Р Е
Ш Е Н
И E № 215
гр.Хасково, 05.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на осми май две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Р. Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
член съдията СЕРАФИМОВА
в. гр. дело № 255 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С Решение № 442/18.12.2018 г.по гр.д. №1146 по описа на съда за 2017 г., Районен съд - Димитровград признава за установено по отношение на „Металик“ АД-гр. Стара Загора, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,област Стара Загора, кв. „Индустриален“ представлявано от председателя на Съвета на директорите инж.Д.И.К.,че собственици на следния недвижим имот представляващ такъв с площ от 612 кв.м. от дворно място на поземлен имот, с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР ,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК,с адрес на поземления имот гр.***,парк ***, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- обществен селищен парк,градина с номер по предходния план 3028а,при съседи : 68850.513.77, 68850.513,50, 68850.513,49 отразен в цвят жълто оранжев и червен в комбинирана скица /приложение 3/ към заключението на вещото лице Д.Д., съставляващ л.159 от делото са М.Г.С., с ЕГН ********** и Р.А.Т. с ЕГН ********** като осъжда „Металик“ АД гр. Стара Загора, да предаде на ищците владението върху процесната част от имота.
Районен съд - Димитровград осъжда „Металик“ АД -гр. Стара Загора да заплати на М.Г.С. и Р.А.Т. сумата в размер на 26 551,50 лв., представляваща обезщетение за ползите от които ги е лишил поради ползването на недвижим имот - 612 кв.м., представляващи част от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР ,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК,с адрес на поземления имот гр.***,парк ***, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- обществен селищен парк,градина с номер по предходния план 3028а,при съседи : 68850.513.77, 68850.513,50, 68850.513,49,за периода м.06.2012 г.- 06.03.2017 г., на основание чл.73,ал.1 от ЗС , сумата 4 648,23 лв - мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба 06.03.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като искът в останалата му част до претендираните суми в размер на 29 640 лв. за обезщетение за ползването на имота за периода м.06.2012 г. – 06.03.2017 г. , респективно над 4914 лв. – за мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
С решението съдът осъжда „Металик“ АД гр. Стара Загора да заплати на М.Г.С. и Р.А.Т. сумата 12856,00 лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
С решението съдът осъжда М.Г.С. и Р.А.Т. за заплатят на „Металик“ АД гр. Стара Загора сумата в размер на 260,52 лв. – разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковата претенция.
Районен съд- Димитровград ОБЯВЯВА комбинирана скица към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д.Д., съставляваща л. 159 от делото, за неразделна част от решението.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Металик“ АД гр. Стара Загора, вписано в ТР към АВ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,област Стара Загора, кв. „Индустриален“, което дружество чрез пълномощника си юрк. Ц.С. го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност,незаконосъобразност,постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че изложените в констативно-съобразителната част на решението мотиви не кореспондират със събраните по делото доказателства и с доказателствената тежест, която е била разпределена между страните по делото.
Твърди се във въззивната жалба, че ищците не са успели при условията на пълно и главно доказване да установят факта на упражняването на фактическа власт върху процесния имот от страна на дружеството и в тази връзка се поддържа становището ,че от събраните по делото доказателства не се установявали периода на владение върху имота и фактическите действия извършени от дружеството и изследваната връзка между юридическите лица и физическите лица, които са имали достъп до процесния паркинг. Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства не се установявало извършването на строителството от дружеството в имота, тъй като доказателствата по делото сочели единствено на извършена реконструкция върху притежаваната от дружеството сграда. Ищците не били доказали кумулативно предвидените предпоставки на ревандикационната претенция, поради което и неправилно тяхната претенция е била уважена.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на изводите на съда по отношение на иска с правно основание чл. 73 от ЗС и съображения за неправилност на изводите на съда по отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Подържа се в жалбата,че от събраните по делото доказателства не се установявало наличието на предпоставките на иска по чл.73 ЗС , поради което неправилно искът бил уважен, и на ищците е присъдено обезщетение за ползването на имота за посочения в исковата молба период.
Във въззивната жалба са изложени и съображения във връзка с допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които са свързани с правомощията на съда във връзка с косвения съдебен контрол по отношение на административните актове, които са били оспорени в производството по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд - Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове като неоснователни и недоказани.Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивна
жалба от адв. М.С. и адв. Жанета
Златанова - процесуални представители на ищците по делото, с който се оспорва
подадената въззивна жалба и се излагат подробни съображение за нейната
неоснователност по всеки един от пунктовете по жалбата. Прави се искане
въззвната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС -Димитровград.
Претендират се и направените по делото разноски.
Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците М.Г.С. и Р.А.Т. с искова молба, с която срещу „Металик“ АД,-гр. Стара Загора, вписано в ТР към АВ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*** са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността / ЗС/, чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, като искът с правно основание чл.73,ал.1 ЗС е с цена над 25 000 лв.
С иска по чл.73,ал.1 от ЗС ищците претендират обезщетение в размер на 29 640 лева за ползите от които ответникът ги е лишил поради ползването на недвижим имот - 612 кв.м., представляващи част от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР ,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК,с адрес на поземления имот гр.***,парк *** , с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- обществен селищен парк,градина с номер по предходния план 3028а,при съседи : 68850.513.77, 68850.513,50, 68850.513,49, за периода м.06.2012 г.- 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба – 06.03.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и законна лихва в размер на 4 914 лв. , за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г.
Цената иска по чл.73 ,ал.1 от ЗС е 29 640 лв.,поради което този иск се явява родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция - чл. 104, т. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т.4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв., а съгласно чл.104,т.6 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни и исковете независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство.
Родовата подсъдност е положителна процесуална предпоставка за която съдът следислужебно, поради което и след като окръжният съд е компетентен да се произнесе по предявения иск за сумата от 29 640 лв., а останалите искове са съединени с него и подлежат на разглеждане по реда на същото производство, то родово компетентният съд, който следва да разгледа предявените искове е окръжния съд.
Предвид изложеното обжалваното съдебно решение като постановено при липса на положителна процесуална предпоставка е недопустимо и следва да се обезсили, като основанието за обезсилване е неподсъдност на спора.
С оглед цената на иска по чл.73, ал.1 ЗС - 29 640 лева и седалището на ответника в гр.Стара Загора, на основание чл.104,т.4 и чл.108, ал.1 ГПК, ОС - Стара Загора се явява родово и местно компетентен да разгледа по същество спора между ищците и ответника.
Предвид гореизложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили поради неподсъдност на спора и делото съгласно разпоредбата на чл.108,ал.1 ГПК се изпрати на ОС-Стара Загора ,който е родово и местно компетентен да разгледа предявената от ищците искова молба, с която срещу „Металик“ АД, гр. Стара Загора, вписано в ТР към АВ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността / ЗС/, чл.73, ал.1 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
След влизане в сила на настоящото решение, делото следва да се изпрати на ОС-Стара Загора, за разглеждане по същество на спора от окръжния съд като първа съдебна инстанция.
С оглед изхода на делото, по направените от страните разноски следва да се произнесе съдът, който е компетентен да разгледа по същество спора между страните, съобразно правилата на чл. 78 ГПК,
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 442/18.12.2018 г. на Районен съд-Димитровград, по гр.д. №1146 по описа на съда за 2017 г., като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
След влизане на настоящото решение в сила, ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ОС-СТАРА ЗАГОРА, който е родово и местно компетентен да разгледа делото като първа съдебна инстанция по същество спора между ищците и ответника.
След влизането му в сила, препис от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ и на РС - ДИМИТРОВГРАД.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1.
2.