Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 507/12.12.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Камелия Цвеиткова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 471 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №201 от 25.10.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200739
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № 12-001985 от 28.06.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „П*** М”, ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителен директор Т***
П*** П*** , за извършено административно нарушение по чл.262, ал.1, т.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00лева /триста/, на основание
чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415в ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „П***
М”, ЕАД представлявано от изпълнителния директор в жалбата навежда доводи за
постановяване на оспореното Решение на въззивния съд с което е потвърдено
издаденото наказателното постановление, за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че предвид изпълненото от тях предписание за начисляване и изплащане
на положения извънреден труд на работника Н*** А*** , работел на 19 и
26.02.2022г. е изпълнено даденото предписание, поради което липсва нарушение на
трудовото законодателство. Сочи се липса на вредоносен резултат както за
работника, така и за фиска на държавата.
В писмено становище по делото чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д*** С*** поддържа касационната жалба по изложените в
нея доводи, като моли за отмяна на въззивното решение и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва
касационната жалба. По съществото на делото излага доводи, че от въззивния съд правилно
е установена възприетата от административния орган фактическа обстановка, въз
основа на която при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон правилно и законосъобразно е
пътвърдено издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната
жалба пороци, налице е описание на нарушението, както времето и мястото на
неговото извършване. Моли за потвърждаване на въззивното решение и претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в касационната
жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана по документи
на 19.04.2022г. на търговското дружество „П*** М”, ЕАД е
установено, че търговското дружество в качеството си на работодател не е
начислило и изплатило на работника по строителството Н*** Г*** А*** работел на
обект „И*** на автопаркинг” намиращ се срещу „К*** ” – гр.Монтана допълнително
трудово възнаграждение за м.февруари 2022г. за положения извънреден труд на 19
и 26.02.2022г. Горното е установено от представените писмени доказателства –
фишове за заплати за м.02.2022г. и книга за ежедневен инструктаж, който се
провежда в деня на работа. Нарушението е констатирано с протокол от извършена
проверка, като в т.4 е дадено и задължително предписание на работодателя да
заплати за м.02.2022г. за положения извънреден труд на работника по
строителството полагащото му се възнаграждение. Съставен бил АУАН №12-001985 от 26.05.2022г. в който за
нарушена е посочена разпоредбата на чл.262, ал.1,т.2 от Кодекса на труда КТ/. Междувременно
тъй като работодателя настоящ касатор начислил и изплатил на работника
полагащото му се възнаграждение по приложена ведомост за заплата за м. април
2022г. по същество отстранил констатираното нарушение, поради което и
административно наказателната отговорност е реализирана по привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ, като наложил минимално
предвиденото в санкционната разпоредба наказание имуществена санкция от
300,00лева.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.262, ал.1,т.2 от КТ,
като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно
следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във
въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй
като безспорно от приложените писмени доказателства е установено, че касатора в
качеството му на работодател не е начислило и
изплатило на работника по строителството Н*** Г*** А*** работел на обект „И*** на
автопаркинг” намиращ се срещу „К*** ” – гр.Монтана допълнително трудово
възнаграждение за м.февруари 2022г. за положения извънреден труд на 19 и
26.02.2022г., което изпълнил в срока на даденото му предписание.
Правилно първоинстанционният съд е посочил
в мотивите към обжалваното решение, че в чл.262,
ал.1, т.2 от КТ е въведено самостоятелно задължение за работодателя
в установените срокове да плаща допълнително трудово възнаграждение за положения
извънреден труд, както и че неизплащането представлява нарушение на трудовото
законодателство.
Изплащането на трудовото възнаграждение е
едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение (чл. 128
и чл. 242 КТ).
То представлява престацията от работодателя на работника или служителя за
предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Тази корелативна
връзка между предоставената работна сила и трудовото възнаграждение е неговата
същностна черта, изразена и в наименованието му. Трудовото възнаграждение е
основният стимул за труда на работника или служителя. То е неразривно свързано
с осъществяването на правото на труд, най-често е негова цел и необходимо
условие за достойно човешко съществуване (Решение № 14 от 23.11.2000 г.
на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 98 от 2000 г.). В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България. Ето защо нормите на КТ,
уреждащи заплащането на трудовото възнаграждение, са диспозитивни и създават
правила за задължително поведение.
След като безспорно е било установено
посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с
оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно ответника е приложил и санкционната
разпоредба касаеща отстраняване на нарушението сред неговото извършване,
въпреки, че същото е отстранено след издаване и получаване от работодателя на
даденото му предписание по реда на чл.415в, ал.1 от КТ. В противовес с
твърдението на касатора административно наказателната отговорност на
търговското дружество не е ангажирана по чл.415 от КТ касаеща „Отговорност за неизпълнение на предписание
и за създаване на пречки на контролен орган“, за да е налице смесване на
санкционните разпоредби. Издаването на задължително предписание и неговото
изпълнение в указаните срокове не е относимо към реализиране на АНО както
правилно е отбелязал в мотивите си въззивния съд, тъй като по аргумент от
чл.404 от КТ издаването на предписание е принудителна административна мярка за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, докато съставянето
на АУАН е на основание чл.416, ал.1 от КТ при констатиране на нарушение на
трудовото законодателство, каквото е установено в случая със съставянето на
АУАН от 26.05.2022г. и едва след неговото съставяне с писмо изх.
№215/31.05.2022г. касатора е уведомил ДИТ за начисленото и изплатено
допълнително трудово възнаграждение.
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на „П***
М”, ЕАД доколкото при анализа на събраните писмени и гласни доказателства,
кредитирани с доверие по отношение на инспекторите извършили проверка по
документи и на плоскостта на приложените фишове за заплати за м.02.2022г. и
книга за ежедневен инструктаж се установява безспорно, че търговското дружество
в качеството си на работодател е осъществило от обективна страна вмененото му
административно нарушение.
С оглед субективната
страна към извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че
в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН,
където за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е
обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква
наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в минималния размер от
законноустановеният по чл.415в, ал.1
от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая КТ или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран,
обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 109 от 2020 г./, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №201
от 25.10.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200739 по описа за 2022г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-001985 от 28.06.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „П*** М”, ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителен директор Т***
П*** П*** да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/,
представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: