№ 11012
гр. С. 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №0231110103703 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Н. П. С. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника
Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
24.07.2019 г. до 29.04.2022 г. в резултат на образувано срещу ищеца наказателно
производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 290, ал. 1 НК,
приключило с оправдателна присъда №0030710/13.04.2022 г. по НОХД № 17285/2019
по описа на СРС, НО, 14 с-в, влязла в сила на 29.04.2022 г., ведно със законна лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва
от влизане в сила на оправдателната присъда - 29.04.2022 г. до окончателното плащане
на сумата.
От обстоятелствената част и от формулирания петитум на молбата, съдът
констатира, че предмет на делото е предявен срещу ответника иск по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В
конкретния случай лицето излага, че при повдигнато срещу него обвинение същото е
признато за невиновно с оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП е образувано ДП
№503/2018 г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. № 38258/2018 г. на СРП). Сочи, че на 24.07.2019
г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2019 г. на
СРП за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Било образувано н.о.х.д. № 17285/2019 г. по
описа на СРС, НО, 14 с-в. Твърди, че с присъда, влязла в сила на 29.04.2022 г., бил
оправдан по повдигнатото обвинение. Поддържа, че по време на наказателното
производство са били накърнени честта и достойнството му, самооценката като почтен
гражданин, чувствал се е унизен, бил е стресиран и напрегнат, притеснен, било му
отказано да бъде издадено разрешително за закупуване на ловно оръжие, бил предал на
полицията ловното си оръжие, което не могъл да получи обратно, тъй като дълго време
не бил получил заверен препис от оправдателната си присъда. Сторил разноски в
1
наказателното производство за адвокат. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба,
подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че няма представени доказателства оправдателната присъда да е влязла в сила,
относно здравословното състояние на ищеца преди наказателното производство,
относно неимуществените вреди, които същият е претърпял. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен.
Възразява срещу размера на исканото обезщетение за имуществени вреди. Оспорва
заплащането от ищеца на адвокатско възнаграждение за наказателното производство и
неговия размер. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на
обезщетения в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу
Прокуратура на Република България за обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за
което впоследствие е оправдан.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността
за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратура на
Република България.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е
водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна
сила съдебен акт; 2. настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищеца и
техния размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно
производство и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.
С доклада по делот, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното
право: че срещу ищеца Н. П. С. с постановление на СРП е образувано ДП №503/2018
г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. № 38258/2018 г. на СРП); че на 24.07.2019 г. му е било
предявено постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2019 г. на СРП за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Образувано е н.о.х.д. № 17285/2019 г. по описа на
СРС, НО, 14 с-в, по което е постановена оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 30.11.2018 г. и на осн.
чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано ДП №503/2018 г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. №
38258/2018 г. на СРП) срещу НИ за престъпление по чл. 290 НК. С Постановление за
привличане на обвиняем от 20.06.2019 г., което му е предявено на 24.07.2019 г.,
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 290,
ал. 1 НК за това, че на 25.10.2012 г. в гр. С. ул. „Д.Ц.в“ 6, пред СРС, НО, 103 с-в, като
свидетел по НОХД 11414/2011 г. устно съзнателно потвърдил неистина, като заявил:
„М. не е удрял шамар на П.Т.“, като в действителност М. Д.Й. е ударил Шамар на
2
П.К.в Т.“ като на същият ден е разпит в качеството на обвиняем. Изготвена е справка
за съдимост, от която е видно, че ищецът е неосъждано лице. В хода на досъдебното
производство обвиняемият не е ползвал защитник. По време на досъдебното
производство – на 02.10.2019 г., е извършена в 04 РУ-СДВР полицейска регистрация №
17892/02.10.2019 г., принудителна полицейска регистрация на ищеца във връзка със
случая. Същата е снета със запове от 19.12.2022 г. по искане на ищеца от 15.11.2022 г.
(л. 22 по делото). На 31.10.2019 г. е внесен в СРС Обвинителен акт срешу Н. П. С., М.
Д.Й. и А.С.М., като обвинението е за престъпление по чл. 290 НК. Въз основа на него е
образувано НАХД № 17285/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, по което са
проведени 13 открити съдебни заседания. На 13.04.2022 г. с присъда №
20030710/13.04.2022 г. ищецът Н. П. С. е признат за невиновен и оправда по
повдигнатото престъпление по чл. 290 НК. Присъдата е влязла в законна сила на
29.04.2022 г.
Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или
решение/, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/.
Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетелката Вилимира Даниелова С.а – съпруга на ищеца, която
разказва следното: Знае за наказателното производство срещу мужа й, което било за
неща, който са му се случили докатото бил ученик. През времето докато траел били
накърнени честа и достойнството му като мъж баща и съпруг. По време на делото му
било отказно разрешение за закупуване на ловно оръжие, както и трябвало да предаде
това което е у него. Взели му пушката, която била със сантиментална стойност, тъй
като била на дядото на свидетелката. Пушката стояла години в КОС, върнали му я чак
7-8 месеца след края на делото. Съпригът и бил ловджия и случката с пушката много
го напрегнала. Не можел да практикува хобито си за успокоение през почивните дни.
Ловната дружинка го отписала, през времето в което нямал оръжие, цялата компания
спряла да му звънни. Съпругът и бил много изнервен, тъй като се касаело за случка,
станала много преди да се запозная със свидетелката. Разказва, че изпитал голям срам,
тъй като се наложило по наказаталното дело да разпитат като свидетели учителки,
които са му преподавали. Останал без работа през февруари, миналата година. Искал
да кандидатства за работа, но се изисквало чисто съдебно минало, лицето да не е
осъждано и се отказал.
Независимо от близките роднински отношения с ищеца съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Димитрова, тъй като са неопровергани от други доказателства по
делото, представляват добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали нейно
достояние, а и защото е житейски правдоподобно съпругата на обвиняемия да има
преки и непосредствени впечатления относно отражението на повдигнатото обвинение
и провежданото наказателно производство върху емоционалното му състояние,
социалните му контакти и трудовата му дейност.
Отделно от горното за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС: „Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване и трудовата му
сфера. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства“. Повдигането на обвинение в извършване на
престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство,
нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да
направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други,
установяващи обратното, какъвто именно е настоящият случай.
Относими към въпроса за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
3
резултат на незаконното обвинение са и писмените доказателства за извършена негова
полицейска регистрация във връзка с процесното наказателно производство, защото
съдебната практика приема, че тези вреди следва да бъдат съобразени при определяне
размера на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение за
неимуществени вреди /в този смисъл е например Решение №01/22.07.2016 г. по гр. д.
№ 1190/2016 г. на ВКС, IV ГО/. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР полицейските
органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като
обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на
регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни,
дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата,
а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на
регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема,
когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено,
приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато
лицето е починало /чл. 68, ал. 6 ЗМВР/. Тази уредба на полицейската регистрация сочи,
че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на
започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление.
Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е
действие, което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата /чл. 219
НПК/. Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и
поддържа обвинението пред съда /чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. 1 НПК; чл.
318, ал. 1, пр. 1 НПК/ или от извършването на полицейската регистрация до снемането
й повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на
правомощията на Прокуратурата. Регистрацията е част от мерките, които се
предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер, поради което когато наказателното преследване е
приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано,
Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Съдът намира, че и
без нарочни доказателства следва да се приеме, че извършването на полицейската
регистрация причинява на лицето душевен дискомфорт, което е житейски напълно
обяснимо, особено по отношение на лице с чисто съдебно минало, спрямо което е
предприето незаконно наказателно преследване, какъвто е ищецът. От събраните
писмени доказаталства и разпитания свидетел се установи също, че с оглед
образуваното срещу него наказателно производство, на основание чл.58, ал.1,т.2 от
ЗОБВВПИ/ му е отказано придобиването ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси към
него и се е наложило да предаде в полицията притежаваното от него, поради което и не
е могъл да практикува хобито си - ловуване, което преди това редовно е упражнявал.
Поради изложените съображения съдът приема за установено, че ищецът е
понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални
преживявания – подтиснатост, стрес, притеснение да не бъде осъден, и в уронване на
авторитета и доброто му име сред близки, приятели и колеги, което довело до
избягващо поведение и затвореност.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по
т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за
търпените неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във
връзка с чл. 52 ЗЗД, като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай,
както и връзката между вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С
оглед даденото задължително тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
относимите обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение са
тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална
4
принуда, броят и интензивността на извършените с участието на обвиняемия
следствени действия, продължителността на наказателното производство, преживените
от пострадалия страдания и тяхната интензивност. Следователно относими към
въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди са показанията на
разпитания свидетел и материалите по приключилото наказателно производство, от
които е видно каква е неговата продължителност, какви действия са извършвани
спрямо ищеца и с негово участие на досъдебната фаза, колко открити заседания са
проведени в съдебната фаза, дали е взета мярка за неотклонение по отношение на него,
дали е подложен на друг вид принуда, свързана с наказателното производство.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази:
повдигането срещу ищеца на обвинение само за едно престъпление и тежестта на
престъплението – по чл. 290, ал.1 НК, което не представлява тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; продължителността на наказателното производство –
по-малко от 2 години и 6 месеца, като съдебната фаза се е развила на една инстанция;
липсата на взета спрямо С. мярка за неотклонение; извършването на принудителна
полицейска регистрация на С.; малкия брой процесуално-следствени действия,
извършени с негово участие в хода на досъдебното производство; сравнително големия
брой открити съдебни заседания, явяването му на които обаче не е било задължително;
видът на причинените му неимуществени вреди и техния интензитет – отрицателни
емоционални преживявания и уронване на авторитета и доброто му име, довело до
затруднения в социалното общуване и невъзможност да практикува хобито си -
ловуване. На основание § 1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, отчитайки наличието предимно
на обстоятелства, сочещи на извод за ниска степен на увреждане – ниската тежест на
обвинението, разумната продължителното на наказателното производство, ниския
интензитет на претърпяната от ищеца процесуална принуда, липсата на особено тежки
последици за него в личен и професионален план, които да надхвърлят обичайното в
такива ситуации, и съобразявайки общото ниво на икономическо благосъстояние в
страната, за да не се превърне обезщетението в източник на неоснователно обогатяване
за пострадалия, съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на претърпените от
С. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение представлява сумата от
1500 лв., а за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1200 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в рамките
на воденото срещу него наказателно производство в съдебна фаза.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда респ. постановление за прекратяване на
наказателното производство, представляват имуществена вреда, за която държавата му
дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г.
по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о. , решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. №
55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС,
ІV г.о. и др./
В подкрепа на твърденията си за сторено такова ищецът е ангажирал препис от
договор за правна помощ с уговорено възнаграждение респ. доказателства, че сумата е
реално заплатена /стр. 14-15 в делото/.
По отношение на размера на възнаграждението е заявено своевременно
възражение от страна на ответника. Възможността в производство по реда на чл. 2 от
ЗОДОВ да бъде определено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес е
установена с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на
ВКС. Тази възможност не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от
ГПК, а размерът на имуществената увреда следва да бъде определен при съблюдаване
принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид
правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за
имуществени вреди от сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета на
5
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се преценява
въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно
производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско
възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното
обвинение / решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016 г. на Трето ГО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав не намира, уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело. Същото в неговата съдебна фаза е срещу няколко
подсъдими и са проведени над 10 съдебни заседания, видно от приложената справка на
СГС, НО, 14ри състав. Поради което възприема възражението на ответната страна като
неоснователно. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 11 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 следва да се установи причинна
връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи и
законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
29.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед, на което на ищеца се следва
и сумата от 20 лв. – ДТ. Ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнграждение в размер на 1680 лева с ДДС, което е в рамките на определения от
наредбата минимумум. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 405,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България , с адрес: гр. С. бул. „В-. №,
да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „М.Б.“ № ... ет.,
следните суми: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 1500 лв. –
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато
обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда
№0030710/13.04.2022 г. по НОХД № 17285/2019 по описа на СРС, НО, 14 с-в, влязла в
сила на 29.04.2022 г., ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1200
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по НОХД № 17285/2019 по описа на
СРС, НО, 14 с-в, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда
- 29.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ, както следва:
частично иска за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 1500 лв. до
пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България , с адрес: гр. С. бул. „В-. №,
да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „М.Б.“ №, ет. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 425,00 лева – сторени съдебни разноски за
заплатена държавана такса и адвокатско възнграждение за настоящата инстанция.
6
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7