реши следва ли да постанови мярка «задържане под
стража» за четиримата обвиняеми /или за някой от тях/,а ако не-каква мярка за неотклонение
да вземе /определи/.
В обобщение следва да се посочи,че задържането над разрешения от Закона 72-часов
срок,не влече като правна последица недопустимост на самото искане по чл.64 НПК.
Атакуваният съдебен акт следва да се отмени,делото следва да се върне на първия
съд,който да го разгледа,съобразно направеното искане от СГП.
4
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение №2789/23.07.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание на 23.07.2022 година по
н.ч.д.№2864/2022 по описа на съда.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по направеното искане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5