Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 16.08.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла И., като разгледа
докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 76/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 19 от 22.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 432/2022 г. по описа на Троянски
районен съд, трети състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление № Р-001117/21.11.2022 г. на Ц.Х.Х. – Директор
на Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, с което е наложено на „****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.„****, ЕИК ****,
представлявано от управителя П.С.П., административно наказание на основание чл.72
от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба
на стоки /ЗПЦСЦУПС/ - имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 432/2022 г. по описа на РС
Троян – П.С.П., в качеството му на
законен представител – управител на „****“ ЕООД, чрез адвокат В.П. ***.
В
касационната жалба са наведени доводи, че районният съд не е обсъдил
задълбочено и в съвкупност фактите и доказателствата по делото. В тази връзка
са развити съображения, че от дружеството са представили регистър на
предявените рекламации на 10.10.2022 г., когато
проверката все още не е била приключила, докато като дата на извършване на
нарушението е била посочена 03.10.2022 г., т.е. неправилно, според актосъставителя е посочено, че нарушението е извършено
преди проверката да е приключила. Сочи, че в наказателното постановление не е
описано по ясен и разбираем начин конкретното нарушение. Като особеност в
оспореното НП изтъква, че там е отразено, че регистъра е представен преди
приключване на 10.10.2022 г. на проверката и липсва
формулиран от наказващия орган извод, че е извършено нарушение, както и в какво
точно се изразява. Счита, че наказаното лице трябва да гадае какво точно
нарушение е извършило, след като е представило искания регистър и то до
приключване на проверката. Заявява, че по този начин е била нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По-нататък
касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.59, ал.2 от
ЗПЦСЦУПС, според която длъжностните лица са длъжни да дават задължителни
предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Поради
това счита, че липсата на регистър не е такова съществено нарушение на
материалния закон, още повече, че е отстранено до приключване на проверката и
затова наложената имуществена санкция, макар и в минимален размер, се явява
несъразмерно тежка. Развити са също така съображения и относно наличието на
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и приложението на чл.28
от ЗАНН. В заключение,
моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението на РС, с което е потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Заявена е и претенция за
присъждане на направените разноски по делото.
По делото е депозирано писмено становище
от директора на РД Русе към КЗП, чрез юрисконсулт Д.Ц./пълномощно на л.20/, с
което оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли атакуваното решение
на въззивния съд да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. Изтъква, че на всички наведени в касационната
жалба възражения и доводи са дадени обосновани, подробни и законосъобразни
отговори в оспореното решение, въз основа на събраните и кредитирани гласни и
писмени доказателства. Сочи, че решението не страда от материалноправни
и процесуалноправни пороци. Твърди, че АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията за форма и съдържание и в съответствие с процесуалните правила.
Изтъква, че и в двата акта се съдържа изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи и че
правилно са приложени относимите към случая законови
разпоредби, а от анализа на събраните гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че с противоправното
си поведение дружеството е осъществило от обективна страна състава на
нарушението по чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Подробно процесуалният представител на
ответната страна е изложил съображения защо счита, че случаят не е маловажен. В
този смисъл е акцентирал на липсата на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди, че наказващият орган е съобразил наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е наложил имуществената
санкция в минималния предвиден от закона размер. Изтъква, че това, че
нарушението е извършено за първи път не означава, че задължително трябва да
намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а липсата на вредоносни
последици не е елемент от фактическия състав на нарушението, нито пък
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство.
Алтернативно
в становище е заявено възражение за прекомерност на претендираните
от касационния жалбоподател разноски, като са изтъкнати аргументи в тази
посока. Претендира от своя страна присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответната
страна, редовно призовани, не изпращат представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което да се уважи
подадената касационна жалба и се отмени решението на първоинстанционния
съд. Изтъква, че анализа на установените по случая факти води до извод за
определяне на нарушението като маловажно и възможност за приложението на чл.28
от ЗАНН. Като предпоставки за определяне на нарушението като маловажно сочи
факта, че е извършено за първи път, че е установено по повод рутинна проверка,
а не е по повод подадена жалба или сигнал от потребител, вида на търговския
обект, както и обстоятелството, че нарушителят веднага е отстранил липсата на
регистър и е изготвил такъв. Според прокурора, нарушителят и нарушението не се
отличават с висока степен на обществена опасност. Счита, че за това нарушение е
следвало да бъде предупредено дружеството, а не веднага да му бъде налагано
административно наказание. Изтъква, че не споделя становището на районния съд
относно липсата на предпоставки за определяне на случая като маловажен. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и нарушителят
бъде предупреден по реда на чл.28 от ЗАНН.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето
производство.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение,
трети състав на Троянския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №
Р-001117/21.11.2022 г. на Ц.Х.Х. – Директор на
Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, с което е
наложено на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул.„****,
ЕИК ****, представлявано от управителя П.С.П., административно наказание на
основание чл.72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/ - имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на 47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС.
За да постанови този резултат,
съставът при Районен съд гр.Троян е установил следната фактическа обстановка :
Административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана предвид установеното от контролните органи на КЗП, при извършената на 03.10.2022 г. проверка от К.С.И.и Г.П.Б.– служители на
КЗП, РД Русе, на обект – павилион „Българска скара“, намиращ
се в гр.****, стопанисван от „****“ ЕООД. Проверката била рутинна, по
план-програма за месец октомври 2022 година. По време на проверката в обекта
присъствала и П.И.Д., заемаща длъжността барман. Нарушения не били установени,
като единствено при поискване на регистъра за предявените рекламации, такъв не
бил представен от Д..
За резултатите от проверката
свидетелката К.И.съставила констативен протокол 2022 № К – 2731261 от 03.10.2022
г. /л.20-21 от делото на РС/, в присъствието на свидетелката Г.Б.. Протокола
бил съставен и в присъствието на Поля Д., която го подписала. Бил поканен
управителя или упълномощено от него лице да се явят на 10.10.2022
г. и предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч регистър на предявените
рекламации.
На 10.10.2022 г. в комисията се явила Д.Р.Д., упълномощена от управителя
на дружеството П.П. /пълномощно на л.17 от делото на
РС Троян/, която представила регистър на предявените рекламации, оформен като
тетрадка /л.18 от делото на РС/, който бил започнат на 10.10.2022
година. Свидетелката К.И.съставила протокол за проверка на документи № К-0139374/10.10.2022 г. /л.16/, като приложение към горе цитирания
протокол от 03.10.2022 година. Протокола бил подписан и от представителя на
дружеството Д.Д.. Като задължителни предписания в
протокола били дадени за в бъдеще да не се допускат нарушения по Закона за
защита на потребителите. След съставянето на протокола, свидетелката К.И.съставила
на „****“ ЕООД АУАН № 001117/10.10.2022 г., в присъствието
на упълномощения представител Д.Д.. Актосъставителката приела, че в деня на проверката –
03.10.2022 г., в обекта стопанисван от дружеството – павилион „Българска
скара“, намиращ се в гр.****, не бил поддържан регистър на предявените пред
него и пред упълномощените от него лица рекламации на стоки и че това
представлява нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от Закона за предоставяне
на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/. Като
свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б..
Актът бил връчен на упълномощения представител Д.Д.,
която го подписала и получила препис от него. В графата „възражения по акта” не
е отбелязала такива.
На 21.11.2022 г., въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № Р-001117.
По първоинстанционното
дело са представени Заповед № 356 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, с
която е оправомощена К.С.И.да съставя АУАН за
установени нарушения по законовите и подзаконови нормативни актове, контрола по
приложението на които е бил възложен на КЗП, както и Заповед № 769813.10.2022
г. на Председателя на КЗП, с която е оправомощен Ц.Х.Х., в качеството му на директор на РД със седалище гр.Русе
да налага административни наказания и издава наказателни постановления за
нарушения, в т.ч. и такива по ЗПЦСЦУПС.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление решаващият състав при РС Троян е приел, че административнонаказателното производство е протекло при
спазване изискванията по ЗАНН и че издаденото срещу дружеството НП съдържа
всички императивно определени от нормата на чл.57 от ЗАНН изисквания и е било
редовно връчено на жалбоподателя. Приел е също и че съставения АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН и както той, така и НП са съставени, съответно
издадени от надлежно оправомощени за това лица. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че
от дружеството са извършили нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС,
кредитирайки в този смисъл показанията на свидетелките И. и Б. и ценейки
обстоятелството, че жалбоподателя не отрича факта, че към 03.10.2022 г. не е
притежавал регистър на предявените рекламации.
Обсъдил е наведените с жалбата и с
представените писмени бележки от процесуалния представител на дружеството
възражения, като ги е ценил като формални и неоснователни. В тази връзка е счел
и за неоснователно основното такова възражение (релевирано
и в касационната жалба), че регистър е бил представен преди приключване на
проверката на 10.10.2022 г. и е изложил доводи в тази
насока.
Подробно въззивният
съд е обсъдил възражението и доводите на дружеството-жалбоподател относно
наличието на предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен и се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Акцентирал е на обстоятелството, като е
приел, че представения на 10.10.2022 г. в офиса на
КЗП в гр.Ловеч регистър не може да бъде приет за такъв, тъй като според районния
съд регистърът на предявените рекламации е специална книга, която следва да
притежава определени реквизити, като подробно е изброил същите. По тези
съображения е счел, че от дружеството въобще не са изпълнили задължението си по
чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС да представи регистър на предявените рекламации.
Във връзка с така
изложените правни доводи въззивният съд е приел, че жалбата
на „****“ ЕООД срещу НП № Р-001117/21.11.2022 г. се явява неоснователна и
недоказана и е потвърдил постановлението, като е осъдил на основание чл.63д,
ал.3 от ЗАНН дружеството да заплати на РД Русе към КЗП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Приетата от районния съд
фактическа обстановка, подробно изложена и в мотивите на оспореното решение,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящия касационен състав. Не се констатира въззивната
инстанция да е игнорирала или превратно оценила доказателства при решаване на
делото и постановяване на съдебния си акт. Данните от доказателствените
източници са правилно оценени от въззивната
инстанция, при спазване на всички процесуални изисквания.
Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно,
постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който
е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване
по конкретното дело, при точното
съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността
на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
липса на съществени процесуални нарушения при съставяне
на акта и НП.
По
същество, наведените в касационната жалба основания и възражения са идентични с
тези по жалбата пред районния съд, като последния ги е обсъдил и им дал отговор,
мотивирайки се защо ги е приел като неоснователни. В този смисъл, настоящият
състав също приема, че вмененото на дружеството нарушение е описано ясно и
разбираемо в обстоятелствената част на наказателното постановление, като са
посочени всичките му съставомерни признаци. Не може
да бъде кредитирано възражението, че регистъра е бил представен преди
приключване на проверката на 10.10.2022 г. и в този
смисъл не е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по
безспорен и категоричен начин, до какъвто извод е достигнал и районния съд, че
търговецът е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП
нарушение. Разпоредбата на чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС задължава търговецът да
поддържа регистър на предявените пред него или на упълномощените от него лица
рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал.3 на същия текст. В
разглеждания казус актосъставителят и наказващия
орган са приели, че в момента на проверката – 03.10.2022 г., търговецът въобще
не е имал създаден регистър на предявените рекламации, като такъв е създал
впоследствие, на 10.10.2022 г., когато е бил и представен
при документалната проверка в офиса на КЗП в гр.Ловеч. В случая сме изправени
пред т.нар. в доктрината „продължено“ административно нарушение, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Бездействието на търговеца, като не е
създал и поддържал регистър на предявените рекламации, е създало едно трайно,
непрекъснато противоправно състояние, т.е.
непрекъснато се осъществява състава на нарушението до прекратяването на това
бездействие. В обсъждания казус, независимо, че на практика касаторът
е създал регистър на 10.10.2022 г., то не може да бъдат
споделени доводите на касатора, че това е станало
преди приключването на проверката, поради което и не е осъществено нарушение.
На датата 10.10.2022 г. е приключила проверката за
това дали е изпълнено даденото с констативния протокол № К-2731261 от 03.10.2022
г. предписание да се представи регистър на предявените рекламации и това е
отделна проверка, различна от тази проведена на 03.10.2022 година. При
последната е констатирано, че дружеството чиито търговски обект е бил проверен
не поддържа регистър на предявените рекламации и установения при документалната
проверка на 10.10.2022 г. факт, че вече е създаден
такъв регистър само потвърждава констатацията, че към момента на проверката –
03.10.2022 г. регистър въобще е липсвал, в нарушение на разпоредбата на чл.47,
ал.1 от ЗПЦСЦУПС.
Поради тези съображения, правилно като
дата на извършване на нарушението е била посочена 03.10.2022 г., тъй като освен
констатацията за липсващ регистър, проверяващите органи от КЗП са задължили
търговеца да представи/създаде такъв. Тогава е и открит нарушителя. Както се
приема и в задължителната съдебна практика – мотивите на ТР № 4 от 29.03.2021
г. на ВАС по т.д.№ 3/2019 г., ОСС, I и II колегия и ТР № 48 от 28.12.1981 г. по н.д.№ 48881 г., ОСНК, понятието
„откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН не е
легално дефинирано, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му.
Във връзка с гореизложеното следва да
се посочи, че настоящият касационен състав не е съгласен с извода, до който е
достигнал въззивния съд, че от
дружеството-жалбоподател (касатор в настоящето
производство) въобще не са създали и представили регистър на предявените
рекламации, тъй като представената при документалната проверка на 10.10.2022 г. „тетрадка за рекламации“ не съдържа определените
от закона реквизити. В закона липсва изрична правна норма с визирани в нея
конкретни реквизити, които следва да съдържа регистъра на предявените
рекламации. Няма изискване за конкретна външна форма, изглед или графи. Такива
реквизити могат да се извлекат от анализа на разпоредбата на чл.47, ал.2 от ЗПЦСЦУПС, съгласно която продавача задължително следва да опише
рекламацията в регистъра (независимо дали е устно или писмено подадена), като
от изискванията за документа, който продавача следва да издаде се установяват и
реквизитите, а именно : дата и номер, когато и под който рекламацията е
заведена, вида на стоката и подпис на лицето, което е приело рекламацията. В
случая, обаче, всички тези реквизити е нямало как да фигурират в представения
на 10.10.2022 г. регистър /озаглавен като „Тетрадка
за рекламации“ - л.18 от делото на РС/, тъй като той е започнат на тази дата,
все още е нямало реално предявени рекламации (а и не е задължително да има
такива, при положение, че клиентите са доволни от предлаганата им стока), за да
бъдат отразени по начина описан в нормата на чл.47, ал.2
от ЗПЦСЦУПС. Реквизитите, които се извличат
от съдържанието на тази разпоредба са функционални, т.е. следва да бъдат
описани само при предявена рекламация. И когато такава липсва, логично е да
няма тези реквизити. Обстоятелството, че продавача е именувал регистъра като
„Тетрадка за рекламации“ не го прави негоден да изпълни предназначението си,
при положение, че липсва изискване за конкретна външна форма на регистъра,
напр. даден в закон или подзаконов акт задължителен образец на такъв.
Независимо
от тези съображения, обаче, крайният извод, до който е достигнал районния съд
съвпадат с тези на настоящия касационен състав, а именно, че бездействието на касатора „****“ ЕООД е довело до осъществен състав на
нарушение по чл.47, ал.1 от ЗПЦСЦУПС.
Правилно, така
установеното нарушение с дадената му правна квалификация е било подведено под
санкционната норма на чл.72 от ЗПЦСЦУПС.
Относно наведените и в
касационната жалба, както и в хода по същество от прокурора доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид наличието на характеристики, определящи
нарушението като маловажно, то настоящият съдебен състав изцяло споделя
изложените аргументите в обжалваното решение на районния съд по този въпрос, с
изключение на обсъдените по-горе обстоятелства около реквизитите на
представения на 10.10.2022 г. регистър.
Фактът, че нарушението
е извършено за първи път, не е достатъчен сам по себе си да обоснове извод за
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Обстоятелството, че
проверката е била планова, а не по подаден сигнал или жалба от потребител не
може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
неподдържането на регистър на предявените рекламации е факт и установяването му
по никакъв начин не зависи от това как е било инициирано откриването му.
Правилен е извода на въззивния съд, че обществената
опасност на конкретно обсъжданото нарушение не се различава в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Дори обратното – независимо, че
нарушението е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено
настъпването на вредоносен резултат, то в тук обсъждания случай не е без
значение обстоятелството, че се касае за търговски обект, в който се предлага и
консумира храна и от качеството ѝ могат да произтекат конкретни опасности
за потребителите. Съответно, липсата на регистър на предявените рекламации
по-непосредствено засяга правата им.
С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка
по чл.218 от АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед изхода на
делото и направеното в тази връзка в представеното писмено становище искане от
процесуалния представител на ответната страна, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на Регионална дирекция гр.Русе, към Комисията за защита на
потребителите да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 150 лева. Производството по настоящето дело е протекло в едно редовно непродължително
съдебно заседание, като процесуалният представител на ответната страна не се е
явил, а е представил писмено становище. Поради тези съображения съдът намира,
че на Регионална дирекция гр.Русе, към Комисията за защита на потребителите
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 22.03.2023 г., постановено
по а.н.д. № 432/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА „****”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.„****, ЕИК ****,
представлявано от управителя П.С.П., да заплати на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, представлявана от директора, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.