Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260045
Гр.ДОБРИЧ 21.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№46/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„А.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“А. С.“ №*,
представлявано от изпълнителния директор И. Г. П.срещу „А.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Г. С.“ №1, представлявяно от
изпълнителния директор Г.Г. Ж.искове за заплащане на сумата от 72543,50 лв. - остатък
от неплатено възнаграждение по договор за строителство от 20.05.2013г. и
издадени фактури: №345/19.05.2016г. за
сумата от 77004.00 лв. и неплатен остатък от 3546,20 лв.;
№347/29.07.2016г. за 38 167.80 лв.; №350/30.09.16г. за 17 173.20 лв.;
№355/28.10.2016. за 9 894.00 лв.; №356/28.10.2016г. за 1 215.00 лв. и
№399/21.03.2019г. за 2 547.30лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 20595,97 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата по всяка една фуктура
до 20.03.2020г., включващо сумите: 1380,06 лв. по фактура №345/19.05.2016г.
за сумата от 3546,20 лв. – неплатен
остатък и за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г.; *090,28 лв. по фактура №347/29.07.2016г.
за сумата от 38 167.80 лв. и за периода от 30.07.2016г. до 20.03.2020г.;
6044,01 лв. по фактура №350/30.09.16г. за сумата от 17 173.20 лв. и за периода от
01.10.2016г. до 20.03.2020г.; 3405,19 лв. по фактура №355/28.10.2016. за сумата
от 9 894.00 лв. и за периода от 29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 418,16 лв. по
фактура №356/28.10.2016г. за сумата от 1 215.00 лв. и за периода от
29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 258,27 лв. по фактура №399/21.03.2019г. за сумата
от 2 547.30 лв. и за периода от 22.03.2019г. до 20.03.2020г. Претендират се и
сторените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
съображения: Между ищеца в качеството на изпълнител и ответника в
качеството на възложител на 20.05.2013г. е сключен Договор за строителство с
предмет: „Изграждане на вертикална планировка, Автотоварище с
пасарелка, ПП резервоар, Зърнопочистващо отделение, Реконструкция и ремонтни
работи, Доставка и монтаж на машини и съоръжения" с посочена в него цена
от 880 000 лева без ДДС.
В чл.5 от същия страните са определили, че плащането на извършените от
ищеца СМР се извършва след подписване на Протокол обр.19, с приложени към него
фактури. Правилото, видно от изричното съдържание на цитираната клауза, очевидно
не се отнася за доставките по договора, които по характеристика не
представляват СМР и за които в законодателството, цитирано в Договора, не се
предвижда приемане с Протоколи /като СМР/. Други съществени клаузи Договорът не
съдържа.
При липса на друго, според
договора плащането, дължимо от ответника, следва да се извършва с приемането на
отчетените СМР от него и подписване на фактурата, която установява вземането по
нея и по размер, като след тази дата ответникът изпада в забава- чл.86 ЗЗД.
Когато извършените плащания от него по размер не са достатъчни, за да погасят
задълженията му, се счита, че се погасява най-старото му задължение, като се
погасяват най-напред задълженията му по лихвите- чл.76 ал.2 ЗЗД, а с остатъка
по тях- главницата.
В изпълнение на договора са извършени и съответно отчетени
по този начин СМР, част от които са били и заплатени. Когато платецът по тях-
ответникът, е посочвал изрично по кои точно фактури е извършено плащането, то
ищецът е приел, че съответно с плащането е погасено вземането му по главницата
на посочената от платеца фактура, в размера на плащането /напр. 3000лв. по фактура
345/19.05.16 г., съотв.на 07.11.19г., с което неплатеното по нея остава в
размер на 3546.20 лв. и пак 3000 лв. по фактура 400/ 03.05.2019г. на
25.10.2019г., платена изцяло, които платени суми не са предмет на иска/.
Съобразно гореизложеното неплатени главници по фактури са
съответно: по фактура 345/19.05.2016г. цялата за 77004.00 лв. - остатък от
3546.20 лв.; по фактура 347/29.07.16г. за 38 167.80 лв. -цялата; по фактура
350/30.09.16г. за 17 173.20 лв. -цялата; по фактура 355/28.10.2016. за 9
894.00лв. - цялата; по ф-ра 356/28.10.2016г. за 1 215.00 лв. - цялата; по фактура
399/21.03.2019г. 2 547.30лв. - цялата. Ответникът е потвърдил изрично задълженията си по основание и размер,
като е подписал Потвърждение от 18.02.2020г., с което изрично е признал и
посочил, че съобразно собствените си счетоводни записвания към 31.12.2019г. има
задължения по подписаните от него фактури към ищеца общо в размер на 77 543.50 лв.
/които не обхващат задълженията му по лихвите за забава/, които представляват
именно сумите по настоящия иск. От тази сума са платени през м.01.2020г. сумата
от 5000 лв. или неплатените главници към момента възлизат общо на сумата от 72
543.50 лв.
Общият размер на дължимите лихви за забава върху сумата от 72 543.50 лв. до 20.03.2020 г. възлиза на сумата от 25 595.97 лв. Ответникът е заплатил
последно през м.март 2020 г. и сумата от 5000 лв., без да е посочил кое точно
свое задължение погасява, при което и съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД се приема, че е
погасена съответна част от дължимите лихви, с което остатъкът по тях възлиза на сумата от 20 595.97 лв.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът
оспорва размера на задължението по главния и акцесорния иск.
По своята правна същност
сключеният между страните договор за строителство е разновидност на договор за
изработка. Договорът за изработка представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения - да
извърши уговореното съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме
/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е
предвидил форма за действителност, поради което действително материално
правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма -
при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като
пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички
допустими от българския граждански процес доказателствени средства, при съобразяване
на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, регламентираща относителна забрана за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000,00 лв.
При наличието на недостатъци в
изработеното поръчващият може да иска отстраняването им в подходящ срок,
разходите за поправка или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора и да иска връщане на даденото
на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В случая по делото ищецът
сочи, че е извършил договорените на 20.05.2013г. „Изграждане на вертикална
планировка, Автотоварище с пасарелка, ПП резервоар, Зърнопчистващо отделение,
Реконструкция и ремонтни работи, Доставка и монтаж на машини и
съоръжения".
Следва да се вземе предвид, че
е налице последователна и константна съдебната практика, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща, както едно фактическо действие-
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване
от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Или,
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение /виж. решение № 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99
г., V г. о. и решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II
т. о., ТК/. В хипотезата, когато се оспорва изпълнение в цялост, при допустимо
престиране резултата на части следва да се приеме, че се оспорва самото
фактическо действие- по приемо-предаване на част от възложеното от изпълнителя
на възложителя. В този случай, както е посочено в решение № 84/30.07.2015 год.
на ВКС по т.д. № *28/20* год. на ВКС, предаване изцяло на изработеното
/фактическото действие по приемането/ ще се докаже с фактическото му държане от
възложителя само когато отчетеното от изпълнителя съответства на действително
договорения обем.
Към исковата молба са приложени
фактури и протоколи, съставени по време на строителството, установяващи вида,
обема и датата на приемане на извършените работи. Същите обаче не обосновават
задължението на ответното дружество за плащане на претендираните суми.
Възразява се, че между страните
по договора е сключено неформално споразумение за разсрочване на задълженията
на ответника по процесните фактури. Съгласно договореното между тях, всички
задължения е следвало да се платят на ежемесечни вноски в размер от 5 000 до 15
000 лв., до пълното им издължаване, без да се дължи лихва. Видно от приложените
към отговора на исковата молба счетоводни справки и извлечения от счетоводни
регистри, ответникът е извършвал периодични плащания за погасяване на
задълженията си към ищеца, като винаги е погасявал главничните си задължения по
фактурите. За повече от три години от последното фактуриране ответникът е
заплащал всеки месец, без да получи нито едно писмо, с което ищецът претендира
цялата сума или лихви за забава.
Поради това, неоснователно е
твърдението на ищеца, че ответното дружество му дължи цялата сума към датата на
завеждане на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената сума. Този факт се потвърждава и от приложеното
към исковата молба потвърждение на салдата между двете дружества към
31.12.2019г., видно от което, задължението при ищеца съответства на това при
ответника. Поради това, неоснователно ищецът е приспаднал с платени след
31.12.2019г. суми задължения за лихви, каквито ответното дружество няма.
Отделно от това, ответникът
изпада в забава, съгласно клаузите на договора в едномесечен срок след
подписване на протокол обр.19 и фактура. Договорът не разграничава доставките
на такива за отделни материали, машини, съоръжения и услуги. Напротив - ищецът
се е задължил да престира един цялостен резултат, чието приемане се дължи от
ответника и само пълното му и качествено престиране обосновава претенцията за
плащане.
Извършените от ищеца погашения
на дълга с извършените от ответника плащания, не съответстват на разпоредбата
на чл.76 от ЗЗД. Това се установява и от начина на осчетоводяване на плащанията
при ответника, които не съответстват на претенциите на ищеца. Налице е
задължителна за съдилищата практика на ВКС /ГК и ТК/, че обезщетението по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, каквото е предявеното, не се обхваща от понятието за „лихви"
в чл.76, ал.2 от ЗЗД. /така решение №111/27.10.2009г. по т.дело №296/2009г. на
първо т.о. на ТК на ВКС/.
В допълнителна искова молба с вх.рег.№3564/18.06.2020г.,
ищецът оспорва възраженията на ответника, като се поддържат изложените в
исковата молба твърдения.
В
допълнителен отговор с вх.рег.№3999/06.07.2020г. се поддържат наведените в
отговора възражения срещу иска.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в.вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С оглед правната квалификация на предявените искове в
тежест на ищеца по делото е да установи по пътя на главното и пълно доказване
сключването на договора, както и изпълнението на задълженията си по същия, при
което за ответника е възникнало задължението да
заплати цената; поради неплащане или забава в плащането на падежите на
главницата по процесните фактури е възникнала отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за забава, в
претендираните в исковата молба периоди и суми по всяка от фактурите. С
наведените от ответника възражения, в негова тежест е докаже плащане на
договореното възнаграждение в уговорения срок, както и че между страните по
делото има постигнато споразумение за разсрочване на плащанията по договора.
Страните не спорят и от събраните доказателства се
установява наличието на валидна облигационна връзка между тях по договор за
строителство от 20.05.2013г. Между
ищеца „А.“ АД в качеството на изпълнител и ответника „А.“ АД в качеството на
възложител е сключен посочения договор с
предмет: „Изграждане на вертикална планировка, Автотоварище с
пасарелка, ПП резервоар, Зърнопочистващо отделение, Реконструкция и ремонтни
работи, Доставка и монтаж на машини и съоръжения" при цена 880 000 лева без ДДС. От неоспореното
съдържание на договора /чл.5/ се установява, че страните са уговорили плащането
на извършените от ищеца СМР да се извършва след подписване на Протокол обр.19,
с приложени към него фактури.
Сключеният между страните договор е формална, консенсуална и
кумутативна правна сделка, с предметно съдържание, съответно на уредения в р.
VІІІ от Особената част на ЗЗД договор за изработка. Предметът на задължението
на страната, дължаща характерната престация - изпълнителя, е извършване на
конкретни фактически действия – строителни и монтажни работи. Посоченият
договор е юридическият факт породил облигационно отношение между страните, със
съдържание задължението на изпълнителя да изпълни СМР и съответстващото
задължение на възложителя да престира възнаграждение, за приетите като
съответни на възложеното СМР.
Възнаграждението, следващо се за извършена възложена
работа по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от приемане й. В този смисъл е и уговореното между
страните в чл.5 по сключения между тях договор. Ответникът не доказва
твърдението си, че между страните по делото има постигнато споразумение за
разсрочване на плащанията по договора.
Приемането на извършена работа,
възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1). фактическото
получаване на изработеното от поръчващия (овеществен резултат на СМР) и 2).
признанието, че изработеното съответства на възложеното. Следователно, приемане
има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично
или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия (възложителя), че счита
работата за съответна на договора.
В
случая съдът приема, че с представените по делото /л.12-28/ двустранно подписани протоколи обр. 19 за
установяване на извършени СМР и издадените въз основа на тях фактури /също двустранно подписани/ №345/19.05.2016г. за сумата от 77004.00 лв.;
№347/29.07.2016г. за 38 167.80 лв.;
№350/30.09.16г. за 17 173.20 лв.; №355/28.10.2016г.
за 9 894.00 лв.; №356/28.10.2016г.
за 1 215.00 лв. и №399/21.03.2019г. за 2 547.30 лв. се доказва извършената от ищеца материална престация и съответствието
й с възложеното, което признание изрично е обективирано и в протоколите образец
19.
По делото е представено
от ищеца и неоспорено от ответника, подписано от него потвърждение от
18.02.2020г. /л.9/, че съобразно собствените му счетоводни записвания към
31.12.2019г. по подписаните фактури е налице задължение на „А.“ АД в размер на
77543,50 лв.
Страните не спорят и са
представени доказателства за извършени след 31.12.2019г. две плащания от ответника
в размер на общо 10000 лв. - 5000 лв. на
10.02.2020г. и 5000 лв. на 20.03.2020г. Ищецът
излага, че със заплатената през м.март 2020 г. сума от 5000 лв. е погасена
съответна част от дължимите лихви, тъй като ответникът не е посочил кое точно свое задължение погасява, при
което е приложим чл.76 ал.2 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №
3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона,
нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.
При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията, както в настоящия случай, и ако
са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил
избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се
погасяват еднородните задължения, включително паричните.
В случая ответното дружество не представя
доказателства касателно частичното
изпълнение в размер на 5 000 лв., предприето през март 2020г., че изрично
е заявил на кредитора, че погасява главницата, представляваща част от
възнаграждението. От представените по делото счетоводни документи –
хронологичен регистър по сметка 401 /л.39/ действително се установява, че
плащането е осчетоводено от ответника по фактура от 19.05.2016г. Но с
представянето на този документ, ответникът не доказва, че волята му да погаси с
това плащане главницата по договора е достигнало до знанието на кредитора. След
като не се доказва длъжникът изрично да е заявил, че погасява главницата, за
ищеца – кредитор е било налице основание да отнасе частичното погасително
плащане към дължимото обезщетение за забава. Следователно главният иск е
основателен в претендирания размер от 72543,50 лева и следва да бъде уважен
изцяло. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 30.03.2020г. /датата на пощенското клеймо/ до окончателното
й изплащане.
Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява.
Съгласно чл. 294 от ТЗ лихва между
търговци се дължи освен ако е уговорено друго. Ответникът не доказва твърдението
си, че между страните е постигнато споразумение, съгласно което ответникът няма
да дължи лихва за забава върху плащанията си.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая, съдът прие дължимост на главното вземане
за възнаграждение за извършена работа, което парично задължение е изискуемо,
считано от приемането
на извършената работа, удостоверено с протоколите обр. 19 и издадените въз основа на тях фактури. Така ответникът
е в забава по фактура №345/19.05.2016г. от 20.05.2016г., по фактура №347/29.07.2016г. от 30.07.2016г., по фактура №350/30.09.2016г. от 01.10.2016г. по фактура №355/28.10.2016г.
от
29.10.2016г., по фактура №356/28.10.2016г.
от
29.10.2016г. и по фактура №399/21.03.2019г. от 22.03.2019г.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна
банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.20* г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.).
Така върху остатъка от неплатената
главница ответникът дължи законна лихва за забава, която
лихва съгласно приложената към исковата молба и неоспорена от
ответника справка по чл.366 от ГПК /л.13/ възлиза на сумата от 20595,97 лв. за периода на забавата до 20.03.2020г.,
както следва: 1380,06 лв. по фактура №345/19.05.2016г. за
сумата от 3546,20 лв. – неплатен остатък и за периода от 20.05.2016г. до
20.03.2020г.; *090,28 лв. по фактура №347/29.07.2016г. за сумата от 38 167.80
лв. и за периода от 30.07.2016г. до 20.03.2020г.; 6044,01 лв. по фактура №350/30.09.16г.
за сумата от 17 173.20 лв. и за периода
от 01.10.2016г. до 20.03.2020г.; 3405,19 лв. по фактура №355/28.10.2016. за сумата
от 9 894.00 лв. и за периода от 29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 418,16 лв. по
фактура №356/28.10.2016г. за сумата от 1 215.00 лв. и за периода от
29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 258,27 лв. по фактура №399/21.03.2019г. за сумата
от 2 547.30 лв. и за периода от 22.03.2019г. до 20.03.2020г.
При този изход
на спора на ищеца се следват сторените
по делото разноски. В случая са налице доказателства за сторени такива в размер
на 9005,58 лв. (3725,58 лв. – заплатена
държавна такса и 5280 лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.“Г. С.“ №1, представлявяно от изпълнителния директор Г.Г.
Ж.ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
ул.“А. С.“ №*, представлявано от изпълнителния директор И. Г. П.сумата от
72543,50 лв. - остатък от неплатено възнаграждение по договор за строителство
от 20.05.2013г. и издадени фактури: №345/19.05.2016г. за
сумата от 77004.00 лв. и неплатен остатък от 3546,20 лв.;
№347/29.07.2016г. за 38 167.80 лв.; №350/30.09.16г. за 17 173.20 лв.;
№355/28.10.2016. за 9 894.00 лв.; №356/28.10.2016г. за 1 215.00 лв. и
№399/21.03.2019г. за 2 547.30лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 20595,97 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забавата по всяка една фуктура
до 20.03.2020г., включващо сумите: 1380,06 лв. по фактура №345/19.05.2016г.
за сумата от 3546,20 лв. – неплатен
остатък и за периода от 20.05.2016г. до 20.03.2020г.; *090,28 лв. по фактура №347/29.07.2016г.
за сумата от 38 167.80 лв. и за периода от 30.07.2016г. до 20.03.2020г.;
6044,01 лв. по фактура №350/30.09.16г. за сумата от 17 173.20 лв. и за периода от
01.10.2016г. до 20.03.2020г.; 3405,19 лв. по фактура №355/28.10.2016. за сумата
от 9 894.00 лв. и за периода от 29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 418,16 лв. по
фактура №356/28.10.2016г. за сумата от 1 215.00 лв. и за периода от
29.10.2016г. до 20.03.2020г.; 258,27 лв. по фактура №399/21.03.2019г. за сумата
от 2 547.30 лв. и за периода от 22.03.2019г. до 20.03.2020г., както и сторените по делото разноски в размер на 9005,58 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: