О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
628
21.05.2019г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и първи май
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 450 по описа
за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба с посочено правно основание чл. 26
ал. 1 предл. 2 и 3 от ЗЗД, чл.26 ал. 2, предл. 2 и 5 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД от „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“ 2, бл.
316, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров,
със съдебен адрес:***-ри, адвокатска кантора П.А. против Б.Н.В., гражданин на
Руската федерация, роден на *** ***, СССР, с адрес в Руската Федерация: гр.
Санкт Петербур, ул. Коллонтай, дом 5/1, кв. 993, със съдебен адрес:***,
адвокатска кантора Георги Костадинов, с искане да бъде прогласена нищожността
на договори за покупко-продажба на недвижим имот, сключени с нотариален акт №
93, том ІІ, рег.№ 6037, дело № 237/2018 год. на нотариус Цвета Атанасова, с
рег. № 458 на НК и нотариален акт № 94, том ІІ, рег.№ 6041, дело № 238/2018
год. на същия нотариус, на основание чл.26
ал.1 предл. 2 и 3 от ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.2 и 5 от ЗЗД – като
привидни, противоречащи на добрите нрави, сключени при заобикаляне на закона и
при липса на съгласие, а при условията на евентуалност – да бъдат прогласени за
недействителни, като сключени при споразумяване на представителя и лицата, с
които е договарял, във вреда на представлявания. Приложени са писмени
доказателства. Направени са искания.
В законовия срок според чл.367 от ГПК, ответната
страна подаде писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че управителя на ищцовото дружество е имал правомощията
да продаде процесните имоти, като в тази връзка посочва, че освобождаването на
управителя име действия от вписването му в търговския регистър, а в случая
сделките са изповядани преди този момент. Оспорва твърдението, че е знаел за
освобождаването на управителя от длъжност и заявява, че това са вътрешни
отношения, които не са му били известни към момента на сключване на сделките.
Оспорва и останалите твърдения на ищеца, като заявява други твърдения във
връзка със спорните факти. Представи доказателства и отправи доказателствени
искания.
В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна
искова молба, като поддържа предявения иск. Отправи се и искане за обединяване
на настоящото производство с други образувани производство по повод действия по
разпореждане с други имоти на дружеството от бившия му управител. Бяха
представени нови доказателства и направени нови искания.
В срока по чл.373 от ГПК, ответникът депозира отговор
на допълнителната искова молба, с който допълва и пояснява първоначалния си
такъв. Представи доказателства и отправи доказателствени искания.
Предвид извършените от страните процесуални действия,
представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл. 104, т. 4 и чл. 109 от ГПК, тъй като
недвижимите имоти предмет на иска, се намират в гр. Созопол, т.е. в съдебния
район на ОС-Бургас. Ищецът твърди, че бившият управител на дружеството, след
освобождаването му от тази длъжност, но преди вписване на промяната в
търговския регистър, се разпоредил с недвижими имоти собственост на търговеца,
с цел увреждане интересите на дружеството и получаване на лични облаги.
Сключените сделки са в противоречие с добрите нрави, като в тази връзка при
условията на евентуалност са заявени няколко основания, а именно – пълна
нееквивалентност на насрещните престации, договаряне във вреда на
представлявания, сключване на сделките без представителна власт, договаряне на обективно
неосъществими условия. Също при условията на евентуалност е заявена и
претенцията за прогласяване на недействителността на сделките като сключени при
споразумяване на представителя и лицето, с което е договарял, във вреда на
представлявания. Цената на исковете с оглед на данъчната оценка на процесните
имоти, обуславя родовата подсъдност на ОС-Бургас.
Внесена е дължимата държавна такса.
Исковете са с правно основание чл.26 ал.1 предл. 2 и 3 от ЗЗД, чл.26 ал.2, предл.2
и 5 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД.
Страните по делото са представили писмени
доказателства и са направили доказателствени искания.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът следва да
изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл.
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство ищецът твърди, че на 13.06.2018 год. между него и ответника са
сключени два договора с предмет покупко-продажба на недвижими имоти,
представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 67800.10.726.1.9
и 67800.10.726.1.17. По двете сделки дружеството е представлявано от бившия си
управител П. Стаматов, който към момента на изповядване на сделките е бил
освободен като такъв с решение на общото събрание, взето на 28.05.2018 год.
Посочва се, че бившият управител е бил известен за решението на едноличния
собственик на капитала за освобождаването му като управител, но се възползвал
от обстоятелството, че все още тази промяна не е вписана в Търговския регистър
по партидата на дружеството и извършил поредица от осем сделки на апартаменти в
к-с „Свети Йона Ризорт“, включително и процесните две. Промените по партидата
на дружеството са вписани на 15.06.2018 - два дни след изповядване на сделките,
а протокола на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя
е заверен с рег. № 10646/2018 г. от нотариус на 06.07.2018 год.
На следващо място се заявява, че сделките са сключени
при изключително занижени цени, които не покриват себестойността на имотите и
са над 10 пъти по-ниски от себестойността на извършеното строителство и
закупуването на терена. В тази връзка се твърди, че сделките са симулативни,
сключени с цел увреждане интересите на дружеството и облагодетелстване на
бившия управител. Дори тези занижени суми от продажбите, не са постъпили в
касите на дружеството.
По отношение на евентуално предявената претенция по
чл. 40 ЗЗД, за прогласяване на недействителността на сделките като сключени при
споразумяване на представителя и лицето, с което е договарял, във вреда на
представлявания се позовава на клаузата по т. 5 от нотариалните актове, в която
е уговорена неустойка, надвишаваща над 12 пъти продажната цена. Заявява се, че
и двете страни по сделката са били наясно, че продавачът не е в състояние да
изпълни поетото задължение за заличаване на ипотеките на продадените апартаменти. За да даде съгласие за заличаване на ипотека
върху продаден от дружеството апартамент, банката е поставила условие да бъде
внесена сумата от 550 евро на кв.м., а цената от продажбите, която дори не е
постъпила в касата на дружеството, е толкова ниска, че не може да покрие на
изискванията на банката-кредитор за частично заличаване на ипотеката. В тази
връзка твърди, че сделките били сключени при заобикаляне на закона – чл.3 ал.1
т.1 от ЗОПБ. Посочва още, че продадените осем апартамента са единствените, за
които не са били сключени предварителни договори с трети лица, което
обстоятелство било известно на бившия управител. Твърди се, че бившият
управител на дружеството и ответникът, както и неговата съпруга, са в близки
отношения, създадени по повод на предходна сделка за покупко – продажба на
недвижим имот в друг комплекс, построен от свързано дружество, чиито едноличен
собственик на капитала е същия като едноличния собственик на капитала на
дружеството - ищец.
Ответната страна в подадения от нея отговор твърди, че
към датата на продажбата апартаментите са били на етап „груб строеж“. В тази
връзка оспорва твърдението на ищеца, че продадените осем апартамента са били с
луксозно кухненско обзавеждане, а някои и изцяло мебелирани. Сочи, че
продажната цена на всеки от имотите е определена в размер на 4 800 лв. с
ДДС, поради неизпълнение на поети задължения от продавача по предварителен
договор от 05.01.2015 год., а именно на задължението по раздел 3, т. 12, и т.
13 - да изпълни довършителните работи и да приеме сграда с акт обр. 15 в срок
до 30.10.2016 год. и да въведе сградата в експлоатация с издаване на разрешение
за ползване в срок до 30.04.2017 год. След подписване на предварителния договор,
имотите били обременени с ипотеки, които не са заличени. Поради забавата на
продавача и дължимите неустойки и във връзка с чл. 5.5 от предварителния
договор, на 30.05.2018 год. страните сключили анекс, с който предоговорили
условията по договора и уредили окончателно отношенията помежду си. С цел
гарантиране интересите на купувача, продавачът поел задължение за сваляне на
ипотеките, както и е уговорена неустойка в размер на 50 000 лв., с цел
купувачът да може да си възстанови разходите и евентуални подобрения. Заявява,
че ответникът е добросъвестен купувач и не са налице сочените основания за
нищожност.
На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че
договорите са сключени без съгласието на едноличния собственик на капитала.
Заявява се, че органният представител изразява волята на юридическото лице във
външните отношения с третите лица. В тази връзка посочва, че отношенията на
управителя и едноличния собственик на капитала са вътрешни отношения, които не
касаят ответника по никакъв начин. Оспорва и знанието на стария управител, към
момента на сключване на процесните сделки, за освобождаването му като такъв.
Сочи, че не са представени доказателства
за това, че едноличният собственик на капитала е уведомил управителя за взетото
решение за освобождаването му. Посочва, че той е трето добросъвестно лице, по
отношение на което заличаването на управителя има действие от момента на
вписването, от който момент това обстоятелство му е станало известно. Сочи, че
към момента на сключване на договорите, П. Стаматов е бил вписан като управител
на ответното дружество, а органният представител изразява волята на
юридическото лице във външните отношения с трети лица, като в тази връзка се
позовава на Тълкувателно решение № 3/ 15.11.2013 год. по т.д.№ 3/13 год. на
ОСГТК, ВКС. Твърди, че било налице взето решение от едноличния собственик на капитала за
продажба на обособени обекти от жилищна сграда за сезонно обитаване по преценка
на управителя, при условия, каквито намери за добре. Нямало данни да са
предприети действия от последния за оттегляне или ограничаване на дадените
правомощия. Изтъква, че и към настоящия момент П. Стаматов продължава да бъде
управител на други дружества, които са свързани с дружеството – ищец, поради
което не може да се приеме, че ответника е знаел за предприетите действия във
връзка с промяна в управлението на ищеца. Изразява становище за неяснота на
твърденията на ищеца за привидност на сделките и заявява, че не е налице нито
абсолютна, нито относителна симулация. Твърди, че неспазването на разпоредбата
на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ влече единствено административна санкция, а освен това
в случая не е нарушена, предвид уговорената цена по договорите под 10 000
лв.
Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си и е
заплатил уговорената цена на лице, което е имало право да я получи, поради
което постъпването или не на парите в касата на дружеството е напълно
ирелевантно за спора обстоятелство. В тази връзка посочва още, че относно
удостоверените изявления за платена и получена цена нотариалния акт има
характера на частен свидетелстващ документ за знание и има значение на
разписка.
Ищецът в
допълнителната си искова молба оспорва изложеното в отговора и пояснява
исковата си молба.
Пълномощникът на дружеството твърди, че представените
с отговора на исковата молба - предварителен договор от 05.01.2015 год., анекс
с дата 30.05.2013 год. и три разписки, са документи съставени за нуждите на
настоящото производство, поради което оспорва посочените в тях дати. Изтъква
факта, че върху тях не е поставен печат на дружеството, а това е така
единствено поради причината, че те са съставени след освобождаването на
Стаматов като управител. Тези документи установяват единствено, че изявленията
изхождат от лицата, които са ги подписали. Излага съображения, че
предварителният договор е нищожен, тъй като на датата на сключването му не е
било взето решение от едноличния собственик, управителят да сключва такива
договори, нито едноличният собственик е дал разрешение или съгласие за
сключване на този договор. Сочи, че тези документи не са били известни на
едноличния собственик на капитала, на управителя на комплекса и на
счетоводството на дружеството.
Според ищеца, процесните договори са относително
симулативни и прикриват договор за дарение, за сключването на какъвто бившия
управител не е имал представителна власт. В тази връзка уточнява, че в прикрито
съглашение за договор за дарение се състои заобикалянето на закона. Отново
заявява, че нито по предварителния договор, нито по нотариалния акт, са били
плащани суми. От предварителния договор дружеството няма икономическа изгода,
тъй като срещу почти нулево плащане се задължава да заплати неустойки в размер
на десетки хиляди лева. В този случай рисковете и задълженията са единствено за
продавача, който няма никаква икономическа изгода, а клаузите са нетипични за
такъв вид договор и в противоречие с останалите договори, сключвани от
търговеца. Намерението на договарящите да се облагодетелства купувача и да се
увреди дружеството се установявали и в подписания анекс, с който е предвидена
продажна цена за всеки от имотите в размер на 4 000 лв. без ДДС, а в
случай на евикция е уговорена неустойка в размер на 50 000 лв. В тази
връзка посочва, че на 17.11.2016 г. за сградата бил съставен акт обр. 15, което
обстоятелство е настъпило повече от година и половина преди подписване на
анекса. Ищецът твърди, че клаузите за дължими неустойки в предварителния
договор, анекса и окончателните договори са нищожни, тъй като с тях не се
обезпечава задължение за връщане на цената, след като такава изобщо не е
платена, нито се обезпечава изпълнение на задължение за заплащане на
подобрения, каквито не е възможно да бъдат направени в имотите, доколкото те
все още се владеят от ищеца.
С допълнителния отговор, пълномощникът на Б.В. поддържа
твърденията си, че незнанието на едноличния собственик на капитала за сключения
предварителен договор и за получените суми по него са вътрешни отношения между
него и управителя и не касаят ответника, нито имат значение за валидността на
договорите. Заявява, че конкретните практики на дружеството за сключване и
регистрация на договорите, комуникацията с управителя на комплекса и агенции за
недвижими имоти също са вътрешни отношения и не се отразяват на валидността на
договорите. Към датата на сключване на предварителния договор, управителят е
имал право да ангажира отговорността на дружеството, включително да договаря с
трети лица, а собственикът на капитала не е налагал ограничения в
представителната власт на управителя и такива не са били вписани в ТР. Дори и
да е имало някакви уговорки между бившия управител и дружеството, те не са
противопоставими на ответника като трето добросъвестно лице. Оспорва
твърдението, че атакуваните сделки прикриват дарение, като отново заявява, че е
платил продажната цена на лице, което е имало право да я получи.
Посочва, че липсата на печат върху предварителния
договор не влияе на валидността му, а освен това се посочват други договори,
върху които не е положен печат на
дружеството - ищец.
На следващо място отбелязва, че в допълнителната
искова молба не се сочат конкретни обстоятелства, въз основа на които се
претендира нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Счита, че
са изложени съображения по целесъобразността на сделката и нямат отношение към
валидността. Заявява се, че ако се твърди стопанска непоносимост, това означава
признание за действителността на договора.
Посочва, че ответникът е виждал апартаментите на
проект и ги закупил с инвестиционна цел, а освен това имал намерение да направи
подобрения след покупката им, за да може да ги използва по предназначение, но
не е във владение и не е твърдял, че е във владение на същите. Твърди се, че ищцовото
дружество има практика по договорите и да се получават пари „в брой“ и „на ръка“
от управителя на дружеството.
На доказване подлежат спорните по делото факти и
връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така
въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва да докаже твърдението си за
нееквивалентност на престациите, преследване на неправомерна цел от участниците
в сделката и тяхното намерение да я постигнат, непокриване по съдържание на
насрещните волеизявления, че със сключването на договора от пълномощника интересите
на ищеца са били увредени, намерението за увреждане на пълномощника и третото
лице, както причинно - следствената връзка между увреждането и споразумяването
на пълномощника и купувача в негова вреда. Ответникът носи тежестта да докаже,
че е платил цената по сделките, съотв. своите правоизключващи, правоунищожаващи
и правопосагяващи възражения.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване
факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, следва да бъдат
приети представените от страните с исковата и допълнителната искова молба и
отговора и допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва
да се приемат.
Съдът счита за неоснователно направеното от ищеца
искане за съединяване на настоящото дело и производствата по т.д. № 451/2018
г., т.д. № 449/2018 г. и т. д. №
452/2018 г. На основание чл.213 от ГПК, съдът може да съедини висящи при него
няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника
или които имат връзка помежду си, но в случая тези предпоставки не са налице.
След служебна проверка, се установи, че страните и предмета на делата, за които
е поискано да бъдат съединени са различни – основават се на различни правни
сделки. Това предполага, разглеждане на различни правоотношения и установяване
на различни факти, поради което не е налице обуславяща връзка помежду тях.
Констатира се още, че към настоящия момент
всяко от делата е на различен етап на разглеждане, поради което съединяването
им за общо разглеждане ще утежни и затрудни процеса.
Следва да бъде допусната и поисканата
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпросите в
исковата молба и въпроси от допълнителната искова молба, както и на въпросите
поставени от ответника в допълнителния отговор на допълнителната искова молба.
Относимо е и направеното от ищеца доказателствено
искане за назначаване на съдебно - оценъчна експертиза, която да отговори на
въпросите поставени в исковата молба, както и на въпросите поставени от
ответника в отговора на исковата молба с изключение на въпрос под № 3, който е
неотносим към премета на доказване в настоящото производство.
По отношение на искането на ищеца за допускане до
разпит на общо трима свидетели, както и на искането на ответника за допускане
до разпит на един свидетел, който да установява обстоятелства, свързани с
твърдения на страните, съдът ще се произнесе в открито заседание, след като
даде възможност на страните да уточнят какви точно обстоятелства ще се установяват
със свидетелските показания.
Направеното от ищеца искане да бъде задължен ответника
да се яви в насроченото открито съдебно заседание и на основание чл.176,
ал.1 от ГПК да отговори на поставени от
него въпроси ще следва да бъде уважено. Независимо, че ответникът е направил
уточнения т. 7 от допълнителния отговор на допълнителната искова молба, следва
да заяви по конкретен и категоричен начин какви са фактите по поставените от
ищеца въпроси.
Ще следва да бъде уважено и искането за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което ищеца да се снабди с друго такова от отдел
„Миграция“ към МВР, от което да е видно дали на посочените в предварителния
договор, анекса към него и трите броя разписки дати, ответника се е намирал на
територията на Република България. За издаване на удостоверението, ищеца следва
да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 5 лева, както и да
представи проект на съдебно удостоверение.
Следва да бъде уважено искането на ищеца, ответникът
да бъде задължен да представи оригиналите на предварителния договор, анекс към
него и три разписки, представени в заверени копия с отговора на исковата молба.
Относимо е и направеното от ответника искане, да бъде
задължена нотариус Цвета Атанасова да представи копия от нотариалните дела за
процесните имоти, като ѝ се връчи изготвената нарочна молба на л. 107 от
делото.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр. чл.
146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
съединяване в общо производство на т.д № 449/18 год., № 451/18 год., № 452/18
год. и настоящото, като неоснователно.
ПРИЕМА
представените от страните при предварителната размяна на книжата писмени
доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да даде отговори на задачите, поставени от ищеца на гърба на лист
3 от исковата молба и на л. 114 от допълнителната искова молба, както и на
поставените задачи от ответника в отговора на допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Г., като определя предварителен
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от 250 лв., платими от ищеца
и 150 лв. платими от ответника, по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд,
в седмичен срок.
ДОПУСКА извършването на съдебно-оценъчна експертиза, вещото
лице по която да даде отговори на задачите, поставени от ищеца на гърба на лист
3 от исковата молба, както и на въпросите поставени от ответника в отговора на
исковата молба с изключение на въпрос № 3.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.М., като определя предварителен
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер от по 200 лв., платими от
ищеца и от ответника, по депозитната сметка на Бургаски окръжен съд в седмичен
срок.
УКАЗВА на страните, че по искането на ищеца за допускане до
разпит на общо трима свидетели, както и на искането на ответника за допускане
до разпит на един свидел, който да установява обстоятелства, свързани с
твърдения на ищеца, съдът ще се произнесе в открито заседание.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да уточнят в писмена молба, с копие за другата страна,
какви точно обстоятелства ще се установяват със свидетелските показания.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176 от ГПК, ответникът да се яви
лично в съдебното заседание и да отговори на въпросите, формулирани от ищеца в
допълнителната искова молба, които да се впишат изчерпателно в призовката за
съдебното заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на ищеца съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от отдел
„Миграция“ към МВР, от което да е видно дали на посочените в предварителния
договор, анекса към него и трите броя разписки дати, ответника се е намирал на
територията на Република България, след внасяне на държавната такса в размер на
5 лева и представяне на проект на съдебно удостоверение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 183 от ГПК, да представи най-късно в първото съдебно
заседание оригиналите на предварителния договор, анекс към него и три разписки,
като му УКАЗВА че при непредставяне
на оригиналите, копията ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА нотариус Цвета Атанасова да представи по делото копия
от нотариалните дела - № 237/2018 год. и № 238/2018 год., като ѝ се връчи
молбата на л. 107 от делото, които да бъдат предадени на Искра Иванова –
деловодител в Търговско отделение в Окръжен съд - Бургас.
УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно
мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните
към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 11.07.2019 г. от 15.15 ч., за която дата да се призоват страните.
Вещите лица да се уведомят след внасяне на определените предварителени
депозити.
На страните да се връчат преписи от настоящото
определение, вкл. проекта за доклад по делото, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на допълнителната искова молба.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: