Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Сантиров в. гр. д. № 10925 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 187066 от 29.08.2020 г., постановено по гр. д. № 64074/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени предявените от С.А.Ю. срещу Столична дирекция на вътрешните работи
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с
чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1
377,58 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода
01.11.2016 г. – 01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 122,70 лв.,
представляваща лихва за забава за плащане на възнаграждението, начислено в
периода 01.02.2017 г. – 01.11.2019 г.
Със същото решение ищецът
е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрискунсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца С.А.Ю. , чрез пълномощника му – адв.
Н.Р., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от
доказателствата по делото се установява, че е полагал извънреден труд при ответника
за процесния период, както и че липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като законова забрана за
преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. В
случая по аналогия на закона следвало да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ /обн.
2007г./, в която разпоредба било предвидено начина на преизчисляване, а ЗДСл
следвало да намери субсидиарно приложение. В тази насока били и принципите
залегнали в Директива № 2003/88/ЕО. Иска се да бъде отменено обжалваното
решението и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична дирекция на вътрешните
работи, чрез процусуалния си представител - юриск. В.П., с който жалбата се оспорва. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. Излага съображения,
че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ не е приложима към държавните служители в МВР
поради липса на предвидените в нея предпоставки - продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми.
Сочи, че отношенията между страните във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби, поради което са неприложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ. При наличие на празнота приложение следва да намери ЗДСл, а не КТ.
Излага съображения, че не е налице непълнота в действалата в процесния исков период
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и последващите наредби, поради което не се
прилага по аналогия чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Поддържа се, че в ЗМВР е уредена
еднаква нормална продължителност на дневното и нощното време от 8 часа, като
при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Предвид това не следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 от
наредбата, доколкото предвижда заплащането на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на съотношението между различната нормална продължителност на
дневното и нощно работно време, установено в КТ, което е едно и също при работа
на смени - 8 часа през деня и нощта, при което коефициентът би бил 1, в който
случай броят на нощните часове не се увеличава. Предвид изложеното, твърди, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е полагал
нощен труд, надвишаващ установената чл.
187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР продължителност от средно 8 часа за всеки 24 часов
период, поради което възнаграждение за извънреден труд не му се дължи. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение в проведеното по делото открито
съдебно заседание.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от 1 377,58
лв., представляваща обезщетение за извънреден труд в размер на 247 часа за
периода от 01.11.2016 г. - 01.11.2019
г., получен в резултат на преизчисляването на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 122,70 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г.
По делото е безспорно
установено, а и страните не спорят, че през процесния период са били обвързани
от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по
силата на което ищецът е изпълнявал държавна служба при ответника, както и че
за този период е работил на 12 - часови смени /дневни и нощни/ съгласно месечни
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно заключението на
приетата в хода на първоинстанционното производство ССчЕ, която настоящият
съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно
и обективно дадено се установява, че за 12 - часовия режим на работа за исковия
период, ищецът е отработил нощни часове общо в размер на 1 339 часа. Според
вещото лице, отработените в повече часове /извънреден труд/, след
преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл.
9 НСОРЗ, получен като разлика между положения
нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, е в размер на 191 часа.
Съгласно заключението, изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с
50 %, възнаграждението за тези 191 часа възлиза на сумата от 1 377,58 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на
същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3,
изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите,
работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение
за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1,
пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които
са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед.
През исковия период са издадени
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.),
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание чл. 187,
ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9 от
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час
или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична е разпоредбата на чл. 9 от
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 99
от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г.
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл.
31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала
в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., съгласно която при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната
на посочената
наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат
аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с
посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете
нощен труд.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00
часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо, при липсата на специално правило (до изменението
на чл. 187, ал. 4
със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал.
9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на
чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Съгласно разпоредбата на
чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки
отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието на чл. 8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр.
9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или
сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с
дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл. 9 от наредбата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би
довело до поставянето им в неравностойно положение спрямо държавните служители
и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в
чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение №
311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено, съгласно чл. 187, ал. 1 и
ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време, установена при
подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа.
В ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност
на нощното работно време при подневно отчитане на работното време през
процесния период, поради което приложение следва да намери правилото на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Както се посочи,
нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно
или 40 часа седмично, поради което съотношението между така определената в чл.
187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната продължителност на нощното работно
време от 7 часа, е 1,143. Общото правило на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до
изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не
изключва превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, а
предвижда възможност нощният труд да е осем часа, а не седем, както
предвижда КТ за работещите по трудово правоотношение. Изключването на
възможността положения от служителите на МВР през нощта труд да не се
приравнява в дневен, както по отношение на работниците,
полагащи труд по трудови правоотношения, е в несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ. Ето защо,
неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения за неприложимост на
установения на чл. 9 НСОРЗ към държавните
служители в МВР поради липса на предвидените в нормата предпоставки.
Наред с това,
съгласно чл. 9, ал. 5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж
на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин стаж не може да е по - голям
от броя на работните дни за периода на сумирането.
В разпоредбата на чл.
18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че, при сумирано изчисляване на
работното време, броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца, след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят
на дневната продължителност на работното време, установена за работното място
при подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца
нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове
в дневни е в съответствие с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния
период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се
вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
Следва да се посочи, че в
решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., е прието, че член 8 и член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното
време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Отговорено
е, че чл. 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76 от решението съображенията от
правен и икономически порядък за липса на преобразуване на нощните часове труд
в дневни не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
В решението е посочено,
че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Предвидените в ЗМВР
допълнително възнаграждение за прослужено време за всяка прослужена година в
размер на 2%, основен платен годишен отпуск с продължителност 30 дни и по 1 ден
допълнително - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, на които се позовава ответникът-въззиваем,
не могат да обосноват мерки за защита по смисъла на Директивата в решението на
СЕС за служителите на МВР, полагащи нощен труд.
Изложените съображения
водят до обоснован извод, че ищецът има право на вземане от ответника за
процесния период за положения извънреден труд. По отношения на размера на
предявените искове следва да се
отбележи, че съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната ССчЕ общо дължимата сума за извънреден труд е в
размер на 1 377,58 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва
възлиза на 122,70 лв., поради което предявените искове са основателни и
доказани за пълния предявен размер.
Имайки предвид, че
изводите на въззвния съд не съвпадат с тези на СРС обжалваното решение следва
да бъде отменено, като се постанови
ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има жалбоподателя - ищец. Претендира се възнаграждение за един адвокат
в размер на по 500,00 лв. за всяка инстанция, съгласно договори за процесуално
представителство, в които е отразено плащане в брой на адвокатско
възнаграждение в посочения размер.
Възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззивника СДВР (л. 37 от
въззивното дело) е основателно, доколкото претендираното възнаграждение
надвишава минималния размер, установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималнтие адвокатски възнаграждения, в относимата към
момента на постигане на съгласие редакция, а именно - ДВ, бр. 68 от 31.07.2020
г. В този смисъл съдът, съобразявайки действителната правна и фактическа
сложност на делото, намира, че претендираният размер на разноските следва да
бъде уважен до размера от по 450 лева за всяка една от инстанциите .
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 71,92 лв. - държавна такса върху аважения размер на исковете, сумата от 260,00
лв. за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на СГС и сумата от 35,96 лв. -
държавна такса за въззивното обжалване.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното гражданско дело,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 187066 от 29.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 64074/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******, да
заплати на С.А.Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата от 1 377,58 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. –
01.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 122,70 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението, начислено в периода
01.02.2017 г. – 01.11.2019 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00
лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
СРС и сумата от 450,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „**********,
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 62,42 лв.
- държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от сумата от 200
лв. - възнаграждение за вещо лице, по сметка на СГС сумата сумата от 31,21 лв.
- държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: