РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120107631 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .........., чрез
пълномощника юрисконсулт И.., против А. Й. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
........, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника
СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника
договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.08.2021 г.: 600 лева – главница; 123, 84 лева
– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до 29.06.2018 г.; 55, 85 лева –
обезщетение за забава за периода 02.03.2018 г. до 28.06.2022 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на
заявлението в съда на 29.06.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми са издадени
по ч. гр. д. № 4209/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК № 2089 от 01.07.2022 г. и № 2601 от 29.08.2022 г. Претендират се и разноските в
заповедното и исковото производство.
В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че между
„Кредисимо“ ЕАД /Кредитодател/ и ответника А. Й. Н. /Кредитополучател/ бил сключен по
реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № ......от 30.01.2018 г., съгласно който
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит,
който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и
върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Сочи се, че
във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и
кредитодателя между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен по реда на ЗПФУР
договор за предоставяне на поръчителство на 30.01.2018 г. На същата дата между „Ай
Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен по реда на ЗПФУР и договор за
1
поръчителство, по силата на който Поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ......от 30.01.2018 г. Отбелязва се,
че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на
кредитополучателя същото било изпълнено от „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че по силата на
договор за цесия от 23.08.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца вземанията си
срещу ответника, произтичащи от договора за предоставяне на поръчителство, като го
упълномощило да уведоми за извършената цесия длъжника, който лично е получил
уведомлението за това. Правният си интерес ищецът обосновава с това, че за процесните
суми са издадени по ч. гр. д. № 4209/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу които са постъпили възражения от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А. Й. Н.,
който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че договорът за
кредит е недействителен, поради което ответникът дължи само чистата стойност на кредита,
а тя е погасена изцяло от него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4209/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, за
претендираните с исковата молба суми са били издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2089 от 01.07.2022 г. и № 2601 от 29.08.2022 г., срещу които
длъжникът е подал възражения по чл. 414 ГПК в законовите едномесечни срокове, а
настоящите положителни установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
За уважаване на предявените кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 9 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. Действителен ненаименован договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е
настъпила; 2. Неизпълнение на задълженията на ответника по сключения договор за
предоставяне на поръчителство; 3. Действителен договор за цесия, по силата на който
ищецът е придобил претендираните вземания по договора за предоставяне на
поръчителство, както и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента.
По първата предпоставка:
Между „Кредисимо“ АД и ответника А. Й. Н. е сключен договор за потребителски
кредит № ......от 30.01.2018 г. за сумата от 600 лева, с период на револвиране 30 дни, с падеж
01.03.2018 г., с ГЛП 41, 24 %, с ГПР 50 %, с общ размер на всички плащания 620, 64 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, ако кредитополучателят е
посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение, същият
следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като при непредоставяне на
обезпечението се счита, че договорът не поражда действие между страните.
По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 30.01.2018 г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника А. Й. Н., по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да
отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.
Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят заплаща
възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 177, 68 лева – до падежа, както и за
всеки нов период на револвиране.
2
От публичните вписания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ АД е
едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е
сключване на гаранционни сделки.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати. От анализа на посочените разпоредби може да се направи
извод, че възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство,
който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, следва да бъде включено в
годишния процент на разходите. В процесния договор за потребителски кредит е предвиден
годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50 %. Следователно в случая
сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение
представлява способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Ето защо съдът намира за
нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, която предвижда, че
потребителят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитодателя юридическо лице. В процесния случай следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че дружеството-поръчител е свързано лице с дружеството-кредитодател,
който е едноличен собственик на капитала му, като по този начин гарантира собствените си
вземания срещу възнаграждение. Ирелевантно е обстоятелството дали поръчителят е
претендирал уговореното възнаграждение, доколкото нищожността се преценява към
момента на сключване на договора и въз основа на съдържанието му и не е обусловен от
последващи обстоятелства, каквито са съдебното или извънсъдебното търсене на
вземанията, които се основават на нищожната клауза.
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски
кредит, която предвижда, че потребителят следва да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, следва да се приеме, че
договорът за предоставяне на поръчителство е сключен без основание, поради което е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Ответникът не дължи изпълнение по
нищожния договор за предоставяне на поръчителство, от който ищецът черпи права като
цесионер на вземанията по него.
Следва да се отбележи, че не са налице и предвидените в договора за предоставяне на
поръчителство предпоставки за дължимост на претендираните вземания. Съгласно чл. 4, ал.
2 от договора за предоставяне на поръчителство в случай, че поръчителят изпълни
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право
да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения
на потребителя по договора за потребителски кредит. Следователно изпълнението на
задълженията на потребителя от страна на поръчителя е уговорено като условие за
възникване на правото на поръчителя да иска възстановяване на заплатените суми. От
заключението на вещото лице Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че в
предоставените счетоводни справки, издадени от „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, е
3
отразено на 20.08.2021 г. погасяване на задължението на кредитополучателя А. Й. Н. към
„Кредисимо“ ЕАД в размер на 723, 84 лв. от „Ай Тръст“ ЕООД чрез прихващане по
насрещни разчети между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД. Не се твърди и не се
установява по делото наличието на предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, за да се приеме за
настъпило правопогасителното действие на прихващането, извършено счетоводно между
двете свързани дружества.
Следователно не е налице първата от горепосочените три кумулативно предвидени
предпоставки за уважаване на предявените искове – не е налице действителен ненаименован
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответникът да дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила. На това основание предявените
искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По втората предпоставка:
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и втората предпоставка за
уважаване на предявените искове.
От заключението на вещото лице Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че по процесния кредит са заплатени суми в общ размер на 778, 01 лева, от
които 61, 92 лева в полза на „Кредисимо“ ЕАД, 536, 40 лева са платени в „Ай Тръст“ ЕООД
и 179, 69 лева са отразени като платени в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от
приетите по делото писмени доказателства, на 24.08.2018 г. по сметка на „Кредисимо“ АД
са внесени 400 лева от Йордан Андреев Н., с посочено основание „за А. Й. Н. – вноска към
Кредисимо“, а на 10.11.2022 г. по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са
внесени 179, 69 лева от Й..А..Н., с посочено основание „дължими лихви по договор
1019818/30.01.2018 г.“ От заключението се установява, че от внесената на 24.08.2018 г. по
сметка на „Кредисимо“ АД сума в размер на 400 лева само 41, 28 лева са отнесени за
погасяване на задължения по кредита, а останалите 358, 72 лева са отнесени за погасяване на
задължения към „Ай Тръст“ ЕООД по договора за поръчителство. Видно от заключението,
сумата от 61, 92 лева, заплатена в полза на „Кредисимо“ ЕАД, е отразена счетоводно за
погасяване на вземания за вноски за възнаградителни лихви с падежи от 31.03.2018 г. до
30.05.2018 г., който период съвпада частично с исковия период от 01.03.2018г. до 29.06.2018
г. Видно е също, че сумата от 536, 40 лева в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е отнесена за
погасяване на вземания за вноски с падежи от 31.03.2018 г. до 29.06.2018 г. с размери от по
177, 68 лева – колкото е размерът на уговореното с договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение в полза на поръчителя до падежа, както и за всеки нов
период на револвиране. В съдебно заседание вещото лице Д. уточнява, че внесената на
10.11.2022 г. по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер на 179, 69
лева е отнесена за погасяване на съдебни разходи в общ размер на 315 лева. Съдът намира,
че сумите от 536, 40 лева и 179, 69 лева са неправилно отнесени за погасяване на суми за
възнаграждения за поръчител и за съдебни разходи, поради което би следвало да се приеме,
че са послужили за възстановяване на заплатените от поръчителя вземания по договора за
потребителски кредит.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не е налице неизпълнение на
задълженията на ответника по сключения договор за предоставяне на поръчителство,
поради което предявените искове подлежат на отхвърляне и на това основание.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски и е направил искане за присъждането, но не е представил доказателства за
извършването им, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. .............., чрез пълномощника юрисконсулт И..,
против А. Й. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. .............., искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ следните
вземания по сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника договор за предоставяне на
поръчителство от 30.08.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 23.08.2021 г.: 600 лева – главница; 123, 84 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2018г. до 29.06.2018 г.; 55, 85 лева – обезщетение за забава за периода
02.03.2018 г. до 28.06.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението в съда на 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане, за които суми са издадени по ч. гр. д. № 4209/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2089 от 01.07.2022 г. и №
2601 от 29.08.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5