О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
10.02.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова гр.дело №9594/18г., намира следното:
При служебна проверка за
допустимостта на производството съдът констатира следното.
Производството е образувано по искова молба
на „Д.и Л.“ адвокатско дружество БУЛСТАТ *******с адрес гр.София, ул.“*******чрез
адв.Г.И.и адв.Г.А., срещу В.Д.К.
ЕГН ********** с адрес *** и А.Н.Н. ЕГН ********** с
адрес *** и двамата със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „К. и
партньори“ за осъждане на ответника В.К. да заплати на ищеца сумата от 58
661,08лв., представляваща разходи за управление и издръжка за периода 01.01.-31.10.2013г., 9799,70лв. – платени разноски за сметка
на клиенти на този съдружник /разходи за подотчетни лица/ за периода 01.01.-31.10.2013г. и 314,89лв. наем за м.октомври 2013г.,
както да бъде осъдена ответника Н. да заплати на ищеца сумата от 41 991,64лв.
разходи за управление и издръжка за периода 01.01.-31.10.2013г.,
4930,43лв. платени разноски за сметка на клиенти на този съдружник за периода
01.01-31.10.2013г. и 314,89лв. наем за офис за м.октомври 2013г.
В условията на евентуалност ищецът иска да
бъдат осъдени ответниците К. и Н. да му заплатят
цитираните суми на основание чл.59 ЗЗД.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с ответниците
били съдружници в Адв.Дружество
„Д., К. и Л.“. Издръжката на дружеството съгласно чл.23 от дружествения договор
се осигурявала от приходите от осъществяваната от адвокатите съдружници адвокатска дейност. Издръжката включвала и два
вида разходи – разходи за управление – лични на всеки съдружник и разходи за
издръжка – заплати на адвокати, администрация, наем на офис и др. Разходите за
управление се поемали лично от всеки съдружник, а разходите за издръжка се
разделяли поравно.
Твърди се, че на 15.07.2013г. било проведено
ОС на съдружниците, на което били взети решения за
прекратяване по взаимно съгласие участието на съдружниците
адв.В.К. и адв.А.Н.. С
решение от 07.08.2013г. по ф.д.№9127/05г. СГС, ФО двамата били заличени като съдружници. На 05.08.2013г. бил подписан протокол за уреждане
на отношенията относно напускането. В периода от 15.07.2013г. до 31.10.2013г.
адвокатите сключили постоянен договор да
използват един офис, но били разделени на два екипа – „Д.и Л.“ и „К. и Н.“.
Твърди се, че от началото на 2013г. до
31.10.2013г. всички разходи по дейността на адвокатското дружество били
заплащани от банкова сметка ***. По този начин адв.К.
се е обогатил за периода със сумата от 58 661,08лв. от разходи за управление и
издръжка, 9 799,70лв. – платени разноски за сметки на клиенти на този
адвокат - разходи за подотчетни лица и
314,89лв. наем за офис за м.октомври 2013г.
Разходите заплатени за отв.адв.Н. за периода 01.01.2013г. до
31.10.2013г. са в размер на 41 991,64лв. за управление и издръжка, 4 930,43лв.
– платени разноски за сметка на клиенти на този адв.
и 314,89лв. наем за офис за м.октомври 2013г.
Ищецът претендира тези разходи на основание извъндоговорна отговорност
водене на чужда работа без пълномощие, поради което вредите, които е
претърпял, поемайки чуждата работа в интерес на ответниците,
следва да му бъдат обезщетени от тях.
В условията на евентуалност претендира присъждане
на исковите суми на основание неоснователно обогатяване, като ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на
ищеца с процесните суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са упражнили правото си на писмен
отговор.
Оспорват иска с подробни доводи за
недопустимост на предявените искове, поради наличие на СПН, позовавайки се на
влязло в сила решение по т.д.№292/2015г. по описа на СГС, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените искове от АД „Д.и Л.“ срещу В.К. и А.Н.. Твърди
се наличие на насрещни искове със същото основание, изхождащи от ищеца по
т.д.№8301/2015г. по описа на СГС, което е образувано по разделена за
разглеждане в самостоятелно производство насрещна искова молба на адв.К. и адв.Н. срещу ищеца по
т.д.№292/2015г.
Искат прекратяване на настоящото
производство.
Оспорват се исковете и като неоснователни.
Позовават се на т.3 от дневния ред на Общото събрание, проведено на
15.07.2013г., на което съдружниците единодушно
приели, че адв.В.К. и адв.А.Н.
нямат задължения към дружеството, като извънсъдебно признание.
Твърдят, че при наличие на сила на присъдено
нещо по наличието на договорни отношения по повод на претендираните
вземания се изключва възможността за извъндоговорна
отговорност. Поддържат, че всички отношения между страните относно издръжката
на дружеството, в което участват са уредени съгласно договорните отношения.
Ответниците
сочат, че съдружниците в адвокатското дружество не
осъществяват дейност от свое име и за своя сметка, а са управители на
дружеството и получават съответно възнаграждение за управление. Издръжката на
адвокатското дружество, в това число заплащането на възнагражденията на
отделните адвокати, наети от дружеството се осъществява посредством приходите,
постъпили в резултат от дейността му на база усилията и дейността на отделните съдружници, а не от приходите, реализирани от отделните съдружници в лично качество, в което и се изразявал
принципът на самоиздръжка, заложен в чл.2 от ЗАдв.
Поясняват, че финансовият резултат на дружеството представлява разликата между
разходите за управление и за издръжка и приходите от дейността на дружеството. За
съдружниците в адвокатското дружество липсвало
задължение за заплащане на разходи за издръжка, доколкото то се самоиздържа
посредством своята дейност.
Оспорват претенцията за наем за м.октомври
2013г. с възражение, че договорът за наем
е бил изтекъл през м.септември 2013г. и към претендирания
период не е имало валиден договор за наем.
В условията на евентуалност ответниците правят възражение за прихващане със сумата от
66 775,67лв., частично предявени от 268 823,98лв., представляваща вземане за
положителни финансови резултати на адв.В.К. и сумата
от 47 236,96лв., частично предявени от 685,977,31лв., представляваща вземане за
положителни финансови резултати на адв.А.Н. и в
условията на евентуалност със сумата от 33 445,02лв., представляваща вземане за
ликвидационен дял на адв.Вл.К.
и със сумата от 12 499,65лв., представляваща вземане за ликвидационен дял на адв.А.Н..
С оглед на така установеното, съдът намира,
че предявените искове са недопустими и производството по делото ще бъде
прекратено по следните съображения.
Сезираният съд служебно преценява за
наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за
съществуването и за упражняването на правото на иск. Когато исковата молба бъде
върната, съответно исковото производство бъде прекратено, защото е недопустимо,
това не е отказ от правосъдие. Страната не е лишена от право на участие и от
защита, защото съдебният акт подлежи на обжалване.
Преценката за допустимост на исковото
производство е първата, която прави сезираният съд и в момента, в който има
данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което
прекратява производството по делото. Тази уредба не е в нарушение и на
изискването за независим и безпристрастен съд, нито противоречи на ЕКЗПЧС и
Хартата на основните права на Европейския съюз. Ясно е, също така, че съдът
дължи произнасяне при редовно и допустимо сезиране и отказът да разгледа
искане, което е недопустимо не съставлява лишаване от достъп до съд. /В горния
смисъл е Определение № 411 от 21.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3014/2018 г.,
IV г. о., ГК/.
Законът установява императивна забрана правен
спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от
съда, поради което предявяването на нов иск между едни и същи страни, основан
на същите обстоятелства и за същото искане, е недопустим и образуваното въз
основа на такъв иск съдебно производство подлежи на прекратяване. Сила на пресъдено нещо е налице в случаите, когато има пълна
идентичност в обективните, субективните и времевите предели на спорното
правоотношение. Само при наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на пресъдено
нещо ищецът би могъл да води нов иск.
За да е налице СПН, е необходимо съвпадение
не само на страните, но и на правопораждащите факти и
направеното искане. Силата на пресъдено нещо се
формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са
посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и
обявява в диспозитива като правни последици, които се
ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се преклудират
фактите, настъпили до приключване на устните състезания. Съдът по новия иск,
следва да зачете влязлото в сила решение като единство от мотиви и диспозитив.
С Решение по т.дело №292/2015г. по описа на
СГС, потвърдено с Решение по т.д.№1160/2018г. по описа на САС и недопуснато до
касация, са отхвърлени като неоснователни предявените от АД „Д.и Л.“ срещу В.К.
и А.Н. искове с правно осн.чл.79 ал.2 пр.1 ЗЗД вр.чл. 58т.6 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД
за претендираните от ищците суми за задължения за
подотчетни лица към 30.09.2013г., лихва за забава от 08.04.2014г. до
22.01.2015г., наем за офис за м.октомври 2013г., както и суми като остатък от
участието им в разходите за управление и издръжка на дружеството за периода от
01.01.2013г. до 31.10.2013г. и лихва за забава от
08.04.2014г. до 22.01.2015г. Исковете са били претендирани
на договорно основание, с изложение на факти, че страните са били съдружници в Адвокатско дружество „Д.и Л.“. На 15.07.2013г.
на проведено общо събрание били взети решения за прекратяване по взаимно
съгласие на членствените правоотношения с двама от съдружниците В.К. и А.Н.. Това прекратяване било вписано на
05.08.2013г. по партидата на дружеството. На 05.08.2013г. на проведено общо
събрание с участието на напусналите съдружници били
приети финансовите резултати и били взети решения във връзка с уреждането на
отношенията между съдружниците и били разпределени
разходите по издръжката на дружеството до 30.09.2013г. и уговорено че от
01.10.2013г. всяко адвокатско дружество поема своите разходи по издръжка. Били
са наведени твърдения, че ответниците К. и Н.
останали задължени към дружеството със суми, необходими за издръжка и
управление на последното съгласно приетото от общото събрание на 05.08.3013г.
По настоящото гр.дело ищецът АдвД „Д.и Л.“ излага идентични твърдения, че страните са
били обвързани от дружествен договор, съгласно който издръжката на дружеството
включвала два вида разходи – разходи за управление и разходи за издръжка. На
15.07.2013г. били взети решения на ОС на сдъружниците
на „Д., К. и Л.“ за прекратяване по взаимно съгласие участието на съдружниците адв.К. и адв.Н.. С решение от 07.08.2013г. двамата били заличени
като съдружници в адвокатското дружество. На
05.08.2013г. бил подписан протокол за уреждане на отношенията относно напускането
на съдружниците, в който протокол липсва поемане на
задължение те да заплащат разходи за издръжката на дружеството за периода от
началото на 2013г. до края на м.октомври 2013г. Сочените суми в исковата молба
се претендират от ищеца вече на извън договорни правоотношения с ответниците, твърдейки, че е налице неоснователно
обогатяване за сметка на обедняването на ищеца с процесните
суми, както и водене на чужда работа без пълномощие.
Настоящият състав намира, че ищецът отново се
позовава на същия правопораждащ факт за възникване на
задължения на ответниците, а именно дружествения
договор и взетите решения от общото събрание на 15.07.2013г и на 05.08.2013г.,
за същите разходи и за същите периоди. От където следва, че претендираните
права са отново на договорно основание и претенцията е за неизпълнение на
договорно задължение, но не и за неоснователно обогатяване или гесция, каквото изявление е направено в исковата молба.
Повторен иск относно спор, разрешен със СПН е
недопустим и образуваното производство се прекратява.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.130
вр. чл.298 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на на „Д.и
Л.“ адвокатско дружество БУЛСТАТ *******с адрес гр.София, ул.“*******и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №9594/18г.
по описа на СГС като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок, считано от връчване на препис на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: