№ 90
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500140 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ИВ. П. К., едната подадена лично от
нея, а другата чрез назначения й особен представител по ЗПрП адв.С. против
решение № 29/12.02.2022г., постановено по гр.д. № 252/2021г. на ОС –
Шумен, с което е отхвърлен предявения от въззивницата против СВ. П. Д. иск
с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лева,
представляваща получена от последната цена при продажбата на подробно
описан недвижим имот – апартамент, в качеството й на пълномощник на
продавача С.Д.Х..
В жалбите са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират на
установеното от доказателствения материал и обективната истина. Изложени
са конкретни доводи по направените от съда изводи и по съществото на
спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
1
решението и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемата С.Д., в който се излага становище за неоснователност
на жалбата. Претендира се за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
В с.з. страните поддържат съответно въззивната жалба и подадения
отговор.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В исковата си молба въззивницата И.К. е изложила твърдения, че
ответницата /сега въззиваема/ С.Д. е нейна дъщеря, а С.Х. – нейна майка,
съответно баба на ответницата. Твърди, че макар с майка си да са живеели в
различни населени места, до смъртта й на 27.03.2020г. двете са имали силна
емоционална връзка и взаимно доверие. Приживе майка й е притежавала два
недвижими имота в гр.Шумен, единият от които – апартамента, находящ се
на бул.“Славянски“ № 3 през 2009г. бил прехвърлен на въззивницата, а
вторият – апартамент, находящ се на ул.“Одрин“ № 8 й бил завещан със
саморъчно завещание. Твърди, че предвид на обстоятелството, че не живеела
в гр.Шумен и за по-лесното стопанисване на жилището на бул.“Славянски“,
през 2010г. заедно със съпруга си го дарили на майка й. Впоследствие била
уведомена за намерението на майка й този апартамент да бъде продаден и
купен имот в гр.Варна. Било й заявено, че няма място за притеснение, защото
като единствен наследник закупеният апартамент също щял да остане за нея.
За целта наследодателката дала пълномощно на внучката си С.Д., а с нот.акт
№ 66/26.09.2019г. последната го продала за сумата от 80 000 лева. Твърди, че
след продажбата ответницата преустановила контакта с баба си, впоследствие
узнали, че с получените пари е закупила гарсониера в гр.Варна, но на свое
име. Майка й изпаднала в депресия, здравословното й състояние се влошило
и постъпила в болница. Там, на 30 и 31.12.2019г. продиктувала на ищцата и
подписала две декларации, с които заявила, че ще си вземе сумата от 80 000
лева и ще я съхрани за дъщеря си, която се явявала неин единствен наследник
и които пари ищцата счита, че й се следват не само като наследник, но и
поради това, че ответницата нямала никакъв принос към продадения имот.
Била подадена и жалба в прокуратурата, по която е постановен отказ за
образуване на наказателно производство срещу ответницата с мотива, че
2
процесните пари са били дарени от С.Х. на нейната внучка С.Д.. По повод на
това, на 25.02.2020г. майка й подписала декларация, че не е дарявала и
завещавала на трети лица имоти, пари и ценности. Твърди, че с така
извършените действия – вземайки получената от продажбата сума и
закупувайки имот на свое име ответницата неоснователно се е обогатила за
нейна сметка, а тя – обедняла, тъй като не е получила следващото й се
имущество, поради което и е сезирала съда с искането за осъждането й да
заплати сумата от 80 000 лева, на основание чл.59 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен с възражения за неговата
недопустимост и неоснователност. Твърди се, че по същество ищцата
предявява чужди права, както и че разполага с друг иск за неоснователно
обогатяване, поради което и субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим.
Счита същия и за неоснователен, навеждайки твърдения, че исковата сума й е
била дарена от нейната баба, т.е. е получена на годно правно основание. В
тази връзка се сочи, че още в пълномощното упълномощителката е дала
съгласие продажната цена да бъде заплатена по банкова сметка на
упълномощената, както и че в деня на покупко-продажбата между тях е бил
сключен писмен договор за дарение на получената сума, който по-късно е бил
и нотариално заверен. Тази воля е била лично потвърдена в дадените от баба
й обяснения по подадената от И.К. жалба до прокуратурата. Твърди, че
подписаните декларации, посочени в исковата молба са написани от ищцата и
нейния съпруг, които са принудили баба й да ги подпише. В тази връзка
навежда и твърдения за влошени взаимоотношения между ищцата и баба й,
както и че извършените от С.Х. разпореждания с процесната сума и с другия
притежаван от нея апартамент в гр.Шумен, ул. „Одрин“ 8 са израз на
благодарност за полаганите през годините от ответницата и нейната сестра
грижи и внимание към нея.
Отчитайки въведените с исковата молба фактически основания на иска
и търсената защита, настоящият състав споделя дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на иска като такъв по чл.59,
ал.1 ЗЗД. Твърди се придобиване на блага от въззиваемата със средства, които
не са й се следвали и за разпореждането с които не е имала представителна
власт и едновременно с това обедняване от страна на въззивницата, която
като единствен наследник на упълномощителката не е получила имущество -
апартаментът, който е трябвало да се закупи на името на наследодателката и
3
който е следвало да бъде част от наследството.
Доколкото предмет на защита е претендирано от въззивницата право,
основано на качеството й наследник, възражението, че са предявени чужди
права е неоснователно.
Не е налице пречка по см. на чл.59, ал.2 ЗЗД, поради което и
предявената искова претенция е допустима.
Отчитайки наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите
на страните по съществото на спора, въз основа на относимите
доказателствата и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, а това е видно и от приетите по
делото доказателства /удостоверение за наследници и удостоверение за
родствени връзки/, че въззивницата и въззиваемата са майка и дъщеря, както
и че С.Д.Х. – майка на въззивницата е починала на 27.03.2020г., оставяйки
наследник по закон дъщеря си И.К.. В полза на същата наследодателката е
оставила и саморъчно завещание от 10.08.1995г.
Установява се от доказателствения материал, че с пълномощно от
02.09.2019г., нотариално удостоверено съдържание с рег.№ 4723 и
нотариално удостоверен подпис, рег. № 4722 на нотариус Митков, С.Д.Х. е
упълномощила въззиваемата С.Д. да я представлява пред нотариус, трети
лица и навсякъде където е необходимо, като продаде собственият й недвижим
имот – апартамент № 7, находящ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ № 3 на
когото намери за добре, вкл. и да договаря сама със себе си или на лице, на
което е пълномощник, при цена и условия каквито договори, да получи
капарото и продажната цена, при изрично вписано съгласие на
упълномощителката сумата да бъде преведена по сметка на упълномощената;
да я представлява и извършва следващите се действия във връзка с
продажбата – сключване на предварителен договор, снабдяване с
необходимите документи, предаване на владението, да подава декларации и
т.н.
Към датата на упълномощаването С.Х. се легитимира като едноличен
собственик на процесния недвижим имот, съгласно нот.акт за дарение № 11,
том IV, д.488/2010г., дарители по която сделка е въззивницата и нейния
съпруг Т.Г..
4
Въз основа на учредената представителна власт, на 26.09.2019г.
упълномощената е сключила договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 66, том I, д.59/2019г. на нотариус с рег. № 714. Не е спорно, а в
този смисъл са и удостоверените изявления в нот.акт, че уговорената
продажна цена в размер на 80 000 лева е платена по банков път, по сметка с
титуляр С.Д. и в съответствие с изричната воля на продавача.
В коментираното пълномощно не е включено упълномощаване за
представителство за закупуване на жилище в гр.Варна, но между страните не
е спорно, а в тази насока са и ангажираните гласни доказателства, че
първоначалното намерение на С.Х. е било с парите от продажбата на
апартамента в гр.Шумен да се купи такъв в гр.Варна, за да може да живее по-
близо до внучките си, които се грижели за нея. Така от показанията на св. Р.Ч.
се установява, че между С.Х. и нейните внучки са съществували
изключително близки отношения, последните са се грижили за баба си, както
и че именно нуждата от полагането на грижи с оглед напредналата й възраст е
бил и мотивът на наследодателката за продажба на процесния апартамент и
закупуване на друг в гр.Варна, с цел преместването й по-близо до внучките. В
тази насока досежно намеренията на упълномощителката и въззиваемата са и
показанията на св.М.Г., оказвала съдействие като брокер при покупко-
продажбата и търсенето на жилище в гр.Варна. Според показанията на тази
свидетелка, през лятото на 2019г. била ангажирана едновременно с
намирането на купувачи на апартамента и търсенето на жилище в гр.Варна,
офертите за имотите във Варна ги изпращала на С., но същите били
обсъждани със С., която вземала крайното решение дали да я одобри или не,
впоследствие се появили купувачи за апартамента в Шумен и сделката
реализирана, а по-късно след като С.Х. е разбрала, че не могат да намерят
жилище в гр.Варна, което да се закупи за цената, която ще получи от
продажбата на апартамента в гр.Шумен и заявила, че се е отказала от покупка
и информирала свидетелката, че с парите С. ще погаси кредита за вече
закупено от внучка й жилище /видно от удостоверение на СВ – гр.Варна за
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на С.Д. на 08.05.2019г.,
т.е. преди упълномощаването и продажбата на апартамента на баба й,
въззиваемата е придобила по договор за покупко-продажба недвижим имот в
гр.Варна – самостоятелен обект в сграда, върху който е учредена законна
5
ипотека от същата дата в полза на Банка ДСК/.
В подкрепа на сочената от св.Г. променена воля на наследодателката на
въззивницата са и дадените от С.Х. обяснения от 06.01.2020г. по прокурорска
преписка вх. № 2780/2019г., образувана по жалба на И.К., в които се сочи, че
използването на парите от продажбата на апартамента за погасяване на
кредита, теглен от внучка й за закупения от нея апартамент е с нейно знание и
съгласие, но вече не желае да се мести в гр.Варна.
Обстоятелството, че упълномощителката е предоставила получената от
продажбата на апартамента си сума на въззиваемата по категоричен начин се
установява и от представения по делото писмен договор за дарение, с вписана
дата 26.09.2019г., но с нотариално удостоверяване на подписите на дата
22.01.2020г., рег. № 438 на нотариус Митков, вписан под № 222 на НК,
съгласно който С.Д.Х. е дарила на внучката си С.Д. сумата от 80 000 лева,
представляваща продажната цена по сделката относно апартамента на
дарителката, налична по банковата сметка на надарената като неин
пълномощник, от която сума са заплатени и дължимите по прехвърлянето на
имота данъци и такси.
Авторството, респ. действителността на извършеното нотариално
удостоверяване не са оспорени, поради което и коментираният договор
обективира постигнати между страните по него уговорки за безвъзмездно
предоставяне на процесната сума в полза на въззиваемата Д..
Обстоятелството, че вписаната в титулната част дата на договора не
съответства на датата на нотариалното удостоверяване не разколебава
неговата доказателствена стойност, а само определя достоверността на датата
на документа по см. на чл.181, ал.1 ГПК и извода, че към 22.01.2020г., когато
е извършено удостоверяването съглашението между страните е било
постигнато. Няма пречка договорът между страните да е подписан и на по-
ранна дата, а вече положените подписи да са потвърдени от лицата пред
нотариуса в хода на извършеното нотариално удостоверяване. По отношение
обаче на трети лица меродавна за възникването на правоотношението по него
ще е датата на нотариалната заверка /чл.181, ал.1 ГПК/.
Обективираното в декларация с вписана дата 25.02.2020г., подписана от
С.Д., изявление, че до 25.02.2020г. не е завещавала и прехвърляла на друго
лице имоти, пари и ценности е ирелевантно за вече настъпилите правни
6
последици от сключения от нея договор за дарение – безвъзмездно и веднага
прехвърляне на блага в полза на надарения.
Това изявление не сочи и на симулативност, каквото възражение по
действителността на дарението е направено от въззивницата. По делото
липсват каквито и да било други доказателства, в това число и изявления в
декларация от 30.12.2019г., също изходяща от дарителката, въз основа на
които да се направи извод за привидност на волята на страните по договора за
дарение и че същите не са желаели настъпването на неговите последици.
Недоказани и неоснователни са и другите възражения на въззивницата
относно действителността на това съглашение, а именно, че същото е
нищожно като сключено при липса на основание, липса на съгласие и в
противоречие с добрите нрави.
Основанието на договора за дарение /непосредствената причина,
основание за сключването му/ е безвъзмездното прехвърляне на имуществени
блага в полза на надарения и това основание е осъществено с факта на
сключване на договора – С.Х. е разполагала с дарените парични средства,
независимо, че същите са били в държане на надарената и на основание
чл.225 ЗЗД със сключването на договора са преминали в патримониума на
въззиваемата.
Нищожност поради липса на съгласие ще е налице когато страните
въобще не са имали намерение /съзнателна воля/ да сключат договора – напр.
в хипотеза, когато изявлението на страна е направено при упражнено насилие,
от недееспособно /малолетно или поставено под пълно запрещение/ лице или
на шега, каквито данни по делото няма.
За да е налице нищожност поради накърняване на добрите нрави е
необходимо правните последици на договора да са несъвместими с
общоприетите правила за добросъвестност и морал. Добрите нрави не са
писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл,
следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили
се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности,
които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
7
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване.
В настоящия случай, от обсъдените по-горе доказателства не се
установява нито дарението от гледна точка на правните му последици
/безвъзмездно придобиване на имуществена облага от въззиваемата/, нито с
оглед на мотива за извършването му да е в нарушение на добрите нрави.
Извършеното от наследодателката на въззивницата дарение е в полза на
нейната внучка, която е полагала грижи за нея и на която е изразила желание
да помогне /св.Ч., св.Г./. По делото липсват доказателства, опровергаващи
това и които да сочат, че единственият мотив за дарението е увреждане
интересите на въззивницата като наследник на дарителката.
Следователно получаването на сумата от 80 000 лева от страна на
въззиваемата е на годно правно основание – валиден договор за дарение,
поради което и не е налице неоснователно обогатяване.
Не е налице и обедняване на въззивницата, доколкото като наследник на
майка си ще може да придобие само онези активи от наследството, които са
били притежание на наследодателката към момента на откриване на
наследството. Неосъществяването на житейските й очаквания за придобиване
на конкретно имущество от наследодателката е ирелевантно.
Изцяло неотносими към въпроса налице ли е обедняване за сметка на
въззиваемата са и доводите за влагани средства от въззивницата в
придобиване на процесния апартамент към момент, предхождащ придобиване
на собствеността от наследодателката й през 2010г., поради което и съдът не
обсъжда ангажираните във връзка с тези твърдения доказателства.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивницата следва да
заплати на въззиваемата направените от последната разноски във въззивното
производство - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
8
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 29/12.02.2022г., постановено по гр.д. №
252/2021г. на ОС – Шумен.
ОСЪЖДА ИВ. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СВ. П. Д., ЕГН
********** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9