Определение по дело №84/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с В.№ *0/04.04.2011г. от Българска Т. К. " Г.С. чрез пълномощника си А.Н. Г. Н. против решение № */21.02.2011г. по Г.д. № */2009г.по описа на районен съд Г. С. ,с което е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.53,ал.2т.2 ЗКИР.Моли съда да го отмени и постанови друго, с което да го отхвърли изцяло ,ведно с всички законни последици.Първо възразява, че ищците към момента на влизане в сила на кадастралната карта на Г.С. 2005г. не са били собственици на поземлен имот с площ 440кв.м.,представляваща част от имот с идентификатор № **8 по кадастралната карта на Г.С. с проектен идентификационен № **9 на Акт за непълноти и грешки на СГКК-С. и скица -проект към акта.Възразяват ,че решението на ОСЗГ С., което ползува ищците е влязло в сила на 13.08.2008г,много след влизане на кадастралната карта в сила.Твърди че това решение действува за в бъдеще.Прави възражение ,че обжалваното решение е недопустимо ,тъй като ищците не са имали правен интерес от водене на установителен иск за собственост , а от ревандикационен иск по чл.108 ЗС.Освен това действието на постановеното решение по Г.д. № */2008г. по описа на районен съд Г.С. не може да бъде противопоставимо на БТК" С. ,тъй като последното дружество не е било страна в това производство. Счита, че решението е и неправилно,тъй като е прието, че ищците са собственици на процесния имот към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2005г., а решението, което ползува ищците е от 2008г.Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо или да го отмени като неправилно.Претендира за разноски.

В законният срок е постъпил писмен отговор от02.06.2011г. от Р. Й. Щ. ,А. Й. Т. и С. Й. И. чрез А.Р. против депозираната въззивна жалба,като счита същата за неоснователна.Прави възражение ,че доверителите и са придобили имота по силата на давност и наследство от техния наследодател Й. А. Т., който е придобил собствеността по силата на наследсдтво и доброволна делба от общия наследодател А. Г. /Г./ Т. през 1955г.Твърди че правото на собственост върху процесния имот им е възстановено с влязло в сила решение по Г.д. № */2008г. по описа на районен съд Г.С..Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено и присъди разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба с В. № *4/08.03.2011г. от „. Е. Г.С.-трето лице помагач по Г.д. № */2009г. по описа на районен съд Г.С. против решение № */21.02.2011г. по Г.д. № */2009г. по описа на районен съд гпр.С..Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго като отхвърли иска, ведно с всички законни последици.Прави възражение, че иска е процесуално недопустим.Ако съдът не приеме това становище, счита обжалваното решение за неправилно, тъй като липсват доказателства ищците да са станали собственици върху части от държавния имот пл. № *2, в кв.* по плана от 1965г. Освен това в първата инстанция е направено възражение от третото лице -помагач на ответника, че имота в м. "Р." ,собственост на А. Г. Т. , не е идентичен с имот пл. № *2, кв.* по плана на Г.С. от 1965г.,но съдът не е взел отношение по този въпрос,а е прехвърлил доказателствената тежест върху ответника и третото лице помагач.Незаконосъобразен и необоснован е извода на съда ,че Й. Т. е придобил собствеността върху имота по давностно владение с изтичане на 10 години към 12.04.1965г. като съдът е приел за начало на придобивната давност договора за доброволна делба-12.04.1955г.Прави възражение ,че регулационният план на Г.С. от 1965г е одобрен три месеца преди да изтече 10 годишния давностен срок в полза на ищците .Прави възражение ,че вещото лице по Г.д. № */2008г. по описа на районен съд Г.С. въобще не е направило изчисления на необходимия прилежащ терен към гаража и другите помощни сгради в имота Поради това моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли иска като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици.

Депозирана е въззивна жалба с В. № *9/30.03.2011г. от О. С. против решение № */21.02.2011г. по Г.д. № */2009г. по описа на районен съд Г.С. Моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано постановено и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Въззивната жалба като просрочена районен съд Г.С. с разпореждане от 31.03.2011г. я е върнал.

С молба от 05.04.2011г. на Кмета на О. С. е заявила въззивната жалба да се счита за депозиран писмен отговор на въззивната жалба на „.Е. Г.С.-трето лице помагач по Г.д.№ */2009г. по описа на районен съд Г.С..Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на районен съд Г.С. като неправилно и необосновано и отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят „. Т. К. "-С. редовно и своевременно призован ,не изпраща представител.

Жалбоподателят "„.Е. Г.С. се представлява от А.К. ,който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано.Намира, че изслушаната съдебно-техническа експертиза не констатира наличието на необходимия прилежащ терен към сградите ,построени в имота. Счита ,че изчисленията направени от вещото лице не кореспондират с площта на имота,включително и за дворната свободна площ извън прилежащият терен Счита ,че от отразеното от вещото лице на скица № * , приложена по делото претенцията на ищците е за имот пл. № *0 ,нанесен със син цвят , а не за имот пл.№ *2 по стария план на Г.С..Само на това основание предявеният иск счита за неоснователен и недоказан.Моли съда да го отмени и да отхвърли исковата претенция ,ведно с всички законни последици .Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Въззиваемият О. С. ,редовно и своевременно призован не изпраща представител ,за да ангажира становище по жалбите.

Въззиваемите А. Й. Т. и С. Й. И. редовно и своевременно призовани не се явяват .Въззиваемата Р. Й. Щ. се явява лично.За всички се явява А.Е. Р. която поддържа становище че и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Представя подробна писмена защита. Претендира за разноски.

Смолянският окръжен съд намира ,че жалбите на „. Т. К. " Г.С. чрез пълномощника си А.Н. Г. Н. и въззивната жалба на третото лице помагач „. Е. Г.С. са процесуално допустими.Депозирани са в законният срок , с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предявен е иск е положителен установителен с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР.

Във въззивната жалба на „БТК" С. първо се прави възражение за недопустимост на предявеният иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР.Въззивният съд намира това възражевие за неоснователно.Ищците претендират право на собственост върху процесния имот на основание давност и наследство от техния наследодател Й. А. Т., придобил собствеността по силата на наследство и доброволна делба от общия наследодател А. Г. /Г./ Т./Т./ през 1955г., като правото на собственост върху имота е възстановен на ищците -физически лица , със съдебно решение № * от 29.05.2008 година по Г.д.№ */2008 година по описа на районен съд Г.С. и решение № 344 от 08.07.2008 година на ОС „ЗГ"-С., с оглед на което същите безспорно се явяват заинтересовани лица, които имат правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.53 ЗКИР.Освен това въззивният съд по въпроса за допустимостта на исковата претенция се е произнесъл с Определение № */ 01.04.2010г. по в.ч.Г.д. № */ 2010г. по описа на окръжен съд Г.С..

Смолянският окръжен съд намира ,че в конкретният случай действително е налице непълнота на кадастралната карта на Г.С., общ.С., тъй като не е нанесен имот с проектен № *9 съгласно скица-проект, представляваща неразделна част от решение № */29-05.2008 година, постановено по Г.д.№ */2008 година по описа на районен съд Г.С..

Съгласно изискванията на ЗКИР ищците са поискали пред административния орган нанасяне на имота в кадастралната карта, видно от приложената по делото преписка от СГКК-С..

Като собственици на процесния имот в СГКК-С. са записани и двамата ответници в първоинстанционното производство - „БТК" и О. С..

Ответникът „БТК" -С. обаче е възразил срещу попълването на кадастралната карта с възстановения на доверителите ми имот, поради което единствената правна възможност за ищците е да предявят иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР.

В хода на настоящото производство имотът е прехвърлен от „БТК" в полза на третото лице по делото „. Е.,че процесния имот не е собственост на ищците по делото ,а на З. П. като същият е бил отчужден по надлежния ред.

Наследодателят на ищците Й. Щ. е подавал молби както до Областен управител, така и до Кмета на О. С. за възстановяване на имота и по реда на ЗВСНОИ, по ЗТСУ, ЗПНИМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Видно обаче от отговорите по молбите му списма от 12.10.1999г. и от 08.02.2000г О. С. отговаря, че имота не е бил отчуждаван и че се касае за земеделски имот,включен в строителните граници на населеното място и поради това компетентен орган е Поземлена комисия Г.С.

Съгласно пък писмо изх.№ 01-ДЖ-Й-40 от 19.04.1995 година на О. С., приложено по Г.д.№ 70/2008 година по описа на РС-С., процесният имот попада в два парцела - парцел *І-жилищни блокове с гаражи на СКС-С. и в парцел *-индивидуално жилищно строителство съгласно актове за държавна собственост № *1/15.10.1985 година и № *5/20.У1.1994 година,приложени по делото.

Видно е че в акт за държавна собственост № *1/15.10.1985 година като бивш собственик на имота е записано „АПК"от което следва , че този имот е бил внесен в ТКЗС.

Във вторият акт като бивш собственик на имота е записано н-ци на З. П. и като основание за издаването му заповед № 626 /20.07. 1982 година.

По Г.д.№ */2008 година по описа на РС-С., приложено към настоящото дело е приложена и преписката във връзка със заповед №626/1982г., с която се отчуждава ЧАСТ от имот № *2 в кв. * по плана от 1965 година (заповедта е от 1982 година, новият план на града е от 1983 година). Същата е издадена въз основа на решение № * / 09.02.1981 година по Г.д.№ */1981 година на С. районен съд.,в което се сочи кв.*,а не кв.*.

Следователно съществува разлика както в квартала, така и в планоснимачния номер, така и в границата на претендирания като собствен на н-ци на З. П. имот и сочен като отчужден имот.

На следващо място по отчуждителната преписка е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *I, дело № */1971 година, съгласно който Т. П. продава на Г. Т. и Т. Т. имот от 116 кв.м. с пл.№ *2 в квартал *7.

Освен това в хода на цялото производство ответниците и третото лице помагач на ответниците в качеството им на частни правоприемници на З. П., не представят доказателства относно идентичността на претендирания от тях имот и този, собственост на З. П. по представената Записка № 288/1925 година в м "Т.".

По делото са представени доказателства от които е видно, че Й. Т.,наследодателят на ищците е внесъл имотът в ТКЗС преди изготвянето наплана от 1965 година.

Съдът констатира ,че както Т. П., така и наследниците на З. П. не са декларирали никакви имоти в м "Р." през 1949 година, когато декларирането им е било задължително.

Ищците представят множество писмени доказателства за притежавания от тях недвижим имот преди образуване на ТКЗС, а за наследниците на З. П. се представя само един — Записка от 1934 година, катоне се ангажират никакви доказателства за идентичност на този имот (записан като имот в м. "Т. " или за притежаването на този имот от наследниците на З. П. през следващите години,тъй като липсват доказателства той да е деклариран.

Следователно със заповед № */1982г. е налице отчуждаване от несобственици и товаотчуждаване не би могло да се противопостави на ищците по делото,наследници на Й. Т..

Видно от представените по делото писмени доказателства -удостоверение № 1089 от 11.02.1955 година на Смолянския градски народен съвет, бащата на Р. Щ. — Й. Т. /Ю. Т./ е сред собствениците на имоти в м. Р. под позиции 8 и 10; съгласно договора за доброволна делба Й. Т. получава в дял ливада от 6 ара в м.Р.; през 1949 година .Общият наследодател А. Т.,дядо на ищцата Р. Щ. е декларирал гореописаните имоти.Представена е по делото декларация ,придружена с опис от която е видно ,че Й. Т. е внесъл в ТКЗС паша в м. "Р." от 0.7дка

Имотите на З.П. са граничили с този на Й. Т., но неправилно е извършено отчуждаване от несобственици. Това се потвърждава от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели В. и Б. Същите установяват, че Й. Т.,баща на ищцата Р. Щ. не е имал друг имот в тази местност "Р.", като установяват границите и местонахождението на имота, който съвпада с претендираната част от ищците. Техните показания кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства.В тази насока е и допълнителното заключение на вещото лице Г., която в съдебно заседание посочи, че имот пл.№ *7 по плана от 1965 година е записан на Т. П.,който имот е граница и на имот *2 от север

Процесният имот получава планоснимачен номер едва с плана от 1965 година когато е бил внесен в ТКЗС, поради което е неоснователно възражението на третото лице помагач на ответниците , че имотът се е намирал в регулация още през 1934 година и не бил приложим реда по ЗСПЗЗ.След като земеделската земя е внесена в ТКЗС, то реда за възстановяването й е именно по реда на ЗСПЗЗ.

Следва да се отговори на въпроса дали върху имота, или части от него е реализирано обществено мероприятие, което прави съответната част от имота невъзможна за възстановяване на собствеността и дали трети лица, включително и ответницитеса придобили права върху процесния имот.

Решението по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ действително няма сила на присъдено нещо по отношение на третите лица, поради което при настъпила колизия на права, съдът следва да изследва кому принадлежи към настоящия момент правото на собственост, тъйкато кадастралния план отразява пространствените предели на това право.Видно от скица-проект от кадастъра е индивидуализирана свободната площ от имота по позиция № 7 - м. Р. в размер на 500 кв.м., която изцяло попада в УПИ *І-*9 в кв. * по плана на Г.от 1983г. Поотношение на останалата част от имота, попадаща в УПИ -*-индивидуално жилищно строителство е налице реализирано мероприятие - застрояване на къща и нормативно-прилежащ терен около нея.Процесният имот с площ от 440 кв.м. е свободен и по отношение на него не е реализирано никакво мероприятие,няма построена сграда и не попада в нормативно прилежащия терен към построения жилищен блок.В този смисъл е заключението и на вещото лице Г. депозирано пред въззивната инстанция на 20.10.2011г.Вещото лице в съдебно заседание пред въззивната инстанция установява,че при редуциране на тази площ от 440 кв.м. не се нарушават показателите за оставащата част от пацела.Счита, че пак са изпълнени изискванията и по Наредба №5 и по Наредба №7/2003г и по ЗУТ.

Че процесния имот е бил записан на Й. Т. е видно и от удостоверението по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ № 1442 от 02.08.2006 година на О. С.

В заповед № 626 / 1982 година изрично е записано, че се отчуждава част от имот, а в акт за държавна собственост № 765/20.06.1994г.година се сочи, че въз основа на тази заповед е налице отчуждаване за гаражна сграда.

Видно от приложената по Г.д.№ */2008 на СРС скица № *8/30.1 1.2007 година на Служба по геодезия, картография икадасгьр-С., както и скиците на вещото лице и удостоверение № 21-11-281 от същата дата, построената гаражна сграда с идентификатор *68.1 е на ЗАПАД, от имота, който се претендира от ищците. След гаража има друга сграда № 3, като едва след нея се намира претендирания имот.

Свидетелите В. и Б. установиха, че имотът на З. П. е на запад от имота на ищците, което съвпада с местонахождението на гаражната сграда и блока.

Необосновано от третото лице се сочи, че всъщност имота на Й. Т. бил имот пл.№ *0 по плана от 1965 година, като този имот впоследствие през 1955 бил предмет на доброволна делба!

Неправилно също така се твърди от третото лице, че имотът на Й. Т. също така се намира изцяло в УПИ *І-за индивидуално жилищно строителство.

Всъщност от събраните по делото доказателства е видно, че имотът на ищците е попадал както в процесната част от имота, така и в УПИ *I- индивидуално жил. строителство.

Ето защо в случая не е налице идентичност в имотите по отчуждителната преписка и процесния имот или ако е налице такава ,то отчуждаването касае част от имот № *2 и не касае претендиранията от ищците имот..

Видно от писмо изх.№ 01-ДЖ-Й-40 от 19.04.1995 година на О. С., приложено по делото, процесният имот, претендиран от ищците попада в два парцела - парцел *І-жилищни блокове с гаражи на СКС-С.и в парцел *-индивидуално жилищно строителство.

Дори да се приеме, че има отчуждаване , то не може да се противопостави на действителния собственик-ищците по делото Още повече ,че в заповед №626/1982г. е отчуждена част от имот *2, но към нея липсва скица ,за да се установи коя точно част е отчуждена

Законосъобразно и обосновано районен съд Г.С. е приел ,че в случая е налице разпоредбата на чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ,съгласно която придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Следователно в полза на ищците като наследници на Й. Т. е изтекла предвидената в закона придобивна давност .Именно на това основание същите се легитимират като собственици на имота, за разлика от ответниците в настоящото производство, които не ангажират доказателства за собственост на своите праводатели.

Поради гореизложеното съдът намира че ще следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като законосъобразно и обосновано .

На основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите „. Т. К. " С. ,представлявана от Б. Ж. Л. М. и „.Е. Г.С. представляван от Е. В. К. да заплатят на Р. Й. Щ. разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лева А. възнаграждение за А.Р. и 120 лева за вещо лице или общо 470 лева по приложен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № */21.02.2011г. по Г.д. № *0/2009г. по описа на районен съд Г.С. като законосъобразно и обосновано.

ОСЪЖДА жалбоподателите „. Т. К. " С. ,представлявана от Б. Ж. Л. М. и „.Е. Г.С., П. от Е. В. К. да заплатят на Р. Й. Щ. разноски за въззивната инстанция в размер 470/четиристотин и седемдесет/ лева.

РЕШЕНЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :