М О Т И В И
В П.ски Окръжен Съд е образувано НОХД № 26/2020г. по обвинителен акт от ОП-П.
против Н.Г. ***, затова че на 27.11.2017г.,
в периода от 9.30 часа до 12.00 часа
в гр.К., обл.П.ска, на обект „Три силоза за съхранение на
зърно“ в ПИ 749011, местност „Т.Д.“ в землището на гр.К., обл.П.ска,
с възложител ЕТ „С.И.“***216, в качеството си на технически ръководител на
обекта, определен със заповед от 1.11.2017г. на подизпълнителя „Т.“ ООД – гр.П., не се съобразил с изискванията на План за
безопасност и здраве, раздел II, т. 1.19 – 3.2 - не се съобразил с конкретните
условия, не присъствал на обекта и не възложил на друго
лице /П.Д.П./ да изпълни задълженията му, като му даде указания, в резултат на
което, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана работа в СМР - земни
/изкопни/ работи, представляваща източник на повишена опасност,
причинил смъртта на заемащия длъжността „общ работник в „Т.“ ООД – гр.П. Г.Б.В.,***,
в резултат на механична асфикция, настъпила по механизма на запушване на
външните дихателни отвори и притискане на снагата от затрупване със земна маса,
като не изпълнил разпоредбите на:
- чл.7,
ал.1 от ЗЗБУТ (1) Работните места трябва да отговарят на минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
- чл.15,
ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ал.1) (Изм. – ДВ,
бр.25 от 2010г.) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети с
дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и
геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в
железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в
международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по
шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи;
- чл.50
от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР – Извършването на СМР на
открито се преустановяват при неблагоприятни климатични условия - …силен дъжд…;
- чл.12
от Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска - При
оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата
дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове;
- чл.
26 от Наредба № 2 на МИЗБУТ при СМР –
Техническият ръководител:
1.изпълнява
и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ;
2.пряко
участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и
контролира тяхното прилагане;
4.провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;
- чл.26,
т.9а от Наредба № 2
на МИЗБУТ при СМР осигурява:
а) прекратяване
на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или
съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за
живота или здравето им или когато са налице условия, при които се изисква
спиране на работата; при отсъствието му от строителната площадка тези
задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация;
- чл.49,
т.2 от Наредба № 2 от МИЗБУТ при СМР -
При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни
съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:
2.оформяне
на откоси или използване на подходящо укрепване;
-
Приложение № 1 – т.1.31 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2
от МИЗБУТ при СМР ( попр. ДВ, бр.98 от 2004г.);
3.изпълнение
на укрепени изкопи
3.1.Изкопи
с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи,
се укрепват от нивото на терена;
- чл.17 от
Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при ползване на работното оборудване – При изпълнението на минималните
изисквания към работните места за безопасност и опазване на здравето се вземат
предвид характеристиката на работното място и на дейността, както и конкретните
обстоятелства и опасности;
- чл.52,
ал.1, т.3 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното
оборудване (Предишен текст на чл.52 - ДВ, бр.88
от 2004г., в сила от 5.11.2004г.) За работни
места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска:
3.се
предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при
влизане в опасните зони;
- чл.217,
ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при ползване на работното оборудване – Оценката на риска обхваща всички
аспекти на трудовата дейност в предприятието
- престъпление по чл.123, ал.1, пр.2
от НК.
В съдебно заседание представителят
на ОП-П. поддържа така повдигнатото против подсъдимия Н. обвинение, като
пледира, че от събраните по делото доказателства същото е установено по
несъмнен и категоричен начин. Според прокурора, в конкретния случай подсъдимият,
като технически ръководител на строителния обект, не се е съобразил с
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и не е спрял изкопните
работи в момента, когато е разкрита отразената в проекта т.нар. “подпорна
стена“. Неукрепването на земните пластове е предизвикало срутването им и
произшествието с пострадалия общ работникГ.В.. Според прокурора, техническият
ръководител е отговорен за това произшествие, като не е сезирал „надзорници и
проектанти“ за новите обстоятелства, възникнали по време на СМР. Личната му
вина е, че не е присъствал по време на инцидента на мястото на строежа, за да
даде указания на работниците как да действат при тези нововъзникнали
обстоятелства. Прокурорът обвинява подс.Н. за немарливото му отношение към
възложената му правно регламентирана работа и за това, че не провел инструктаж
на работниците в деня на произшествието. Според прокурора, техническият
ръководител е отговорен за всичко, възникнало на строежа и е длъжен да се
съобразява с всички условия и с оценката на риска. За това, че подс.Н. е
извършил престъплението, прокурорът предлага да бъде осъден, като му се наложи
минимално към среден размер наказание „лишаване от свобода“, предвидено в
закона, и изпълнението на същото да се отложи с подходящ изпитателен срок.
В наказателното производство наследниците
на пострадалия са конституирани като частни обвинители. Същите се представляват
от повереника им – адв.П.Р.. Той пледира съдът да признае вината на подсъдимия
за извършеното престъпно деяние и да му определи едно справедливо, в рамките на
минимума, наказание. Поддържайки държавното обвинение, повереникът на
пострадалите също приема, че отсъствието на подсъдимия от строежа в деня на
инцидента е в причинно-следствена връзка със смъртта наГ.В..
Защитникът на подс.Н. – адв.Г.А. намира обвинението за
недоказано. Не се спори, че техническият ръководител не е присъствал на
строителния обект на 27.11.2017г. Твърди се, обаче, че той е посочил лице,
което ще изпълнява неговите задължения в периода на отсъствието му на
строителната площадка. Твърди се също, че Н. не е могъл, дори да е бил на
обекта, да предвиди срутването на земната маса – пряка причина за смъртта на
пострадалия, т.к. не е имало обективни дадености да възприеме, че посочената в
проекта „подпорна стена“ всъщност не е такава, а е само един бетонен елемент.
Според защитника, отговорност за инцидента имат много други лица по веригата по
възлагане, проектиране и изпълнение на строителството на обекта „Трите силоза“
в землището на гр.К., и не подс.Н. е отговорен за смъртта на работника. Според
защитника, подс.Н. като технически ръководител е изпълнил задълженията си по
закон и е възложил на бригадира да го замества на посочения ден и да
инструктира работниците по време на СМР. Възразява на констатациите на
прокурора, че вина за смъртта на пострадалия има Н.Н. и пледира за оправдателна
присъда поради липса на виновно поведение от страна на подсъдимия при
изпълнение на неговата правно регламентирана дейност като технически
ръководител на строителния обект.
Подсъдимият Н. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като
твърди, че е изпълнил своите задължения правилно и съгласно установените норми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
реда на чл.18 и чл.19 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
изслуша доводите и възраженията на страните, и след обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна
за установено следното:
Н.Г.Н.
е
роден на ***г***, обл.П.ска, ул.“********. Женен, с висше образование, работи.
Ползва се с добро име в обществото. Не е осъждан за престъпления от общ
характер. С ЕГН **********.
На 3.10.2016г.
в гр.П. бил сключен договор № 20161003-01 за
техническо проектиране, с възложител ЕТ „С.И.“*** и изпълнител „***“
ЕООД – гр.П.. Съгласно договора, изпълнителят се задължил,
в срок до осем календарни седмици, да извърши техническо проектиране по предварително съгласувано техническо
задание на обект
„Три силоза за съхранение на зърно“
в поземлен имот № 749011, местност „Т.Д.“ в землището на град К., обл.П.ска.
След
спазване на срока, изготвената документация била представена в Община – гр.К.
за съгласуване на 1.12.2016г., като на по-късен етап Община – К. издала
строително разрешение № 32/2.12.2016г.
за съответния обект на възложителя.
На 23.11.2016г.
в гр.П. бил сключен договор № 20161123-01
за възлагане на строителство, между ЕТ „С.И.“*** -
възложител и „***“ ЕООД гр.П. –
изпълнител, като изпълнителят е приел да изпълни строителството на строеж
„Три
силоза за съхранение на зърно“ в поземлен имот №
749011, местност „Т.Д.“ в землището на град К., обл.П.ска, в
срок до 24 седмици. Съгласно Анекс 1 към Договора, възложителят и
изпълнителят се задължават да се информират взаимно за рисковете при работа и
предприетите мерки за тяхното предотвратяване, намаляване или ограничаване,
както и за промяна при условията на труд и за обстоятелства, които изискват
допълнителни мерки за осигуряване на ЗБУТ на работещите.
На 23.11.2016г.
в гр.П. бил сключен договор № 110 за
извършване на оценка за съответствие, между ЕТ „С.И.“*** -
възложител и „МК Надзор“ ЕООД гр.П. –
изпълнител, като изпълнителят е приел да изготви комплексен доклад за
оценка на съответствие на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите, необходим за получаване на разрешение за строеж на „Три силоза
за съхранение на зърно“ в поземлен имот № 749011, местност „Т.Д.“ в
землището на град К., обл.П.ска.
С Протокол
от 9.11.2017г. била открита
строителната площадка, определена била строителна линия и ниво на строеж. Било
е предвидено новостроящият се обект да бъде изграден на два етапа: първи етап –
подземна монолитна част с кръгъл пръстеновиден контур и втори етап – върху вече
изградените монолитни стени да се монтира надземната метална част на силоза.
На 20.11.2017г.
в гр.П. бил сключен договор между „***“ ЕООД гр.П., като възложител, и „Т.“ ООД гр.П.,
като подизпълнител, със същия предмет на дейност – да се изпълни строителството
на „Три силоза за съхранение на зърно“
в поземлен имот № 749011, местност „Т.Д.“ в землището на град К., обл.П.ска, в срок до 24 седмици.
За технически
ръководител на обекта, със Заповед № 23/1.11.2017г. на Управителя на „Т.“ ООД гр.П., бил определен инж.Н.Г.Н..
Същият имал съответното образование и подготовка за
осъществяване на тази дейност, работел по трудов договор като „Управител
строителство“ в „Т.“ ООД гр.П.. Основните му задължения
били регламентирани в длъжностната характеристика за тази длъжност, с която Н.
бил надлежно запознат. Сред тях били – да ръководи и контролира производствената
дейност в дружеството и да изпълнява мероприятията, свързани с планирането и
организирането на тази дейност.
Изграждането
на обекта „Три силоза за съхранение
на зърно“, съгласно
проекта, е следвало да се извърши в непосредствена
близост до съществуващ бетонен панел
с размери: дължина – около 15 метра, височина – 1.6 метра /стена + фундамент/, ширина– 0.3 метра. Наличието на този бетонен елемент е било отразено в
проекта /части „Архитектура“ и „Вертикална планировка“/ като съществуваща подпорна
стена, която се запазва. Тя не е била обект на новото проектиране, но
отразяването й в проекта е било по настояване на възложителя – И., който държал
тази стена, останала от изградения в съседство цветарник, да се запази. В
проектите на „Трите силоза“ не са били конкретизирани параметрите на стената,
освен дължина и ширина /видима част/, кота на короната, кота на терена до
цокъла на стената. Не е била проучена дълбочината на фундиране на стената
спрямо дъното на изкопа за фундамент на Силоз 1. При продължилите изкопни
работи било причинено подкопаване от 2.70
метра на монолитно отлетият стоманобетонен елемент.
На 27.11.2017г.
се извършвали СМР в обекта „Три силоза за съхранение на зърно“. На мястото пристигнали в началото на деня
работниците с бригадир П.Д.П.. Техническият ръководител подс.Н. не
пристигнал с тях на
обекта. Времето било дъждовно и кално, но работниците трябвало да
свършат определената им от предходния ден задача – изграждане на фундамента на
третия силоз с бетон. Тази задача била определена от Управителя на „Т.“ ООД – К.
Х. и техническия ръководител – подс.Н.. На мястото на обекта пристигнал
инвеститорът И., който си скарал на работниците, че трябва да изградят и
стената на силоза – да се направи кофраж и да се запълни с бетон. И. им заявил,
че за един ден трябва да свършат тази работа, т.к. „няма да плаща два дена
помпа“. Бригадирът П. получил инструкции по телефона от Н. за допълнителната
задача, съгласно изискването на И.. В проведения телефонен разговор подсъдимият
не бил уведомен за метеорологичните условия на обекта – валял слаб дъжд. П.П.
провел инструктаж на работниците и започнали работа. Започнали да изграждат
кофраж на силоза, като на модулното скеле били разположени: П.П. – най-отгоре,
а по-надолу–Г.В., Г.Б. и Р.М.. В един момент „подпорната стена“ започнала да се
срутва, като земна
маса и бетонни парчета затискали арматурата на
изграждащия се силоз. Тримата работници, намиращи се на скелето - Б.,
М. иГ.В. били притиснати. Колегите им предприели
бързи действия по изваждането им и успели да спасят само Б. и М.. Освен, че разравяли пръстта, с която били затиснати
работниците, наложило се и да разрязват и арматурни железа от скелето.
Междувременно била сигнализирана Спешна помощ за аварията, но при
пристигането на екипа било установено, че вследствие
на случилото се Г.Б.В. е починал.
При извършените впоследствие оглед и аутопсия на трупа наГ.В. била
установена причината за смъртта му – механична асфикция, настъпила по механизма
на запушването на външните дихателни отвори и притискане на снагата.
Констатирана е бързо настъпила смърт – оток на мозъка и белите дробове, петна
на Тардьо, странгулационна бразда на шията.
Така описаните факти съдът приема за установени от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства посредством гласните, писмените и
веществените доказателствени средства.
От разпита на свидетелите И.Х. /Управител на „***“ ЕООД гр.П./, Б.П.
/архитект/, П.С. /инженер-конструктор/, Т.К. /строителен инженер/, И.М.
/инженер-геодезист/ се установява, че проектантски екип от фирма „***“ ЕООД гр.П.
е изготвил проекта на обект „Три силоза за съхранение на зърно“
в поземлен имот № 749011, местност „Т.Д.“ в землището на град К., обл.П.ска, по сключен договор с ЕТ „С.И.“***. Нито един от тези свидетели не обясни техническото предназначение на
бетонен елемент „подпорна стена“, залегнал в проекта като съществуваща.
Впоследствие се установи, че този елемент няма укрепващи функции на изкопа за
проектирания обект. Съгласно експертното заключение на инж.Л.С. по изготвената
от него техническа експертиза /л.66 и л.67 от ДП, том 2/, „съществуващата
подпорна стена“ няма функционално отношение към изграждането на новия строеж и
не може да изпълнява укрепителни функции при изкопа за новите силози; съществуващата
бетонова стена не може да изпълнява ролята на подпорна стена, а само
допълнително е натоварила стената на изкопа; било е задължително укрепването й
с указания от проектанта. Такива указания не са дадени, т.к. се установи, че
проектантите от гр.П. не са посещавали проектирания обект в гр.К..
От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза /л.497-л.501
от НОХД № 26/2020г. по описа на ОС-П./, възложена в хода на съдебното
производство, се установява: „Съществуващата подпорна стена“ не е посочена в
ПБЗ като място със специфичен риск. В проекта по част „Конструкции“ няма план
за масовия изкоп с указания и детайли за изпълнение на земните работи. В нито
една от частите на проекта не е направен разрез в мястото на съществуващата стена,
която се намира в непосредствена близост до Силоз 1. Този разрез би изяснил
положението на подпорната стена, спрямо откоса на изкопа за фундамента на Силоз
1. В конструктивния проект не са показани конкретни стойности за откосите на
изкопа за фундаменти. След изпълнение на масовия изкоп за фундаментите, земната
основа е приета със Заповед от 13.11.2017г. и от Надзорната фирма е съставен
Акт Образец № 6/13.11.2017г. за приемане на земната основа и действителните
коти на извършените изкопни работи. При тези проверки не са посочени
допълнителни мерки за осигуряване на устойчивостта на откоса на изпълнения
изкоп. Не е отбелязано, че даденото указание за плътно укрепване на изкопа в
част „ПБЗ“ не е изпълнено. След започване на строителството и до момента на
аварията възложителят не е определил Координатор по безопасност и здраве за
етапа на изпълнение на строежа.
От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза /л.344-л.351 от
НОХД № 26/2020г. по описа на ОС-П./, изготвена по делото, се установява, че
няма данни да са извършвани укрепителни работи на изкопа, но наличието на този
монолитно отлят стоманобетонов елемент /което не е подпорна стена/ е
способствало допълнително за възникване на аварията. В това заключение се сочи
още, че няма данни за утвърдени инструкции за безопасна работа, от страна на
изпълнителя и подизпълнителя, както и няма данни работниците да са запознати с
такива инструкции. Сочи се също, че няма данни какво работно облекло и лични
предпазни средства са определени от работодателя и какво са получили
работниците, но „личните предпазни средства, ако са липсвали, не са в причинна
връзка с настъпилата смърт“.
От разпитаните и присъствали в деня на произшествието работници –
свидетелите П.П., А.И., Й.Т., В.Н., Г.О. и Р.М. се установява, че на
строителния обект в гр.К. е валяло дъжд. Също така, безспорно се установи, че
подс.Н. не е присъствал на обекта, но е бил запознат с поставената за деня
строителна задача. От обясненията на подсъдимия и от представеното по делото
писмено доказателство – Заповед № 24/1.11.2017г. на Управител на „Т.“ ООД – гр.П.
се установява, че при отсъствие на техническия ръководител – инж.Н.Н. ежедневен
инструктаж на строителния обект се провежда от П.Д.П., назначен като
„бригадир“. Въпреки, че свид.П. не заяви категорично да е провел дневен
инструктаж на тази дата – 27.11.2017г., свид.Й.Т. заявява: „П. ни инструктира и
аз се подписах за този ден“. Според П.П., определената за деня задача е била да
се отлее третия фундамент на силоза. Тази задача е била определена
предварително от подс.Н. и Управителя Х.. След като работниците изпълнили
задачата и се приготвили да си тръгнат, на обекта се появил свид.И. и в
качеството си на възложител им казал, че за деня трябва да се свърши още
работа, за което се обадил на Н. и Х. по телефон. Последните двама наредили на
бригадира П. да продължат работа и да изградят кофраж на стената на силоза, при
изричното настояване на възложителя И.. От дъжда почвата била размекната и при
движението на работниците, земна маса се изсипала върху модулното скеле и
затрупала трима работника, сред които бил пострадалияГ.В..
От обясненията на подс.Н.Н. се установява, че той има опит в областта на
строителството и е бил запознат със спецификата на извършваните строителни
дейности на конкретния обект. Бил е запознат с изготвения проект и, като
технически ръководител на строителната бригада, е спазвал последователността
при изграждане на обекта. Съобразил е наличието на отразената в проектната
документация „подпорна стена“ и до момента на аварията, при извършване на СМР,
не е установил, че тя в действителност няма укрепваща функция. Н. заявява, че
до момента на произшествието проектантът и строителният надзор са били приели извършените
изкопни работи и не са установили нарушения на съгласувания и изпълняван
проект. Подсъдимият не отрича, че в деня на аварията не е бил на строителната
площадка, но е възложил на бригадира П.П. извършване на ежедневен инструктаж. Това
обстоятелство съдът приема за установено и доказано по делото. Подс.Н.
възразява да е нарушил посочените в обвинението разпоредби на ЗЗБУТ, Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 2 на МИЗБУТ на СМР, Наредба
№ 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска и Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното
оборудване.
След анализа на всички доказателства, съдът приема, че обвинението против подс.Н.Н.
не е доказано по безспорен начин, за да се реализира неговата наказателна
отговорност за престъплението по чл.123, ал.1, пр.2 от НК. Виновното поведение
на подсъдимия, според обвинението, се изразява в немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност – определена от ЗЗБУТ; Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд; Наредба № 2 на МИЗБУТ на СМР; Наредба
№ 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска; Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване
на работното оборудване. Съдът не приема, че е налице виновно поведение на
подс.Н.Н., изразяващо се в немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност.
Не се установи нарушение на чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ, от страна на Н.Н., като
технически ръководител на строителния обект. Работното място е отговаряло на
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. В деня на аварията се установи, че е имало преовлажняване на земната
маса, вследствие на атмосферните условия, характерни за месец ноември, но няма
забрана да се извършват СМР и при такива условия. Т.к. Н. не е бил на обекта,
за да прецени лично дали може да се работи при тези условия, то тази преценка е
извършена от бригадира П.П., който е отговорното лице при отсъствие на
техническия ръководител. П. се е съобразил с неблагоприятните атмосферни
условия и е заявил на работниците, че ще приключат работа след като изпълнят
възложената за деня задача, но, при изричното настояване на възложителя И.,
работата на обекта е продължила с възложени нови задачи. За това Н.Н. няма
вина.
Не се установи нарушение на цитираните в обвинението разпоредби на Наредба
№ РД-07-2 и на Наредба № 2 на МИЗБУТ на СМР, от страна на Н.Н., т.к. ежедневен
инструктаж на обекта е проведен от бригадира П.; имало е слаб дъжд, но не силен
/както е посочено в цитираната разпоредба/, за да се преустанови незабавно
извършването на СМР; работата на обекта е продължила по настояване на
възложителя.
Подс.Н. не е нарушил чл.12 от Наредба
№ 5, т.к. не е негово задължение да извършва оценка на риска, както не е
нарушил и чл.26 от Наредба № 2 на МИЗБУТ на СМР, т.к. се установи, че е спазвал
изискванията на ЗБУТ, пряко е участвал при изработването на инструкциите за
безопасност и здраве и е контролирал тяхното прилагане, а при отсъствието му от
строителната площадка задълженията му са се изпълнявали от посоченото от него
лице – бригадира П.П..
Относно цитираните разпоредби в обвинението от Наредба № 2 на МИЗБУТ на СМР
и Наредба № 7, свързани с безопасните условия на труд при изкопни и подземни
работи, за които се твърди, че са нарушени от подс.Н., съдът счита, че не е
доказано това твърдение. По делото се установи, че направеният изкоп на обекта
не е укрепен, съобразно спецификата на почвата в района и дълбочината на самия
изкоп. Това укрепване е следвало да се проектира първоначално, но не е
възложено от възложителя И., а и не е допълнително сторено при извършвания
строителен надзор. Строителят /в частност техническият ръководител Н.Н./ е
разчитал, че има подпорна стена на изкопа, както е отразено в проекта, без да
знае, че тя реално не изпълнява функциите на укрепване на изкопа, а напротив – става
основна причина за свличане на земната маса в деня на аварията. Освен
преовлажняването, „подпорната стена“ е другата причина за свличане на земната
маса на мястото, където са били работниците и пострадалия. За това
обстоятелство подс.Н. няма вина, т.к. това са обективни причини за
произшествието. Точно това е отразено и в Протокол на техническата експертна
комисия за аварията на 27.11.2017г. на строеж „Три силоза за съхранение на
зърно“ в землището на гр.К.. Според комисията, причините за настъпването на
аварията са: няма укрепване на вертикалния откос под съществуващата бетонова
стена; преовлажняване на земната основа под стената от атмосферни води;
естествено „пропадане“ на льоса при самоуплътняване от геоложки товар;
допълнително натоварване на пропадъчния льос от подпорната стена; сеизмично
събитие; интензивен дъжд; периодично преминаване на тежкотоварни автомобили в
непосредствена близост до строежа, ползващи съществуващото авторазтоварище. В
заключението си комисията е посочила, че в изготвения инвестиционен проект за
стоежа по част „Архитектура“ е предвидено запазване на съществуващата бетонова
стена, а в част „Конструктивна“ не е предвидено укрепване на вертикалния откос
на изкопа и не е посочен начина на изпълнение на фундамента на силоза, попадащ
частично под нея. Според комисията, вина за допуснатата авария имат участниците
в строителния процес: проектантите по части – архитектура, конструкции, ПБЗ,
водещ проектант; лицето, извършило оценката за съответствие на проекта по част
„Конструктивна“ без дадени забележки по проекта; консултанта – лицата,
изготвили комплексния доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект
с основните изисквания към строежите, без наличие на взаимна съгласуваност
между част архитектура, конструкции и ПБЗ по отношение на запазващата се
бетонова стена; строителния надзор; строителя – за допускане на извършване на
СМР в опасен участък без наличие на укрепване на вертикален откос на изкопа
между запазващата се бетонова стена и Силоз 1.
В съответствие и с тези изводи от доклада на техническата комисия, съдът
констатира, че подс.Н.Н. няма персонална вина за произшествието.
В конкретния случай съдът приема, че не е доказан точно субективният
елемент от състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, а именно виновното
поведение на подсъдимия Н., изразяващо се в негово немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
отнасяща се до здравето и живота на човека.
Съдът приема, че деянието, за
което Н.Н. е обвинен от Окръжна прокуратура – П., не се доказа да е извършено
виновно от него и постанови, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен
по обвинението на това конкретно основание по чл.304 от НПК и да го оправдае за
причинената смърт на Г.Б.В. на 27.11.2017г. в землището на гр.К., обл.П.ска.
При този изход на делото, деловодните разноски следва да
останат за сметка на държавата.
При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: