№ 198
гр. Кюстендил, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101781 по описа за 2021 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б е
предявило против Д. Р. ТР., ЕГН: **********, с адрес: *****************
искове да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 974,50 лв.
(деветстотин седемдесет и четири лева и петдесет стотинки), от които: 803,86
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода м. 05.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва от
29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането; 95,34 лв. (деветдесет
и пет лева и тридесет и четири стотинки) – мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 14.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 64,37 лв.
(шестдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) – главница за периода
м. 05.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 10,93 лв. (десет лева и деветдесет и
три стотинки) – лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.04.2021 г.
Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска, прави възражения за недопустимост и
неоснователност на претенцията, взема становище по доказателствата, прави
доказателствени искания.
1
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество и
оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: *****************,
е топлоснабден. Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен
топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, а същото се
установява и от представените по делото писмени доказателства (Договор от
29.07.2015 на л. 32 до 38 от делото), че в изпълнение на задълженията си по
чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в
договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. С Договор № 4634 от
02.10.2002 г., сключен с Етажната собственост на адрес *****************,
„Техем Сървисис“ ЕООД, приело да достави и монтира термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия; да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
(съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение за разходите за топлинна
енергия, на фирмата ТЕХЕМ), вкл. издаването на обща и индивидуални
сметки. Решението за сключването на договора е обективирано в приложения
на л. 19 Протокол от 17.09.2002 г. на собствениците на адрес
*****************, ведно с приложен списък с писменото съгласие на
собствениците, представляващ неразделна част от протокола, в който списък
ответницата фигурира под номер 1. Приобщени са копия от счетоводни
документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за
процесния период за прогнозно начислена топлинна енергия, а и публикувани
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
Видно от представеното заверено копие на Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 88, том I, рег. № 1794, дело № 76 от 2002 – л. 15 и 16 от
делото, е че на 20.05.2002 г. ответницата в настоящото придобила в
собственост от Марин и Бронислав Деневи топлоснабдения недвижим имот.
2
Представеното заверено копие на Удостоверение за промени на
настоящ адрес установява, че в периода 01.07.1995г. до 28.05.2011 г. настоящ
адрес на ответницата е бил находящият се в *****************, в периода
28.05.2011г. – 09.09.2016г. - *****************, а след 09.09.2016г. и
понастоящем – в *****************). Видно от заверено копие на
Удостоверение рег. № RяБ 3657, екз № 2/22.03.2021г. на МВР, Столична
Дирекция на вътрешните работи, Отдел „Български документи за
самоличност“ е, че за периода 01.01.2015г. – 23.03.2021г. ответницата има
регистрирани данни за 19 бр. преминавания през ГКПП на Р. България.
За изпълнение задълженията на ФДР са представени и констативни
приемо-предавателни протоколи.
Представено е и заверено копие на Жалба вх. № 21.033.478/18.08.2021 г.
на ответницата до фирмата за дялово разпределение досежно начисляваните
за процесния имот суми за топла вода, при положение, че такава в имота не е
имало от години, както и Жалба-Сигнал до Софийска Районна Прокуратура.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Р.Й. се установява, че незаплатената сума за
топлинна енергия за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020 г. възлиза на 803,86
лв., ведно със законна лихва за периода 15.09.2019г. до 14.04.2021г. от 95.34
лв., а незаплатената сума за дялово разпределение за периода м. 05.2018г. до
м. 04.2020 г. възлиза на 64.37 лв. при законна лихва за периода 01.07.2018г. –
14.04.2021г. от 10.93 лв., или общият размер на задължението за незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение е определен на 868.23 лв. при лихва
от 106.27 лв. (т.е. общ размер на задължението от 974.50 лв.) като се
установява липса на извършени плащания.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., се установява, че
„Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение („Техем Сървисис“) нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката, като за процесния период, същата е
разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за
3
БГВ, като начислените на тази база суми впоследвтвие за изравнявани по
изчислителен път и по отчет за отопление и за БГВ. Общият размер на
задължението вещото лице е определило на 859.10 лв. при претендиран такъв
в исковата молба от 868.23 лв. Сочи, че отчетите на ФДР от 11.07.2019г. и
28.05.2020г. и разпределената топлоенергия за БГВ и начислена сума не касае
процесния период 01.05.2018г. – 30.04.2020г. и вероятно е начсилена на
ответника в период преди процесния такъв. Експертът изяснява още, че
предвид неточно извършени отчети от ФДР на 11.07.2019г. и 28.05.2020г.
(отчетени от ФДР показания от 390 куб м. при действително показания на 291
куб. м.) на водомера за топла вода в помещение Баня, разпределеният разход
на ответника за БГВ за процесния период общо 11.86 куб. м. и
съответстващата сума в размер на 168.54 лв. експертът счита за невярно
начислена и следва да се сторнира от задължениято на ответника. От
заключението се установява също, че общите топломери в двете абонатни
станции, обслужващи СЕС в сградата са освидетелствани през 2017, 2019 и
2021г. В устно изложената пред съда част вещото лице потвърждава, че за
процесния период има начислени в повече 11.86 кубика, като пояснява, че
„другото е в период преди процесния“. Сочи, че начислените 11.86 кубика
вода в повече се равняват на сума от 168.54 лв., която следва да се сторнира
от общото задължение на ответника.
Приложено е ч.гр.д. № 1144/2021 г. на КРС, образувано след
изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на
заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК № 106/2021 г. против длъжника и настоящ
ответник, за сумите предмет на настоящите положителни установителни
искове. По-конкретно обаче сумата за главница по процесната заповед е за
806.86 лв., а търсената в исковото производство е за 803.86 лв., т.е. за
горницата, представляваща 3.00 лв. иск не е предявен като за тази част
заповедта подлежи на обезсилване но преценката за това е на заповедния съд
на осн. чл. 415 ал.5 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника на 14.07.2021 г., като в
законоустановения за това срок, срещу нея е депозирано възражение по чл.
414 от ГПК. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от
ГПК, който в срока по закон е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
4
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на
вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за
изпълнение.
По допустимостта:
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са заявени в срок
от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените
съображения претенцията се явява допустима.
По основателността:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
5
да е топлоснабден, следователно по силата на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по
продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира заплащане
на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик
или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по
силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено
вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване. Така, в случая качеството „потребител
на топлинна енергия“ се доказва от представения титул за собственост
досежно процесния имот, по което обстоятелство освен това (титулярството
на правото на собственост на ответницата досежно процесния имот) Т. не
спори. В последния смисъл ответницата сочи, че не притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ поради това, че не е обитавала процесния
имот през процесния период, но както съдът вече установи, придобиването на
соченото качество не е обвързано от реалното обитаване на имота, а от
наличието на собственически права върху него, съотв. такива на ограничено
вещно право на ползване.
На следващо място, нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ постановява, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, като топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и същите влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
В този смисъл по делото са представени доказателства, че общите
условия за продажба на топлинна енергия са публикувани в един централен
ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства за публикуване на
Общите условия в един местен такъв, но това не се отразява на договорните
отношения между страните по делото. Възникването на
облигационните правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия,
6
става по силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за
енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик на топлофициран
имот в сграда етажна собственост или пък да е носител на ограниченото
вещно право на ползване по отношение на такъв топлофициран имот.
Следователно, публикацията на Общите условия не е предпоставка за
възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна
енергия, не е елемент от правопораждащия същото фактически състав, а има
само оповестителен характер. Поради това и възраженията на ответната
страна в тази насока се явяват неоснователни, в т.ч. и тези за непредставяне
по делото на процесните ОУ за които се установи, че са обективирани в
представеното копие от съдържанието на в. „Монитор“. Всичко изложено
идва да покаже, че процесните ОУ, като влезли в сила, обвързват ответната
страна.
Отделно, както настоящият състав вече изясни, твърденията на
ответника, че не е обитавал имота не са основание за отхвърляне на иска, тъй
като същият като собственик на топлоснабдения недвижим имот е страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на
съответната част от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия. А
че такава е доставяна и потребена приетата по делото съдебно-техническа
експертиза безспорно установи, макар и да са налице данни за неточност
относно отчетените кубици за топла вода, което съдът ще вземе предвид при
определяне размера на дължимата от ответника престация.
Досежно релевираните възражения за нередовност на проведеното ОС на
ЕС, съдът намира, че доколкото липсва изрична отмяна на решението на ОС
на СЕС, то следва да се приеме, че сключеният с фирмата за дялово
разпределение договор обвързва и ответника, доколкото се установи, че
същият е потребител на топлинна енергия, както и че притежава
индивидуален обект в процесния блок, а и е положил подписа си в
приложения и представляващ неразделна част към Протокола списък, където
фигурира под номер 1. Отделно, че договор с фирмата за дялово
разпределение е налице свидетелства и фактът на извършен реален отчет на
показанията на индивидуалните разпределители, доколкото осигуряването на
възможността на служител на дружеството да отчете показанията от страна на
потребителя представлява изпълнение на договорно задължение.
7
Що се отнася до възраженията относно редовността на приложените към
делото финансови документи, в т.ч. процесните фактури, съдът намира, че
същите в действителност представляват
частни свидетелстващи документи и като такива не се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила. Същите обаче последният цени
преценявайки ги както поотделно така и в съвкупност с останалия събран и
проверен по делото доказателствен материал, в т.ч. приетата съдебно-
счетоводна експертиза на база проверени за изготвянето й книжа и
документация, която съдът приема за пълна и обективна. Освен това при
установения в чл. 38 ЗЕ принцип на контрол на счетоводните баланси на
ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него
счетоводство не е редовно.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че искът бе доказан
в основанието си.
Досежно размера на претенцията обаче, основателни се явяват
изложените от ответната страна възражения за неточно отчитане от страна на
ФДР, каквото, че е налице експертът по изготвената и приета съдебно-
техническа експертиза също установи. Така, вещото лице, вкл. и в устно
изложената пред съда част сочи, че предвид неточно извършени отчети от
ФДР на 11.07.2019г. и 28.05.2020г. (отчетени от ФДР показания от 390 куб м.
при действително показания на 291 куб. м.) на водомера за топла вода в
помещение Баня, разпределеният разход на ответника за БГВ за процесния
период общо 11.86 куб. м. и съответстващата сума в размер на 168.54 лв.
следва да се сторнира от задължениято на ответника.
Така, при задължение за незаплатена топлинна енергия за процесния
период, установено от експерта по съдебно-счетоводната експертиза от
803.86 лв., след приспадане на посоченото от експерта по съдебно-
техническата експертиза задължение по невярно начислени 11.86 куб.м.,
съответстващи на сума от 168.54 лв., то искът в посочената част, след
извършване на соченото сторниране, следва да се уважи за сума от 635.32 лв.,
а за горницата до 803.86 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Досежно сумата, представляваща вноски дялово разпределение, съдът ще
посочи, че същата е начислена съгласно Закона за Енергетиката и Наредба
№16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). В
8
чл. 61, ал.1 от нея е посочено, че дяловото разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението
към нея. Относно размера на сумата за главница, представляваща дялово
разпределение, същият е определен от експертите по делото и е идентичен на
претендирания такъв, поради което и следва да се уважи в пълния му заявен
размер от 64.37 лв.
Като последица от горното върху сумите, представляващи главници (за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия – 635.32 лв. и вноски дялово
разпределение – 64.37 лв.), се дължи и законна лихва, считано от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане.
Досежно акцесорните претенции, предвид горните изводи на съда, същите
се явяват дължими в установения от експерта по съдебно-счетоводната
експертиза размер от 10.93 лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. до 14.04.2021г. Що се отнася до
лихвата върху главницата за незаплатена топлинна енергия, която съдът
определи на общ размер от 635.32 лв., и изчисли на при усл. на чл. 162 от
ГПК, надхвърлящ претендирания такъв от 95.34 лв., поради което и с оглед
принципа на диспозитивното начало, следва да се уважи в цялост.
В частта, в която исковете са отхвърлени, издадената в произовдтвото
по ч.гр.д. № 1144/2021г. на КРС заповед за изпълнение на парично
задължение, не подлежи на обезсилване – арг. от т. 13 на ТР 4/2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, но въз основа на нея не следва да се издава
изпълнителен лист.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК.Ищцовото
9
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.
78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира,
че с оглед фактическата и правна сложност на делото в случая, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100лв. Останалите направени разноски
са както следва: 170 лв. държавна такса (л. 47), 200 лв. депозит ССчЕ, 200,00
лв. депозит СТЕ, 184.00 лв. доплащане депозит СТЕ или общо 854 лв., от
които съобразно уважената част от претенцията следва да му се присъдят
700.88 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на дружеството се следват разноски съобразно уважената част от
исковата претенция. В заповедното производство са присъдени 25.00 лв.
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер не е
определен, поради което и настоящият състав го определя на осн. чл. 78, ал.8
от ГПК на 50,00 лв. Така, от общия размер на сторените в заповедното
производство разноски от 75.00 лв. се дължат такива от 62.03 лв.
При този изход на делото разноски се дължат и на ответната страна, но
данни за сторени такива липсват, поради което и не следва да й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р.
ТР., с ЕГН: **********, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* сума в размер на 805.96 лв.
(осемстотин и пет лева и деветдесет и шест стотинки), от които: 635.32 лв.
10
(шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки), представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2018г. – м. 04.2020г. за имот, находящ се в *****************, ведно със
законната лихва от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането;
95,34 лв. (деветдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) – мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.04.2021 г., както и суми за дялово
разпределение – 64,37 лв. (шестдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки) – главница за периода м. 05.2018г. – м. 04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
10,93 лв. (десет лева и деветдесет и три стотинки) – лихва за периода от
01.07.2018г. до 14.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
106/14.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1144/2021г. от описа на КРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неплатена топлинна енергия за горницата
над 635.32 лв. до пълно претендирания такъв от 803.86 лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Р. ТР., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 700.88 лв.,
представляващи сторени разноски в настоящото производство съобразно
уважената част от претенцията, както и сумата от 62.03 лв., представляващи
сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 1144/2021г. от описа на КРС
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11