Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.10.2016 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд четвърти граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 270 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 213 от Кодекса
за застраховането (отм.), предявен от ЗД Б.И. АД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.С.П.
с пълномощник адв. М.И.Г. против О.К. със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от кмета Е.К.. С молбата се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди О.К. ***“ АД сумата от общо 962.27 лева,
представляваща стойността на заплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение за обезщетяване на претърпените от застрахователното събитие вреди
от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Претендира за
направените по делото разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 14.12.2011 г. в гр. К., ,л. Г. №. било реализирано пътно произшествие, при което МПС марка „Опел Астра“ с peг. № РВ .. ВС, собственост на Областна дирекция „Полиция“ – гр. Пловдив и управлявано от Г.К. Г., попаднало в необезопасена дупка на пътното платно. Органите на КАТ съставили протокол за ПТП, според който причините за произшествието се дължали на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. МПС марка „Опел Астра“ с per. № РВ .. ВС имал сключена застраховка „Автокаско“ в ЗД Б.И. АД със застрахователна полица №.., валидна към момента на събитието. В компанията била заведена щета под № .. г.. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 962.27 лв.. На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите. С уведомително писмо поканили Столична Община да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не им била изплатена, откъдето за ЗД Б.И. АД възникнал правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Ищецът моли да бъдат призовани на съд и след установяване на основателността на претенцията ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 962.27 лева представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми както и разноските по делото, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът О.К. с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. По повод на исковата претенция, с която се претендирала от ищцовото дружество сумата от 962.27 лв., застрахователно събитие по цитирания в него застрахователен договор и съгласно приложено копие от протокол за ПТП от 14.12.2011 г., ответникът правел следните възражения:
В исковата си молба застрахователното дружество основавало претенцията си на изплатено застрахователно обезщетение за щета в резултат на настъпило ПТП, при което застрахованото МПС марка „Опел Астра“ с peг. № РВ .. ВС, собственост на Областна дирекция „Полиция“ – гр. Пловдив, попаднало в необезопасена дупка на пътното платно. Според ищеца причините за произшествието се дължали на необезопасена и несигнализирана дупка на платното на ул. „Г. №. в гр. К., като посочвал, че същото било отбелязано в протокола за ПТП. Настъпилото ПТП, описано в протокола за такова, обаче се отнасяло до преминаване на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил през шахта, намираща се на пътното платно в гр. К., ул. Г. №.. Следователно изложеното в исковата молба за преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение не се подкрепяли от писмените доказателства приложени към исковата молба. Протоколът за ПТП бил официален свидетелстващ документ. На основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице – съставител на протокола за ПТП, но не и по отношение на механизма на ПТП, тъй като произшествието не било реализирано в присъствието на съставителя на акта. С оглед на обстоятелството, че представеният с исковата молба протокол за ПТП бил официален документ, на основание чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът оспорва извършените в него констатации, като моли да бъде открито производство по оспорването на представения с исковата молба протокол. Протоколът за ПТП бил съставен изцяло по данни на застрахованото лице, но не било посетено на място от служител на Районно управление *** и настъпилото ПТП не било възприето непосредствено от него. По отношение на описания механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка с увреждането представения с исковата молба протокол за ПТП не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила. На следващо място ответникът счита, че от представения протокол за ПТП не можело да се установи дали водачът на МПС бил действал правомерно в създалата се ситуация като е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и дали с поведението си не бил допринесъл за настъпване на произшествието. На следващо място ищцовото дружество заявявало, че било изпратило регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение, но не до О.К. ***. Към приложените към исковата молба писмени доказателства липсвала такава покана до някоя от двете общини. Предвид липсата на достатъчно основания и липса на отговорност от страна на О.К. ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски, а разноски за настоящата инстанция да бъдели присъдени на ответната страна. Такива следвало да бъдат присъдени на Общината.
С писмено становище с вх. №../25.04.2016 г. ищецът уточнява, че в исковата молба била допусната техническа грешка и произшествието е настъпило при преминаване на автомобила през шахта, а не през дупка.
От събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
Предявеният е регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.
От приложения по делото протокол за ПТП № .. г. се установява, че на 14.12.2011 г. около 01.20 часа лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № РВ .. ВС, собственост на Областна дирекция „Полиция“ – гр. Пловдив и управляван от Г.К. Г. при изпълнение на служебните му задължения, попаднал в необезопасена шахта на ул. „Г. №. в гр. К., в резултат на което са настъпили имуществени щети по превозното средство.
От представените по делото преписи от материали по застрахователна преписка се установява, че автомобил „Опел Астра”, с peг. № РВ .. ВС, е имал застраховка „Автокаско“ в ЗД Б.И. АД със застрахователна полица №.., валидна към момента на събитието – със срок на покритие от 01.01.2011 г. до 31.1.2011 г.. От тези писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е изплатило обезщетение в размер на 962.27 лева, получено от собственика на застрахования автомобил – Областна дирекция „Полиция“ – гр. П...
По делото е изготвена САТЕ на вещото лице Т.П., от която се установява, че от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие: на 14.12.2011 г. л. а. „Опел Астра”, с peг. № РВ .. ВС се е движил по пътното платно на ул. „Г.“ в гр. К... В района около административен номер 16 (тук съдът счита, че вещото лице е имало предвид №26) автомобилът преминава над издадена над нивото на пътното покритие шахта, при което е последвал удар в долната част на л. а., вследствие на което е увреден масления картер. След посещение на място органите на МВР съставили протокол за ПТП. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между щетите по процесния автомобил и най-вероятния механизъм на настъпилото ПТП. Посочените повреди съответстват по характер и големина на механизма на повредите, описани в протокола за ПТП и в опис-заключението на застрахователя. Пазарната стойност на материалните щети по л. а. „Опел Астра”, с peг. № РВ .. ВС възлиза на сумата от 962.27 лева.
От показанията на свидетеля Б.Х.Б., се установява, че той посетил местопроизшествието и съставил протокол за ПТП № .. г.. Шахтата, която довела до повредата на автомобила, се намирала на платното за движение и била издадена над неговото ниво. Бил ударен картера на автомобила, тъй като от него била изтекла течност на пътната настилка.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Сключената застраховка има регресен характер. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от Кодекса на застраховането (отм.), след изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Видно от ангажираните от ищеца ЗД Б.И. АД доказателства, ищецът застраховател е изплатил на пострадалия при ПТП обезщетение в размер на 962.27 лева и е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника по делото.
Отношенията във връзка с изплатената сума се основават на валидно сключен договор за застраховка, действащ към момента на застрахователното събитие. В конкретният случай ищецът е изплатил сумата от 962.27 лева, представляваща сбор от стойността на подменените детайли и вложения труд за отремонтирането им.
Съдът намира, че следва да уважи изцяло иска на ищеца за претедираната главница в размер на 962.27 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.12.2015 г. до окончателното изплащане, тъй като са налице предпоставките на чл.213, ал.1 от КЗ.
От анализа на цитираната законова разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: на първо място – възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата; на следващо място – наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място – извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
Не могат да се приемат за основателни възраженията на ответника, че пътната шахта (без значение ревизионна или кабелна) не била собственост на общината и тя не следвало да отговаря за нея. От една страна, няма спор, че тя се намира в обхвата на път, който е общинска собственост, а от друга – тук не става въпрос за подземно съоръжение като част от канализационната система на града, а за изпъкнала част от шахтата над повърхността на пътя, която е предизвикала удара. Доколкото именно шахтата като част от пътната настилка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДвП), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му – в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него изявления на длъжностните лица и в тази връзка не се установи водачът на автомобила с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, той сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил. В настоящия случай отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че обективно е допуснал по-високото разположение на отводнителна (или кабелна) шахта на уличното платно, създаващо опасност за движението по пътищата, като не го е отремонтирал. Шахтата действително не е пътно съоръжение, нито пътна принадлежност, но тя се намира в обхвата на пътя, собственост на ответната община. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, „лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване...”, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, „изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините”. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа отчетност. Следователно, по силата на специален закон на ответника като стопанин на общински път, публична общинска собственост, е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок, а съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на общината, контролират в населените места изправността и състоянието на пътя. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената изпъкнала шахта, е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно О.К. която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите ѝ, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на повредата на общинския път и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил.
От събраните доказателства по делото се установи, че и останалите юридически факти, предвидени в хипотезата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, са осъществени – увреденият е бил застрахован при ищеца, а последният е изплатил неоспореното по размер застрахователно обезщетение. Ето защо, искът относно предявеното спорно право като доказан по своето основание и размер, следва да бъде уважен.
Другото възражение, което е направено от ответната община – че ответникът не е получил регресна покана, няма никакво отношение към предмета на спора, тъй като нито е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, нито е елемент от неговата основателност. По делото ищецът действително не е представил доказателства да е канил до подаване на исковата молба ответната община да му заплати процесното регресно вземане, поради което съдът намира, че последната е изпаднала в забава от деня на подаване на исковата молба в съда.
Поради гореизложените съображения, съдът приема, че искът по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) е доказан както по своето основание, така и по размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 600.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на един адвокат, 250.00 лева за възнаграждение на вещо лице.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.213 от КЗ (отм.) О.К. с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета Е.С.К., да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.С.П. с пълномощник адв. М.И.Г. сумата от 962.27 лв. (деветстотин шестдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), представляваща изплатено по полица №.. от 15.12.2010 г. застрахователно обезщетение вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.12.2011 г. на ул. „Г.“ при №. в гр. К., поради неизправност в участък от пътното платно, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2015г., до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА О.К. с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета Е.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД Б.И. АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.С.П. с пълномощник адв. М.И.Г. разноските, направени в исковото производство в размер общо на 600.00 лв. (шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.