Р Е
Ш Е Н
И Е № 260084
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 6801 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД
по
искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември" № 250 , представлявано от С.Н., чрез
юрисконсулт Н. против С.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 942.58 лева
главница, ведно с законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане и лихва за забава в размер на 138.23 лева. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е
потребител на предоставените от ищеца услуги в периода 31.12.2014 г. –
31.10.2018 г. за имот находящ се в гр.......,
на ул. ...... № ..... Задълженията не са
заплатени в срок, поради което е начислено обезщетение за забава. Размерът на
задължението е определен при условията на неизправно измервателно устройство
като се начислява по 5 кубика за нетоплофицирано жилище и по 6 кубика за
топлофицирано жилище на един човек.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв
от назначения на ответника по делото особен представител, в който се оспорва
иска. Оспорва се качеството на потребител на ответника, потребеното количество
вода, начина на неговото определяне и неговата стойност. Претендира се
погасяване на задълженията по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –справка за задължения, справка за
водомери, опис на фактури (лист 6-34 от делото) е видно, че задължението за главница
за периода 13.10.2014 г. – 07.11.2018 г. е в размер на 942,58 лв., за лихва за
периода 31.12.2014-31.10.2018 г.-138,23 лв.
От представените карнети (лист 36-38 от делото) е видно, начислените суми
за периода са определени служебно по 10 куб. м. месечно.
От постъпилото писмо от Община ...... от 15.10.2020 г. е видно, че липсва
подадена декларация от ответника за притежание на право на собственост или
ползване на процесния имот.
От приложеното ч. гр. д. 18493/2018
г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК на 21.11.2018 г. На 23.11.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното
производство ч. гр. д. 18493/2018 г.
на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и
стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът намира, че
на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и А.
в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни
права върху него. Предвид липсата на ангажирани доказателства от ищеца в тази
насока съдът намира, за недоказано това обстоятелство, поради което липсва
основание за задължаване на ответника за стойността на предоставените услуги.
Извода на съда е достатъчно основание за отхвърляне на иска и без да
обсъждат останалите елементи от фактическия състав на пораждане на задължението
и неговия размер.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на заявено искане и представяне на
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н., против С.С.А.
с ЕГН ********** с адрес *** иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 942.58 лева (деветстотин
четиридесет и два лева и 58 ст.) главница стойност на доставена вода за периода
13.10.2014 г. – 07.11.2018 г.,
ведно с законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане и лихва за забава за периода 31.12.2014-31.10.2018
г. в размер на 138.23 лева (сто
тридесет и осем лева и 23 ст.) за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
г. д. 18495/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ