РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Перник, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720104413 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание, чл.422 вр.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД във вр.
с чл.124 и чл.415 от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „П.Дертлиев" 25,офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4
чрез юрисконсулт
са поискали да бъде установено по отношение на
В. Б. М. ЕГН ********** гр.П. кул.От.П. бл.** А ет.1 п.2
че дължи на ищцовото дружество
сума в размер 8181.64 лв.,от която :
главница 6144.40лв. за периода 05.07.2019-05.07.2022
договорна лихва 1373.64лв. за периода 05.07.2019-20.04.2021
лихва за забава 663.60лв. за периода 06.07.2019- до датата на заявлението по чл.410 ГПК,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда
05.05.2021г. по което е издадена Заповед за изпълнение от 07.05.2021г. по чгд № 02141 /
2021г. ПРС -до окончателното изплащане на вземането,
дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ПЛЮС-
15066165 на дата 21.07.2017г. с БНП ПАРИБА Ф. С.А. клон България
1
и извършена впоследствие цесия –
на 19.08.2019г. между БНП ПАРИБА Ф. С.А. клон България и ищцовата страна
като да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в хода на исковото
производство.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си
представител, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че :
-е бил сключен процесният договор между страните, който впоследствие е бил цедиран
-фактът на цесията е съобщен лично на ответника на 03.09.2020г.
- Ищцовото дружество твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на вноски
за погасяване на задължението , което е довело до завеждане на заповедното производство,
впоследствие и настоящия установителен иск.
-ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за цесията, че в Договора има
неравноправни клаузи
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В настоящият случай договорът не съдържа такава уговорка.
Следователно прехвърлянето на правата по договор за потребителски кредит на трето лице,
без това условие да е било изрично предвидено в договора, съставлява заобикаляне на
императивната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК, поради което процесното цедиране като
двустранна сделка е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД.
Не е изпълнено и изискването на чл.26, ал.4 ЗПК, съгласно което кредиторът е
задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането.
Твърди се, че ответникът е уведомен лично – видно от книжата, има дописване неа
ръка на първа страница, избирателно са представени страници, не става ясно дали са част от
2
един и същ документ.
Разпоредбите на чл.22 и чл.11 на Закона за потребителския кредит са императивни
и задължителни за кредитодателите. Това следва от принципа за засилена защита на
потребителите.Оттук следва, че са нарушени основни принципи на ЗПК касаещи
задължителните реквизити , регламентирани в чл.11 ЗПК вр. ал.1 т.9, както и по отношение
информацията по смисъла на чл.11 ал.1 т.15 ЗПК.
Ответникът в кач.потребител е физическо лице и потребител по смисъла на пар.13
ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със закрила по ЗЗП и по отношение на него се
прилага ЗПК.
В чл.146 ал.1 ЗПК се прогласява нищожност на неравноправни клаузи в
потребителските договори, освен ако не са уговорени индивидуално.В случая няма такива
индивидуално уговорени клаузи.Договорът е сключен при ОУ и без възможност да се
дискутира съдържанието му .
Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП при съществено
несъответствие между насрещните престации водещи до нееквивалентност, а оттук и
невъзможността на потребителя да упражни своите права и задължения.
Налице е съд.практика на ВКС , както и Директива 93/13 ЕО
Съгласно ТР № 5/28.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г., ОСГК заобикаляне на
закона е налице, когато чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които
сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона, се достига до забранен
от закона резултат, като страните съзнават, че целят постигането на забранен или
непозволен от закона резултат, тъй като извършват сделката не за да получат типичните
правни последици, а за да достигнат друга цел, прякото осъществяване на която би
противоречала на закона.
Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че доводите, наведени в
отговора на исковата молба за нищожност на клаузи от договора, и за заобикаляне на закона
са основателни.
Неоснователен се явява предявеният от ищцовата страна установителен иск, а с
оглед на това неоснователен е и акцесорният иск за лихва.
Предвид всичко изложено така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
Разноски:
Съобразно изхода на делото ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от ответника разноски , но такива не са направени.
3
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВЪРЛЯ предявените искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„П.Дертлиев" 25,офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 чрез юрисконсулт
СРЕЩУ
В. Б. М. ЕГН ********** гр.П. кул.От.П. бл.** А ет.1 п.2
че дължи на ищцовото дружество
сума в размер 8181.64 лв.,от която :
главница 6144.40лв. за периода 05.07.2019-05.07.2022
договорна лихва 1373.64лв. за периода 05.07.2019-20.04.2021
лихва за забава 663.60лв. за периода 06.07.2019- до датата на заявлението по чл.410 ГПК ,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда
05.05.2021г. по което е издадена Заповед за изпълнение от 07.05.2021г. по чгд № 02141 /
2021г. ПРС -до окончателното изплащане на вземането,
дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ПЛЮС-
15066165 на дата 21.07.2017г. с БНП ПАРИБА Ф. С.А. клон България
и извършена впоследствие цесия –
на 19.08.2019г. между БНП ПАРИБА Ф. С.А. клон България и ищцовата страна
След влизане на решението в сила, частното гражданско дело да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.шкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4