№ 5714
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110127571 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Фирма срещу
А. И. Н., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 3004.73 лв.
представляваща главница по договор за кредит № CARD -******* от
23.11.2018 г., сключен между А. И. Н. и „Фирма, вземанията по който са
прехвърлени на 10.08.2020 г. на Фирма по силата на приложение № 1 от
10.08.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.04.2021г. до окончателното изплащане, сумата от договорна лихва
в размер на 329.54 лв. за периода от 23.11.2018 г. до 09.08.2020 г., лихва за
забава в размер на 214.54 лв. за периода от 10.08.2020 г. до 28.04.2021 г. за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33218/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 23.11.2018 г. между А. И. Н. и „Фирма бил сключен
договор за кредит № CARD -*******, в резултат на който ответникът бил
усвоил сумата от 2500 лв. Съгласно договора за кредит размерът на
възнаградителната лихва бил 329.54 лв., като кредитът е следвало да се върне
в срок до 09.08.2020 г. Ищецът бил начислил на ответника обезщетение за
забава считано от 10.08.2020 г. до подаване на заявлението в съда. Твърди се,
че вземанията на „Фирма по договор за кредит № CARD -******* от
23.11.2018 г. били прехвърлени на Фирма по силата на приложение № 1 от
10.08.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. Посочва, че ответникът бил уведомен за цесията от
1
уведомлението изпратено по пощата, както и от уведомлението приложено
към исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и
приложенията към нея /връчени на 05.01.2023 г./, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор
на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след
като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва
да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като ищецът
претендира сумите от 70.98 лв. платена държавна такса в исковото
производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 70.98 лв. държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, които суми следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /Административен адрес/,
срещу А. И. Н., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че А. И. Н. дължи на Фирма, сумата от 3004.73
лв. представляваща главница по договор за кредит № CARD -******* от
23.11.2018 г., сключен между А. И. Н. и „Фирма, вземанията по който са
прехвърлени на 10.08.2020 г. на Фирма по силата на приложение № 1 от
10.08.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 29.04.2021г. до окончателното изплащане, сумата от договорна лихва
в размер на 329.54 лв. за периода от 23.11.2018 г. до 09.08.2020 г., лихва за
2
забава в размер на 214.54 лв. за периода от 10.08.2020 г. до 28.04.2021 г. за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33218/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/Административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 241.96 лв.,
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3