Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Н., 25.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина Николова
СЕКРЕТАР: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Д.В.Д. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ Н. НП № 20-0307-000203/30.03.2020 г., с което му е наложена глоба по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото МПС. Твърди, че връченият му акт бил нечетлив и в него той посочил, че няма възражения, но всъщност не се бил запознал с неговото съдържание. Не знаел в какво точно го обвиняват, относно какво нарушение.
Твърди, че има допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението. Предвид на това, че било посочено, че нарушението е извършено в населено място, сочи че не било посочена улица, на която е извършено, а само било посочено, за място – Първи клас №І-2 км. 132+290, т.е това било специфично означение, съгласно чл. 4 от ППЗП и Решеине № 945/01.12.2004 г. на МС, касаещ пътищата, за които се събира винетна такса.
Жалбоподателят сочи, че не му е станало известно къде е извършено нарушението, което му се вменява.
Жалбоподателят твърди, че АУАН е съставен след 3 месеца от установяване на нарушението, което е нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Сочи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, чл. 43, ал. от ЗАНН. Акта бил нечетлив, а в същото време не му бил прочетен и не разбрал в какво точно е обвинен, което приравнявало акта на невръчен.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП, т.е е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
На 02.03.2020 г. е бил съставен АУАН № 466522, копие от който е приложен на л. 14 от делото. Съгласно АУАН, на 13.11.2019 г. около 10.11ч. в гр. К., по път І-2, кил.132+290, посока към гр. Ш., управлява л.а „Волво ХЦ“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД, със скорост 101км/ч., при максимално допустима скорост от 50км/ч. в населено място, което превишава скоростта на движение с 51км/ч. Скоростта е фиксирана с TFR 1-М с № 591 и намалена с 3%, поради възможна грешка на техн.ср-во.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство контролен талон № 6295632.
Акта е връчен на жалбоподателя на 11.03.2020 г. Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че няма възражения.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 0307-000203/30.03.2020 г. на Началника на РУ Н., с което само за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба от 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.04.2020 г.
Относно твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения от формален характер, водещи до отмяна на издаденото НП, съдът установи следното:
Действително представения на ответника по касацията екземпляр от АУАН с № 0307-000203/02.03.2020 г. на л. 65 от делото е трудно четим, предвид обстоятелството, че е индигирания екземпляр от кочана на актосъставителя се е отпечатал недобре, но при по – внимателно вглеждане в документа се установява, че той може да бъде прочетен и да се разбере посоченото в него нарушение, така както е посочено по – горе. От това съдът намира, че не може така изготвения АУАН да бъде приравнен на липсващ такъв, което да опорочи и издаденото след това НП.
Относно срокът за съставяне на АУАН, съгл. чл. 34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН.
Посоченият в изр. Второ на чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок е инструктивен и съставянето на акт след него не води до порок, налагат отмяна НП, още повече, че не е изтекла 1 година от извършването на нарушението.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС със срок на валидност до 07.06.2028 г. за категориите В АМ.
Описаното в АУАН и НП МПС, л.а „Волво ХЦ“ с рег. № ***, е собственост на фирма „***“ ЕООД и съгласно справката в ЦБ КАТ, същото се ползва от „***“ ООД гр. В.
Поради настъпил пътен инцидент на автомагистрала „***“ в платното от гр. В.към гр. С., движението по нея е било отклонено по път І-2.
Разпитания по делото като свидетел Д.Д. бил изпратен да работи с техническо средство за скорост в района на гр. К., срещу бившата зоологическа градина, на място км.132. Съгласно приложената по делото Заповед № 307з-21/31.01.2019 г. относно организация на пътния контрол в РУ Н. за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г., мястото което е определено за контрол е на път І-2 в района на км.132+262 на пътната отбивка вдясно след край три ленти /над бивш зоопарк на гр. К., л.3 от заповедта.
На 13.11.2019 г. около 10.11ч. в гр. К., по път І-2, кил.132+290, посока към гр. Ш., жалбоподателят управлявал л.а Волво ХЦ“ с рег. № ***, движейки се по път І-2 кв.132+290 в посока към гр. Ш., със скорост 101км/ч., при максимално допустима скорост от 50км/ч. в населено място, което превишава скоростта на движение с 51км/ч.
Скоростта е установена с техническо средство TFR 1-М с № 591 и намалена с 3%, поради възможна грешка на техн.ср-во. Системата за видеоконтрол е била поставена на път І-2 км. 132+290 в гр. К., до бившата „***“. Системата е била настроена за ограничение на скоростта от 50км/ч., съгласно приложения протокол на л. 32 от делото. Посочени са общо 333 отчетени нарушения от № 3492 до № 3824. За отчитане на конкретната скорост на движение на жалбоподателя е направен клип № 3574, л. 17 от делото, който отчита скоростта му на движение на 104 км/ч. при ограничение от 50км/ч.
Посоката на движение на автомобила е към гр. Ш., като самият автомобил се намира, към момента на засичането в насрещната лента за движение.
Съгласно посоченото в АУАН, движението на жалбоподателя е в населено място, при максимално допустима скорост на движение до 50км/ч.
В АУАН и в НП не е посочено по какъв критерий е прието, че пътното платно на път І-2 е част от населено място.
Съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, път І-2 е път от първи клас на републиканската пътна мрежа, посочен в приложение №1, т.1, и включва участъкът от границата с Р. – Р. – Ц. - о.п. Р. - о.п. Ш.- Д. – В.. Съгласно посоченото в обяснителната записка към решението на МС, пътищата първи клас са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на основните транспортни потоци в страната.
Преминаване на транзитни републикански пътища през населените места е възможно съгл. чл. 13 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, като това се осъществява при условията на чл. 76 ЗУТ и като се осигуряват и: 1. възможност на напречно пешеходно и велосипедно движение, включително на хора с намалена подвижност, т.ч. и хора с увреждания; 2. инфраструктура за обезпечаване на напречни трасета на обществения транспорт за превоз на пътници; 3. положително решение по оценка за въздействието върху околната среда; 4. проведено обемно-пространствено проучване върху взаимодействието им с градската среда.
Съгласно ППЗДвП пътните знаци са със специални предписания и означават начало (Д11) и край (Д12) на населено място. Съгласно §6, т. 49 от ДР към ЗДвП, „Населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Съгласно приложеното по делото писмо от Община К., границите на населеното място по път І-2 „Русе-Ш.- Варна“ били определени в района на гр. К., с протокол за местоположението на пътните знаци Д11 и Д12 от 10.05.2019 г., като е приложен и самият протокол. Съгласно протоколът, знаците са поставени в участъкът от пътя І-2 на км.132+235 отдясно и на км 133+420 ляво, л. 28-29 от делото. Съдът намира, че подобно определяне на територията, границите на населеното място е несъвместима с посоченото в §5, т.6 от ДР към ЗУТ, съгласно който „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Самите землища са част от територията на самата община, но не са част от населеното място, те са негова принадлежност, по смисъла на §1, т. 8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Съгласно чл. 18 от ЗАТУРБ, територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Следователно означенията, които се следват съгласно § 6, т. 49 от ДР към ЗДвП за населено място, следва да кореспондират с тези по ЗУТ, относно границите на неговата територия.
За целите и предмета на настоящето дело, съдът намира, че посоченото в писмо с изх.№ 24-00-49/11.05.2020 г., л. 28 от делото, и протоколът към него, л. 29, следва да се разглеждат единствено като достоверен източник на информация относно мястото на поставянето на пътните знаци Д11 и Д12, но не и като надлежно определени граници на населеното място гр. К..
С допълнително писмо от Община К. с изх.№ 11-03-28-001/21.05.2020 г., л. 57, е посочено, че път първи клас І-2 преминава през територията на община К., но същия не е част от уличната мрежа на община К..
Съдът намира, че следва да се посочат и някои ноторно известни факти, касаещи организацията на движението по този път и имащи отношение за преценката, дали мястото, където е засечено движението на жалбоподателя с управлявания от него автомобил е част от населеното място гр. К., и дали за него важат ограниченията за скоростта на движение посочени в чл. 21 от ЗДвП за населени места до 50км/ч.
Мястото, където е поставен знак Д11, начало на населено място, предхожда разклон в дясно за гр. Плиска, а след него има указателна табела, знак „Ж6“, на син фон, която сочи, че наляво е гр. К.. Това е нон-сенс, като едното изключва другото, доколкото не може ако си навлязъл в територията на населеното място, друга табела да ти указва посоката на движение за това населено място.
Поставения знак Д11 за начало на населено място не отговаря на изискванията за поставянето му на това място и поради това, че пътният участък за който той се отнася не отговаря на изискванията на чл 13 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, доколкото преминаващия през „територията на гр. К.“ път І-2, не отговаря на специалните изисквания на наредбата, за осигуряване на възможност на напречно пешеходно и велосипедно движение, включително на хора с намалена подвижност, т.ч. и хора с увреждания; 2. инфраструктура за обезпечаване на напречни трасета на обществения транспорт за превоз на пътници и т.н. Ноторно известен факт е, че в този участък няма такива съоръжения.
Основният нормативен акт, който служи за проверка за това дали поставените пътни знаци отговарят на изискванията е Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци на МРРБ. Съгласно чл. 112, ал.1 от нея, пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание.
По път І-2, в участъка след пътния възел от магистрала *** има указателна табела, знак Ж6, който указва посоката за В., след това по пътя има също указателна табела, посочваща посоката за Ш., Р. и С. – напред и надясно за П.. Следва нова указателна табела за П. и В.; знак забрането изпреварването, предупредителен знак за излизащи на пътното платно каруци; указателна табела (голяма) за Ш., Р. и С.– напред, за които е означено, че са път І-2 и Е-70 и К. - наляво означен като път 20052. Непосредствено преди завоя за гр. К. има също указателна табела, че К. е на 1 км, а М. (село) на 9 км. Всичко това се вижда и чрез платформата google maps, на адрес https://www.google.com/maps/@43.3150984,27.150229,3a,75y,239.39h,90t/data=!3m6!1e1!3m4!1sRsD3hQ0eMsuZn4OpMB0eWg!2e0!7i13312!8i6656.
Всичко това показва, че в пътния участък, където е установено движението на жалбоподателя с превишена скорост няма поставен знак Д11 – начало на населено място, който да информира пътуващите по него, че следва да се движат с предписаната от чл. 21 от ЗДвП скорост до 50кв/ч. Такъв знак има едва при навлизането в гр. К., след завоя вляво, спрямо посоката надвижение на жалбоподателя, по ул. „****“ и то след разклона за М., който според знака е на 8 км. Няма поставени и забранителни знаци за скорост, какъвто е знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, независимо от отсъствието на знак Д11.
Всичко гореизложено показва, че посочения пътен участък, където е засечено посоченото в АУАН и НП нарушение не е в населеното място на гр. К.. Поставените пътни знаци Д11 не са на пътен участък, на пътното платно по републиканския път І-2 във видима за движещите се след изхода от магистрала „***“ в посока гр. Ш. водачи на МПС-та. Поставения знак Д11, дори и да е поставен на описаното от съда място за начало на гр. К. е встрани от посоката на движение на жалбоподателя, на отдалечено при това след завой място, което го прави невидим, а с това и неосезаем за водачите на МПС-та, поради което той не може да породи за тях задължение за спазването му. Посочения от свидетелите и съгласно АУАН и НП, както и от останалите писмени доказателства участък от път І-2 км. 132+290, макар и попадащ в полето на действие на поставените по протокола от 10.05.2019 г., л. 29 от делото знаци Д11 и Д12, конкретно обхващащи участъкът от км. 132+235 до 133+420, са били неправилно поставени.
Тези знаци, от своя страна, доколкото не са посочени като основание, налагащо ограничението на скоростта за движение по този пътен участък, както в АУАН така и в НП, не са част от обстоятелствата, имащи отношение към установяването на нарушението и следователно не може въз основа на известните само на контролиращите органи обстоятелства те да пораждат задължения за водачите на МПС-та. Участъкът, в който е установено нарушението, като част от републикански път І-2 има характер на път „извън населено място“ по смисъла на чл. 21 от ЗДвП и за него следва да важат разпоредбите на закона за движение със скорост до 90 км/ч, но и това следва да е надлежно означено, съгласно действащото законодателство.
Предвид на горното, съдът намира, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, поради което НП като незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Следва да се посочи, че пътната сигнализация в този участък, съгл. чл. 14 от ЗДвП и Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, сигнализацията на пътя се извършва от стопанина, в случай АПИ, съгл. чл. 19 от Закона за пътищата, с общината, но и с представители на компетентните органи от МВР (пътна полиция). Видно от съдържанието на протокола от 10.05.2019 г. същия не е подписан и съгласуван от представител на МВР, което го прави и незаконен. В този смисъл, съдът намира, че следва да се уведоми АПИ, относно необходимостта от преразглеждане на пътната сигнализация по път І-2 в участъка попадащ на територията на община К. и правилното му сигнализиране с пътни знаци.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното:
Искане за
разноски от страна на въззиваемата страна също е направено, но с оглед на
разпоредбата на чл. чл. 143, ал.1 от АПК такова не следва да се присъжда.
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита от жалбоподателя на адв. Д. М. от АК, но същия не е представил договор за правната помощ и заплатено от жалбоподателя възнаграждение. Няма претенции за разноски. Предвид на липсващото искане за разноски, то такова не следва да се присъжда съгл. чл. 143, ал.1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 20-0307-000203/30.03.2020 г., г. на Началника на РУ Н., с което на Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. (седемстотин лева) и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
След влизане в сила на решението по делото, препис от него да се изпрати на АПИ, Областно пътно управление Ш., относно преценката за необходимостта от промяна в пътната сигнализация по път І-2 в участъка, попадащ на територията на община К..
Районен съдия:………………………..
Галина Николова