РЕШЕНИЕ
№ 16319
гр. С., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146115 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Б. Н. Ц. и С. Н. Ц. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си, следните
вземания: сумата от по 159,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес],
с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане и
сумата от по 40,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
05.04.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия., за които суми по ч. гр. дело
№ 20755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед № *****/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители –
клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№],
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че ответниците са наследници по закон на лицето Н.М.Ц., който през
процесния период е ползвал жилището по силата на запазено вещно право на ползване, а с
това е притежавал и качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно §
1. т.2а ДР ЗЕ. След смъртта му на 21.05.2019 г. неговите законни наследници – Б. Н. Ц. и С.
Н. Ц. са наследили възникналите задължения във връзка с доставената до имота и реално
потребена топлинна енергия. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
1
приложимите към процесното правоотношение Общи условия, в случаите на смърт на
клиент-физическо лице наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят за това писмено продавача в 30-
дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през
релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците на са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] (с предишно търговско наименование
[фирма]) в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците,
като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок
дължимите суми в общ размер от 319,20 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 81,22 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г. Посочва се, че всяка от ответниците дължи заплащането на
ищеца на ½ част от тези вземания или сумата от 159,60 лева за главница и сумата от по 40,61
лева – лихва за забава. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Излага, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г.
по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК., като след дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК, ищцовото
дружество предявява настоящите претенции. С тези доводи последното обосновава правния
си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Б. Н. Ц.
и С. Н. Ц., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответниците. В депозираните от същите, в качеството им на длъжници, в
производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО,
51-ви, писмени възражения по чл. 414 ГПК същите не са навели конкретни доводи, насочени
към оспорване на процесните вземания, посочвайки общо, че не дължат сумите по заповедта
за изпълнение. В проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание ответниците, чрез
пълномощника си адв. В. Л. оспорват исковите претенции по основание и размер с доводи
за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и за неяснота относно
начина на определяне на дължимите суми – въз основа на какви конкретно документи и по
какъв ред. Релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът намира така въведеното правопогасяващо възражение за преклудирано, като
несвоевременно заявено съгласно чл. 133 ГПК – извън преклузивния едномесечен срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като е могло да бъде направено от ответниците като възражение в
срока за отговор на исковата молба, но това не е осъществено, поради което не следва да
бъде разглеждано и обсъждано от съда в настоящия съдебен акт. В тази връзка съдът
съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците могат да направят
възражение за погасяване по давност на вземанията, но само при установяване, че пропускът
им се дължи на особени и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение №
440/12.04.2010 г. по гр. дело № 1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди
и не се установява от ответната страна.
2
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците, при
посочените квоти, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и
е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената
в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
публикувани във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при
смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Изясни се, че в открито съдебно заседание ответниците оспорват наличието на
твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма] през исковия период.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на
недвижим имот от 18.12.1997 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело №
46152/1997 г. по описа на нотариус А.Ч. – първи нотариус при Софийска нотариална служба,
третите за процеса лица Н.М.Ц. и Й.Б. Ц., в качеството си на дарители, даряват на дъщеря си
С. Н. Ц. – Д., чрез пълномощника й М.П., в качеството си на дарен, следния свой собствен
недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност – апартамент №
41, находящ се на адрес: [адрес] със застроена площ от 100,02 кв. м., заедно с
принадлежащите зимнично помещение № 40 и 1,335 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя. Съгласно клаузите на раздел II от
договора дарителите Н.М.Ц. и Й.Б. Ц. си запазват правото на ползване върху дарения имот –
3
пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно.
От представеното и прието по делото удостоверение за наследници от 03.06.2019 г.,
издадено от Столична община, район К.п. (л. 17 от делото) и данните от извършените
справки от НБДН по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне
на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - Национална база
данни „Население“ относно смъртта на лицето Н.Ц. и неговите низходящи от първа степен и
съпруга, във връзка с уважено доказателствено искане на ищцовата страна, предвид
недостатъчно четливия вид на представеното удостоверение за наследници и твърденията за
липсата на четливо копие, се установява, че лицего Н.М.Ц. - дарител по договора за дарение
от 18.12.1997 г. е починал на 21.05.2019 г. към който момент е бил със семейно положение
„вдовец“, оставяйки за законни наследници дъщерите си Б. Н. Ц. и С. Н. Ц. – Д..
В представения и приет по делото Списък на потребителите в сграда в режим на
етажна собственост с адрес: град С., [адрес] I, като приложение към протокол от проведено
Общо събрание от 23.08.2011 г. за избор на фирма [фирма] за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, в графа за апартамент 41, с абонатен № 251915 е
посочено лицето Н.М.Ц., което с подписа си е удостоверило наличието на 5 броя
разпределители в имота.
Изяснява се също, че съгласно Удостоверение от 20.09.2012 г., издадено от [адрес] е
идентичен на адрес [адрес].
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на ответницата по делото
С. Н. Ц. - Д., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от
18.12.1997 г.
Същевременно се установи, че с този договор дарителите – третото за процеса лице
Н.М.Ц. и съпругата му Й.Б. Ц. са си запазили вещното право на ползване върху дарения
имот – пожизнено. След смъртта на единия ползвател – Й. Ц. учреденото в нейна полза
вещно право се е погасило по силата на закона на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно,
през целия исков период същото е продължило да съществува в правната сфера на другия
вещен ползвател Н.Ц. до смъртта му на 21.05.2019 г., когато учреденото в негова полза
вещно право на ползване се е погасило - арг. чл. 59, ал. 1 ЗС.
При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане
цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след
надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че през периода месец май 2018 г. – месец
април 2019 г. във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот с адрес: гр. С.,
ж.к. „К.п.-I“ [адрес] и с абонатен № [№] е съществувало облигационно правоотношение
между ищцовото дружество [фирма] и вещния ползвател на имота Н.М.Ц., като именно в
това си качество последният се явява и задължено лице за заплащането на стойността на
доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка/потребление,
респ. той е притежавал качеството „клиент“ на стоката.
След смъртта му на 21.05.2019 г. и по силата на настъпилото наследствено
правоприемство законните наследници на лицето – неговите дъщери Б. Н. Ц. и С. Н. Ц.
4
(ответниците по делото) са придобити правата и задълженията, включени в наследствената
маса на своя наследодател, в т.ч. и вече възникналите в имуществената му сфера парични
задължения, в частност във връзка с доставяна топлинна енергия до имота – арг. чл. 60, ал. 1
ЗН, като всяка от тях принципно отговаря за заплащане на по ½ част от дължимите суми,
според наследствения си дял – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на ответниците, като наследници по закон
на вещния ползвател на имота Н.Ц., обхваща възникналите задължения в рамките на целия
процесен период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., което обуславя наличието на първата
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания и доказването им по
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, видно от протокол № 168 от 23.08.2011 г. от Общо събрание на етажната
собственост, списък към него, носещ подписа на наследодателя на ответниците Н.Ц., чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, договор № *-*-**/09.06.2020 г. между [фирма] и
[фирма], както и данните, отразени в представените изравнителни сметки и протоколи за
отчет (л. 77 – л. 82 от делото), а и с оглед изводите на вещото лице в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата
по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „К.п.-I“ бл. 9, вх. единствен, с абонатен №
[№], е възложена и извършвана от третото лице – помагач [фирма].
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „К.п.-I“ бл. 9 е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път
в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота е осигурен достъп за отчет, като са начислявани
суми за отопление, битова гореща вода, сградна инсталация и за отопление за общи части,
като детайлно е посочено как се формират те, достигайки до крайния извод, че това в
съответствие с действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислени въз
основа на показанията на 5 броя радиатори с ИРРО – с дистанционно отчитане, 1 бр. лира
без ИРРО в помещението баня и тръби от втори кръг също без ИРРО, за които е начислена
топлинна енергия по максимален специфичен разход; сумите за топла вода са начислени и
определени въз основа на показанията на 1 брой водомер за топла вода, а топлинната
енергия за отопление на общите части съгласно разпределение между всички абонати и
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект при общ отопляем
обем на сградата от 20292 куб. м. Изяснява се, че сумите са изчислени въз основа на данните
от реално извършвани отчети поради осигурен от абоната достъп за това и при подписан
5
главен отчет от 04.07.2019 г. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 255,11 куб.
м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на свидетелствата за метрологични проверки, касаещи исковия период,
експертът е констатирал, че средството за търговско измерване в абонатната станция –
общия топломер е монтиран на 08.12.2017 г. и подлежи на метрологична проверка на всеки
две години, като заключението от направената такава от оправомощена лаборатория е, че
„съответства на одобрения тип“.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Предвид това, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до процесния имот количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 1 428,15
лева, включваща сума за отопление на имот, за отопление на стълбище, за сградна
инсталация и за битова гореща вода, при съобразяване с данните за изравняването в размер
от 201,74 лева – сума за доплащане от абоната, като в този смисъл е и разяснението на
вещото лице, дадено по време на изслушването му в открито съдебно заседание на
15.05.2023 г.
Ето защо, въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено от съответен специалист, след
анализ на материалите по делото, както и на допълнително представени писмени
материали, в частност от подпомагащата страна като фирма, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия през процесния период, съдът приема за установено по
делото доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. Този извод не се разколебава от данните за дължими
суми, следващи от изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната
експертиза, достигнало до извод, че общата стойност на задълженията през процесния
период възлиза на сумата от 400,28 лева, представляваща сбор от прогнозно начислените
суми по фактури за битова гореща вода. По отношение на този компонент, участващ при
формиране на общата дължима сума от абоната, е налице съответствие между изводите на
двете експертизи. В случая обаче наред с тези суми, за периода май 2018 г. – април 2019 г.,
както вече се изясни, са начислени и дължими и суми за отопление и за сградна инсталация
– първите определени въз основа на данните от извършените дистанционни отчети на ИРРО
на отоплителните тела в имота на ответната страна, съотв. по максимален специфичен
разход - по отношение на щранг – лирата и тръбите, преминаващи през имота, а сумите за
сградна инсталация – според отопляемия обем на имота, при съобразяване с данните от
изравняването – в случая сума за доплащане. Предвид това и доколкото по делото не се
твърди и не се установява извършено плащане на суми за процесния период, то съдът
6
кредитира изводите на съдебно-техническата експертиза относно крайната дължима сума,
възлизаща на 1 428,15 лева, което задължение е възникнало за вещния ползвател на имота
през разглеждания период - наследодателя на ответниците Н.Ц..
Според наследствените си права от наследството на починалия им наследодател всяка
от ответниците поначало отговаря за по ½ част от задължението или за сумата от по 714,07
лева. Доколкото претендираните от ищеца суми – от по 159,60 лева са в по-нисък размер от
дължимите и с оглед принципа на диспозитивното начало, пряко проявление на който е
определяне вида и размера на търсената защита от страните – арг. чл. 6 ГПК, то исковите
претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да
бъдат уважени изцяло.
Отново следва да се отбележи, че с оглед заявяването му едва в първото по делото
открито съдебно заседание, а с това и извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, съдът
не следва да обсъжда по същество възражението за погасяване по давност на процесните
вземания, релевирано от пълномощника на ответната страна в о.с.з. на 13.03.2023 г.
Като законна последица от уважаване на исковете, посочените по-горе суми следва да
се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (на
заявлението) в съда – 18.04.2022 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца /в този см. решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС
по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за
забава върху претендираната главница в общ размер от 319,20 лева, дължима от ответниците
за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., се равнява на сумата от 82,81 лева. Отново при
съобразяване размера на отговорността на ответниците – по ½ част, то всяка от тях се явява
задължена за сумата от по 41,10 лева.
Предвид това, че претендираните от ищеца суми – от по 40,61 лева са в по-нисък
размер, то предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани
по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора - основателност на предявените искове, право на разноски има само ищцовото
дружество. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сумата от 75 лева – разноски в производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на
СРС, I-во ГО, 51-ви състав, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 675 лева, от които: 75 лева за държавна такса, 500 лева депозити
за съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертизи и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
7
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна
продължителност. Всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца
по ½ част от разноските, съответно по 37,50 лева за заповедното производство и по 337,50
лева за исковото производство. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна, респ.
на процесуалния представител на ответниците не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Б. Н. Ц., с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: град С., ж.к. „К.п. I част“, [адрес] обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. Ц. дължи на [фирма] сумата от сумата
от 159,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „К.п.-I“
[адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от
40,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г.
върху задължението за цена на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 20755/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед №
*****/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу С. Н. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: град С., ж.к. „К.п. I част“, [адрес] обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Н. Ц. дължи на [фирма] сумата от сумата
от 159,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. „К.п.-I“
[адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от
40,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г.
върху задължението за цена на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 20755/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед №
*****/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: град С., ж.к. „К.п. I част“,
[адрес] да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 37,50 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както
и сумата от 337,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Н. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град С., ж.к. „К.п. I част“,
[адрес] да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 37,50 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както
и сумата от 337,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
8
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9