Присъда по дело №701/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 8
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200701
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Търговище, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело частен
характер № 20213530200701 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. Е., ********************, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.06.2021 г. в центъра на с. Б., общ.
Търговище публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на И.
М. А. от с. Б., общ. Търговище в негово присъствие, а именно думите: „да еба
жена ти“, „да еба майка ти“, „ще ми хванеш моя хуй“, „ще еба цялата ти
рода“, „ти и цялата ти рода е курвенска рода“, с което осъществил
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 1 000.00 лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. Е. със снета по- горе самоличност за
НЕВИНЕН в това, да е извършил деянието спрямо И. М. А. в качеството му
на длъжностно лице – кмет на с. Б., общ. Търговище при и по повод
изпълнение на службата му и чрез думите ти не си никакъв кмет“, „каква
работа имаш ти в съда“, „нямаш право да ходиш в съда“, и го
ОПРАВДАВА по тази част на обвинението и по т.3 на чл.148, ал.1 от НК.
1
ОСЪЖДА подсъдимия Я. Е. със снета по-горе самоличност да заплати
на И. М. А. от с. Б., общ. Търговище, ЕГН **********, сумата от 500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му
размер от 1 500.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия Я. Е. със снета по-горе самоличност да заплати
на ИБР. М. АХМ. от с. Б., общ. Търговище, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 713.02 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Я. Е., със снета по-горе самоличност, да заплати
по сметка на РС – Търговище – сумата от 50.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 8, постановена на 02.03.2022 г. по НЧХД №
701/2021г. по описа на Районен съд – Търговище .

Подсъдимият Я.Е., ******, ЕГН ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК – за това, че
на 08.06.2021 г. в центъра на с.Б., общ. Търговище, публично казал думи,
унизителни за честта и достойнството на И. М. А. в негово присъствие, в
качеството му на **** – К. на с.Б., общ.Търговище при и по повод изпълнение
на службата му, а именно думите: „да еба жена ти“, „да еба майка ти“,
„ти не си никакъв К.“, „каква работа имаш ти в съда“, „нямаш право да
ходиш в съда“, „ще ми хванеш моя хуй“, „ще еба цялата ти рода“, „ти и
цялата ти рода е курвенска рода“ .
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от частния тъжител И. М. А. срещу подс. Я.Е. за
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат
на престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание частното обвинение срещу подс.Е. се поддържа
като безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Повереникът на частния тъжител пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпното деяние и да му бъде наложено
наказание към средния размер, предвиден в закона. Намира предявеният
граждански иск за доказан по основание и размер и пледира за уважаването
му, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс.Е. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Обяснява, че провел разговор на висок тон с тъжителя, но не му е отправял
обидни думи. Желае справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано. Счита,
че същото не се установява от свидетелските показания по делото, които
намира за противоречиви, а част от свидетелите – заинтересовани. Сочи, че
разговорът между тъжителя и подсъдимия не е бил проведен по време на
изпълнение на служебните задължения на тъжителя, както и по повод на
същите т. е. не е бил проведен с него в качеството му на **** – К. на с.Б., при
и по повод изпълнение на службата му. Защитникът пледира за оправдателна
присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск като недоказан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Частният тъжител И. М. А. бил К. на К.ство с.Б.,общ. Търговище. На
08.06.2021г. около 09: 15ч. сутринта той седял на пейка пред сградата на
К.ството със свой възрастен съселянин. Там бил и св.Ф.Ф. Наблизо се
намирали и други лица от селото, които чакали да си получат пенсиите. По
същото време към мястото, където бил тъжителят се приближил автомобил,
управляван от подс.Е., в който са намирал и малолетният му син.
1
Автомобилът рязко спрял и от него излязъл подсъдимият, който започнал да
се държи агресивно и на висок тон да отправя обидни думи към А. на **
език. Напсувал го с думите „да еба жена ти“, „да еба майка ти“, „ще ми
хванеш моя хуй“, „ще еба цялата ти рода“, „ти и цялата ти рода е
курвенска рода“ и посегнал с ръка към него, но не го ударил. Повод за
отправяне на нецензурните изрази било поведението на тъжителя във връзка
с гражданско дело /гр.д № 261/2021г. по описа на РС – Търговище/, страна по
което била съпругата на подсъдимия и по което тъжителят бил свидетел.
Думите на подс. Е. били възприети и от свидетелите Ю. и Х. – пощенски
служители, които в този момент слезли от служебния си автомобил, за да
раздават пенсиите на хората в селото. Поведението на подсъдимия и
изреченото от него засегнало и притеснило тъжителя, който владеел ** език
и разбрал казаното. Той подал жалба в РП – Търговище с вх. №
1371/09.06.2021г., както и в РУ –Търговище с вх.№ 199300 –
5184/30.06.2021г., в резултат на което на подс.Е. бил съставен протокол за
полицейско предупреждение, който той отказал да подпише.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.Я.Е.,
показанията на свидетелите М. Ю., Ф. Ф., Х. Х., Е. М., Е. М., А. А. и С. Х.,
както и писмените доказателства по делото.
По делото е безспорно установено и събраният доказателствен материал
не съдържа противоречия относно следните обстоятелства: че към 08.06.2021
г. частният тъжител А. бил К. на К.ство с.Б., общ.Търговище; че на същата
дата около 09: 15ч. А. се намирал на пейка пред сградата на К.ството, а
подс. Е. пристигнал с автомобила си, в който бил и синът му; че на висок тон
изрекъл думи на **** език към тъжителя, който език и последният разбирал.
Спорният момент е естеството на изречените думи, респ. обидният им
характер.
Подсъдимият твърди, че провел разговор на висок тон с тъжителя, като
го попитал защо е търсил и заплашвал свидетелите по гражданското дело, по
което страна била съпругата му, а А. отрекъл да е правил такова нещо.
Подс.Е. твърди, че двамата разменили реплики по този повод, без обаче да е
отправял псувни или други обидни думи към К.а на селото.
В подкрепа на казаното от подсъдимия са показанията на свидетелите
Е.М. и А.А., които описват случая по идентичен начин, твърдейки, че
подсъдимият не е обиждал тъжителя. Съдът не кредитира тази група гласни
доказателствени средства, от една страна защото обясненията на подсъдимия
освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса. От друга
страна отчете и факта, че свидетелите А.А. и Е.М. се намират в близки
отношения с подсъдимия, доколкото са родители на неговата съпруга и
несъмнено са заинтересовани. Същевременно установи, че обясненията им
противоречат на показанията на безпристрастни свидетели по делото, каквито
прие, че са св.Ю. и св.Х.. Поради изложеното, съдът счете, че разказаното от
2
А.А., Е.М. и подс.Е. цели омаловажаване на извършеното от последния
деяние и неговото оневиняване.
Св.М.Ю. /началник на пощенската станция/ и св.Х. /пощальон/
посочиха, че със слизането си от колата чули разправията между подс.Е. и
А.. Св.Ю. посочи: „Я. започна да псува К.а наляво и надясно“, „.Я. каза на И.
„Да еба жена ти!“ , „Да еба майка ти!“ Св.Х. от своя страна също заяви, че
подсъдимият напсувал тъжителя: „Да еба майка ти курвенска“ и вдигнал ръка
срещу него, но не го ударил. Двамата свидетели обясниха, че думите били
казани на тъжителя на висок глас и на **** език, а А. отвърнал на подсъдимия
само, че не е прав. Съдът кредитира показаният им като обективни и
безпристрастни, доколкото не са налице никакви обстоятелства, които да
сочат предубеденост или заинтересованост. Двамата свидетели са от друго
село – от с.Б. и са пристигнали в с.Б. за да изпълняват служебните си
задължения, а именно – да раздадат пенсиите на хората от селото, което се
потвърди и от свидетелите на защитата. Предвид това, съдът изцяло
кредитира показанията на Ю. и Х., които кореспондират помежду си. Прие за
доказан и факта, че на случая е присъствал и св.Ф., не само защото самият Ф.
го заяви и защото св.Ю. изтъкна това обстоятелство, но и защото същото се
потвърди и от свидетел на защитата, а именно – от св.А..
Съдът даде вяра на св.Ф.Ф., за когото св.Ю. обясни, че се намирал в
роднински отношения със съпругата на тъжителя. Прие, че същият
обективно разказа случилото се, доколкото показанията му кореспондират с
показанията на св.Ю. и св.Х.. Описвайки случая св. Ф. заяви, че подсъдимият
дошъл с колата си и започнал да псува и да крещи на А., като му казал „ще ме
хванеш за хуя“, казал му, че родата му е „курвенска“, че само стои и нищо не
прави и посегнал да го удари. Косвени данни за случилото се предостави и св.
Х., който се срещнал с тъжителя около два часа след инцидента и забелязал,
че той бил притеснен и зачервен. Споделил му, че е вдигнал кръвно, тъй като
подс.Е. го бил псувал и му се бил заканвал, че ще го бие.
Предвид изложеното, кредитирайки показанията на свидетелите Ю., Х.,
Ф. и Х., които кореспондират помежду си, съдът намери за безспорно
доказано, че на 08.06.2021 г. в с.Б., общ.Търговище подс.Е. на **** език казал
на тъжителя А.: „да еба жена ти“, „да еба майка ти“, „ще ми хванеш моя
хуй“, „ще еба цялата ти рода“, „ти и цялата ти рода е курвенска рода“.
Този извод не се опровергава от показанията на св. Е.М., която заяви, че
не е чула подс.Е. да обижда тъжителя. Същата посочи, че слязла от автобуса
и минала бързо. Видяла, че подс.Е. слязъл от колата си, но не е присъствала
на момента, в който той отново се е качил в нея. Т.е. същата е възприела само
част от инцидента и не разполага с пълни впечатления за него и за начина, по
който се е развил след като тя е отминала.
Безспорно изречените по отношение на тъжителя и в негово присъствие
нецензурни изрази: „да еба жена ти“, „да еба майка ти“, „ще ми хванеш
моя хуй“, „ще еба цялата ти рода“, „ти и цялата ти рода е курвенска рода“
3
представляват думи, унизителни за честта и достойнството му. Същите
засягат доброто му име и авторитет. Следователно по описания начин
подсъдимият е нанесъл на тъжителя обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установи, че обидните думи са били
чути и възприети освен от тъжителя, от свидетелите Ю., Х., Ф., което е
достатъчно да формира извод, че са били изречени публично.
От субективна страна подс. Е. е действал виновно с пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици – накърняване честта и достойнството
на пострадалия и е целял настъпването му. Предвид изложеното, съдът прие,
че по описания начин от обективна и субективна страна подс.Е. е осъществил
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК, за
което го призна за виновен.
Съдът намери, че посоченото престъпление не е извършено спрямо
тъжителя в качеството му на **** – К. на с.Б., общ.Търговище, при и по повод
изпълнение на службата му, доколкото не се установи да е осъществено нито
при, нито по повод изпълнение на негови служебни задължения.
Същевременно от кредитираните свидетелски показания не се установи и
подсъдимият да е казал на тъжителя: „ти не си никакъв К.“, „каква работа
имаш ти в съда“, „нямаш право да ходиш в съда“. Предвид това, съдът
призна подс.Е. за невинен и го оправда по тази част на обвинението и по т.3
на чл.148, ал.1 т НК.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание глоба от 3000
до 10000лв. и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид
горното, на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи подс.Е. от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи
административно наказание глоба. Определяйки размера на
административното наказание съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия. На тази база му
наложи наказание в глоба в размер от 1000лв., като счете, че същият е
достатъчен за постигане целите на индивидуалната и генерална превенции.
В резултат на деянието, извършено от подсъдимия са били уронени
честта и достойнството на тъжителя. Същият е бил публично унизен,
оскърбен, тъй като деянието е било извършено на центъра на селото, в
присъствието на множество лица. Тъжителят преживял тежко обидата. За
последното свидетелстват показанията на св.Х., който посочи, че след
инцидента А. бил притеснен, зачервен, бил вдигнал кръвно и треперел. От
изложеното следва, че подсъдимият е причинил на тъжителя неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с
виновното му и противоправно поведение. Следователно същият следва да
заплати на тъжителя справедливо обезщетение за причинените му
4
неимуществени вреди. Съобразявайки изложените обстоятелства и
установената съдебна практика, съдът намира, че сумата от 500лв. се явява
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които подсъдимият е
причинил на тъжителя. Поради това съдът уважи предявеният граждански
иск в посочения размер, като до пълния му размер от 1500лв. го отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Е. бе осъден да заплати на
частния тъжител и сумата от 713,02лв., представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РС- Търговище сумата
от 50лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :

5