Определение по дело №1711/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2696
Дата: 12 септември 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20193100501711
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 12.09.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА

МЛ.С. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 1711 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Я.Н.Я. срещу Решение № 2842 от 25.06.2019г. по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което:

- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по иска на Ж.Д.Н. с ЕГН **********, Д.Й.Д. с ЕГН **********, Д.Й.С. с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН **********, че Я.Н.Я. с ЕГН ********** не е собственик на 320 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ имот с ид. 37099.501.658 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, м. “Лозите”, целия с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти с ид.  37099.501.209; 37099.501.694; 37099.501.695 и 37099.501.207;

- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №105, том ІІ, рег. № 12213, дело № 226 от 2013г. на Нотариус Роза Кожухарова, с район на действие този на ВРС, вписан под № 212 в НК в частта, удостоверяващ правото на собственост на Я.Н.Я. с ЕГН ********** за 320 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. 37099.501.658 находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, м. “Лозите”, целия с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти с ид.  37099.501.209; 37099.501.694; 37099.501.695 и 37099.501.207 и

- на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав В ЧАСТТА по предявените от Ж.Д.Н., Д.Й.Д., Д.Й.С. и Д.А.Д. срещу Я.Н.Я. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с ид. 37099.501.658, находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, м. “Лозите”, целия с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти с ид. 37099.501.209, 37099.501.694, 37099.501.695 и 37099.501.207, за разликата над 320 кв.м. ид.ч. до цялата площ на имота от 559 кв.м., както и по искането за отмяна на НА № 105 от 2013г. на Нотариус Роза Кожухарова с район на действие ВРС, вписан под № 212 в НК за разликата над 320 кв.м. ид.ч. от същия имот.

Решението е постановено при участието на Община Аксаково, в качеството й на подпомагаща страна на ищците Ж.Д.Н., Д.А.Д., Д.Й.Д. и Д.Й.С., конституирана на основание чл. 219 от ГПК с Определение от 11385 от 09.10.2018г.

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяване при нарушение на процесуални правила. Развитите доводи са, че съдът не обсъдил възражението за придобиване на собствеността на основание изтекла в полза на въззивника придобивна давност от 1997г. до 2019г. След съставянето на КНА на 14.08.2013г. владението му се е превърнало в добросъвестно, като е изтекъл срока на кратката придобивна давност. Съдът не е отчел също, че недоказани са останали оспорените материалноправни предпоставки на реституцията по ЗСПЗЗ: идентичност на притежавания преди колективизацията, реституирания имот и процесния такъв; че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към миналия момент; че не е налице заявяване за възстановяване на имота в стари реални граници, поради което ищците не са имали право на възстановяване. При постановяване на решението си ВРС не е обсъдил и заключението на СТЕ, съгласно което не може да се установи идентичност между възстановения и процесния имот. Моли поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

 

В отговор Ж.Д.Н. оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Моли в тази връзка то да бъде потвърдено.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е частично допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението в частите, в които е постановен неблагоприятен за въззивника правен резултат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по допустимите части на въззивната жалба.

По недопустимата част: правото на въззивна жалба по чл. 258 от ГПК принадлежи на страните по делото. За да е допустима, жалбата трябва да изхожда от страната, която има интерес да обжалва постановеното от първата инстанция съдебно решение. Правен интерес от обжалване съществува тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната. При прекратяване на производството поради недопустимост на иска, респ. отхвърляне на иска интерес да обжалва решението има ищецът, а при уважаване на иска - ответникът.

В конкретния случай, въззивната жалба е депозирана от ответника по делото и е насочена в частта от решението, с което производството по делото е частично прекратено поради липса на правен интерес за ищците от отрицателния установителен иск за разликата над 320 кв.м. ид.ч. до пълната площ на имота. Правен интерес да обжалва решението, имащо характер на определение в тази част, имат ищците по делото, а не и ответникът, за който този резултат е удовлетворителен. Последното изключва правния интерес за въззивника от обжалване на решението в частта по чл. 130 от ГПК. Подадената при отсъствие на правен интерес въззивна жалба е процесуално недопустима, поради което жалбата в тази част следва да се върне.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2019г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

ВРЪЩА на основание чл. 258 от ГПК въззивна жалба на Я.Н.Я. В ЧАСТТА, в която е насочена срещу Решение № 2842 от 25.06.2019г. по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, в частта, имаща характер на определение и с която на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав В ЧАСТТА по предявените от Ж.Д.Н., Д.Й.Д., Д.Й.С. и Д.А.Д. срещу Я.Н.Я. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с ид. 37099.501.658, находящ се в землището на с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, м. “Лозите”, целия с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти с ид. 37099.501.209, 37099.501.694, 37099.501.695 и 37099.501.207, за разликата над 320 кв.м. ид.ч. до цялата площ на имота от 559 кв.м., както и по искането за отмяна на НА № 105 от 2013г. на Нотариус Роза Кожухарова с район на действие ВРС, вписан под № 212 в НК за разликата над 320 кв.м. ид.ч. от същия имот.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в последната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за въззивника започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението да се връчи на въззивника.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                 

                                                                                           2.