Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260088 / 28.09.2020
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Геновева Стойчева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 2091 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правни основания чл.200 от КТ от К.Б.П. с ЕГН ********** и С.П.П. с ЕГН **********,***,
и със съдебен адрес ***, адв. Г.П.; против
„Булсатком" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „**********“, ул. „*******" № **ет*.
Ищците
твърдят, че са родители и единствени наследници по закон на починалия на
28.07.2018 г. при трудова злополука техен син М. С. П.. В резултат на този
тежък инцидент, те търпели множество болки и страдания, които законът
квалифицирал като неимуществени вреди и за които, на основание чл.200 ал.1 от КТ, ответникът носел отговорност. По силата на трудов договор № ****/03.05.2016
г., ответникът и техния син се намирали в трудово правоотношение за длъжността
"монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване", с място на
работа – Хасково – ТВ. На горепосочената дата синът им и негов колега били
изпратени, да отстранят авария по оборудване за предоставяне на интернет услуга
на абонат в с. Подкрепа, общ. Хасково. Част от оборудването било закрепено на
бетонов стълб от електропреносната мрежа, на около 3 м височина, в близост до
дома на абоната Т. С.Т. Достъпът до същото морел да стане само чрез поставяне
на стълба с дължина около 4 м. Синът на ищците се качил по стълбата и при опит
да извърши обичайните действия, се получило действие на ел.ток и поразен от
токовия удар той паднал на земята от стълбата. Опитите на колегата му и на
пристигналата кола на Бърза помощ, да помогнат, били безрезултатни. Описаното
се случило около 9,30 ч., т.е. в рамките на работното време на починалия.
Проведено било разследване, за което НОИ-ТП-Хасково съставило протокол №
5103-26-12/24.08.2018 г., в който подробно били описани допуснатите от
работодателя нарушения на нормативни актове, който се сочел и за единствен
виновник и съставени му били АУАН. В този смисъл били и декларация за трудова
злополука от 06.08.2018 г. и разпореждане № 22409/10.09.2018 г. на НОИ-ТП-Хасково, с
което на основание чл.60 ал.1 от КСО, злополуката била приета за трудова
злополука по чл.55 ал.1 от КСО. Нямало никакви данни, работникът да е допуснал
нарушения на трудовата или производствената дисциплина. Така налице били
предпоставките по чл.200 ал.1 от КТ, което давало основание на ищците, да
претендират от ответника, в качеството му на работодател на сина им, да им
заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Починалият им
син бил само на 30 години, в разцвета на своя жизнен път - здрав,
работоспособен, съвестно изпълнявал трудовите си задължения. Родителите му и
той живеели в едно домакинство, като той бил любящ и грижовен син. Той все още
нямал свое семейство и родителите му били най-близките му хора, заедно с
неговият брат близнак - Л. Отношенията им били изцяло основани на взаимна обич,
привързаност и подкрепа. Ищците тежко изживявали внезапната му смърт,
неописуеми били душевните им страдания от тази загуба, завинаги бил нарушен
ритъмът на живота им и не виждали смисъл от него; вършели всичко механично;
разговорите им се свеждали само до това, как и защо се случило всичко. Те
загубили спокойствие, сън, здравето им се влошавало и с времето болката
нараствала. Не можели и нямало да преодолеят загубата на най-свидното им -
тяхното дете. Загубили надеждата, че някога починалият ще ги направи щастливи
баба и дядо, че ще им бъде морална и материална подкрепа както до сега и в
старините им. Съзнавали все по-ясно, че случилото се е безвъзвратно.
Предвид изложеното
ищците искат, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да им
заплати обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, вследствие трудовата злополука, от която е настъпила смъртта на сина
им М. С. П. на 28.07.2018 г., а именно: в размери на по 100 000 лева за всеки
от тях, или общо сумата от 200 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
трудовата злополука - 28.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. Тези си искания ищците поддържат в открито
съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат, както и лично от ищцата.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131
ал.1 от ГПК, като ги оспорва изцяло по основание и размери. Отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ била обективна и безвиновна. Налице било
съпричиняване от пострадалия, в следствие на негова груба небрежност при
изпълнение на служебните му задължения, което спомогнало за постигане на
вредоносния резултат. В случая работникът извършил работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Той изпълнявал при ответника еднотипна работа в продължение на
повече от 28 месеца на длъжността "монтьор, електронно и телекомуникационно
оборудване", с общ трудов стаж от 8 години 7 месеца и 22 дни на работа с
електрически уредби и мрежи с напрежение до 1000 V,
а в случая работил с мрежа 220 V.
Притежавал необходимата квалификация и професионален опит за извършваната
работа. Разполагал с удостоверение № 1869/18.10.2017 г. за придобита втора
квалификационна група по електробезопасност при работа с напрежение до 1000 V,
за което положил и издържал изпит. Така той познавал правилата за безопасност
на труда, съгласно Правилник за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, в т. ч. и чл.13 ал.2. Същите били
заложени в програмата на преминатия от него курс на обучение. Така той е бил
запознат с основните изисквания и правила при работа с ел.уреди и мрежи, но ги
е пренебрегнал. Пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки
живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение.
Той бил запознат с отговорностите и опасностите, свързани с работата му,
справял се отговорно, бързо и качествено с поставените му задачи, притежавал
всички документи, удостоверяващи правоспособността му, и преминал необходимите
инструкции, но въпреки това на процесната дата при отстраняване на аварията,
той предприел действия в пълен разрез с всички правила за безопасност,
инструкции на работодателя и изисквания. Той ясно съзнавал риска, който поема,
но въпреки това продължил работата си. Така той не положил грижата, която би
положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Запознат бил с
приетите в предприятието писмени правила за безопасност на труда. Преминал
първоначален и периодичен инструктаж, както и инструктаж на работното място.
Въпреки всичко това, пострадалият предприел действия по отстраняване на
повреда, без да се екипира с необходимите предпазни средства /закопчано
подходящо работно облекло, лични предпазни средства и задължително използване
на обезопасителен колан/, както е бил задължен, и без да извърши необходимата
подготовка, съобразно издадените от предприятието инструкции за безопасност,
респ. не извършил предварителна проверка по офазяването около отремонтирваната
кутия. Това небрежно отношение способствало за настъпване на вредоносния
резултат, поради което налице било съпричиняване. Ето защо, ответникът иска,
съдът да постанови решение, с което да не уважава изцяло предявения иск. Дължимото
от ответника обезщетение за случая следвало да се намали, като отговорността му
следвало да се разгледа при условията на чл.201 ал.2 от КТ, т.к. с поведението
си пострадалият допуснал груба небрежност, което причинило злополуката. Същевременно,
на ищците били изплатени застрахователни обезщетения в размери на по
50 789,86 лв. по сключена от ответника застраховка „Трудова злополука”, а
именно за обезщетяване на същите им неимуществени вреди. Тези плащания също
следвало да се приспаднат от търсените от тях в настоящото производство
обезщетения. Това становище по предявените искове се поддържа в открито съдебно
заседание от пълномощници – адвокати на ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ищците в настоящото производство са
родителите и наследниците по закон на сина си М. С. П., роден на *** г., неженен,
починал на 28.07.2018 г.; видно от удостоверение за наследници с изх. № ****/10.08.2018
г., издадено от Община Хасково, въз основа на акт за смърт № ****/28.07.2018
г., съставен в с. Подкрепа, общ. Хасково, препис – извлечение от който акт също
се представи по делото. В резултат на настъпилата му смърт и на основание
чл.325 ал.1 т.11 от КТ, считано от 29.07.2018 г., със заповед № 270/31.07.2018
г. на ответника, е прекратено трудово правоотношение с починалия за длъжността
"монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване". Заповедта е
била връчена на неговия брат-близнак Л. С. П., видно от самата нея и от
представеното удостоверение за раждане № *****/22.01.1988 г. на негово име,
издадено въз основа на акт за раждане № ***/22.01.1988 г. от ОНС-Хасково.
Трудовото правоотношение между ответника, като работодател, и починалия, като
работник, е възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор № ***/03.05.2016
г., на основание чл.67 ал.1 т.1, вр. чл.70 ал.1 от КТ, за посочената длъжност,
с място на работа – Хасково – ТВ, с работно време от 8 часа. Работникът се е
задължил, да постъпи на работа на 04.05.2016 г., като ако договорът не бъде
прекратен от работодателя до изтичане на срока за изпитване, същият се счита за
сключен за неопределено време. С договора, работодателят се е задължил, да
запознае работника с установените в предприятието трудови изисквания, практики
и технологични правила, както и с всички вътрешни документи, имащи отношение
към изпълнението на длъжността /т.6.3./, както и да му осигури безопасни
условия на труд /т.6.4./. Работникът се е задължил, да изпълнява трудовите си
задължения, в съответствие с установената трудова и технологична дисциплина в
предприятието /т.7.1./, да изпълнява стриктно всички задължения, които
произтичат от длъжностната му характеристика /т.7.2./. В трудовия договор е
отразено, че работникът е постъпил на работа на 04.05.2016 г., когато са му
били връчени и екземпляри от договора и длъжностната характеристика. Същият е
подписан от страните по него. Връчването на длъжностната характеристика на работника
на посочената дата се установява и от отбелязването на представения по делото
препис копие от същата за длъжността „монтьор, електронно телекомуникационно
оборудване“, актуализирана на 01.06.2014 г. Сред основните му длъжностни
задължения са: да извършва инсталиране и деинсталиране на интернет, ТВ и
стационарно телефонно оборудване до крайния потребител /т.I-1/ и следи за състоянието му /т.I-5/ и периодично
извършва профилактиката му /т.I-7/, да отстранява възникнали проблеми и аварии
по мрежата /т.I-2/ и да я поддържа, като отстранява повреди по кабели,
дефектирали линии или спомагателно оборудване /т.I-6/, да инсталира
разпределителни кутии, опъва и свързва кабели с помощта на предоставените
инструменти /т.I-4/, при необходимост оказва методическа помощ на потребителите
за разрешаването на проблеми, възникнали при употреба на оборудването на
оператора /т.I-8/, следи за навременното извършване на ремонт и възстановяване
на повредени съоръжения /т.I-10/, следи за поддържане в изправност и правилното
използване на техническите устройства и личните предпазни средства, с които
работи /т.I-16/, спазва вътрешноведмоствените нормативни актове /т.I-17/.
Работникът се е задължил да спазва правилата за здравословни и безопасни
условия на труд /т.II-1/, по време на работа
да носи предоставеното му работно облекло, предпазни обувки, лични и колективни
предпазни средства и да ги поддържа в добър вид /т.II-2/, да премине успешно
курс по електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до
1000V – първа квалификационна група /т.II-3/. Сред
необходимата компетентност за изпълнение на длъжността се сочи, да знае:
Правилника за вътрешния трудов ред, Правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и противопожарна безопасност, други вътрешни актове и наредби
на дружеството /т.IV-4, 6 и 7/.
По делото от ответника се представиха множество негови вътрешни актове – инструкции,
а именно: за безопасна работа при монтажни дейности; за безопасност при работа
с преносими изтеглящо опорни стълби; за безопасност при работа с преносими
стълби; за употреба, поддръжка и проверка на позициониращ колан; за употреба на
защитни каски; за безопасна работа с ръчни електрически инструменти; за
безопасна работа с ръчни електрически инструменти, преносими електрически лампи
и трансформатори; за безопасна работа с ъглошлайф; за безопасна работа с
акумулаторен гайковерт; за действия на водачите при нещастен случай и
катастрофа; за безопасно движение на МПС; за противопожарна охрана при движение
на МПС. На М. С. П. са били предоставяни от ответника служебни автомобили с
приемо - предавателни протоколи от 30.06.2016 г. и от 24.03.2017 г. Видно от
последния, МПС е било представено заедно с подробно описано оборудване и
окомплектовка, сред които – каска, колан, стъбла, мултицет, куфар, инструменти.
През м.06.2016 г. срещу подпис му е било предоставено работно облекло, видно от
представен списък за това.
Като писмено доказателство по
делото се представи и прие съобщение за смърт № ***/ 28.07.2018 г., издадено от
„МБАЛ“ АД, Съдебна медицина, Хасково; касаещо смъртта на М.С.П., настъпила на 28.07.2018
г. в с. Подкрепа, общ. Хасково. В него се сочи причината за смъртта му,
установена с аутопсия, а именно – удар от ел.ток, механична травма, в резултат
на трудова злополука. За случая ответникът е подал до НОИ декларация за трудова
злополука с вх. № ***/06.08.2018 г., досие № ***, настъпила на посочените
датата и място, на тротоар, в 9,30 ч., в рамките на работното време на
починалия. Описана е конкретно извършваната от починалия работа– отстраняване
на интернет авария, отстраняване на повреда по интернет мрежата в частен дом,
като при работа по аварията пострадалият отваря разпределителната кутия и в
този момент е ударен от ел.ток, в резултат на което починал. Установено било
наличие на незанулени /офазени/ контакти в абоната. В декларацията се сочи, че
пострадалият е имал необходимата правоспособност, като злополуката е по чл.55
ал.1 от КСО, а свидетели са били П.Т. П.и Р. С. С. Последният е участвал в
комисия, съставила за случая протокол за злополука, Приложение към чл.2 ал.2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки от 01.08.2018 г. В него се сочи за лице, оказало първа помощ П. Т. П.,
очевидец на случилото се. Останалите, съдържащи се в протокола обстоятелства са
идентични с тези по декларацията. Приложени към него са обяснения от П. Т. П.и А.
Р. П., двете от 28.07.2018 г.; както и от Р. С. С. от 30.07.2018 г., изготвил и
приложена скица; приложени са и схема на настолен суич без PoE портове и на
настолен суич с PoE портове; скица за захранването на рутер. НОИ – ТП – Хасково
е извършил разследване на процесната злополука, резултатите от което комисия е
обективирала в протокол № 5103-26-12/24.08.2018 г. Подробно е описана
характеристиката на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката.
Отразено е, че е бил проведен начален инструктаж на пострадалия по ЗБР, за
което издадена била служебна бележка № ****/ 04.05.2016 г., а през 2018 г. и
периодичен и извънреден по ЗБР, отразени в инструктажните книги. За тези
обстоятелства в настоящото производство се представиха извлечения от книгите за
инструктаж на ответника, видно от които на починалия е направен начален
инструктаж на работното място на 04.05.2016 г. – под № 267 в книгата и под №
209 за издадена му служебна бележка № ****, периодичен на 03.01.2017 г. – под №
314, периодичен на 04.01.2018 г. – под № 367, както и извънреден на 04.07.2018
г.; като на всеки от съответните редове по книгите е положен подпис на
работника. Такъв той е положил и под № 12 от дата 21.08.2017 г. в списък на
работещите, запознати с оценката на риска и програмата за намаляване и
контролиране на риска, съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ. В протокола на НОИ се сочи
още, че пострадалият, според протокол № ***/18.10.2017 г. имал придобита втора
квалификационна група и се допускал до работа в електрически уредби и мрежи с
напрежение 1000 V, който документ се представи като
писмено доказателство и в настоящото производство. Въз основа на същото, на
работника е било издадено удостоверение под същия № ****за придобита втора
квалификационна група по ел.безопасност при работа с напрежение до 1000 V,
валидно до 18.10.2019 г. В протокола на НОИ се
сочи още, че пострадалият и колегата му П. Т. П. били изпратени за отстраняване
на авария по оборудване за предоставяне на интернет услуга на абонат в с.
Подкрепа, като част от оборудването било закрепено на бетонов стълб от
електропреносната мрежа, на около 3 м височина, в близост до дома на абоната Т.
С. Т., достъп до което можел да се осъществи посредством стълба с дължина около
4 м. Оборудването се състояло от адаптер от 220V на
24V с два изхода за кабел, включено към контакт
220V /част от елекрообзавеждането на жилището на абоната/, като към единия
изход бил включен кабел тип FTR, който съдържал 8
броя проводници, като по 4 броя от тях е трябвало да протича постоянен ток от
24V при нормални експлоатационни условия. Кабелът бил свързан с антенното
устройство /закрепено за бетонен стълб от електропреносната мрежа/ с
разклонение /преди това/ от адаптер от 24V на 12V, а от там през букса до
сюич-устройството, поместени в ПВЦ-кутия, закрепена на същия стълб на височина
около 4 м от основата му и 1,5 м под антенното устройство. Пострадалият отворил
тази ПВЦ-кутия и при опит да извърши обичайните действия бил поразен от ел.
ток, в следствие на което паднал на земята от стълбата. Като анализ на
причините за възникване на злополуката се сочи, че работникът е бил допуснат до
отстраняване на авария на използваното технологично оборудване, съставено от токозахранващо
устройство, преобразователни устройства и други изделия на промишлената
електроника, предназначено за предоставяне на платен интернет достъп на абонати
– преди да е приложена писмена инструкция с цел предварително информиране за
избягване на рисковете за живота и здравето му, произтичащи от поражение на
ел.ток при директен и/или индиректен контакт при всички възможни аварийни
ситуации, в т.ч. в случаите, когато работното напрежение от 24V /постоянен ток/ може да се завиши десетократно. Работникът
бил допуснат до самостоятелно извършване на ремонтни дейности на работно място,
на което съществувала сериозна или специфична опасност за здравето и живота,
неподходящо обучен /с втора квалификационна група по електробезопасност, вместо
това да се извърши от работник с трета такава група/. Злополуката възникнала
поради действие /протичане/ на ел. ток с напрежение, многократно завишено,
което при нормални експлоатационни условия трябвало да е 24V, най-вероятно поради незанулен контакт в абоната. За
допуснати нарушения на нормативните актове се сочат - чл.8 ал.1, чл.349 ал.1 и
2, чл.350 от Правилник за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V; чл.166 ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./; чл.16 ал.1
т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Комисията на
НОИ сочи като лице, допуснало нарушението – ответното дружество – работодател,
на което бил съставен АУАН и са му дадени предписания. Протоколът се сочи за
подписан на 27.08.2018 г., като ищцата в настоящото производство е отказала да
стори това, за което са положени трите имена и подписи на двама свидетели. С
разпореждане № 22409/10.09.2018 г., на основание чл.60 ал.1 от КСО,
декларираната процесна злополука с вх. № ***/06.08.2018 г. на ТП - София град
от осигурителя – ответник е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО,
като няма данни по делото, то да е било обжалвано по законоустановения за това
ред. В допълнителна писмена молба по делото, ответникът признава, че това разпореждане
е влязло в сила. По делото се представи от ответника още удостоверение № **/ 30.03.2018
г., издадено на М.С.П. от служба Трудова медицина „Гео-Кам“ за преминат курс по
първа долекарска помощ на работното място; както и Учебна програма за
провеждане на обучение за придобиване/потвърждаване на квалификационна група по
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи от Център за
професионално обучение към ЕТ „Електра – П. П.“ – гр. Аксаково от дата 05.01.2015
г., ведно с указание за срока на действие на квалификационните групи до 1000V – 2 години. С разпореждане № 26191512326/01.07.2019 г.,
издадено от ТП на НОИ гр. Хасково на името на ищеца, считано от 01.07.2019 г. е
преизчислена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74
от КСО, за 50% трайна намалена трудоспособност, считано от 31.05.2000 г.
пожизнено; а именно в нов месечен размер от 253,95 лв. Ищцата, като работник, е
сключила със СБАЛО-Хасково ЕООД, като работодател, допълнително споразумение № **/
01.01.2020 г. към трудов договор № */19.06.2010 г.; за длъжността „санитар“ в
Консултативно-диагностичен блок – клинична патология, безсрочен, на пълно
работно време от 7 часа, при основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв.
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от
158,60 лв. Относно абоната Т. С. Т. от с. Подкрепа, за отстраняване повреда при
който е бил изпратен починалият от ответника, по делото се представиха договор
№ *****/01.09.2018 г. и преглед редактиране на тикет – информация за заявката и
данни за клиента. Видно от последното, на 27.07.2018 г. в 18,51 ч. е създаден
запис за адрес в посоченото село с проблем „HD - HD”.
Ответникът представи по делото застрахователна
полица № **********/ 17.05.2018 г., издадена му от ЗД „Евроинс“ АД по
застраховка „Трудова злополука” на 907 работници и служители по приложен
списък, включваща и покрит риск смърт при трудова злополука по чл.55 ал. 1 от КСО. Договорът е сключен със срок от 07.06.2018 г. до 06.06.2019 г. и в приложения списък към него фигурира и М.С.П..
Не е спорно по делото, че по повод процесната злополука при застрахователя е била
образувана преписка по щета № ******/16.10.2018 г., по която на ищците в
настоящото производство е била изплатена сумата от общо 101 579,72 лв., поравно
за двамата, видно от представените по делото преводни нареждания – по две на
всяка от следните дати – 07.12.2018 г., 14.12.2018 г. и 17.12.2018 г.
По искане на страните, по делото
се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите З.Е.П., посочен
от ищците, и Р. С. С., посочен от ответника. Св. П. е на 29 г. и познава
семейството на ищците от дете, като е израснал в един квартал с техните синове
– близнаци и бил приятел с тях, живеели в два съседни блока. До смъртта на М.,
той живеел в един апартамент с родителите си, а брат му Л. живеел на квартира с
годеницата си. М. имал приятелка Й., от около 6 години, която не живеела с тях,
но двамата имали сериозни намерения, да заживеят заедно. Отношенията между него
и родителите му били прекрасни, помагали си взаимно, той им бил морална опора,
т.к. той живеел при тях. Св. П. бил и колега на М. при ответника, като работели
на една и съща длъжност, но при процесния инцидент не били в един екип, когато
колеги му съобщили за случилото си. И до сега свидетелят поддържал връзка с
родителите на М. и виждал, че те тежко изживявали инцидента. Майка му в момента
била на 6-7 вида лекарства, за баща му изобщо не можело да се говори – той много
тежко го преживявал и затова не присъствал и на настоящото дело. Всеки път,
когато станело въпрос за случая, майка му се разстройвала, постоянно била в
сълзи, всяка седмица ходели на гроба му. Неговият брат-близнак, от една страна
успокоявал майката, но от друга я разстройвал, когато го види, т.к. били като
две капки вода с починалия. Самият свидетел всяка седмица или през седмица бил
със семейството на ищците, в т.ч. заедно посещавали гроба на починалия им син.
Не бил запознат преди инцидента родителите на М. да са имали здравословни
проблеми, но след това забелязал, че майката пие доста хапчета - за сърце, за
кръвно, успокоителни, а с лекарствата на баща му не бил запознат. Самият М. приживе
не бил боледувал от нищо, като се изключат нормалните вируси, нямал е по-тежки
заболявания, нито сърдечни заболявания, нито припадъци. След инцидента св. П.
напуснал работата си при ответника, а така също и Л. – напуснали заради М. Той
сочи, че работели по двама колеги, като им раздавали програмата за деня, като и
по телефон им поставяли приоритетни задачи. Не използвали диелектрични
ръкавици, когато правели монтаж, тъй като не им били дадени, не са си
закупували и лични такива. Технически били запознати с това, какво трябва да
направят. Св. П. бил наясно, какви правила трябва да следва, че трябва
електричеството да бъде проверено или отстранено преди извършване на ремонта от
него като служител във фирмата - ниско волтови, понеже работили с до 24 волта.
Не е наясно, в какъв вид трябва да се яви на работа и как трябва да отиде на
обект - оборудван и облечен. Напуснал фирмата през месец септември. Негов и на
М. пряк ръководител бил Р. С.
Св. С. работел при ответника от
2009 г. до 2019 г. като началник група „експлоатация и поддръжка на
телекомуникационна мрежа“. Той познавал ищците, чрез сина им М., като бил
наясно с процесния инцидент. Този ден към 10 ч. му се обадил П., колегата на М.
и му казал за случилото се. Св. С.
незабавно се отправил натам, като на место имало и линейка и лекари,
констатирали смъртта му. Видял го да лежи по гръб, леко на една страна, теренът
бил наклонен. Неговият колега обяснил, че се е изпънал назад вследствие на тока
и е паднал назад. Задълженията на свидетеля при ответника били по поддръжката
на цялата мрежа като интернет и телевизия на територията на Област Хасково. В
„тикет“ системата в „кол центъра“ постъпвали аварии, монтажи и т.н., при което той
ги разпределял по групи и организирал работата. Системата била автоматизирана и
автоматично генерирала заявки. Екипите вземали заявките и започвали да работят
по тях. В колата имали материали за инсталации и за аварии, всякакви резервни
части, инвентар и инструменти. Като лични предпазни средства имали колан,
каска, фазомер, мултицет, раздавало им се работно облекло, но не всяка година,
ръкавици не им се раздавали. Имало колежка, която отговаряла за инструктажа на
работниците и водела инструктажи срещу подпис. М. бил в екипа на св. С. от
около две години, т.е. в екипа на гр. Хасково, и той му бил пряк ръководител,
но не е ходил с него на обекти. Според
свидетеля, смъртта на М. била заради офазения контакт, съответно отишъл ток в
кутията на стълба и оттам го хванал ток и се заземил. Наблюденията му за
работата на М. били такива, че в началото той не бил работил нещо подобно, но в
процеса на работа станал доста добър, можело да се разчита на него за каквото и
да е. Нямало как да разбереш за офазяването на контакта, както и кога е станало
това, докато не стане нещо – или някой не го премери, или нещо друго. Измерване
с фазомер щяло да помогне в случая. Когато отишъл на мястото на инцидента, св.
С. видял, че М. не е бил с каска и колан, инструментите му били разсипани на
земята, но не е преглеждал, дали сред тях има фазомер. Той, за съжаление, бил
по къси гащи и дори само това можело да предотврати инцидента. Носел тениска и бил обут в маратонки, нямал ръкавици.
Специално за чехли и къси панталони много пъти говорили с работниците, че не
може да идват на работа така по обясними причини - с чехли не можело да се
качваш на стълба, за да не паднеш. За съответния случай имало много наслагване
на съвпаденията, а именно - предния ден валял дъжд и тревата била мокра, ако не
била, нямало да се стигне до там. Св. С. заявява, че е почти сигурен, че ако М.
е бил с дълъг панталон, щял да избегне инцидента. В случая кутията била
офазена, в нея имало напрежение и за да се стигне до фаталния изход, едно
трябвало да се допре с гола ръка до въпросната фаза, второ – тази фаза трябвало
да премине през него и да си намери земя. В случая стълбата била метална, а той
бил с гол крак, допрян до металната стълба, дори на крака имало следа, от къде
е излязло напрежението към стълбата. Стълбата била с гумени крака, но фактът,
че предния ден е валяло и тревата била висока - по водата напрежението се
заземява. Това били множеството фактори, като при липсата само на един, може би
щяло да е различно положението. По принцип работата, която извършвали на самите
кутии, не предполагала използването на дебели гумени ръкавици – не само, че
нямало да е удобно, но и щяло да е невъзможно да се свърши работата. Те,
тръгвайки към с. Подкрепа не са знаели каква е била аварията – оплакването
било, че няма интернет, а на место установяват какъв точно е проблемът.
Доколкото видял, кабелите били разкачени, което предполагало, че е започнал да
сменя вътре оборудването в кутията.Самият св. С. е преминавал курс за
придобиване на втора квалификационна група, включващ и информация относно
опасностите при работа с електрически уредби, как се замерва напрежението, как
се използва фазомер, мултицет, как да се предпазят. Опитът им бил в разрез на
това, което се е случило при инцидента, на ден пипали множество кутии. С
какъвто и дълъг панталон да е бил, най-вероятно нямало да се стигне до там, но
това били хипотези, токът можел и да мине през него, ако е панталон с обикновен
плат и ако е изпотен. Ако не е изпотен и е сухо, не би трябвало токът да
премине. Св. С. и М. освен колеги, били и добри приятели, виждали са се и
неслужебно. Споделял му, че с приятелката си Й. си търсят жилище, в което да
живеят самостоятелно. Отношенията на М. с родителите му били много близки.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане на ищците, съдът назначи и изслуша
комплексна съдебна електротехническа и медицинска експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Въз основа на анализ на
проверените материали и извършените проучвания, експертизата прави извод, че М.С.П.
е починал в следствие на удар от електрически ток по време на работа върху
стълба. Директните белези от тази увреда били установени при обследването и
аутопсията му от съдебен лекар на 28.07.2018 г. – участъци от коагулационна
некроза /електрически знаци/ по пръстите на лявата ръка /входа на проникване на
тока в тялото му/, оток на мозъка и белите дробове, точковидни кръвоизливи под
външната обвивка на сърцето, което е преустановила работата на жизненоважния
орган. Травматичните промени по тялото на пострадалия били в следствие на
падането от стълбата на земята след спирането на сърдечната му дейност от
токовия удар. Експетризата сочи, че в случая разклонителната кутия била
монтирана на железен стълб, по кабела от двугнездовия контакт в стаята на
абоната, тригнездовия удължител, адаптера по осем жилния кабел, достигал
електрически потенциал от 230 Волта. Същевременно стълбата била положена върху
земната повърхност с влажна трева, в близост до канавка за оттичане на дъждовна
вода. Пострадалият се качил на стълбата, за да отстрани повредата по интернет
услугата на абоната, премахнал капака на кутията и без да провери за наличие на
опасно напрежение, докоснал офазените проводници, идващи от кабела на ответника
от абоната, като бил облечен с тениска, къси панталони и маратонки. Коленете му
били опрени в металната стълба, което затворило веригата – офазена кутия
/ел.потенциал 230 Волта/, ръка, тяло, колене, стълба, земя. При протичане на
ел.ток през човешкото тяло за 1 секунда при стойност на силата на тока от 100
до 5000 mА, настъпвала смърт. През тялото на пострадалия е
протекъл ток със стойност 230 mА, който е причинил
смъртта му. При това поражение, той пада от близо 4 м височина на земята, като
в случая нямало никакво значение, дали е бил укрепен с колан за стълбата. Вещото
лице сочи, че на починалия е било наредено, да отстранява повреда, без да има
право да работи по стълбова линия – притежавал втора квалификационна група, а
се изисквала трета. Работното напрежение в ПВЦ-кутията трябвало да бъде 24
волта – постоянно напрежение. При инсталацията й трябвало да се направи
замерване на входното напрежение, за да се провери загубата на напрежение по
кабела. По данни на НИМХ – Синоптична станция Хасково, на 27.07.2018 г. в
района на Хасково се е развила мощна купесто-дъждовна облачност, като
измереното валежно количество е 6,1 л/кв.м., без регистрирани валежи и
гръмотевици на следващия ден. При такава обстановка допустимо е било
възлагането на ремонтна дейност, свързана с ел.ток и напрежение. Експертизата
сочи за допуснати нарушения на изискванията за безопасност, горепосочените по
протокола на НОИ – ТП – Хасково за разследването на процесната трудова
злополука. Тези нарушения били допуснати от ответника и имали пряка причинна
връзка с настъпилата злополука. Същевременно, задължително било след монтиране
на устройствата при абоната за услугата достъп до интернет, предоставящият я
следвало да я провери за безопасното й ползване от абоната.
При разпита си в открито съдебно
заседание вещите лица отговарят на допълнително поставени им въпроси. Сочат, че
пострадалият е трябвало да има външно работно облекло - работна куртка с
джобове, дълъг панталон с джобове и обувки с дебели подметки. Необходимо било
панталонът, освен дълъг да е и сух. Когато се качва по стълбата трябвало да има
задължително каски и над два метра и половина задължително и предпазен колан, с
който да се прихваща от падане. Вещото лице д-р К. сочи, че преминалият през
тялото на пострадалия ток е излезнал през коленете му, допрени до стълбата. Вещото
лице Х. сочи, че не от кутията е следвало да започне работата си, а от там, от
където се получавало захранване от електрическата мрежа, в случая от абоната, респ.
съответният контакт, където се проверявало и изходното напрежение, след което
да се пристъпи към следващи действия. За такава проверка един фазомер бил
достатъчен, а можела да се направи и с мултицет. Не било възможно, след
монтиране на устройството на ответника, в по-късен момент и преди инцидента, да
е станало офазяване на контакта на абоната, който първоначално си е бил офазен.
В деня на инцидента, когато оглед на место направило в.л. Х. по образуваното
досъдебно производство, тревата не била толкова висока, но във вадата в близост
до стълба течала вода. Все пак имало тревички, които да минават над гумената
изолация на стълбата. Те са започнали ремонта от там, с поставянето на стълбата,
т.е. започнали са технологично грешно да извършват ремонта „възстановяване на
интернет услуга“. Допусната била грешка още при поставянето на самата инсталация
на ответника, като при поставянето на устройството, то се включвало в
електрическата инсталация на абоната, която в случая не била занулена и
обезопасена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до слените правни изводи по основателността на
предявените обективно и субективно съединени искове:
Разгледани по същество, исковете се явяват доказани в своето
основание. Уважаването им предполага кумулативната даденост на следните
предпоставки: наличието на
трудово правоотношение между починалия син на ищците и ответното дружество за
периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука;
настъпилата трудова злополука и установяването й по законоустановения за това
ред; нейното естество и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО;
настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на пострадалия;
претърпените неимуществени вреди и техния
размер; причинна връзка между увреждането и смъртта,от една страна, и
претендираните неимуществени вреди и увреждането, от друга страна. Наличието на
част от тези предпоставки не е спорно, а останалите – се установяват по
категоричен начин по делото. Безспорно е, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че към 28.07.2018 г. - датата на смъртта на М.С.П., син на
ищците в настоящото производство, той е бил с ответното дружество в трудово правоотношение, считано от 04.05.2016 г.,
за длъжността "монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване".
Инцидентът, при който е настъпила смъртта му, представлява трудова злополука, по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са отразени в разпореждане на НОИ-ТП-София град от 10.09.2018 г. по
чл. 60 ал. 1 КСО, с протокол към него, за което разпореждане няма данни да е
било обжалвано, в т.ч. и от ответника, изрично признал, че то е влязло в сила.
Това разпореждане има двойствено значение – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука,
а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение /решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Така настъпването на процесната трудова злополука, нейното естество и характер
са установени по законоустановения за това ред. Настъпилата смърт на пострадалия в резултат
на злополуката, чието репариране в настоящото производство се търси от неговите
родители, както и причинната връзка между вредите и увреждането - не се
оспорват от ответника, а и се доказват по категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и от назначената експертиза. Механизмът
на претърпяната злополука и на причините за настъпилата смърт се изясняват от
назначената по делото комплексна съдебно- електротехническа и медицинска експертиза.
Починалият в екип с още един служител е бил изпратен от ответника по сигнал на
абонат за проблеми с достъпа му до интернет. Разклонителната кутия в случая била
монтирана на железен стълб, като по кабела от двугнездовия контакт в стаята на
абоната, тригнездовия удължител, адаптера по осем жилния кабел, достигал
електрически потенциал от 230 Волта. Пострадалият се качил на стълбата, за да
отстрани повредата, премахнал капака на кутията и без да провери за наличие на
опасно напрежение, докоснал офазените проводници, идващи от кабела на ответника
от абоната, като бил облечен с тениска, къси панталони и маратонки. Коленете му
били опрени в металната стълба, което затворило веригата – офазена кутия
/ел.потенциал 230 Волта/, ръка, тяло, колене, стълба, земя. При протичане на
ел.ток през човешкото тяло за 1 секунда при стойност на силата на тока от 100
до 5000 mА, настъпвала смърт. През тялото на пострадалия е
протекъл ток със стойност 230 mА, който е причинил
смъртта му, като ирелевантен за леталния изход е последвалото му падане от
близо 4 м височина на земята, при липса на обезопасителен колан. Ищците, като родители на починалия, безспорно са преживели
значителни по интензитет болки и страдания, вследствие на смъртта на сина им,
които ще ги съпътстват до края на живота им, а загубата им е необратима. Налице
е причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания от ищците и
настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на сина им.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира предявените искове за обезщетяване на търсените неимуществени
вреди за доказани в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за тези вреди се определя по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./.
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето и медицинската прогноза за неговото развитие или до смърт /решение №
69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези
указания, съдът взема предвид, че се касае за смъртта на 30-годишен към датата
на инцидента, работоспособен и клинично здрав мъж, несемеен, но с дългогодишна
приятелка /от около 6 години/, с която са имали сериозни намерения по създаване
на семейство, живущ към този момент заедно с родителите си, по професия
електромонтьор /считано от трудовия му договор с ответника/. Смъртта му е
настъпила при процесната трудова злополука мигновено, в резултат на токов удар,
увредил работата на сърцето му по начин, несъвместим с живота. Разпитаните по
делото свидетели, и двамата и приятели и колеги на починалия, посочиха
значителните и неутешими болки, мъка и страдания, които ищците продължават да
изпитват две години след смъртта на сина им. Същевременно, те за живели заедно
с него,
били са си много близки емоционално, взаимно са разчитали на подкрепата си,
като неговият брат близнак живеел вече отделно със своята годеница. Бащата на
починалия е пенсионер по болест, а майката – работеща като санитар в болнично
заведение. Всъщност не родствената връзка сама по себе си, а действително
съществувалите отношения на близост, обич, привързаност, финансова и духовна
общност – са причината за това, ищците да търпят вреди от смъртта на сина си. Загубата
им е необратима, довела несъмнено и до промяна в психологическата
и емоционалната им устойчивост – ищцата приема множество медикаменти, в
т.ч. и успокоителни, а ищецът дори не е в състояние да вземе лично участие в
настоящия процес. Смъртта на близък човек, безспорно е сред най-тежките
изпитания за психиката и емоционалното състояние на преживелите починалия,
свързано с изключително негативни изживявания, болки и страдания; особено
когато загубата, както в случая, е внезапна и неочаквана и касае преживяванията
на родители по повод смъртта на тяхно дете. Съдът взе
под внимание и факта, че починалият има брат – близнак, който също се намира в
прекрасни отношения с ищците по делото и в този смисъл им е утеха и опора. Предвид
изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от по
155 000 лв. за всеки един от двамата ищци за настъпилата от инцидента смърт на
сина им ще бъде в състояние да възмезди претърпените
от тях неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в периода от инцидента 28.07.2018
г. до датата на предявяване на иска им 15.08.2019 г. и до даване ход на устните
състезания по делото 31.08.2020 г. /чл.253 ал.3 от ГПК/.
Но посочените суми за обезщетения
за неимуществени вреди не следва да се присъждат на ищците в пълните им
размери, а в намалени такива. Това е така, т.к. съдът намира за основателно и
доказано ответното възражение, че са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за
намаляване на отговорността му, т.к. починалият е допринесъл за процесната
трудова злополука, като е допуснал груба небрежност. Трайната съдебна практика
приема, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Но намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност, в каквато именно хипотеза попада и настоящият случай /решение №
125/04.05.2016 г. по гр. д.№ 4417/2015 г. на IV г. о.
на ВКС/. От кредитираните от съда и коментирани по – горе свидетелски показания
и заключение на комплексната експертиза по категоричен начин по делото се установи,
че пострадалият не е спазил технологичния порядък при изпълнение на работата по
отстраняването на процесната повреда, респ. най-напред
не е проверил с фазомер или мултицет изходното напрежение и то от
захранващия контакт от електрическата мрежа на абоната, след което да пристъпи
към следващи действия. Вместо това, след пристигането си на место директно и
погрешно е пристъпил към поставянето на стълбата и отварянето на ПВЦ-кутията,
т.е. започнал е технологично грешно да извършва възстановяването на интернет
услугата. Този порядък представлява обичайни правила
при всяка работа, свързана с ел.ток и напрежение, известна и на
неспециалисти. В този смисъл ирелевантно е, дали за извършването на конкретната
работа за работника е била необходима втора или трета квалификационна група, по
смисъла на чл.349 ал.1 и 2 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. Към датата на инцидента, той е
притежавал втора квалификационна група по ел.безопасност при работа с
напрежение до 1000 V, валидно до 18.10.2019 г., като част от обучението по
същата било предоставянето на информация относно опасностите при работа с
електрически уредби, как се замерва напрежението, как се използва фазомер и
мултицет, как да се предпазят работещите /св.Сапунджиев/. Същевременно,
пострадалият е професионален електромонтьор с опит от
над две години при ответника, на когото прекият му ръководител св. С. е можел
да разчита за всичко и според чиито показания, случилото се, не съответства на
опита на починалия. При сключването на процесния трудов договор, работникът се
е задължил, да изпълнява трудовите си задължения, в съответствие с установената
трудова и технологична дисциплина в предприятието, да изпълнява стриктно всички
задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика, сред които и –
да спазва вътрешноведмоствените нормативни актове и правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, по време на работа да носи
предоставеното му работно облекло, предпазни обувки, лични и колективни
предпазни средства и да ги поддържа в добър вид. Проведени са му били начален
инструктаж на работното място на 04.05.2016 г., периодичен на 03.01.2017 г. и
на 04.01.2018 г., извънреден на 04.07.2018 г.; както и е бил запознат на 21.08.2017
г. с оценката на риска и програмата за намаляване и контролиране на риска,
съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ. Заедно със служебния автомобил, било му е
представено необходимото оборудване, в т.ч. и лични предпазни средства, и
инструменти. Същевременно, нарушавайки технологичния порядък при изпълнение на
работата, пострадалият е поставил металната стълба в близост до вада, в която
течала вода, в мокра трева, която достигала и над гумената изолация на
стълбата, рано сутринта след ден с мощна купесто-дъждовна облачност и измерено
валежно количество от 6,1 л/кв.м. На следващо място,
по категоричен начин се установиха и други негови действия, също съставляващи
допусната от него груба небрежност. Това е обстоятелството, че той се е явил на
работа и е отишъл да отстранява процесната повреда, без да е бил облечен в
изискуемото работно облекло, респ. като е носил къси, а не необходимите дълги
панталони. Установи се, че именно подпирайки се с голи колена на металната
стълба, той е затворил електрическата веригата и се е стигнало до леталния
изход. За необходимостта, да носи дълъг панталон, пострадалият е бил
многократно инструктиран от работодателя /св. С./. Работно облекло му е било
предоставено от ответника през 2016 г. Тези му действия /непроверяване с
фазомер или мултицет изходното напрежение във веригата, поставянето на
металната стълба на влажна основа и работа без необходимия дълъг работен
панталон/ представляват груба небрежност на
пострадалия, дори и да не е бил предварително инструктиран от страна на ответника
за конкретната работа, според законовите изисквания за това и отразеното в
протокола на НОИ за разследването на злополуката. Според практиката на ВКС по
чл.290 от ГПК, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от
обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му /решение № 60/ 05.03.2014 г. по гр.
д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/. Гореописаните бездействия на ищеца, с които
не е спазил технологичния порядък за работа с ток и изискванията за ползване на
работно облекло, и действията му по поставяне на метална стълба на влажна
основа - попадат в посоченото изключение, респ. от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че тези негови бездействия и действия могат да доведат до злополука,
увреждаща го. В този смисъл, следва да се приеме, че за пострадалия, с неговата
опитност и квалификация, е било несъмнено ясно, че като е започнал работа по отстраняване
на повредата по описания начин – можело е да се стигне до злополука, увреждаща
здравето и живота му. Налице е грубо нарушаване на основните правила за
безопасни условия на труд – чл. 33 от ЗЗБУТ урежда общата норма, че всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и за
здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност,
в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Когато
при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност, както
е в случая, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий
при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства
по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението
на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 50% съпричиняване,
с който процент следва да се намали размерът на полагащото се обезщетение. Неоснователно
е ответното възражение, че този процент следва да е в по-висок размер. В тази
връзка съдът взема предвид обстоятелствата, установен по делото, че е било задължително след
монтиране на устройствата при абоната за услугата достъп до интернет,
предоставящият я, т.е. ответникът, да я провери за безопасното й ползване от
абоната. Същевременно, експертизата посочи, че не било възможно, след монтиране
на устройството на ответника, в по-късен момент и преди инцидента, да е станало
офазяване на контакта на абоната, а той първоначално си е бил офазен. Така допусната
е била грешка още при поставянето на самата инсталация на ответника, като при
поставянето на устройството при конкретния абонат, то се включило в незанулена
и необезопасена инсталация на абоната. Тези пропуски несъмнено са в тежест на
ответника. Отделно от това, установи се, че той е предоставил работно облекло
на пострадалия, непосредствено след сключване на трудовия договор помежду им
през м.06.2016 г., без да се установи, какви точно дрехи е включвало то. Последващо
предоставяне на такова облекло нито се твърди, нито се доказа. В този смисъл,
не може да се приеме, че към датата на инцидента работникът е разполагал с
необходимото му и предоставено от работодателя външно работно облекло - работна
куртка с джобове, дълъг панталон с джобове и обувки с дебели подметки. Ето
защо, вината за допуснатите нарушения, описани по-горе, следва да се подели
равностойно между работника и работодателя.
Предвид
изложените съображения, от обоснованите по-горе размери на обезщетенията за
неимуществени вреди за всеки от ищците от по 155 000 лв., с редукция от
50% им се дължат суми от по 77 500 лв., но те не следва да им се присъждат в
пълен размер. Това е така, т.к. съгласно чл.200 ал. 4 от КТ дължимото обезщетение по чл.200 от КТ се намалява с размера
на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. Трайна е практиката по реда на чл.290 ГПК в този смисъл, че от
определените суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди при трудова
злополука, следва да се приспадне полученото от пострадалия /неговите
наследници/ по сключени от работодателя застраховки с предмет „Трудова
злополука“. Прихващането на дължимото обезщетение с размера на получените суми
по сключения договор за застраховане на работника е и в съответствие с принципа
на чл.51 ал.1 от ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди /решение № 190/26.07.2013 г. по гр.д. №
20/2013 г., III г.о. на ВКС, и решение № 211/29.03.2010 г. по гр.д. №
719/2009 г. на IV г. о. на ВКС/. По категоричен начин по делото се
установи и не се спори наличието на застрахователна полица от ЗД
„Евроинс“ АД по застраховка „Трудова злополука” на името на ответника за негови
работници и служители, в т.ч. и пострадалият работник, включваща и покрит риск
смърт при трудова злополука по чл.55 ал. 1 от КСО, със срок от 07.06.2018 г. до
06.06.2019 г. По същата и по повод процесната злополука, при застрахователя е
била образувана преписка по щета по която на ищците в настоящото производство през
м.12.2018 г. е била изплатена сумата от общо 101 579,72 лв., т.е. по 50 789,86
лв. за всеки. С тази сума следва да се намали дължимото на всеки от тях,
обосновано по-горе, обезщетение от по 77 500 лв., като с настоящото решение им
се присъдят разликите от по 26 710,14 лв. на всеки от ищците.
Предвид изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден, да заплати на всеки един от двамата ищци
сумите от по 26
710,14 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени болки
и страдания от смъртта на сина им в резултат на процесната трудова злополука,
случила се на 28.07.2018 г., около 9,30 ч. в с. Подкрепа, общ. Хасково,
приета за такава с разпореждане № ****/10.09.2018 г. на НОИ - ТП - София град; ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.07.2018
г. до окончателното изплащане; като исковете за разликата до пълните им
предявени размери от по 100 000 лева като неоснователни и недоказани следва
да се отхвърлят. При задължение от непозволено уреждане, като настоящото,
длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо
претенцията на ищците, да им се присъдят обезщетения за забава върху обезщетенията
за неимуществени вреди, считано от датата на злополуката до датата на
предявяване на иска се явява доказана в своето основание.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците и деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважените части от исковете им /чл.78 ал.1, вр. чл.80
от ГПК/, а именно в размер на общо 934,85 лв. за двамата ищци.
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлените части от исковете им /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, а
именно в размер на общо 4 397,39 лв. от двамата ищци.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково – държавна такса върху уважените
размери на двата
субективно съединени иска /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 от ГПК/ в общ размер от 2 136,82
лв., както и сумата от общо 732 лв., представляваща изплатени от бюджетните
средства на съда възнаграждения за вещи лица; или всичко общо 2 868,82
лв., както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лв. за държавна такса.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „*****“, ул. „*******" № ** ет. *;
ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.П. с ЕГН ********** ***; със съдебен адрес ***, адв. Г.П.; сумата от 26 710,14 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания от смъртта на сина й М.С.П., починал на 28.07.2018 г. в резултат на
трудова злополука, случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. Подкрепа, общ.
Хасково, приета за такава с разпореждане № *****/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП -
София град; ведно със законната лихва
от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане; като искът
за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „*****“, ул. „******" № ** ет. *;
ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П. с ЕГН ********** ***; със съдебен адрес ***, адв. Г.П.; сумата от 26 710,14 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания от смъртта на сина му М.С.П., починал на 28.07.2018 г. в резултат
на трудова злополука, случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. Подкрепа, общ.
Хасково, приета за такава с разпореждане № ****/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП -
София град; ведно със законната лихва
от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане; като искът
за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.П.
с ЕГН ********** и на С.П.П. с ЕГН ********** сумата от общо 934,85 лева за двамата, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.Б.П. с ЕГН ********** и С.П.П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* сумата от общо 4 397,39 лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Хасково деловодни разноски в общ размер на 2 868,82
лева, от които - 2 136,82 лв. за държавни такси и 732 лв. за вещи
лица; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
им – и сумата от още 5 лева за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.