Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 2604 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 03-009509 от 07.03.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Посочва се, че установеният на място И.Д.И.
е бил на обекта към момента на проверката, тъй като е кандидатствал за работа,
като на следващия ден е сключен трудов договор със същия, предприето е подаване
на уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП, като същото е прието и връчено
на работника. Твърди се, че И. . е работил едва на 27.02.2018 г., което се
установява от подписа му в книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа. Изразено е становище, че в протокола от 02.03.2018 г.
липсват констатации относно работника И.И. На
следващо място са изложени съображения, че на И.И. е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 23.02.2018 г.
(преди започване на работа), за което е издадена служебна бележка, поради което
според жалбоподателя деянието е несъставомерно.
Изразено е становище, че задължението за документиране на инструктажа е на
съответното длъжностно лице, а не на работодателя. Наведени са доводи, че от съдържанието на
съставения АУАН не се установява самоличността на свидетеля по акта, а освен
това работодателят в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е разследвал спорните
обстоятелства и не е подкрепил констатациите си с убедителни доказателства.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност за неговото изменение, като бъде намален размера на наложеното
наказание до предвидения в закона мининум.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество чрез процесуалния си представител адв. Р.Д.
поддържа изложените в жалбата съображения, като в допълнение посочва, че не
става ясно коя е приложената в наказателното постановление санкционна норма.
Поддържа искането за отмяна, а в условията на евентуалност за изменение на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, аргументирайки се, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява наличието на трудово
правоотношение между страните и липсата на проведен начален инструктаж. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
21.02.2018 г. св. Е.Д.Н. (инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Варна) извършил проверка за спазване на трудовото законодателство в
строителен обект „Делта Планет – Мол
Варна – мултифункционален търговски и развлекателен комплекс“, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, УПИ VII-351, 847, 848, 1683, 1684 в кв. 39 по плана на ЗПЗ.
Контролните
органи установили, че в обекта се извършват строително – монтажни работи. На
един от етажите, където се намират кинозалите, в една от залите, св. Н. видял
работници, които след като се легитимирал, заявили, че работят за „Е.В.Д.“
ЕООД.
Св. Н.
установил, че на място полага труд И.Д.И., който извършвал СМР чрез поставяне
на гипскартон. И. посочил, че негов работодател е „Е.В.Д.“
ЕООД.
Всички
лица декларирали, че имат сключени трудови договори със съответен работодател
за определена длъжност, работно време, работна седмица, трудово възнаграждение,
за което бил съставен протокол, подписан от всеки един от работниците.
Св. Н.
връчил призовка за представяне на документи на техническия ръководител на
обекта, свързал се и с управителя на „Е.В.Д.“ ЕООД, като никой от двамата не
оспорил, че установените на място лица са работници на дружеството.
В хода на
документалната проверка дружеството представило трудов договор за работника И.Д.И.,
сключен на 22.02.2018 г., извлечение от книгата за начален инструктаж, от която
се установило, че инструктажът на лицето е проведен на 23.02.2018 г.
Приемайки,
че дружеството е извършило нарушение на чл. 11, ал. 5 вр.
чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на 02.03.2018 г. св. Е.Н. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството, който бил връчен на управителя на дружеството
Станислав Желев, като последният при подписването на акта написал възражение,
че лицето Ивайло Димитров не е извършвало СМР.
Извън предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН.
На 07.03.2018 г. г.
директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, приемайки, че
постъпилото възражение е неоснователно и излагайки идентична фактическа
обстановка като тази в АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. чл.
415в, ал. 1 КТ наложил на въззивното дружество
имуществена санкция в размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 11,
ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени
средства: показанията на св. Е.Д.Н.; и писмени доказателства и доказателствено средство: АУАН, заповед № 0280 от
03.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, констативен протокол, извлечение в една страница
от книга за начален инструктаж, протокол за извършена проверка, призовка на
основание чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, трудов договор между „Е.В.Д.“
ЕООД и Ивайло Димитров Иванов, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, служебна
бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве в 2 екз. (едната с поставен номер и дата), договор за
строителство между „Планекс“ ООД и „Е.В.Д.“ ЕООД.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Е.Д.Н. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат вътрешни противоречия и такива помежду им, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
св. Е.Д.Н. подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира и събраните
по делото писмени доказателства и доказателствено
средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените гласни доказателствени средства и писмени доказателства и доказателствено средство, обсъдени и ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях
съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа
на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на чл.
11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Съобразно
разпоредбата чл. 11, ал. 5 от наредбата инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в книги за инструктажи съгласно приложение № 1, а в
чл. 12, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че начален инструктаж се провежда
на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1
- 5 с оглед запознаването им с: 1.
основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието; 2. вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните
опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към
тяхното поведение. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от наредбата задължава работодателят да проведе
инструктажа в деня на постъпване
на работа на работника по утвърдена от работодателя програма.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че към 21.02.2018 г.
между „Е.В.Д.“ ЕООД и И.Д.И. е било налице трудово правоотношение, тъй като
същият е изпълнявал трудови функции по извършване на СМР ежедневно (преди, по
време и след проверката), получавал е месечно възнаграждение, имал е
регламентирано работно място и работно време, както и почивки.
Работодателят
„Е.В.Д.“ ЕООД носи отговорност по отношение наетите от него работници,
респективно за спазването на трудовото законодателство. Липсата на трудов
договор не променя извода на съда за наличие на трудово правоотношение,
доколкото в настоящия случай са установени всички негови елементи, вкл.
постоянен характер на възнаграждението и определено работно време.
От представената по делото книга за
начален инструктаж се установява, че работодателят е документирал провеждането
на начален инструктаж на работника И.Д.И. едва на 23.02.2018 г., след
извършване на проверката и установяване на полагането на труд от И. на
21.02.2018 г.
Следователно
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивното дружество за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
По възраженията на въззивното
дружество:
От разпита
на св. Н. се установява по безспорен начин, че работникът И. Д. И. е извършвал
монтаж на гипскартон, поради което съдът не намира за
основателно възражението на въззивното дружество, че
работникът е бил на обекта, тъй като е кандидатствал за работа. Нещо повече - в
съставения на място констативен протокол работникът Иванов е посочил, че е на
работа от месец януари 2018 г.
Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор с
работника е сключен на следващия ден по изложените вече съображения за
наличието на трудово правоотношение между въззивното
дружество и И. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Респективно
нарушаването на трудовото законодателството и от двете страни не променя
характера на правоотношението като трудово.
Обстоятелството,
че провеждането на първия ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при
работа е проведен едва на 27.02.2018 г. (за което няма и доказателства) не
означава, че тогава работникът е започнал работа, тъй като на 21.02.2018 г.
същият е бил установен да изпълнява трудови функции.
Ирелевантно е обстоятелството, че в протокола от 02.03.2018
г. липсват констатации относно работника И.И., тъй
като за основа на правните и фактически изводи на наказващия орган е послужил
констативния протокол от 21.02.2018 г., което изрично е посочено в
наказателното постановление.
Съдът
намира, че работодателят носи отговорност за липсата на документиран начален
инструктаж на работниците, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят осигурява
на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве
при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и
на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката
на риска на съответното работно място.
В случая е
възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без
значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение
на въззивното дружество да осигури спазването на
трудовото законодателство. Дори и да е имало определено длъжностно лице, което
е отговорно за документирането на инструктажите, то същото носи самостоятелно административнонаказателна отговорност.
На
следващо място съдът констатира, че не е налице твърдяното нарушение свързано с
липсата на индивидуализация на свидетеля, който е присъствал при съставянето на
АУАН, тъй като изрично е посочено, че свидетел е П.М.М.,
с изрично посочено ЕГН и адрес.
По
отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът
счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните
по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц.
д-р И.Т., стр. 386).
Съдът
намира, че в наказателното постановление е посочена правилната санкционна разпоредба
– чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото наказващият орган е приел, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Следователно
неоснователно е възражението, че в съдържанието на наказателното постановление
не е посочена санкционна разпоредба. Не е необходимо посочването на друга
санкционна разпоредба, тъй като чл. 415в, ал. 1 КТ се прилага за всички
нарушения на трудовото законодателство освен за изключението по ал. 2 на
същата. Посочването и на друга санкционна норма би довело до нарушаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не би разбрало на какво
основание и за какво нарушение му е наложена имуществена санкция.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
чл. 415в, ал. 2 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „Е.В.Д.“ ЕООД да е санкционирано за подобни
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че работникът
изпълнява трудовите си функции в областта на строителството, като за
безопасното извършване на тази дейност е от изключително значение провеждането
на реален и ефективен инструктаж за безопасност и здраве.
При
наличието баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в средния размер от
200 лв.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-009509 от 07.03.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Е.В.Д.“
ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 11,
ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: