Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 08.12.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд,
..………… в
публично заседание ……....….…
на трети
ноември ……………………………………………..….....….………………..……………………..…….….
през
2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ….………………………….………..……
Мариана Кадиева, …...................................
като
разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ...........................
административно
дело ... №125 .................... по описа за ......................
2020 година .....
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба, подадена от Ш.А.К., с
постоянен адрес:***, против Заповед №РД-09-228 от 28.02.2020 год., издадена от
министъра на земеделието, храните и горите/обн., ДВ, бр.21 от 27.03.2020 год./, с която е одобрен
окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания
2019, в частта й, засягаща площите по подаденото от жалбодателката
К. Заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания
2019 год., които остават извън така одобрения окончателен специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019, както и за прием на
заявления за подпомагане през 2020 година.
Жалбодателката заявява в жалбата, че счита административния акт за
незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и при
неспазване на административнопроизводствените правила
и че същият подлежи на частична отмяна в оспорваната от нея част. Твърди, че е
налице неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона,
като счита, че оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма, но без
задължителни реквизити в съдържанието си и че административният орган не е
спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК за мотивиране
на административния акт. Твърди също, че изводите на административния орган са
необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона,
вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. Според жалбодателката,
в административния акт административният орган не е изложил мотиви - подробни и
ясни фактически и правни основания за издаването му и не били съобразени
доказателствата по административната преписка, като това само по себе си
опорочавало административното производство, защото в тази насока липсвал
какъвто и да е документ и доказателства в подкрепа на твърденията на
административния орган, а констатациите на административния орган не
кореспондирали с доказателствата по административната преписка. Излага мотиви в
жалбата, като сочи, че през 2019 год. подала Заявление за подпомагане по
Директни плащания на площ, като заявените от нея площи, които попадат извън
актуалния слой „Площи, допустими за подпомагане”, подлежали на проверка от РТИ
на ДФЗ-РА или на теренна проверка от ОДЗ -Кърджали/съответната ОСЗ/. Твърди, че
при извършените теренни проверки на заявените от нея парцели не били спазени
законовите процедури, изискванията и условията за извършването им, разписани в
Закона за подпомагане на земеделските производители, Наредба №105 от 22.08.2006
год. и Заповед №РД-09-790 от 06.08.2019 год. на министъра на земеделието,
храните и горите, относно извършването на специализирани теренни проверки на
физически блокове за Кампания 2019, както и на други относими
нормативни актове. Сочи, че на парцел №*** изобщо не била извършена теренна
проверка, въпреки че такава била задължителна и не била включена в допустимия
слой площ от 0.12 ха, която била поддържана от жалбодателката
в много добро земеделско и екологично състояние и била напълно годна за
подпомагане. По нататък в жалбата сочи, че подала възражение с вх.№РД-12-05-61
до министъра на земеделието, храните и горите, но въпреки това, от справка в
Системата за електронни услуги на ДФЗ-РА (СЕУ) установила, че заявените и
поддържани от нея в добро земеделско и екологично състояние парцели, не са
включени с цялата си площ в така одобрения окончателен специализиран слой
„Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019, както и за прием на
заявления за подпомагане през 2020 год. Счита, че като краен резултат, с
издадения административен акт, реално са накърнени нейни законни права и
интереси, които въобще не са посочени в него, както и мотивите - фактически и
правни основания за невключването на част от заявените от нея площи в одобрения
слой, като според жалбодателката, това сочи на липса
на ясна, конкретна и точна разпоредителна част по отношение на заявените за
подпомагане от нея площи, които не са включени в одобрения слой и за които впоследствие
ще й бъде отказана полагащата се субсидия и ще й бъдат наложени санкции, т.е.
липсвала ясно изразена властническа воля. Счита, че се касае за задължителни
реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и
преценката за материалноправна законосъобразност на
оспорения административен акт, от което, според нея, следва извод за
незаконосъобразността и отмяната му. Жалбодателката
счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото й на защита и препятстващо
осъществяването на административен, съответно съдебен контрол за законосъобразност
и че нарушаването на посочената процесуална норма, изискваща излагане на ясни и
конкретни фактически основания и на приложими и относими
правни основания, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, т.к. това нарушение логично довело и
до противоречие на административния акт в обжалваната му част и с приложимите материалноправни разпоредби. Според жалбодателката,
в случая било повече от очевидно, че административният орган не е положил необходимите
усилия за изясняване на релевантните за спора, както и процесуалните си
задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния
процес, като излага доводи и в тази насока. Счита, че с процесуалното си
бездействие по отношение на релевантните факти, които е следвало да бъдат
установени, свързани с вида схема за подпомагане, за установяването на които
органът е следвало да бъде активната страна – задължение, произтичащо от
служебното начало в процеса, административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до необосновани материално-правни изводи, а нарушенията били съществени,
тъй като не само създавали вероятност за неистинност на фактите, които органът
е приел за установени, но и по преписката били налице данни, които пряко сочели
и за незаконосъобразност на възприетото административно решение, съдържащо се в
обжалвания административен акт. Жалбодателката
твърди, че без всякакво съмнение, допуснатите съществени нарушения в хода на развилото се административно производство обосновават отменителните основания по чл.97, ал.1 от АПК (!?!
– в този текст не са регламентирани никакви отменителни
основания, а нещо друго), което е съществено, доколкото било пречка да се формират обосновани и
законосъобразни материалноправни изводи относно наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на такъв вид административен акт, което от своя страна
обосновавало и неправилност на административния акт по смисъла на АПК. По изложените съображения жалбодателката
счита, че Заповед №РД-09-228 от
28.02.2020 год. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й, с която не са включени в така одобрения слой
част от заявените за подпомагане и стопанисвани от нея площи за
Кампания 2019, е издадена в нарушение
на административно-производствените
правила, регламентирани в чл.7 от АПК, като допуснатото нарушение обусловило и неправилно
приложение на материалния закон,
а освен това, оспорваният акт бил издаден
и при несъблюдаване целта на закона. Предвид това и на основание чл.97, ал.1 (!?!) от АПК, с жалбата моли съда да
отмени Заповед №РД-09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на
земеделието, храните и горите в частта й, с която не са включени в така
одобрения слой част от заявените за подпомагане
и стопанисвани от нея площи за Кампания 2019, като незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
В съдебните заседания, редовно призована, жалбодателката Ш.А.К. от ***, не се явява, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – адв.А.С.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. В депозирана допълнително писмена молба уточнява, че жалбата,
респ. спорът по настоящото дело, касае пет броя референтни парцели, разположени
в три съседни землища, всички на територията на *** – в селата ***, *** и ***,
като разстоянията между тях не надвишават 5 км. и че процесните
площи, попадащи извън слоя площи, допустим за подпомагане/ПДП/, са съответно:
парцел №***, с
площ извън слой ПДП - 0.67 ха;
парцел №***, с
площ извън слой ПДП - 0.12 ха;
парцел №***, с
площ извън слой ПДП - 0.13 ха;
парцел №***, с
площ извън слой ПДП - 0.26 ха;
парцел №***, с
площ извън слой ПДП - 0.41 ха.
Моли съда да уважи жалбата и да отмени
заповедта в оспорената й част, като реши спора по същество. Заявява, че изцяло
поддържа и се придържа към развитите в жалбата съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт. От името на жалбодателката
претендира направените по делото разноски, като представя Списък на разноските
по чл.80 от ГПК. В предоставен му от съда срок представя и писмено становище, в
което развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. Излага довод
в становището, че земеделските стопани следва да бъдат уведомявани за теренните
проверки по ал.2, т.2 по посочените начини и че тези земеделски стопани,
заявили площи за подпомагане в референтни парцели - физически блокове,
определени за теренни проверки по ал.2, т.2, могат да присъстват по време на
тяхното провеждане. Сочи, че видно от двете разпечатки от интернет страницата
на ОД „Земеделие” – Кърджали, съответно от 30.08.2019 год. и от 10.09.2019 год.,
ОСЗ - Джебел и ОД „Земеделие” - Кърджали, не са спазили императивните
изисквания на Наредба №105/22.08.2006 год., както и Заповед
№РД-09-790/06.08.2019 год. на МЗХГ, за информиране на земеделските стопани за
извършваните теренни проверки, съответно за публикуване на индикативният график
за тяхното извършване и осигуряване на възможност на желаещите земеделски
стопани да присъстват по време на проверките на съответните физически блокове,
като счита, че това е грубо нарушение, освен на посочените Наредба №105 и заповедта
на МЗХГ, но също и на АПК, където ясно било посочено, че административният
орган е длъжен да уведоми и да осигури възможност за участие на
заинтересованата страна в административното производство. Сочи също, че жалбодателката не е уведомена и по друг надлежен начин за
конкретните дати или период на теренните проверки, нито й е осигурена
възможност за присъствие по време на теренните проверки в село ***, село *** и
село ***, ***, като това било видно и от приложените към административната
преписка протоколи от теренните проверки, в които били записани само
служителите на ОСЗ - Джебел и не били отбелязани никакви присъствали земеделски
стопани за датите 04.09.2019 год., 05.09.2019 год. и 09.09.2019 год., като
намира за редно да отбележи, че от всички ОСЗ в област Кърджали, само ОСЗ -
Джебел не е спазила законовите изисквания за уведомяване и осигуряване на
възможност за присъствие на заинтересованите земеделски стопани при
извършването на теренните проверки. Счита, че изложените в становището доводи и
аргументи се потвърждават и от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза от 29.09.2020 год., в което били описани подробно
процесните референтни парцели. Счита за важно да
отбележи също, че изключената за подпомагане площ от референтен парцел, находящ се в село ***/по който нямало експертно заключение
и не бил посетен/ с идентификатор
№***, с декларирана площ 1.74 ха,
била само 0.12 ха, което водело
до извода, че отговаря на изискванията на чл.8, ал.2 от Наредба №2 от
26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а именно - в него има не
повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар, с височина над 0.5 м, които
са с мозаечно разположение и има мозаечно разположени сгради, съоръжения,
скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10% от общата площ. Пo изложените съображения в становището счита, че Заповед
№РД-09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на земеделието, храните и горите, в
частта й, с която не са включени в така одобрения слой част от заявените за
подпомагане и стопанисвани от жалбодателката площи за
Кампания 2019, е издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила, регламентирани в чл.7 от АПК (!?! - в този текст е регламентиран единствено принципът на истинност) и че допуснатото нарушение е обусловило и неправилно
приложение на материалния закон, а освен това, оспорваният акт бил издаден и
при несъблюдаване с целта на закона. Поради това, в писменото становище отново
моли съда, на основание чл.97, ал.1 от АПК (!?! – този текст регламентира сроковете за произнасяне от компетентния
горестоящ административен орган и правомощията му при
оспорване на ИАА по административен ред), да
отмени Заповед №РД-09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на земеделието,
храните и горите, в частта й, с която не са включени в одобрения слой част от
заявените за подпомагане и стопанисвани от жалбодателката
К. площи за Кампания 2019, като незаконосъобразна - издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби.
Отново претендира присъждане и на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – министърът на
земеделието, горите и храните, редовно призоваван за съдебните заседания, не се
явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.В. А., която оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, като заявява, че поддържа съображенията, изложени в писмения
отговор, депозиран преди първото по делото заседание. Счита, че правилно и
законосъобразно са определени процесните площи, като
недопустими за подпомагане, както и че не са налице основания за изменение на
оспорената заповед. Моли на ответника по жалбата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В предоставен от съда срок
представя и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в
подкрепа на заповедта досежно оспорената й част, като
по същество сочи, че депозирайки заявлението за подпомагане, жалбодателят е декларирал, че към датата на кандидатстване
заявените площи отговарят на условията за допустимост по смисъла на Наредба №2
от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, както и че е запознат със
задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината, с оглед на
което привеждането на площите в съответствие с критериите за допустимост след
извършване на теренни проверки в рамките на същата календарна година, не
свидетелства за своевременно изпълнение на задължението. Сочи, че на процесните парцели е извършена теренна проверка, като са
определени за такава проверка чрез ежегодно утвърждаване на методика за избор
на референтни парцели за теренни проверки, съгласно чл.15, ал.3, 5 и 7 от
Наредба №105 и че констатациите от теренните проверки са описани в протоколи, в
резултат на което, част от площите попадат извън специализирания слой ПДП, тъй
като са оценени като неподдържани и следователно, като негодни за подпомагане,
съгласно Наредба №2 от 26 март 2018 год. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Счита,
че несъстоятелно се поддържа неправилност и незаконосъобразност на атакуваната
заповед, като сочи, че към административната преписка по издаването й са
приложени измервания и снимки, описани в протоколите от теренните проверки,
които са генерирани при извършване на измерване с GPS-устройство и че от приложените изображения се
установява, че със заповедта са одобрени само тези площи, които отговарят на
законовите изисквания, респ. са изключени площи, които не отговарят на
критериите за допустимост, като изображенията съответстват на констатациите в
протоколите от теренни проверки, където е посочена причината за недопустимост
на всеки от парцелите, като в защитата са описани петте парцела и конкретните
причини за недопустимост на съответните площи. В писмената защита отново моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и
недоказана, както и отново претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Процесната Заповед №РД-09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на
земеделието, храните и горите е обнародвана в Държавен вестник, брой 21 от 13
март 2020 год., на стр.50/л.5/, а
жалбата срещу нея е подадена по електронен път, на електронната поща на
Административен съд - Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№***/***
год./л.2/, като впоследствие, същата е представена и по поща,
на хартиен носител, с положен подпис на жалбодателката
Ш.К. Съгласно разпоредбата на чл.33а, ал.6 от ЗПЗП, в приложимата й редакция (ДВ, бр.77 от 2018
год., в сила от 01.01.2019 год.), заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с
която се одобрява или изменя окончателният специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане”, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което
следва, че същата подлежи на обжалване в рамките на законоустановения
в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, считано от датата на
съобщаването/обнародването й в Държавен вестник, като това между впрочем,
изрично е указано и в самата заповед. При това положение, след като оспорената
заповед е обнародвана в Държавен вестник на 13.03.2020 год., а жалбата е
подадена, по електронен път, на 27.03.2020 год., следва да се приеме, че същата
е подадена точно на 14-ия ден след обнародването, т.е. оспорването е
предприето в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок. Жалбата, освен това, е подадена от
лице, за което с оспорената част тя засяга негови права и законни интереси и респ., създава неблагоприятни последици, от което следва, че
е подадена и при наличието на правен интерес. Предвид
това, съдът намира, че
така подадената жалба е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбодателката Ш.А.К., в качеството си на физическо лице
е земеделски стопанин, с УРН *** и е подала заявление за подпомагане за 2019 г.,
с УИН ***, като е заявила за подпомагане 73 парцела, които да бъдат включени в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 год.
На 27.11.2019 год., министъра
на земеделието, храните и горите е издал Заповед №***85/л.21-л.22/, с която е одобрен проект на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 год. Жалбодателката К. е подала възражение срещу одобрения
проект, чрез ОД „Земеделие” – Кърджали, до министъра на земеделието, храните и
горите, регистрирано с Вх.№*** от *** год. на ОД „Земеделие” – Кърджали/л.34/. В същото К. е заявила, че възразява
срещу обхвата на актуализирания специализиран слой и моли той да бъде
преразгледан по отношение на физическите блокове, в които попадат посочените в
таблицата към възражението земеделски парцели, за които е установено
несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ. В
таблицата към това възражение са посочени пет декларирани парцела със
съответните идентификатори, както следва:
Землище село ***
– парцел №***, с декларирана площ 0.31 ха, допустима площ 0.18 ха и недопустима
площ 0.13 ха;
Землище село ***
– парцел №***, с декларирана площ 7.13 ха, допустима площ 6.46 ха и недопустима
площ 0.67 ха;
Землище село ***
– парцел №***, с декларирана площ 1.74 ха, допустима площ 1.63 ха и недопустима
площ 0.12 ха;
Землище село ***
– парцел №***, с декларирана площ 5.25 ха, допустима площ 4.95 ха и недопустима
площ 0.26 ха;
Землище село ***
– парцел №***, с декларирана площ 7.85 ха, допустима площ 7.44 ха и недопустима
площ 0.41 ха.
От приложената по преписката
таблица/л.67-л.71/, в която са описани всички заявени за
подпомагане 73 парцела от жалбодателката Ш.К., с УРН
*** и са посочени землищата на населените места, в които се намират парцелите,
площите на декларираните парцели, идентификаторите на същите и площите от
същите извън обхвата на проекто слой ПДП за 2019 г. и
съответно, извън окончателния обхват на слой ПДП за 2019 г., може да се изведе
извод, че това възражение, досежно посочените пет
парцела, е било разгледано. На първата страница от тази таблица са описани петте
парцела, за които е подадено възражението с Вх.№РД-12-05-61 от 09.12.2019 год.,
съответно на позиция 1 - парцел с идентификатор №***, землище село ***, с декларирана площ 7.13
ха; на позиция 2 - парцел с идентификатор №***,
землище село ***, с декларирана площ 7.13 ха; на позиция 5 - парцел с идентификатор №***, землище село ***, с декларирана
площ 5.25 ха и на позиция 8 - парцел с идентификатор №***, землище село ***, с декларирана
площ 1.74 ха, като и за четирите парцела са посочени същите площи, които
остават извън обхвата на проекто слой ПДП за 2019 г., съответно и извън окончателния
обхват на слой ПДП за 2019 г., а като причини за изключването на тези площи от
слоя ПДП, и за четирите парцела е посочено, че са описани в протокол/вероятно
посочените в съответните графи протоколи от специализирана теренна проверка/.
Единствено за парцела
с идентификатор №***, землище село ***, с декларирана площ 0.31 ха – на позиция
7 в таблицата, е отразено, че площта от 0.13 ха е изключена от слоя ПДП, т.к.
няколко погранични малки парчета от парцела/под 450 кв.м./ попадат извън
допустимия свой при заявяване и че съгласно указания за извършване на теренни
проверки/ТП/ към Заповед №РД 09-790 от 06.08.2019 год. на министъра на
земеделието, храните и горите, не подлежат на проверка.
По делото са изискани и
съответно са представени от ответника и приети като доказателства по делото
5/пет/ броя протоколи от извършени
специализирани теренни проверки – Протокол №***/*** год., Протокол №***/***
год., Протокол №***/*** год., Протокол №***/*** год. и Протокол №***/*** год.,
всички съставени и подписани от експерти от ОСЗ – Джебел, потвърдени от
Директора на ОД „Земеделие” – Кърджали/л.216-л.247/. В първия от тези протоколи - №***/*** год., са
отразени резултатите от извършената специализирана теренна проверка на
физически блокове от 04.09.2019 год. в землищата на три села, вкл. и в
землището на село ***, ***, като в пореден номер 2 е посочен ФБ №***, като
конкретно, за НТП с №*** в протокола е вписано „без промяна”, съответно е
посочен и №***, срещу който е вписано „промяна в границите - увеличение”, а
като причина за недопустимост е посочено „чл.8,
ал.2, т.1 – повече от допустимите дървета/храсти”. Във
втория от тези протоколи - №***/*** год., са отразени резултатите от
извършената специализирана теренна проверка на физически блокове от 05.09.2019
год. в землищата на четири села, вкл. и в землището на село ***, ***, като в
пореден номер 3 е посочен ФБ №***, като конкретно, за НТП с №***, в протокола е
вписано „промяна в границите - намаление”, а като причина за недопустимост е
посочено „чл.2 и чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4
– площта е непригодна за земеделска дейност/заета от трайно недопустими
елементи/нежелана растителност”. В третия от тези
протоколи - №***/*** год., са отразени резултатите от извършената
специализирана теренна проверка на физически блокове от 09.09.2019 год., в
землището на село ***, ***, като в пореден номер 5 от протокола е посочен ФБ №***,
като конкретно, за НТП с №***, в протокола е вписано „без промяна”, а като
причина за недопустимост е посочено „чл.8,
ал.2, т.2 – по-голям от допустимия процент недопустими елементи”. В същия протокол №***/*** год., в пореден номер 8, е посочен
ФБ №***, като конкретно, за НТП с №***, в протокола е вписано „промяна в
границите - намаление”, а като причина за недопустимост е посочено „чл.8, ал.2, т.1 – повече от допустимите
дървета/храсти”. В този протокол №***/*** год. от извършената
специализирана теренна проверка на физически блокове от 09.09.2019 год., в
землището на село ***, ***, са описани резултатите от теренната проверка на
девет физически блока/ФБ/, но в същия липсва ФБ №***, респ., няма данни на този физически блок да е била извършена такава
специализирана теренна проверка от експертите от ОСЗ – Джебел. В
останалите два протокола от извършени специализирани теренни проверки - №***/*** год. и №***/*** год., са
отразени резултатите от тези проверки на физически блокове/ФБ/ в землищата на
населени места/села/, находящи се на територията на
община Кирково, област Кърджали, които не са предмет на настоящия спор.
Така, със Заповед №РД 09-228
от 28.02.2020 год./л.20/,
на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.33а, ал.2 от ЗПЗП и чл.16г,
ал.4 от Наредба №105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019 год., като
част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е
актуализиран за 2019 год. чрез дешифрация на нова
цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и
сателитно заснемане от 2019 год.; отразяване на резултатите от теренни
проверки, извършени през годината от Техническия инспекторат на ДФЗ-РА и
областните структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения
срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане”, одобрен със Заповед №*** от *** год. на министърът на
земеделието, храните и горите. Тази Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020 год. на министърът
на земеделието, храните и горите, както бе посочено и по-горе, е обнародвана в
ДВ, бр.21 от 13.03.2020 година.
По административната преписка
е приложено Писмо с №93-2759 от 05.06.2020 год. на директора на Дирекция „Идентификация
на земеделските парцели”/ИЗП/ в Министерството на земеделието, храните и горите,
изготвено по повод жалбата на Ш.К./л.18-л.19/, в което е посочено, че за кампания 2019 г. бенефициентът е
заявил за подпомагане 73 парцела, като обект на възражението на кандидата са 5 парцела,
а на жалбата до Административен съд - Кърджали са 21 парцела (!?). В писмото е
обяснено, че площите попадат в частта от
страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, тоест, че за тези
територии МЗХГ не разполага с актуална за кампанията (от същата година) Цифрова
ортофото карта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана и че
съответно, в случая актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП за
кампания 2019 год. е извършена чрез теренни проверки, включително на
физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на
кандидатстване „допустим слой”, съгласно Заповед №РД 09-790 от 06.08.2019 год.
на министъра на земеделието, храните и горите. В заключение, в същото писмо директорът на Дирекция „Идентификация на земеделските
парцели”/ИЗП/ в Министерството на земеделието, храните и горите е
заявил, че в резултат на извършената допълнителна, трета проверка по казуса,
потвърждава коректността на извършените теренни проверки и на отразяването на
констатациите от тях в СИЗП за кампания 2019 по отношение на конкретните площи.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбодателката, по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, с вещо лице инженер-геодезист,
което след като се запознае с доказателствата по делото и извърши съответните
проверки, да отговори на въпросите: 1. Каква
е общата заявена площ на всеки от отказаните за включване в допустимия слой
референтни парцели? 2. Подходящи ли
са за паша отказаните за включване в допустимия слой
референтни парцели, респективно, намират ли се в тях много дървета и храсти;
позволява ли тяхното количество свободна паша на
селскостопанските животни и съответно, има ли участъци, които да са с компактно
прорасли дървета и храсти, респективно, преобладаваща ли е тревната
растителност в тези парцели? 3. Какъв
е процентът на недопустимите елементи или части от референтни парцели, спрямо
общата площ на всеки от тях и надвишава ли 10% от общата площ на съответния
парцел, за който е отказано да бъде включен в специализирания слой площи,
допустими за подпомагане? Вещото лице инж.Ц.И.Г., с висше образование, със
специалност „Геодезия”, след запознаване с материалите по делото и след
извършен оглед на място, е представило в срок заключение, към което са
приложени разпечатки от ИСАК за всеки референтен парцел и снимки, направени от
вещото лице при извършения оглед на място, което заключение е поддържано и в
съдебно заседание и не е оспорено от страните, като същото, като безпристрастно
и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от
съдебно заседание, проведено на 03.10.2020 година/л.249-л.267/.
По поставения първи въпрос в задачата на
експертизата, вещото лице в заключението е посочило, че общата площ, която е
изключена, т.е. за която е отказано да бъде включена в специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 год. възлиза на 1.59 ха от
общо 22.28 ха, декларирана площ от заявителя за процесните
пет парцела, находящи се в землищата на селата ***/три
на брой/, *** и ***, ***. В заключението вещото лице изрично отбелязва, че за
въпросните парцели, през Кампания 2019 год. няма извършено летене, респ.
самолетно заснемане и съответно за същите няма изготвена актуална ЦОФК/цифрова ортофото карта/, а се използват снимки от Кампания 2017г. и
предвид това, площта, определена за изключване от специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане” през въпросната кампания, е определена на база
теренни проверки, извършвани от служители на ОС „Земеделие” - Джебел. Вещото
лице е изразило и становище, че счита, че предвид липсата на алтернативна
методика, по която да бъдат определени допустимите площи, то теренните проверки
остават единствената реална възможност за определяне на площите и парцелите,
допустими за подпомагане.
По поставения му втори въпрос, вещото
лице е посочило в заключението си, че на 29.09.2020 год. е извършило теренна
проверка на четири от общо петте референтни парцела, от които има изключени
декларирани площи и че е изготвило и снимков материал от посещението на място,
с което аргументира и отговорите за всеки от обходените парцела. В заключението
вещото лице е посочило следното:
- за парцел №*** в землище село ***, *** –
че парцелът е поддържан в добро състояние за целите, за които е заявен и че в
участъците от въпросния парцел, които са изключени от допустимия слой, прави
впечатление наличието на естествени отводнителни улеи/земни канавки/. Вещото
лице е отбелязало, че това са недопустими елементи, които нямат място в
допустимия слой и че от допустимия слой трябва да бъде определена площта, която
заемат тези естествени отводнителни улеи и само тази площ да бъде изключена, а
не както е определена в момента - цяла територия или участък, обхващащ много
повече от реално недопустимите площи.
- за
парцел №*** в землище село ***, *** – че парцелът е поддържан в добро състояние
за целите, за които е заявен, като от допустимия слой са изключени три отделни
участъка, които, според вещото лице, трябва да бъдат в допустимия слой,
съгласно констатираното от него на място. Посочило е като фрапиращ един
конкретен случай, в който абсолютно поддържана площ е изключена от допустимия
слой, а реално, на метри от нея съществува друга площ, която е заета от
многогодишни тополи и е практически неизползваема.
- за парцел №*** в землище село ***, *** –
че парцелът е видимо в много добро поддържано състояние и че със сигурност
спомагащо за това е и близостта до естествен водоизточник/река/. Вещото лице е
посочило, че от този парцел отново са отделени няколко участъка, които трябва
да бъдат включени в допустимия слой и че от сателитните снимки, заснети през
2017 год., се вижда как наличието на няколко дървета образуват „сянка”, като е
уточнило, че това е понятие, характерно във фотограметрията и се използва,
когато даден обект, в случая дърво, реално прави сянка върху земната повърхност
и създава илюзия за наличието на много като брой дървета/гора/. Вещото лице е
заявило, че реално е налице точно такъв случай и че на място, дърветата не са
група, а са единични такива, но предвид своята големина, погледнати от
вертикала, създават илюзия за наличието на голяма съвкупност.
- за парцел №*** в землище село ***, *** – Вещото лице е посочило, че в този
парцел е обхваната една доста сериозна площ, определена като недопустима, а реално,
в нея има единствено като недопустим елемент - скала.
Като крайно заключение по тази точка,
съгласно видяното и анализираното, вещото лице е посочило, че теренните проверки
не са извършени в максимална подробност и точност и че в отделни парцели има
недопустими елементи, които би следвало да бъдат площообразувани
и отделени от допустимия слой самостоятелно, както и че към тези недопустими
елементи са причислени и други площи от отделните парцели, които би следвало да
бъдат изключени и причислени към площите, определени за допустимия слой. Вещото
лице изрично е отбелязало, че е важно да се вземе предвид, че парцелите се
намират в планински район и че това означава, че наличието на дребни камъни е
неизбежно, но не е определящо за земи, които са заявени като пасища.
По поставения трети въпрос в задачата на
експертизата, вещото лице в заключението е посочило, че в никой от парцелите
няма недопустими елементи или части, които да са над 10% от общата площ на
парцелите, като се е обосновало, че ако това е било така, то в противен случай е
нямало да бъдат изключвани отделни части от заявените парцели, а са щели да
бъдат цялостно неодобрени и че резултатите от проверката на служителите от ОС
„Земеделие” - Джебел също потвърждават тази негова теза. Вещото лице е посочило
също, че във всеки от парцелите, предмет на настоящата експертиза, има наличие
на дървета, които обаче, в никакъв случай не надвишават общата позволена
бройка, разписана нормативно, а именно – 10 бр/дка и
че недопустимите елементи са единици като бройка. Вещото лице е заявило също
така, че от извършения обход е забелязало единични скали, отводнителни улеи,
няколко отделни единични храста, но в никакъв случай не може да се говори за
редица или групи от такива. Отбелязало е също, че за да изкаже точни проценти
на недопустимите елементи за всеки отделен парцел, ще му е необходимо много
повече време, предвид факта, че ще се наложи извършването на геодезическо заснемане, съгласно GNSS технология, за всеки отделен недопустим елемент, във
всеки отделен парцел. Вещото лице смята, че това би било безпредметно, понеже
от видяното, категорично не счита, че недопустимите елементи надвишават 10% от
общата декларирана площ за всеки парцел.
В съдебно заседание, вещото
лице инж.Г. уточнява, че в заключението е
допуснал техническа грешка, като е посочил, че парцелът в село *** е с №***, а
същият следва да се чете, че е с №***, като заявява, че поддържа заключението и
се придържа към това, което е констатирал от извършените проверки, както на
място, така и по документи. Уточнява, че на място е проверил 4 имота, а не е обходил
и 5-те имота, защото е нямал физическата възможност за това, като за тези 4
имота е приложил и снимков материал. Пояснява, че имотът, който не е посетил, е
вторият от посочените парцели в село ***, а именно - парцел №***, от който са
изключени 0.12 ха. На поставен въпрос от съда отговаря, че не е констатирал при
извършената от проверка на място, да има прясно отсечени или изкоренени големи
дървета, но е констатирал, че има окастрени храсти. На друг поставен въпрос,
относно наличието в парцел №*** в село ***, на една сериозна площ, която е
определена като недопустима, като реално в нея има единствено като недопустим
елемент – скала, вещото лице отговаря, че на място е видял това и е установил,
че скалата е с площ максимум 300-400 кв.метра. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че за въпросните парцели, през Кампания 2019 год. няма извършено
летене и съответно, за същите няма изготвена актуална ЦОФК/цифрова ортофото карта/, а се използват снимки от Кампания 2017 год.
и единствения способ е да се извършват теренни проверки на място. По отношение
приложените към заключението 5 броя черно-бели снимки, пояснява, че това са 5
броя ортофото снимки на 5-те блока, които са
изключени от подпомагане и че до тези снимки има достъп всеки в интернет-сайта
на МЗГХ, като на тях се показва слоят, който е определен за съответната
кампания и това, което е заявено. Пояснява също, че тези снимки са от 2017
год., като нанесените слоеве с линии са за Кампания 2019 г. и че снимките са
номерирани в поредица от 1 до 5, като на снимка №1 е отразен парцелът в село ***,
с №***; на снимка №2 – парцелът в село ***, с №***; на снимка №3 – парцелът в
село ***, с №***; на снимка №4 – парцелът в село ***, с №*** и на снимка №5 –
парцелът в село ***, с №***. На въпрос, дали в заключението е съпоставен
сегашният резултат от 2020 год., който е установил към 29.09.2020 год., с
приложените снимки и констатациите в протоколите от теренните проверки,
извършени през 2019 год., вещото лице инж.Г. отговаря, че в заключението изцяло
се е съобразил с теренните проверки и резултатите от 2019 год. и че всички
описани площи са от тази кампания, както и че за да установи стойностите за
2020 год., ще трябва да направи замерване. Заявява категорично, също така, че
се е съобразил изцяло с теренните проверки, които са извършени и на място е
констатирал тяхното съответствие.
От страна на процесуалния представител на
ответника по жалбата е било поискано изготвянето на допълнителна
съдебно-техническа експертиза, от същото вещо лице, като такава е била
допусната от съда с протоколно определение от 06.10.2020 год. От страна на
ответника по жалбата, поискал тази допълнителна съдебно-техническа експертиза,
не е бил внесен определения депозит за вещото лице, в размер на 200 лева, като
в следващо съдебно заседание, проведено на 03.11.2020 год., искането за
изготвяне на такава допълнителна съдебно-техническа експертиза, е било
оттеглено от процесуалния представител на ответника по жалбата.
При
така установеното от фактическа страна
и след преценка и анализ на приобщените
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания
по чл.146 от АПК, съгласно изискването на разпоредбата на чл.168 от АПК, от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от
ЗПЗП, в приложимата й редакция, Системата за идентификация на земеделските
парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране
на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се
включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея
или от кадастралната карта и регистрите към нея, а съгласно ал.2 на същия
текст, министърът на земеделието, храните и горите организира създаването и
актуализирането на цифрова ортофото карта за
територията на страната. Съгласно чл.33а, ал.1 от ЗПЗП, Министерството на
земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на
земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”,
който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически
блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл.40, а именно
Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските
площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Според ал.2 на същия
текст, в приложимата й редакция, данните в системата за идентификация на
земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане”, се обновяват ежегодно чрез дешифриране
(компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото
карта на страната по самолетно и сателитно заснемане, чрез извършване на
специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на
резултатите от проверките на място по чл.37 от ЗПЗП с цел отразяване на
реалното състояние и ползване на площите, като обхватът на специализирания слой
се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред,
определен в наредбата по чл.30, ал.6/Наредба №105 от 2006 год./ и която заповед се обнародва в „Държавен
вестник”. Съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба №105 от 22.08.2006 год. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол, министърът на земеделието, храните и
горите организира актуализирането на ЦОФК за територията на цялата страна в
СИЗП за период не повече от четири години. В Наредба №2 от 26.03.2018 год. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ са описани всички критерии, на които трябва да отговарят
площите, допустими за подпомагане.
В резултат на дешифрацията
(разчитане) на новата ЦОФК, както и чрез отразяване на резултатите от теренни
проверки, проведени през годината, е бил определен обхватът на проекта на
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2019 г. В случая по
делото не се спори, че на процесните парцели е извършена специализирана теренна проверка,
като са определени за такава проверка чрез ежегодно утвърждаване на методика за
избор на референтни парцели за теренни проверки, по реда, установен в чл.15,
ал.3, 5 и 7 от Наредба №105 от 22.08.2006 год., издадена от министъра на
земеделието и горите. Констатациите от теренните проверки са описани в
протоколи, в резултат на което, част от площите попадат извън специализирания
слой ПДП, тъй като са оценени като неподдържани и следователно, като негодни за
подпомагане, съгласно Наредба №2 от 26 март 2018 год. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ. По доводите на оспорващия, че не бил уведомен
за извършените теренни проверки и че не присъствал при извършването им, следва
да се отбележи, че теренните проверки не са проверки за контрол. Те се
осъществяват от служители на ОДЗ, като съгласно ал.4 на чл.15 от Наредбата,
специализираните теренни проверки определят чрез използване на устройство за
позициониране и измерване, чието допустимо отклонение на измерване отговаря на
указанията на ЕК, необходимостта от актуализиране, вида и обхвата на промените
на характеристиките на референтните парцели – граници и начин на трайно
ползване, както и на допустимите площи в тях, съгласно наредбата по чл.40 от ЗПЗП.
В зависимост от установеното на място състояние на проверяваните площи и
необходимостта от промени се извършват измервания (линейни или полигонови) за нови граници или съществуващите граници се
потвърждават. Тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл.37 от ЗПЗП,
не касаят оценка на конкретни заявени за подпомагане площи и за резултатите от
тях не се изпращат контролни листове или доклади на кандидатите от ДФ „Земеделие”
или Министерството на земеделието, храните и горите. Ясно е, предвид това, че теренните проверки са различни от проверките на място, за
които земеделският производител се уведомява, като при теренните проверки
уведомяването става по реда на чл.15, ал.5 и ал.6 от Наредба №105 от
22.08.2006 год., в които липсва задължение за лично
уведомяване на земеделския производител. Същевременно, нормата на чл.15, ал.7
от Наредба №105 от 22.08.2006 год. ясно регламентира, че земеделските стопани,
заявили площи за подпомагане в референтни парцели – физически блокове, определени
за теренни проверки по ал.2, т.2, може да присъстват по време на нейното
провеждане, но и че специализираните теренни проверки се извършват и без
присъствието на земеделските стопани. Поради това
фактът, че жалбодателката Ш.К. не е била лично
уведомена за извършваните теренни проверки, както и фактът, че специализираните
теренни проверки на процесните парцели са били
извършени без нейно присъствие, съдът приема, че не съставлява съществено нарушение
на административно-производствените правила, което да самостоятелно да обуславя
незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част.
Така, предвид посочената
нормативна уредба и приетите за установени факти следва изводът, че заповедта, респ. и в оспорената й част, е издадена от компетентен
орган и в предписаната от закона форма и не се установяват основанията по чл.146, т.1 и т.2 от АПК, които да
водят до обявяване на заповедта за нищожна, респ. които да водят до нейната
незаконосъобразност в оспорената й част. От
цитираните нормативни разпоредби следва и извода, че оспорената Заповед №РД
09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на земеделието, храните и горите е
издадена и при спазване административнопроизводствените
правила, регламентирани в ЗПЗП и чл.16, чл.16б и чл.16г от Наредба №105 от
22.08.2006 год. на министъра на земеделието и горите.
Относно материалната законосъобразност на
заповедта, в оспорената й в настоящото производство част, съдът намира следното:
Съответствието и със закона
следва да се преценява с оглед експертните изводите на вещото лице, изготвило назначената
по делото съдебно-техническа експертиза по делото. Неговите констатации относно
съответствието на процесните парцели с критериите за
площи, допустими за подпомагане, са обективирани в заключението
на експертизата, подробно коментирано по-горе в настоящото изложение. Вещото
лице е категорично, че в никой от
четирите референтни парцела - парцел №*** в землище село ***, ***; парцел №***
в землище село ***, ***; парцел №*** и парцел №*** в землище село ***, ***, няма
недопустими елементи или части, които да са над 10% от общата площ на парцелите
и че във всеки от тези парцели - предмет
на експертизата, има наличие на дървета, които в никакъв случай не надвишават
общата позволена бройка, разписана нормативно, а именно – 10 бр/дка и че недопустимите елементи са единици като бройка.
Вещото лице е категорично, също така, че от извършения обход е забелязало
единични скали, отводнителни улеи, няколко отделни единични храста, но че в
никакъв случай не може да се говори за редица или групи от такива и от
видяното, категорично не счита, че недопустимите елементи надвишават 10% от
общата декларирана площ за всеки парцел.
По отношение на четирите референтни парцела,
с идентификатори №***, землище село ***, ***; №***, землище село ***, ***; №***
и №***, землище село ***, ***, настоящият
съдебен състав намира, че процесната заповед е
издадена в несъответствие с материалния закон.
Заявеният от жалбодателката
К. начин на трайно ползване за кампания 2019 год. на горепосочените 4/четири/
референтни парцела е „постоянни или
временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)”, от което следва, че критериите за допустимост
са посочени в чл.8, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018 година.
Както бе посочено по-горе, в протокола за специализирана теренна проверка на
място, като фактически и правни основания за невключване на посочената площ от парцел
№***, землище село ***, ***, е установено наличие на повече от допустимите
дървета/храсти, съответно посочено е основанието по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба
№2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, като според тази норма, допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по
ал.1, когато на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с
височина над 0.5 м (за видовете от чл.10, ал.1, т.2 – независимо от
височината), които са с мозаечно разположение. Така посочените в
протокола за специализирана теренна проверка на място фактически основания са
лишени от всякаква конкретика, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че сочат на липса на
позитивно посоченото условие по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018 год.,
при които постоянно затревените площи са допустими за подпомагане. Освен това,
дори и да се приеме, че така посочените фактически основания сочат на липса на
посочените по-горе условия за допустимост, то тези основания, по отношение на
този референтен парцел са опровергани в хода на съдебното производство от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Като фактически и правни основания за
невключване на посочената площ от парцел №***, землище село ***, ***, в
протокола за специализирана теренна проверка на място е посочено установено
наличие на по-голям от допустимия процент недопустими елементи, съответно е
посочено основанието по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ, като според тази норма, допустими
за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях има
мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или
оголени терени, които заемат не повече от 10% от общата площ, след изключване
на неподходящите за подпомагане площи по чл.10, ал.1, т.4. И в този случай,
така посочените фактически основания в протокола за специализирана теренна
проверка на място са лишени от всякаква конкретика,
поради което настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че
сочат на липса на позитивно посоченото условие по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 год.,
при които постоянно затревените площи са допустими за подпомагане. Освен това,
дори и да се приеме, че така посочените фактически основания сочат на липса на
посочените по-горе условия за допустимост, то тези основания, по отношение на
този референтен парцел, също са опровергани в хода на съдебното производство от
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Като фактически и правни основания за
невключване на посочената площ от парцел №***, землище село ***, ***, в
протокола за специализирана теренна проверка на място е посочено, че е
установено, че площта е непригодна за земеделска дейност, заета с трайно
недопустими елементи и нежелана растителност и като правни основания са
посочени чл.2 и чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ. Посоченият чл.2 от Наредбата съдържа две алинеи, като
според ал.1, като земеделски площи се класифицират тези части от територията на
страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за
извършване на земеделска дейност, а според ал.2, земеделските площи се включват
в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл.30, ал.2, т.2
от ЗПЗП като част от физически блокове – земеделски тип земи съгласно
приложението на Наредба №105 от 2006 год. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол (ДВ, бр.82 от 2006 г.) (Наредба
№105 от 2006 г.). Тази разпоредба не съдържа критерии за допустимост и
съответно, е неотносима като правно основание за невключване
на посочената площ от този парцел в допустимия за подпомагане слой. Другите,
посочени като правно основание разпоредби – на чл.10, ал.1, т.1, 2 и 4 от
Наредба №2 от 26.03.2018 год. регламентират, че трайно неподходящи за
подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от: 1. дървесна и храстовидна растителност; 2. нежелана
растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), къпина (Rubus spp.), клек (Pinus mugo), хвойна (Juniperus spp.), аморфа (Amorpha fruticosa) и 4. сгради, съоръжения, скали, скални участъци,
ерозирали или оголени терени. И в този случай, както и в описаните
по-горе, така посочените фактически основания в протокола за специализирана
теренна проверка на място са лишени от всякаква конкретика
- не посочено нито какви са тези трайно недопустими елементи, нито от кой вид
от посочените в т.2 е нежеланата растителност. Поради това, настоящият съдебен
състав намира, че не може да се приеме, че отразеното в протокола за
специализирана теренна проверка на място за този референтен парцел сочи на
наличието на което и да е от посочените фактически основания за изключването на
тази площ от допустимия слой и определянето й като трайно непригодна за
подпомагане. Освен това, дори и да се приеме, че така посочените фактически
основания сочат на липса на посочените по-горе условия за допустимост, то тези
основания, по отношение на този референтен парцел, също са опровергани в хода
на съдебното производство от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Относно парцела с №***,
землище село ***, ***, експертът е
констатирал, че парцелът е видимо в много
добро поддържано състояние и че със сигурност спомагащо за това е и близостта
до естествен водоизточник/река и че от този парцел отново са отделени няколко
участъка, които трябва да бъдат включени в допустимия слой, а от сателитните
снимки, заснети през 2017 год., се вижда как наличието на няколко дървета
образува „сянка”, като е уточнило, че това е понятие, характерно във
фотограметрията и се използва, когато даден обект, в случая дърво, реално прави
сянка върху земната повърхност и създава илюзия за наличието на много като брой
дървета/гора/. Вещото лице категорично е заявило, че реално е налице точно такъв
случай и че на място, дърветата не са група, а са единични такива, но предвид
своята големина, погледнати от вертикала, създават илюзия за наличието на
голяма съвкупност.
Съдът счита, че при
различието между установеното от административния орган, т.е. отразеното в протоколите за специализирана теренна проверка на
място и заключението на вещото лице, следва да се
кредитира установеното от вещото лице за наличие, като допустима за подпомагане,
на цялата декларирана площ на четирите процесни
парцела, с посочените по-горе идентификатори, находящи
се в землищата на селата ***, *** и ***, ***. Съдът счита заключението за обективно,
компетентно изготвено и съобразено с доказателствата по преписката, поради
което и го кредитира в пълна степен. В този смисъл е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, с оглед на което оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена в частта й, с която, от одобрения
окончателен специализиран слой „ПДП” за кампания 2019 год., необосновано са
изключени: 1. площ от 0.67 ха от
референтен парцел №***, землище село ***, ***; 2. площ от 0.13 ха от референтен
парцел №***, землище село ***, ***; 3. площ от 0.26 ха от референтен парцел №***,
землище село ***, *** и 4. площ от 0.41 ха от референтен парцел №***, землище
село ***, ***. Тъй като естеството на спора не
позволява решаването му от съда по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК,
в тази й част преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне, съобразно установеното от съда и при съобразяване на указанията по
тълкуване и прилагане на закона.
Относно референтния парцел с
идентификатор №*** в землището на село ***, ***, за който не е изготвено
заключение от вещото лице, следва да се посочи, че същият е с декларирана площ
от 1.74 ха, видно от Таблицата
с подробни данни за заявените от жалбодателката
парцели за подпомагане за кампания 2019 год./л.67-л.71/, като площта от този
парцел, която е извън окончателния обхват на ПДП за 2019 год., т.е. изключена
за подпомагане площ, е само 0.12 ха. В протокола за специализирана теренна
проверка на място, като фактически и правни основания за невключване на
посочената площ от този парцел №***, землище село ***, ***, е посочено установено
наличие на повече от допустимите дървета/храсти, съответно посочено е
основанието по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите
за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане
на площ, като според тази норма, допустими за
подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях има не повече
от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за видовете от чл.10,
ал.1, т.2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение.
Тази констатации, отразени в протокола от извършената специализирана теренна
проверка на място, за този референтен парцел, не са опровергани от жалбодателя с годни и относими
доказателства или доказателствени средства. Следва, в
тази връзка, да се посочи, че е неоснователен доводът, поддържан от
процесуалния представител на жалбодателката в
представеното писмено становище, че тъй като изключената за подпомагане площ
заема не повече от 10% от общата
декларирана площ, то целият парцел отговаря на изискванията на чл.8,
ал.2 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Това
условие за допустимост, обаче, е разписано в нормата на чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №2 от 26.03.2018 год., според която, допустими
за подпомагане са постоянно затревените площи по ал.1, когато на тях има
мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или
оголени терени, които заемат не повече от 10% от общата площ, след изключване
на неподходящите за подпомагане площи по чл.10, ал.1, т.4, докато по отношение
на тази площ е установено основанието по чл.8, ал.2, т.1 от същата Наредба, в
която норма няма такова условие, а именно – площта от парцела, на която има повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина
над 0.5 м, да заема не повече от 10% от общата декларирана площ. По тези съображения, съдът в настоящия състав
намира жалбата на Ш.А.К. за неоснователна и недоказана в тази й част, поради
което и с решението по делото, в тази й част същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото
производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да
уважи претенцията за разноски на жалбодателката Ш.А.К., направени в хода на съдебното
производство. В хода на настоящото производство жалбодателката
е сторила разноски, както следва: заплатената държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, съгласно представеното и приложено платежно нареждане за
плащане към бюджета с УРН *** от *** год. на „Ти Би Ай Банк”
ЕАД/л.13/, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер
на 500.00/петстотин/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор
за правна защита и съдействие, сер.**, ***, от ***
год., ведно с пълномощно от 13.07.2020 год. към него/л.184/, заплатено допълнително, в
брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от
03.11.2020 год./л.276/ и сумата за заплатеното възнаграждение за назначеното
по делото вещо лице, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно представеното
и приложено по делото платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН ***от ***
год. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД/л.208/ или,
направените разноски от жалбодателката К. възлизат
общо в размер на 1210.00/хиляда двеста и десет/ лева. Разноските следва да
бъдат присъдени съразмерно на уважената част от жалбата, като при положение, че
жалбата се явява основателна и доказана по отношение на площите, останали извън
допустимия слой за подпомагане, за четири от референтните парцели, от общо петте,
за които същата е била подадена, то съдът намира, че в полза на жалбодателката следва да бъдат присъдени четири пети от
направените общо от нея разноски или сумата в размер на 968.00/деветстотин
шестдесет и осем/ лева. За заплащането на разноските по делото следва да бъде
осъдено Министерство на земеделието, храните и горите,
което, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
Министерство на земеделието, храните и горите/Приет с ПМС
№260 от 14.10.2019 г., обн., ДВ, бр.82 от 18.10.2019
г./, е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище в град София и с адрес: *** и в чиято структура се намира
административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.
По отношение претенцията на процесуалния
представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, изразена
в съдебно заседание и в представената писмена защита, съдът намира това искане
е неоснователно и счита, че същото не следва да бъде уважено. Това е така,
доколкото съгласно чл.144 от АПК, правилата на ГПК се прилагат в
административното правосъдие само по неуредените в Дял ІІІ/Трети/ от АПК
въпроси. Разпоредбата на чл.143 от АПК е наименована „Отговорност за разноски” и нейната ал.4
изрично, а според настоящия съдебен състав и изчерпателно, урежда въпроса, кои
разноски заплаща подателят на жалбата, когато съдът отхвърли оспорването, както
в настоящия случай или когато оспорващият оттегли оспорването, поради което и
правилата на ГПК, по отношение отговорността за съдебните разноски, не следва
да се прилагат. В тази разпоредба, обаче, никъде не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е законодателен
пропуск или празнота в закона. Осъществилият процесуалното представителство по
делото пълномощник на ответника по жалбата, в случая е главен юрисконсулт в
Областна дирекция „Земеделие” – Кърджали, видно и от представеното по делото
Пълномощно №*** от *** год., с упълномощител -
министъра на земеделието, храните и горите/л.186/. Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”,
областните дирекции „Земеделие” са специализирани териториални администрации
към министъра на земеделието, храните и горите, а съгласно ал.2 на същия текст,
областните дирекции „Земеделие” са юридически лица на бюджетна издръжка със
седалище в съответните областни градове, една от които областни дирекции е със
седалище град Кърджали. Юрисконсултът в държавната администрация, каквато е и
Областна дирекция „Земеделие” – град
Кърджали, а и в другите централни или териториални структурни звена на МЗХГ, е
или държавен служител по служебно правоотношение, или работи по трудово
правоотношение и за положения от него труд, включително и за осъществено
процесуално представителство по съдебни дела, той получава договорена заплата
или уговорено с трудовия договор месечно трудово възнаграждение. В същото
време, адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и за това, за
неговия труд той получава уговорено с договора за правна помощ адвокатско
възнаграждение, включително и когато поема процесуалното представителство и
защита на държавен орган. Освен това, в бюджета на държавния орган, респ. на
съответната държавна или общинска администрация, е предвидена заплатата или
трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но адвокатско възнаграждение или
възнаграждения на адвоката не са предвидени. Затова, според чл.143, ал.4 от АПК, при отхвърляне на оспорването от съда или при оттегляне на жалбата, респ.
и при отхвърляне на иск по ЗОДОВ или прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, съдът следва да присъди и минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна, т.е. ако административният орган е ангажирал
и ползвал адвокат за осъществяване на процесуално представителство и защита и съответно
му е платил адвокатско възнаграждение, но никъде не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в какъвто и да е размер, ако
административният орган си е бил представляван и защитаван от щатен
юрисконсулт, както в настоящото съдебно производство. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не следва съразмерно на отхвърлената част
от жалбата, да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, в полза на ответника по жалбата и съответно,
претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде
оставена без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2/второ/
и 4/четвърто/ от АПК, във връзка с чл.173, ал.3 от АПК, Административен съд –
Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Ш.А.К., с постоянен адрес:***,
с ЕГН **********, Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020 год., с която е одобрен
окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания
2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, в ЧАСТТА Й, с
която в специализирания слой не са включени: 1. площ от 0.67 ха
от референтен парцел №***, землище село ***, ***; 2. площ от 0.13 ха от
референтен парцел №***, землище село ***, ***; 3. площ от 0.26 ха от
референтен парцел №***, землище село ***, *** и 4. площ от 0.41 ха от
референтен парцел №***, землище село ***, ***.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.А.К., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********,
в останалата й ЧАСТ, подадена срещу Заповед №РД 09-228 от 28.02.2020 год., с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане” за кампания 2019 г., издадена от министъра на земеделието, храните
и горите, в ЧАСТТА Й, с която в специализирания слой не е включена площ от 0.12
ха от референтен парцел №***, землище
село ***, ***
ВРЪЩА преписката в ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ на
заповедта, на министъра на земеделието, храните и горите, за ново произнасяне,
при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и
горите, с адрес - град София, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.А.К.,
с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, направени деловодни
разноски, възлизащи общо в размер на 968.00/деветстотин шестдесет и
осем/ лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я: