Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 3.10.2017год.

 

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесети юни 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело№ 4100 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД от „Д.К.И Р.- Л.М.Д.Ц.“ООД срещу „К.М.И.“ООД, както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД.

            Ищецът по първоначалния иск „Д.К.И Р.- Л.М.Д.Ц.“ООД моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД ответникът „К.М.И.“ООД да бъде осъден да върне във фактическата власт на ищеца дентален лазер, 1 брой, производител Bio Lase, модел Water Lase, сериен номер 72090366, предаден му на 10.05.2013год. от последния във връзка с неосъществило се впоследствие сключване на договор за поправка на апарата. В случай, че вещта е погинала, на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД ищецът претендира заплащане на 90 000 лева, представляващи действителната стойност на апарата към датата на предаването му на ответника, съответно в случай, че вещта е повредена претендира връщането й заедно с разликата между стойността на вещта при предаването й на ответника и стойността й при постановяването на съдебното решение. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът „К.М.И.“ООД в срока по чл.367 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище и излага съображения за неоснователност на предявените искове. Потвърждава, че от 10.05.2013год. вещта се е намирала в неговата фактическа власт в състоянието, в което се е намирала при предаването. Посочва също, че на 14.05.2013год. е отправил оферта към ищеца за сключване на договор за ремонт и сервизно обслужване при указана в нея цена, която поради липсата на отговор и трайните търговски отношения между дружествата счита за приета на основание чл.292, ал.1 от Търговския закон. Посочва, че ремонтът не е извършен поради незаплащане на цената. На основание чл.315 от ТЗ и при условията на евентуалност ако съдът приеме, че следва да уважи предявените искове предприема право на задържане за свои насрещни изискуеми вземания- с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 3168 лева, представляващи разходи, направени във връзка със съхранението на апарата за периода от 14.05.2013год. до 30.06.2016год., както и за погасяване на насрещното задължение на ищеца на стойност 24 024 лева, представляващи остатъкът от продажната цена на апарата по договор за продажба между страните по делото, за което срещу ищеца по главния иск е налице влязло в сила осъдително решение от 27.05.2015год., постановено по гр.д.№ 16784/2013год. на СГС, ГО, ІІ д отд. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна страна по делото :

Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Приемо-предавателен протокол от 10.05.2013год., че ищецът е предал на ответника следната движима вещ : Дентален лазер 1 брой, производител Bio Lase, модел Water Lase, сериен номер 72090366, с цел извършване на диагностика относно действителното техническо състояние на оборудването и евентуалното отправяне на оферта до ищцовото дружество относно цената, условията и сроковете, при които ответното дружество би се наело да отремонтира вещта.

Не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства фактура № 52729/10.05.2013год. и приложен към нея фискален бон, че за извършената диагностика е начислена сумата в размер на 360 лева, която ищцовото дружество е заплатило на ответника.

По делото е представена и е приета като доказателство оферта с номер № 5069/14.05.2013год., с която ответникът е предложил на ищеца цена на ремонта и сервизното обслужване в размер на сумата от 12640 лева.

Ищецът не оспорва отправянето, съответно получаването на такава оферта, но твърди в исковата молба, че тя не е била приета от ищцовото дружество поради несъгласие с предложената цена, поради което и според него до сключването на договор за поправка на вещта не се е стигнало.

При така установените факти съдът стига до следните правни изводи :

Предявеният иск е неоснователен.

Фактическият състав на разпоредбата на Чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, на която се позовава ищецът в исковата молба, изисква престацията да е била извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Този текст намира приложение при двустранните договори ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение ; при сделки под отлагателно условие, което не се осъществи и т.н. В настоящия случай ищецът поддържа, че предоставянето на вещта е станало единствено с цел да й бъде извършена диагностика, но тъй като не се съгласил с предложената от ответника цена на ремонта, до сключване на договор не се е стигнало.

Съдът приема това твърдение на ищеца за недоказано. На първо място, от представената по делото и приета като доказателство оферта с № 5069/14.05.2013год. е видно, че тя съдържа всички съществени белези на бъдещия договор за поправка на вещта-за ремонт на оборудването, възнаграждение и условия при които следва да бъде осъществен ремонтът. В офертата са посочени съществените условия на сключвания договор, очертаващи предмета на двете насрещни престации- за ремонт на оборудването и предложената от изпълнителя цена.

Ответникът не  оспорва получаването от негов представител на офертата, но твърди, че поради несъгласието му с предложената от изпълнителя цена до сключване на договор не се е стигнало. Същевременно обаче той не ангажира доказателства, а и не твърди, че незабавно след получаване на офертата е възразил срещу предложението на ответника, с което да се счита, че до сключване на договор не се е стигнало. Напротив, видно от представената с отговора на исковата молба нотариална покана на л. 56, която не е оспорена и за която няма спор, че е получена от ищеца, значително след представяне на офертата и по повод отправено от ответника писмо с изх.№ 1309/13.11.2013год., ищецът е отказал заплащане на възнаграждението поради възражения имащи отношение както към цената размера на претендираното възнаграждение, което ищецът счита, че е прекомерно, както и че ремонтът на вещта още не е осъществен, т.е. възразява се против плащането предвид неизпълнението на насрещното задължение на изпълнителя да отремонтира вещта. Тоест налага се извода, че към този момент ищецът все пак е считал, че между страните е било учредено договорно отношение по повод отправената оферта, а дори и да е имал несъгласие против предложените от изпълнителя условия в офертата, изпълнителят е можел да възрази срещу тях по реда на чл.13, ал.3 от ЗЗД- във времето, което е било нужно според обстоятелствата възложителят да се запознае с офертата и съответно времето което е нужно приемането на предложението за сключване на договора, обективирано в офертата, да пристигне до направилия предложението. В настоящия случая офертата е отправена на 14.05.2013год., а възражението на ищеца срещу предложената за отремонтиране на вещта цена е обективирано за пръв път едва на 13.11.2013год., т.е значително след изтичане на нормалното време, което е необходимо да стори това. Още повече, че между страните са налице данни за наличие на трайни търговски отношения между страните по повод на същата вещ, поради което следва да се счита, че и съгласно чл.292, ал.1 от ТЗ предложението на ответника за сключване на договор следва да се счита за прието при предложените от него условия още веднага с получаване на офертата, доколкото ищецът не е възразил срещу офертата веднага. Предвид изложеното следва да се счита, че с оглед консенсуалния характер на договора за изработка договор за ремонт на процесната вещ е бил сключен между страните и всяка от тях дължи изпълнение на задълженията си по него.

Следователно между страните са възникнали определени облигационни отношения на договорно основание, въз основа на оферта изх.№ 5069/14.05.2013год., по силата на която ищецът е предоставил за ремонт на процесното оборудване, не е било извършено без основание, както твърди ищецът.

Достатъчно е установяването по делото, че предаването на вещта е станало на определено основание, което от своя страна изключва фактическия състав на разпоредбата на Чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД за връщане на даденото поради неосъществено основание. Това от своя страна води до извода за неоснователността на така предявения от ищеца иск само на това основание без да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните във връзка със стойността на вещта, разноските за нейното съхраняване, както и упражненото от ответника на това основание право на задържане. Спорните отношения между страните следва да бъдат решени на договорно основание, както и на основание връщане на вещта на отпаднало основание поради прекратяване на съществуващата облигационна връзка с произтичащите от това неблагоприятни последици за неизправната страна, но не и чрез целения от ищеца начин ответникът да бъде осъден да му върне вещта,  тъй като не е налице неосъществено основание, напротив сключен е валиден договор за изработка.

Предвид изложените съображения съдът следва да постанови решение, с което предявеният иск с правно основание Чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД за осъждане на ответника да върне във фактическа власт процесната вещ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора и поради съображения, изцяло на аналогични на гореизложените, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3400 лева.

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.К.И Р.- Л.М.Д.Ц.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. И.К. иск с правно  основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, с който  ответникът „К.М.И.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да бъде осъден да върне във фактическата власт на ищеца дентален лазер, 1 брой, производител Bio Lase, модел Water Lase, сериен номер 72090366, предаден му на 10.05.2013год. от последния във връзка с неосъществило се впоследствие сключване на договор за поправка на апарата, както и предявеният при условията на евентуалност  иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на 90 000 лева, представляващи действителната стойност на апарата към датата на предаването му на ответника, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Д.К.И Р.- Л.М.Д.Ц.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. И.К. да заплати на „К.М.И.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3400 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ :