Решение по дело №444/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 118
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20211860100444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. , 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100444
по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н., ЕГН: **********, чрез
упълномощения адв. Б.Т. от САК срещу Община А. чрез кмета на общината, въз основа на
която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението й, извършено със Заповед на
кмета на община А. от 18.06.2021г. да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като
ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „Старши специалист
„ТРЗ и каса““ към Община А., както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1
КТ, да й заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от
18.06.2021г. до 18.12.2021 г. в общ размер на 7524 лв. /по 1254 лв. месечно/.
В исковата молба се твърди, че ищцата започнала работа в общинската администрация
на община А. през месец септември 2012г., въз основа на трудов договор №**/*********г. и
до 18.06.2021г. заемала длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““, с код по НКПД
********. Твърди още, че със Заповед № ****/*********г. на кмета на община А. бил
прекратен трудовият й договор на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка със съкращение
в щата и премахване на единствената щатна бройка за нейната длъжност- „Старши
специалист „ТРЗ и каса““. Ищцата счита, че извършеното прекратяване на трудовия й
договор е изцяло незаконосъобразно. Сочи се, че заповедта е постановена при множество
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи нейната отмяна.
Съществено било нарушението, че не е спазена процедурата по чл.21, ал.1, т.2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, според която Общинският
съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината,
1
района и кметството по предложение на кмета на общината. В настоящия случай
Общинският съвет по никакъв начин не бил обсъждал и вземал решение за закриване на
длъжността, поради което издадената от кмета заповед нарушавала императивно изискване.
Съществено нарушение на процесуалните правила представлявал и фактът, че липсва
посочване на фактическите обстоятелства във връзка с издадената заповед и на правното
основание. Липсвали и мотиви на заповедта. Поради това заповедта сама по себе си била
порочна на формално основание поради липса на реквизити, които били задължителни.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлявало и липсата на
осъществен подбор, тъй като, въпреки че се съкращавала длъжността на ищцата, тя имала
по-висока квалификация и работела по-добре от тези, които остават. Работодателят не бил
посочил въз основа на каква преценка и критерии е решил да съкрати именно ищцата.
Ищцата определя като нарушение и неспазването на чл.328, ал.1 КТ, въвеждаща
императивно изискване работодателят да отправи писмено предизвестие към служителя,
чиято длъжност се съкращава, а видно от заповедта същата влизала в сила от датата на
връчването й. Нарушение било и непосочването на срок и орган, пред който да се иска
отмяна на заповедта. В настоящия случай нямало и никакви данни как е връчена заповедта.
На следващо място, ищцата намира заповедта за необоснована и неправилна, тъй като
липсвали основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Налице било едно
абсолютно незаслужено и неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение, а като
последица ищцата останала без работа след дългогодишно стриктно и всеотдайно
изпълнение на трудовите си задължения.
В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Община А., като същият е взел становище по исковата молба чрез
пълномощника- адв. Ч.П. от САК. Ответникът оспорва изцяло исковата молба като
неоснователна, недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена изцяло, ведно с
произтичащите от това законни последици. Ответникът заявява, че не оспорва
обстоятелството, че между страните и бил сключен трудов договор №** от 17.09.2012г., по
силата на който ищцата е заемала длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““ в
общинската администрация на община А.. Сочи се, че трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено със заповед № ****/*********г. на кмета на община А., на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка със съкращаване в щата и премахване на единствената щатна
бройка за длъжността „Старши специалист „ТРЗ и каса““. Заповедта била надлежно връчена
на 18.06.2021г., в 8 и 20 часа при условията на отказ от страна на ищцата, като отказът бил
удостоверен с подписите на двама свидетели, видно от съдържанието на самата заповед.
Ответникът счита, че напълно неоснователно и лишено от смисъл и логика е възражението в
исковата молба, че заповедта за уволнение е „постановена при множество съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи нейната отмяна“, тъй като в случая
се касае за трудовоправен спор, а не за административно производство. Сочи се, че се касае
за акт на работодател, който няма белезите на индивидуален административен акт по чл.21
АПК. Сочи се, че заповедта не е й съдебен акт, че да отговаря на съдопроизводствени
правила. Недопустимо било в петитума на исковата молба по чл.344 КТ да се съдържа
2
искане за отмяна на заповедта. Ответникът твърди, че работодателят е спазил изцяло
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, като е издал и надлежно
връчил заповедта в предвидената от закона писмена форма и съдържание. Извършеното
уволнение определя като „законно“, а исковете като „неоснователни“. Налице било реално
съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата. Със Заповед №******/17.06.2021г.
на кмета на община А. било променено щатното разписание на длъжностите на общинската
администрация, като е съкратена 1 щатна /единствена/ бройка от длъжността „Старши
специалист „ТРЗ и каса““ и е създадена 1 нова щатна бройка за длъжността „Шофьор
специален тежкотоварен автомобил“, като между премахнатата и новосъздадената
длъжности няма абсолютно никакво съвпадение в трудовите функции. Сочи се, че не
отговаря на истината изложеното твърдение в исковата молба, че не била спазена
процедурата по чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА, тъй като тази разпоредба не съдържа изискване
Общинският съвет да обсъжда конкретно закриване на определена длъжност, както
неправилно се твърди от ищцата. Правомощията на Общинския съвет се сочи, че били
ограничени до това да определи общата численост и структурата на общинската
администрация, а в рамките на утвърдената структура и бюджет кметът на общината, на
основание чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА организирал изпълнението на решенията на общинския
съвет и утвърждавал щатното разписание, т.е. утвърждавал длъжностите и съответните
щатни бройки за тях. Съдебната практика се сочи, че е еднопосочна в извода, че именно
кметът на общината е оперативният орган, който утвърждава, респективно- изменя щатното
разписание. Като невярно се определя твърдението на ищеца, че в заповедта за уволнение не
били посочени фактическите обстоятелства по нейното издаване, правното основание и
мотивите. Видно от съдържанието на заповедта било, че се съдържа правното основание за
издаването й- числово и словесно- чл.328, ал.1, т.2 КТ „съкращаване на щата“. Достатъчна
мотивировка било посочването в заповедта кога и с какви актове е извършено
съкращаването на единствената щатна бройка. В този смисъл, заповедта била издадена от
компетентен орган и съдържала всички задължителни реквизити. Сочи се, че работодателят
няма задължение да излага причините за съкращаване на щата в заповедта за уволнение, тъй
като това е негова преценка за целесъобразност. Причините за съкращаване на щата не се
отразявали и на правилата за подбор по чл.329 КТ. Твърди се в отговора, че не е налице
нарушение на „правото на подбор на служителя“, както се твърди в исковата молба, тъй
като подборът не е право на служителя, а право на работодателя, което се явява и негово
задължение в определени случаи. В настоящия случай обаче ответникът не бил длъжен да
извършва подбор, тъй като подбор се извършва между служителите, заемащи съответната
съкращавана длъжност по щата или сходна на нея и когато от съкращаваната длъжност има
една единствена бройка, както в случая и няма други сходни длъжности, работодателят не
бил длъжен да извършва подбор. Поради това в случая било без значение какво
образование, квалификация и опит има ищцата. Съкращаването на щата освен това било
реално, тъй като при работодателя не са разкрити нови длъжности- същите или сходни на
съкратената. Сочи се, че е неотносимо твърдението, че до ищцата не било отправено
предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, тъй като наличието или липсата на предизвестие би могло
3
да има значение само и единствено по отношение на евентуално обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, но не се отразява на законността на уволнението. В случая, в
действителност не бил спазен срокът на предизвестието, но на ищцата било изплатено
обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Ответникът сочи още, че в КТ няма изрична
разпоредба, определяща реквизитите на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, извън случаите на дисциплинарно уволнение, а се искало според чл.335,
ал.1 КТ единствено заповедта да е в писмена форма, която в настоящия случай е спазена.
Работодателят не бил длъжен да сочи в какъв срок може да се иска отмяна на заповедта за
уволнение, защото не се касае за административен акт, а по КТ не съществува „иск за
отмяна на заповед“. Неотговарящо на истината било оплакването, че липсват данни за
връчване на заповедта, тъй като същата е връчена на 18.06.2021г. при отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели. Поради всичко изложено, ответникът счита, че
работодателят е спазил всички изисквания на закона, като е провел законосъобразна
процедура на уволнение поради съкращаване на щата, а исковете са напълно неоснователни
и недоказани. Неоснователен бил и искът по чл.225, ал.1 КТ за обезщетение за оставане без
работа за срок от 6 месеца, тъй като не е доказан нито по основание, нито по размер. Сочи
се, че не са представени доказателства за размера на брутното трудово възнаграждение на
ищцата, нито за това, че след уволнението си ищцата е останала без работа. Иска се
отхвърляне на всички предявени искове.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ищцата се явява лично. В първото
с.з. ищцата се представлява от упълномощената адв. А.Д. от САК, която поддържа исковата
молба. В това съдебно заседание бива представено писмено становище, в което е заявено, че
се оспорва доводът на ответника, че изпълняваната от ищцата функция преставала да
съществува, тъй като нейните функции преминали към съществуващата вече длъжност
„главен счетоводител“ и именно между тази длъжност и длъжността на ищцата следвало да
се извърши подбор. Сочи се, че след съкращаването на щата са открити няколко нови
длъжности, към които са преминали част от функциите на ищцата. Такава била длъжността:
„старши специалист обществени поръчки и финанси“, а подбор трябвало да се извърши и с
длъжностите: „полски пазач“, „охрана“, „шофьор на тежкотоварен автомобил“. В съдебното
заседание ищцата заявява, че твърди, че единствената цел на ответника да съкрати щата за
нейната длъжност, е била да бъде отстранена именно тя от длъжност, с което навежда довод
за злоупотреба с права. Заявява още, че декларация по чл.333 КТ за здравословното й
състояние не й е била предоставяна преди уволнението, а налични здравословни проблеми
непосредствено преди уволнението, е имала. В последното с.з. ищцата се представлява от
упълномощения адв. Е.Б. от САК, който в хода на устните състезания моли съда да уважи
подадената искова молба за прогласяване уволнението на ищцата като незаконосъобразно
по изложените в исковата молба съображения. Адв.Б. счита, че в настоящото производство
са събрани достатъчно доказателства, от които да е видно, че между г-жа Н. и г-н Симов е
имало известни пререкания, които не са били по повод на изпълняваната от нея длъжност и
във връзка с тези пререкания ищцата няколко пъти е била заплашвана с уволнение, което в
крайна сметка се е реализирало. Видно е според адв.Б., че уволнението на ищцата е
4
„замаскирано“ само формално и привидно зад съкращаване на щата на длъжността, като от
документите и от писмените доказателства ставало ясно, че тази длъжност не е престанала
да съществува, а просто очевидно е била дадена на друго лице. Поради тези съображения
адв.Б. счита, че са налице основанията, които са визирали за отмяна на уволнението и едно
конкретно- злоупотреба с право по смисъла на КТ и моли съда да уважи изцяло исковата
молба. Претендират се разноски по делото, срещу размера на които е направено възражение
за прекомерност.
В допълнение ищцата е депозирала писмени бележки. Същата счита, че от съвкупния
прочит на доказателствата се установява единствено възможният и правилен извод, че е
била незаконосъобразно уволнена. Моли съда да вземе предвид разпита на допуснатата
свидетелка Стаменова, касаещ действително наличие на влошени извънработни отношения.
От разпита на тази свидетелка ставало ясно, че ищцата е споделяла за упражнявано спрямо
нея въздействие под формата на заплаха от уволнение, в случай че не предприеме
определено поведение. Посоченото било важно доказателство за личен мотив за
съкращаване на ищцата. Допълнителни съображения за това можели да се черпят от
протокола от заседание на Общинския съвет, приложен по делото, както и от факта, че
функциите на ищцата са били изцяло поети от Директора на Дирекция „ФСД“- М.В., а
същата до момента е контролирала функциите на ищцата, т.е. към момента е налице пълно
съвместяване на контролирана и контролираща дейност у едно лице, което противоречи на
разума на закона. Доказано било безспорно и че е допуснато нарушение на ЗМСМА, тъй
като въпросът за съкращаването на щата на ищцата, не бил обсъден по никакъв начин на
заседание на Общинския съвет. Иска се от съда да постанови законосъобразно, правилно и
справедливо съдебно решение, с което да се уважат исковите претенции в цялост.
Ответникът Община А. в хода на делото се представлява от адв. Ч.П. от САК, който
оспорва исковете по основание и размер. В хода на процеса депозира писмена молба, в
която заявява, че оспорва всички аргументи на ищцата като преклудирани, неоснователни и
недоказани, почиващи на неверни факти и обстоятелства. С писмената молба се оспорва
твърдението на ищцата, че е следвало да се извършва подбор между заеманата от нея
длъжност и длъжности като „полски пазач“, „охрана“ или „шофьор на тежкотоварен
автомобил“. Относно длъжността „старши специалист обществени поръчки и финанси“ се
сочи, че същата не е новосъздадена, а и е в друга административна структура-
Специализирана администрация, Дирекция „Териториално селищно устройство и
управление на проекти“ и била съсредоточена единствено в организацията и провеждането
на обществени поръчки, докато съкратената длъжност е в Обща администрация, Дирекция
„Финансово-стопанска дейност и административно обслужване“ и нямала нищо общо с
другата длъжност. Длъжността „главен счетоводител“ пък се наричала коректно „Директор
Дирекция ФСД“ и към момента на уволнението на Н. не е съществувало сходство с
функциите на тази длъжност, за да се извършва подбор. Сочи се, че на директора на ФСД
може и да са възложени част от функциите на съкратената длъжност, но неговите функции
като цяло съществено се различава от тази на касиера, каквато е била П.Н.. Длъжността на
5
ищцата била една единствена и поради това работодателят не бил длъжен да извършва
подбор. Оспорва се възможността на ищцата да наведе твърдение за „злоупотреба с право“
от страна на работодателя по смисъла на чл.8 КТ, предвид че същото не е наведено още с
исковата молба, поради което е недопустим довод, но и неоснователен, тъй като
работодателят не е злоупотребявал по никакъв начин с трудови права, а е извършил
единствено съкращаване на щата по целесъобразност, с цел оптимизация на работния
процес. В хода по същество на делото адв.П. моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Адв.П. не се съгласява с доводите на насрещната страна и
сочи, че доведеният свидетел относно личните отношения между ищцата и кмета на община
А., реално не е свидетел, тъй като не е присъствал на нищо от разказаните неща, а
преразказва емоционално състояние. Адв.П. сочи, че в правомощията на работодателя е да
оптимизира работния процес, съответно- работната заплата, съкращавайки една длъжност и
разпределяйки функциите й на други, вече съществуващи длъжности. Счита, че в случая е
налице реално съкращаване на щата. Също претендира разноски, срещу които е наведено
възражение за прекомерност.
В предоставения от съда срок ответникът община А. чрез адв.Ч.П. е депозирал
писмени бележки, в които е заявено, че безспорно е доказано по делото, че работодателят е
спазил изцяло процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, като е издал и
надлежно връчил заповед в предвидената от закона форма и съдържание. Доказано било и
че е извършено реално съкращаване на щата. Сочи се, че кметът е ръководител на
общинската администрация и орган по назначаване на служители в нея и в неговата именно
компетенция е било да утвърди и измени щатното разписание, включително броя и вида на
необходимите длъжности за изпълнение на определена работа, като уреденото в чл.21, ал.1,
т.2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет няма отношение към правомощието на кмета
като изпълнителен орган по чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА. В настоящия случай обаче щатното
разписание изцяло съответствало на структурата и числеността, утвърдени от Общинския
съвет. Заповедта за уволнение отговаряла на всички законови изисквания за форма и
съдържание, издадена от компетентен орган, с посочени фактически обстоятелства по
нейното издаване, правно основание и мотиви. Работодателят не бил длъжен да сочи
причините, поради които е извършил съкращаване в щата, нито да дава подробни обяснения
на съкратения работник, а и причините за съкращаване на щата се сочи, че не се отразяват
на правилата за подбор по чл.329 КТ. Акцентира се, че подборът не е право на служителя и
че в настоящия случай, в който от съкращаваната длъжност има само една единствена
бройка и няма други сходно с нея длъжности, работодателят няма задължение да извършва
подбор и поради тази причина без значение е какво образование, опит и квалификация има
ищцата. Видно било от доказателствата, че при работодателя не са разкрити нови
длъжности, които да са същите или сходни със съкратената, а основание за прекратяване на
трудовото правоотношение поради „съкращаване на щата“ по смисъла на чл.328, ал.1, т.2
КТ било налице и в случаите на „трансформиране“ на длъжности. В писмените бележки
съдът е замолен да вземе предвид възражението на ответника за настъпила преклузия за
множество от ищцовите твърдения, които остават и недоказани, а именно: че ищцата е била
6
в отпуск по болест, както и че работодателят е реализирал злоупотреба с права. Тези
твърдения се определят като голословни и недоказани. В този смисъл исковете останали
недоказани, а по същество- неоснователни, поради което се иска да бъдат отхвърлени
изцяло, включително относно претенцията за обезщетение за оставане без работа по чл.225,
ал.1 КТ.
Районен съд - Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените в исковата молба съображения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата П. Г. Н. е била назначена по силата на трудов договор № **/*********г. като
служител в Община А., с първоначално заемана длъжност „главен специалист ФСД и
бюджет“. Заеманата от нея длъжност в община А. е била двукратно променяна- с
допълнително споразумение от 18.12.2012г., с което ищцата е приела да изпълнява
длъжност „главен специалист Орган по приходите“ и с допълнително споразумение от
30.04.2014г., по силата на което служителката е преназначена от „главен специалист Орган
по прихода“ на длъжност „младши специалист ТРЗ и каса“. Няма данни кога точно е
трансформирана от „младши“ в „старши“ специалист „ТРЗ и каса“, но не се спори, че това е
била последната й длъжност.
Установява се от приложените по делото документи, а и този факт е безспорен между
страните, че със Заповед № ****/*********г. на кмета на община А.- А.С. Симов, трудовото
правоотношение на П. Г. Н., заемаща длъжността „старши специалист ТРЗ и каса“ в
Общинска Администрация в община А., код по НКПД: ********, е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ- във връзка със съкращаване на щата на 1 щатна бройка, която е и
единствена за тази длъжност. Прекратяването е считано от връчване на заповедта, което
връчване се установява, че е станало при отказ на адресата, на 18.06.2021г. Като „Причини
за прекратяване на трудовия договор“ в заповедта е посочено: По силата на заповед №
****** от 17.06.2021г. на кмета на община А. и утвърдено от него длъжностно разписание
на Общинска администрация в община А., което влиза в сила от 18.06.2021г., 1 щатна
бройка, която е и единствена от заеманата от П. Г. Н., с ЕГН: **********, длъжност старши
специалист „ТРЗ и каса“, код по НКПД: ********, вече е премахната. Със заповедта е
разпоредено на П. Г. Н. да се изплатят обезщетения по чл.220 КТ, чл.222 КТ и чл.224, ал.1
КТ.
От представения фиш за заплата на П. Г. Н. за месец май 2021г. се установява, че
осигурителният й доход и щатна заплата за този месец са били в размер на 1254.00 лв.
Приобщени са и удостоверения за доходите на ищцата в период 6 месеца и 1 година преди
прекратяване на трудовото й правоотношения, от които също е видно, че за май 2021г.
ищцата е получила възнаграждение в размер на 1254.00 лв. Същата е информацията и от
справка от НАП за осигуряването на лицето.
В съдебни заседания на 29.10.2021г. и 12.11.2021г. е извършена констатация с
Трудовата книжка на ищцата П.Н. и е установено, че последното вписване е от 18.06.2021г.
7
– прекратяване по чл.328, ал.1, т.2 КТ на трудовото правоотношение с община А., след което
няма вписване на нови трудови договори. Изискана е и справка от НАП за актуалното
състояние на всички трудови договори на П. Г. Н., като видно от същата справка, актуална
към 13.10.2021г., не са регистрирани нови трудови договори за Н. след 18.06.2021г.
Според длъжностната характеристика за длъжността „младши специалист ТРЗ и каса“,
същата попада в Дирекция „Финансово-стопанска дейност“ /ФСД/, в област на дейност
„Административно-правно обслужване и финансово стопанска дейност“. Посочено е, че във
връзка с изпълнението на задачи в областта на финансово-стопанските дейности, работата се
планира и възлага от Директора на Дирекцията/Главен счетоводител, както и от служителя,
изпълняващ длъжността главен специалист „ФСД и бюджет“, а във връзка с осъществяване
на задачи в областта на техническото обслужване на общинската администрация, работата
се възлага от Кмет и Главен счетоводител. Основни цели на длъжността са: да извършва
техническо обслужване на всички служители в администрацията и подпомага дейността на
служителите от дирекцията в областта на финансово-стопанските дейности, с цел
осъществяване на бюджетната политика на Общината; да изготвя ведомости и изплаща
заплати на щатните и извънщатните служители към Общината; да отговаря за
своевременното и съобразеното със законовите срокове, подаване на данни в персоналния
регистър на НАП и НОИ; да води стриктно касовите парични потоци, свързани с
финансовата дейност на общината. В длъжностната характеристика са подробно описани
преките задължения и отговорности на длъжността, като характеристиката е връчена на П.Н.
на 07.05.2014г.
Представени са от ищцата дипломи, сертификати и удостоверения за квалификация,
които не са приети като писмени доказателства, доколкото подбор не е бил извършван и
същите няма как да бъдат преценявани от съда.
От ответника са представени набор от писмени документи, касаещи щатното
разписание на длъжностите в общинска администрация А..
Видно от Заповед № РД-48/26.02.2021г. на кмета на община А., с нея е утвърдено, на
основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията и във връзка с Решение № 174, протокол
№18 от 25.02.2021г. на Общински съвет А., длъжностно разписание/щатно разписание на
длъжностите в общинска Администрация А., считано от 26.02.2021г. От самото щатно
разписание е видно, че фигурират Дейност „Общинска Администрация“, Делегирани от
държавата дейности и Общински дейности. Дейност „Общинска Администрация“ се разделя
на „Обща Администрация“ и „Специализирана администрация“, извън които са изнесени
единствено длъжностите „кмет“, „секретар на община“ и главен специалист „Технически
секретар и ОбС“. В „Обща Администрация“ попада Дирекция „Финансово-стопанска
дейност“ и административно обслужване“ /в рамките на която се е намирала и длъжността
на ищцата/, със следните 6 длъжности: „Директор на дирекция/Главен счетоводител“,
„главен специалист Орган по прихода“, „старши специалист ФСД и бюджет“, „старши
специалист ТРЗ и каса“, „специалист Деловодител“, „изпълнител куриер-чистач“.
8
Останалите длъжности съдът не намира за необходимо да изброява, но следва да се посочи,
че в „Общинска администрация“ те са общо 20,5 бр.- 6 Обща администрация и 11,5
Специализирана администрация. От цитирания в заповедта на кмета за утвърждаване на
щатното разписание Протокол №18 от 25.02.2021г. на Общински съвет А. се установява, че
с него общинският съвет е приел численост на персонала на заетите в делегираните от
държавата дейности за 2021г., като в „Общинска Администрация“ те са 20.5 бр., което
съвпада с утвърденото щатно разписание.
С Доклад вх. № 58/17.06.2021г. до кмета на община А., секретарят на община А. - Ц.К.,
е предложила, за подобряване на дейностите в общинската администрация: - да се извърши
съкращаване в щата на длъжностите в Общинска администрация в Община А., като се
съкрати 1 щатна бройка от длъжността „старши специалист ТРЗ и каса“, код по НКПД
******** и – се създаде в щата на длъжностите в Общинска администрация в Община А. 1
щатна бройка от длъжност Изпълнител „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, код
по НКПД 83322004.
Последвало е издаване на Заповед № ******/17.06.2021г. на кмета на община А.. С т.I
от заповедта кметът „ПРОМЕНЯ“ длъжностното разписание/щатното разписание на
длъжностите на Общинска администрация А., като: 1. Извършва съкращаване в щата на
длъжностите в Общинска администрация А., като считано от 18.06.2021г., се съкращават
следните щатни бройки от длъжностите: 1.1. старши специалист „ТРЗ и каса“, код по НКПД
********; 2. Създава в щата на длъжностите в Общинска администрация в Община А., като
считано от 18.06.2021г. се създават следните щатни бройки за длъжностите: 2.1. Изпълнител
„Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, код по НКПД 83322004. С т. II от заповедта
кметът „УТВЪРЖДАВА“ длъжностно разписание/щатно разписание на длъжностите на
Общинска Администрация А., което влиза в сила от 18.06.2021г. Видно от представеното
към заповедта ново щатно разписание, в него вече не фигурира щатна бройка „старши
специалист ТРЗ и каса“, като числеността на бройките е запазена посредством отразената
нова щатна бройка – Изпълнител „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“. Общо
бройките на длъжностите в Общинска Администрация А. е отново 20.5 бр.
Представено е и поименно щатно разписание на длъжностите в Общинска
администрация- А., в сила от 02.08.2021г., от което е видно кои от щатните бройки в
Структурата на община А. са заети и от кои лица. Всичко щатната численост е отново 20.5
бр.
Представени са длъжностните характеристики на всички щатове, попадащи в „Обща
администрация“ и „Специализирана администрация“ в община А., преди и след
съкращаване на длъжността „старши специалист ТРЗ и каса“, с изключение на
длъжностната характеристика на новоразкритата длъжност Изпълнител „Шофьор,
специален тежкотоварен автомобил“.
Според длъжностната характеристика на „секретар на община“, длъжността е на
подчинение на кмета на общината и основните цели на длъжността са: - ръководи,
организира, контролира и отговаря за дейността на общината; - координира
9
функционирането на общинската администрация за точното спазване на нормативните
актове; - ръководи дейността по управление на служителите в общината. Видно от
посочените области на дейност и преки задължения, секретарят на общината има множество
функции, най-общо обаче, свързани с организацията на дейността на общинската
администрация, деловодно обслужване, административно ръководство на служителите,
контрол в дейността на различни служби, представителство на общината в различни
аспекти. Тази длъжност бива заемана от лицето Ц.К., а щатното разписание за длъжността е
било утвърдено от кмета на община А. на 14.06.2016г.
Според длъжностната характеристика на „Технически секретар и секретар на
Общински съвет А.“, длъжността осъществява техническо обслужване на кмета и на
Общинския съвет, а дейността е административна и кореспондентска. Тази длъжност бива
заемана от Т.Д., а щатното разписание за длъжността е било утвърдено от кмета на община
А. на 15.04.2016г.
Според длъжностната характеристика на „Директор на дирекция АПОФСД“ /Главен
счетоводител/, длъжността е на пряко подчинение на Кмета и Секретаря на общината и
основните цели на длъжността са: - ръководи, организира, координира и контролира
дейността на цялата дирекция, с цел осъществяване на административното и финансово
обслужване на територията на общината; - планира, съставя и организира изпълнението на
общинския бюджет с цел правилното структуриране на счетоводната политика на общината;
- в изпълнение на конкретните си служебни задължения в областта на финансовата дейност
на общината, подпомага ефективното административно обслужване на физически и
юридически лица. Видно от посочените области на дейност и преки задължения, те са
свързани с цялостна дейност около бюджета на общината, финансов контрол, включително
по начисляване и изплащане на заплатите, отчетност, прогнозност, планиране и
анализиране на финансовия ресурс и състоянието на бюджетните приходи и разходи. Тази
длъжност бива заемана от лицето М.В., а щатното разписание за длъжността е било
утвърдено от кмета на община А. на 02.06.2008г.
Според длъжностната характеристика на „младши специалист Орган по прихода“,
основните цели на длъжността са да: - извършва всички дейности, свързани с обработка на
финансово-счетоводни документи по сметките, за които отговаря; - събира и отчита
приходите, постъпили от местни данъци и такси; - извършва административно обслужване
на гражданите във връзка с подаване на данъчни декларации и издаване на друг вид
документи, свързани с местните данъци и такси; - осъществява спомагателни функции с цел
набиране и обработване на информацията, свързана с местните данъци и такси; - участва в
изготвянето и актуализирането на вътрешни нормативни актове и наредби, свързани с
администрирането на местните данъци и такси. Преките задължения на длъжността са
свързани с това ежедневно да приема плащания в брой в касата на общинската
администрация Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община А.; да извършва приемане на касови плащания и глоби,
плащания за данъци; да отчита приходни квитанции и постъпления от местни данъци; да
10
извършва месечно приключване на местните данъци; да извършва олихвяване на всички
задължения; да обработва данни, свързани с приети декларации; изпълнява функции на
орган по прихода по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци; изпълнява
функции на публичен изпълнител в производствата по принудително събиране на данъчни
задължения. Тази длъжност бива заемана от лицето М.Ц., а щатното разписание за
длъжността е било утвърдено от кмета на община А. на 16.11.2017г.
Според длъжностната характеристика на „Специалист Бюджет“, основната цел на
длъжността е правилно и точно отчитане на приходите и разходите на общинския бюджет с
цел ефективно осъществяване на счетоводната политика на общината. Длъжността е
свързана с осъществяване на финансово-стопански дейности и дейности, свързани със
счетоводната и амортизационни политики на общината. В преките задължения на
длъжността се включват: оформяне на документи, свързани с финансовата дейност,
обработване на първична счетоводна информация, осчетоводяване разходи на бюджетни
средства, изготвяне на справки по аналитични сметки, оборотни ведомости и други
финансови извлечения, участие в комисии по инвентаризация, упражняване на вътрешно-
финансов контрол в кръга на възложените задачи. Тази длъжност бива заемана от лицето
Г.Х., а щатното разписание за длъжността е било утвърдено от кмета на община А. на
14.08.2018г.
Според длъжностната характеристика на „Специалист Деловодител“, основната цел на
длъжността е техническо осигуряване на документацията на общинска администрация и
Общински съвет А.. В преките задължения на длъжността се включват: всички дейности,
свързани с деловодство на общинската администрация и общинския съвет- регистрация на
молби, жалби, сигнали, подготвяне на отговори на същите, регистриране в деловодната
система на входяща и изходяща кореспонденция, препращане по предназначение на
подписаната кореспонденция, изготвяне на различни видове постановления, писма,
заповеди. Видно е, че тази длъжност включва и някои от задълженията на специалист
„Орган по прихода“- да приема касови плащания в касата на общината. Тази длъжност бива
заемана от лицето Д.П., а щатното разписание за длъжността е било утвърдено от кмета на
община А. на 01.08.2021г.
Според длъжностната характеристика на „Куриер-чистач“, основната цел на
длъжността е куриерска дейност и хигиенизиране. Преките задължения на длъжността са
свързани с разнасяне на пощенска кореспонденция, връчване на писма, призовки, поставяне
на съобщения и обяви, ежедневно почистване на помещенията в сградата на общината. Тази
длъжност бива заемана от лицето П.М., а щатното разписание за длъжността е било
утвърдено от кмета на община А. на 01.04.2016г.
Останалите представени длъжности характеристики са за длъжности, попадащи в
„Специализирана администрация“, а именно: „главен архитект“, главен специалист
„Строителство и кадастър“, младши експерт „управление на проекти“, младши експерт
„социални проекти“, старши специалист „Обществени поръчки и финанси“, главен
специалист „гражданска регистрация и административно обслужване“, главен специалист
11
„техническа поддръжка“, специалист „обществен ред и комунална дейност“, „полски пазач
и озеленител“, „хигиенист и отговорник пенсионерски клуб“. Всички тези длъжности не
следва да се описват поотделно, с оглед строго специфичните им функции и задължения, а
ще бъдат обсъдени общо относно евентуалната необходимост да участват в подбор.
Ответникът-работодател също е представил Заповедта от 18.06.2021г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата Н., с отбелязване, че същата е връчена
при отказ на лицето да я получи в 8:20 часа на 18.06.2021г., а като свидетели на отказа са се
подписали две лица: Ц.К.К. и М.А.В.. Заедно със заповедта е представена и декларация по
чл.333 КТ, под текста на която е записано, че „на 18.06.2021г., 8:20 ч. лицето отказва да
подпише декларацията, като устно заяви, че не е трудоустроена и не страда от заболявания“.
Под този текст като свидетели са се подписали отново Ц.К.К. и М.А.В..
Горните две служителки на община А. бяха разпитани от съда относно процедурата по
връчване на процесната прекратителна заповед.
Свидетелката М.В. заявява, че работи в община А. като Директор в Дирекция
„Финансови и счетоводни дейности“ от 2008г. и познава ищцата П.Н., която също е
работила в общината като „специалист ТРЗ и каса“. На свидетелката е предявена заповед за
прекратяване на трудово правоотношение от 18.06.2021г., с която заявява, че е запозната и
върху която е положила своя подпис. Разказва, че в началото на работния ден били
повикани в кабинета на кмета- тя, П.Н. и секретаря на общината г-жа Ц.К., като кметът
първо обяснил, че дейността на общината трябва да се актуализира и в тази връзка
предложил на г-жа Н. декларация по чл.333 КТ, с чийто текст била запозната, но макар да
заявила, че няма заболявания, отказала да я подпише. След това цялата заповед била
изчетена на г-жа Н., но също не пожелала да я подпише. Тогава кметът благодарил на г-жа
Н. за съвместната работа и я помолил да предаде касата, а тя и другата свидетелка
удостоверили факта на отказа да се подпише заповедта, полагайки своите подписи. Според
свидетелката В., докато П.Н. е работила в община А., е била част от нейната дирекция, но на
пряка подчиненост на кмета, а тя самата е имала контролна функция върху финансово-
счетоводната дейност, част от която е и касиерът. Според свидетелката В. в момента в
общината няма длъжност „касиер“, като тя самата изпълнява част от нещата, които е
изпълнявал „касиерът“ – воденето на ведомости и приходно-разходни касови потоци.
Другата разпитана по инициатива на ответника свидетелка- Ц.К., заявява че е
„секретар“ на община А. и познава ищцата П.Н., която е работила в община А. като
„касиер“. Свидетелката е запозната с предявените й декларация и заповед, носещи нейните
подписи, като казва, че на 18-ти юни кметът им казал, че трябва да се връчи заповедта. С
идеята били запознати предния ден, тъй като се обсъждало преструктуриране. Във
въпросния ден кметът ги запознал със самата заповед, със съдържанието й и въпреки, че
била изчетена, г-жа Н. заявила, че не иска да я получи. Преди да направи опит да връчи
заповедта, кметът я попитал дали има заболявания и й предявил декларация по чл.333 КТ,
при което Н. отговорила, че няма заболявания, но „нищо няма да подписва“. Свидетелката
твърди, че с подписите си тя и М.В. са удостоверили отказа на П.Н. да подпише заповедта, а
12
и това, че е декларирала, че няма заболявания, но не подписала декларацията. Според
свидетелката К. функциите на П.Н. се изпълняват в момента от М.В., като и преди това В. е
изпълнявала една част от тях, а е имала и контролни функции спрямо ищцата, тъй като е
директор на дирекция.
От Община А. е представена нарочна справка, в която е посочено, че към 03.11.2021г. в
структурата на общинската администрация не фигурира длъжност „касиер“ и няма
назначено лице за касиер. Посочено е, че след отстраняване на ищцата от трудови
правоотношения, на лицето, изпълняващо длъжността Директор Дирекция „ФСД“ в
общинска администрация А. към текущите задължения е възложено воденето на
документацията по приходно-разходните касови потоци на средства в общината. Посочено е
и, че длъжността Директор Дирекция „ФСД“ се заема от 02.06.2008г. от лицето М.А.В.
съгласно Заповед № **/*********г.
От ищцовата страна бе поискано приобщаването по делото на Протокол № 23 от
24.06.2021г. на Общински съвет-А., от съдържанието на който се установява единствено, че
ищцата П.Н. е присъствала на това заседание и е поставила въпроса дали общинските
съветници са запознати със съкращаването на щата й в администрацията и взимали ли са
такова решение, на което получила отрицателен отговор от страна на съветниците. На
заседанието ищцата Н. е обяснила на присъстващите, че личен конфликт между съпруга й
Константин Николов и друг земеделски производител е рефлектирал върху нея като
служител в общината и на 18.06.2021г. й е била връчена заповед с думите за 10 минути да
предаде касата и да напусне общината. Заявила е, че ще търси правата си.
В подкрепа на своите твърдения за здравословни проблеми преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение и за личен мотив да бъде отстранена от работа,
ищцата е представила писмени и гласни доказателства.
Представени са медицинско направление от 17.06.2021г., ултразвукова диагностика на
коремни органи от 11.06.2021г., резултати от лабораторни изследвания на кръв и магнитно-
резонансно изследване от 17.06.2021г. Представено е и заявление от 08.06.2021г. до кмета на
община А. за ползване на платен отпуск на 11.06.2021г., като в заявлението е записано
текстово: „Отпуската ми е необходима по здравословни проблеми и консултация със
специалист“. Заявлението е съгласувано от М.В. и резолирано с „Да“ от кмета на общината.
Представени са и два броя жалби до началника на РУ-Пирдоп от кмета на община А..
Първата жалба е с дата 09.04.2021г. и касае агресивно поведение на лицето К.А.Н.- съпруг
на П.Н., и искане същият да бъде предупреден от полицейските органи. Втората жалба до
РУ-Пирдоп е от 06.08.2021г. и е насочена отново срещу К.А.Н., неговата съпруга П.Н. и
майка й Ц.В.. В тази жалба кметът твърди, че тези лица извършват спрямо него
заплашителни действия, опити за умишлено причиняване на катастрофа, отправяне на
вербални заплахи и уронване авторитета му на кмет. По повод на втората жалба Прокурор
при РП-Пирдоп се е произнесъл с Постановление от 16.08.2021г. за отказ да се образува
досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер.
13
Като свидетел е разпитана С.Я.С., доколкото същата е посочена като лице, имащо
знание за причините, довели до прекратяване трудовото правоотношение на ищцата с
община А.. Свидетелката заявява, че е близка приятелка със свекървата на П.Н., а познава и
кмета на община А.. Казва, че Пепа /ищцата/ и г-н Симов първоначално са били в много
добри отношения, но конфликтите им счита, че започнали след подаване на жалба от
свекървата на Пепа до кмета, касаеща къща на секретарката на община А.. Тогава Пепа й
споделила, че е била извикана при г-н Симов и заплашена със съкращаване. Друг случай,
който Пепа й споделяла, бил във връзка с неправомерни раздавания на пасища в общината,
тъй като семейството са земеделски производители, но искали да ги лишат от земи и тогава
също била заплашвана със съкращаване. Относно работата на П.Н. в общината свидетелката
твърди, че не е имало оплаквания, но ищцата била с убеждение, че някои от хората там
настройват кмета да се държи зле с нея и да я заплашва. Свидетелката споделя и за проблем
от началото на тази година, когато кметът разпоредил бутането на някакъв сеновал и тогава
се задълбочили конфликтите. Всичко заявено свидетелката Стаменова го знае от ищцата и
лично тя не е присъствала на конфликти.
Свидетелките В. и К. също биват питани за личните отношения между ищцата П.Н. и
кмета на общината, като и двете заявяват, че не знаят за лични конфликти между двамата и
не са ставали свидетели на лошо отношение от кмета към П.Н., като свидетелката К. дори
смята, че двамата са работили много добре заедно и са се разбирали.
С оглед на обсъдените по делото доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от П. Г. Н. с три обективно кумулативно
съединени иска. Исковете са с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на
предишната работа; заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.
Производството е бързо такова, тъй като исковете попадат в категорията на чл.310, ал.1, т.1
ГПК.
Относно иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
На първо място, следва да се извърши преценка дали заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на П.Н. отговаря на формалните изисквания за
законосъобразност.
Заповедта, според настоящия състав, съдържа необходимите реквизити, за да породи
правните си последици – в нея е посочено числом и словом основанието, на което се
прекратява трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 КТ (поради съкращаване на щата),
като е посочено и че служителката е на длъжност „Старши специалист ТРЗ и каса“ към
Общинска администрация в община А.. Ясно и точно е изписана законовата норма,
послужила като основание за прекратяване на трудовия договор – с цифри и с думи.
За законосъобразност на заповедта, с която се съкращава щат, няма въведено
изискване заповедта да е мотивирана, каквото изискване съществува при съставяне на
14
заповед за дисциплинарно уволнение. Задължението на работодателя да мотивира
уволнителната заповед цели да осигури възможността на служителя да разбере причините,
поради които трудовият договор е прекратен и да му се осигури защита при евентуална
незаконност на уволнението. На първо място, изискванията за мотивираност на уволнителна
заповед, въведени в чл.195 КТ, касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания, където е и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на
някое от основанията по чл.328 КТ, тъй като същите са безвиновни. На второ място,
въпреки липсата на такова задължение, работодателят е мотивирал въпросната заповед, като
словесно е изписал причините за прекратяване на трудовия договор, свързани с
привеждането в изпълнение на Заповед № ****** от 17.06.2021г. за утвърждаване на щатно
разписание на длъжностите на общинска Администрация в община А., което влиза в сила
на 18.06.2021г. и с което 1 щатна бройка, която е единствена от заеманата длъжност „старши
специалист ТРЗ и каса“, код по НКПД ********, вече е премахната.
В случая, трудовото правоотношение на ищцата П.Н. е прекратено „без
предизвестие“, въпреки че чл.328, ал.1, т.2 КТ предвижда този прекратителен състав да се
реализира „с предизвестие“. Това обаче не може да доведе до преценка за
„незаконосъобразност“ на уволнението, тъй като работодателят е взел решение да уволни
ищцата от момента/датата/ на реалното съкращаване на щата и по изричната му воля
заповедта за уволнение е произвела правните си последици от 18.06.2021 г. Неспазването на
срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение
решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако
страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то
трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на
предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на
срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала
прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по
силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо,
както е направил в случая работодателят, то трудовото правоотношение се прекратява в
момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е
определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи
заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Както приема постановеното по реда на чл.290
ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 413 по гр.д. № 1804 за 2009 г. на ІV
ГО, неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта
на обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
Установи се по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
била връчена при отказ на адресата да я получи. Този отказ е надлежно удостоверен с
подписите на двама свидетели, като същите бяха категорични, че ищцата П.Н. е била
запозната с текста на заповедта /тъй като същата й е била изчетена/, преди да й бъде
предложено да я подпише. Практиката на ВКС е категорична, че волеизявленията пораждат
15
действие с достигането им до адресата. Когато адресатът присъства (както е било в
настоящия случай), устното изявление достига адресата с изричането на изявлението от
волеизявяващия, а писменото волеизявление – с фактическото предоставяне на документа
на разположение на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на тези
обстоятелства и те може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства.
Удостоверяването на тези обстоятелства в документ, подписан от свидетели е обичайна
практика, но при оспорване доказването им в гражданския процес се осъществява чрез
разпит на свидетелите, като в настоящия случай показанията на свидетелите бяха
еднопосочни относно начина, по който е протекло връчването на заповедта. В този смисъл,
според настоящия състав връчването на заповедта на ищцата за прекратяване на нейното
трудово правоотношение, е било надлежно.
В разглеждания казус работодателят е упражнил потестативното си право на
уволнение, като използваното от него уволнително основание е „съкращаване на щата“,
уредено в чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1,
т.2, пр.2-ро КТ е безвиновно. В разпоредбата на чл.328 КТ законодателят е предвидил
прекратяване на трудовото правоотношение /уволнение/ по инициатива на работодателя,
като се е ръководил от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, което
означава прекратяване на трудовия договор само при съблюдаване на определените
фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставка /условие/ за уволнението
и на второ място - от принципа за изчерпателност на основанията за уволнение. Преди
всичко установените основания за уволнение по реда на чл.328 КТ са обективни,
респективно безвиновни основания. Това обуславя доказване от страна на ответника, че към
момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка, но не и
виновно поведение на служителя. Следва работодателят да докаже, че щатната бройка е
премахната, заедно с трудовите функции, изпълнявани от нея, като съкращението трябва да
е реално - действително да се премахва длъжността, а не само да се сменя наименованието й
и да се запазва характерът й. Именно това е и единият от двата основните спорни моменти
по делото- дали съкращаването на щата е фиктивно или реално.
Преди извършване на преценката дали щатът за длъжността „старши специалист ТРЗ
и каса“ е реално съкратен обаче следва да се изследва и въпросът дали щатното разписание,
с което тази щатна бройка е съкратена /а именно щатно разписание за община А., в сила от
18.06.2021г./, е законосъобразно прието.
Установи се по несъмнен начин, че със Заповед № ****** от 17.06.2021г. кметът на
община А. е утвърдил ново щатно разписание, от което е съкратена 1 щатна бройка за
длъжността „старши специалист ТРЗ и каса“ и е създадена 1 щатна бройка за длъжността
„изпълнител шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, като е запазен общият брой на
щатовете по дотогава действалото щатно разписание. Няма ангажирани доказателства
въпросът да е разглеждан преди това на Общински съвет.
Според разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА Общинският съвет одобрява общата
численост и структурата на общинската администрация, а според разпоредбата на чл.44,
16
ал.1, т.1 и т.17 ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност в общината.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е изцяло приложимо
разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №29 от 26.02.2016 г.
по гр.д.№2841/2015 г. на ВКС, трето г.о., а именно, че: Според разрешенията, дадени в
постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС решения по гр.д.№378/2009 г., ІV
г.о., гр.д.№ 1880/2009 г., ІV г.о., гр.д. № 229/2009 г., ІV г.о.,гр.д.№1086/2011 г., ІV г.о., гр.д.
№ 527/2012 г., ІV г.о.,гр.д.№7520/2013 г., ІV г.о., общинският съвет, в съответствие с
правомощията си по чл.21 т.2 и т.5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на
общинската администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за
работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на общината.
В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл.44
ал.1 т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава
щатното разписание-длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета
щатно разписание е основание за привеждане на числеността на персонала в съответствие с
действащия щат, за назначаване и прекратяване на трудовите договори с работниците и
служители от кмета на общината, в изпълнение на правомощията му по чл.44 ал.1 т.3
ЗМСМА. Кметът е ръководител на общинската администрация и орган по назначаването на
служителите в нея. В неговите компетенции е да утвърди и измени длъжностното
разписание, включително броя и вида на необходимите длъжности за изпълнение на
определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат. Уреденото в чл.21
ал.1 т.2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и
структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по
предложение на кмета на общината, няма отношение към правомощието на кмета като
изпълнителен орган на общината по чл.44 ал.1 т.1 ЗМСМА да ръководи цялата
изпълнителна дейност на общината, в това число да извършва промени в щатното
разписание. То е от компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и изпълни
решението на общинския съвет. Без правно значение е броят и вида на съкратените бройки,
дали това е свързано или не със структурни промени. Съответствието на тези промени с
приетата структура няма отношение към законността на уволнението. Това съответствие има
значение единствено в отношенията между кмета и общинския съвет, като пряко избрани
органи на местното самоуправление. Практиката е последователна в изводите си, че именно
кметът на община е оперативният орган, който утвърждава, респективно изменя щатното
разписание. Като с последното решение на ВКС по гр.д.№1086/2011г., ІV г.о., се отива още
по-напред и се приема, че несъответствието между утвърденото щатно разписание от кмета
на община и приетата структура на общинската администрация от общинския съвет не се
отразява на законността на уволнението. В случая обаче, следва да се отбележи, че кметът на
община А., е действал в рамките на числеността и структурата на общинската
администрация, съществували до този момент. Кметът е извършил действие по съкращаване
на една щатна бройка „старши специалист ТРЗ и каса“ и е разкрил 1 нова щатна бройки за
„изпълнител шофьор, специален тежкотоварен автомобил“. По този начин числеността и
структурата на общинската администрация бива формално запазена и действията на кмета
17
законово не могат да бъдат критикувани като действия в противоречие с решение на
общинския съвет относно числеността и структурата на администрацията.
Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Такова
решение в случая е представено – Заповед № ****** от 17.06.2021г. Потестативното право
да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след
вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след
изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 от КТ или
провеждане на подбор по чл. 329 КТ), работодателят упражнява правото да прекрати
трудовия договор законно /така Решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС/.
Спорно е по делото дали е спазена закрилната разпоредба на чл.333 КТ от страна на
работодателя, който въпрос подлежи на изследване, доколкото е част от процедурата по
законосъобразно прекратяване на трудовите правоотношения. Ищцата поддържа в хода на
процеса, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е страдала от
заболяване, без да го уточнява конкретно, очевидно имайки предвид, че същото е било
основание за прилагане на закрила спрямо нея. Нормата на чл. 333, ал. 1, т.3 КТ
регламентира, че работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването- Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 КТ. Закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ е с обективен характер и цели да предпази
работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и
хуманен характер. За прилагането на разглежданата закрила е достатъчно към момента на
връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по
посочената Наредба № 5/1987 г., независимо дали работодателят е знаел за това. Само в
случай, че работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна
предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата, работникът или
служителят не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ /така напр. решение №
168/11.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1113/2011 г., ІІІ г.о., решение № 61/02.04.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 4165/2014 г., ІІІ г.о./. В настоящия случай, ответникът твърди, че на ищцата е
била предоставена декларация по чл.333 КТ, в която да удостовери дали е трудоустроена и
дали страда от заболявания, обуславящи закрила, но същата е отказала да я подпише. За това
си твърдение ответникът ангажира свидетелските показания на двама свидетели- същите,
които са удостоверили и отказа на ищцата да подпише заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Свидетелите В. и К. заявяват пред съда, както са отбелязали и
върху бланката на декларация по чл.333 КТ, че П.Н. не само е отказала да подпише
декларацията, но и че е заявила устно, че не е трудоустроена и не страда от заболявания.
Няма основание да се дискредитират твърденията на свидетелите в тази им част само
защото ищцата твърди, че същите са неверни и че декларация по чл.333 КТ изобщо не й е
18
било предлагано да подписва. Съдът се доверява на показанията на свидетелите, че ищцата е
проявила към декларацията по чл.333 КТ аналогичен подход, както относно заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и е отказала да подпише и този документ, с
което е отказала да даде исканата й информация за съществуващи свои заболявания. От
значение е обаче дали в действителност е имала такива заболявания и дали същите са били
от категорията заболявания, към които е приложима предварителната закрила. За
приложение на разглежданата закрила при уволнение е необходимо към момента на
връчване на заповедта работникът или служителят действително да е страдал от посочено в
чл. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. заболяване. Само тогава, с оглед реалното наличие на
социално значима болест, е оправдана закрилата при уволнение. С оглед обективния
характер на закрилата при уволнение в разглежданата хипотеза, когато се установи по
делото, че работникът или служителят не е боледувал от заболяването, обуславящо
закрилата при уволнение, не е необходимо работодателят да иска предварително
разрешение от инспекцията по труда и уволнението е законосъобразно. Ето защо
нарушенията на тази процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението
само при доказване на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за
неговата отмяна. В настоящия случай в хода на делото са приложени няколко медицински
документа, от които се установява единствено, че непосредствено преди прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, тя е провеждала консултации с лекари и са й били
извършвани изследвания, без обаче да има поставена ясна диагноза, попадаща сред
изброените в чл.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, а именно: исхимична
болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално
заболяване, психично заболяване, захарна болест. Има единствено данни за медицинска
находка: „киста“, чийто статус обаче не е изяснен, като не е искано по делото назначаването
на медицинска експертиза за доказване дали евентуално не се касае за онкологично
заболяване. В този смисъл, ищцата не е доказала в хода на делото свое заболяване, налагащо
работодателят да иска предварително разрешение от Инспекцията по труда, преди да
прекрати трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата за длъжността.
Следователно, и в този аспект процедурата по прекратяване на процесното трудово
правоотношение е била спазена.
Ищцата застъпва довода, че съкращаването на щата не е реално, както и че
работодателят е бил длъжен да извърши подбор между нея и други лица, заемащи сходни на
нейната длъжности, по смисъла на чл.329 КТ, преди да премине към съкращаване на щата за
нейната длъжност. В случая е безспорно и несъмнено, че подбор не е извършван, доколкото
кметът е преценил, че такъв не е необходим, предвид факта, че се съкращава единствена
щатна бройка за съответната длъжност. В щатното разписание на длъжностите в Община А.,
действало от 26 февруари 2021 г., в действителност е записана само една длъжност „старши
специалист ТРЗ и каса“, като в щатното разписание на длъжностите, действащо от
18.06.2021г., тази длъжност вече не е посочена. Не следва да се изхожда обаче само от
наименованието на длъжностите, а най-вече от техните функции. Подборът, ако такъв е
19
дължим, се извършва в рамките на съответното обособено структурно звено на
работодателя, в случая това е Дейност „Общинска администрация“ при община А., а не
измежду длъжностите в цялата структура на общината. Такова е становището и в
практиката. В решение № 306/ 09.10.2013 г. по гр.д.№ 1851/ 2013 г., ІV г.о. е прието, че
подбор по чл.329 КТ следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду
работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на
щата. Въз основа на аналогични съображения е постановено и решение № 51/10.02.2014 г.
по гр.д.№ 3726/ 2013 г., IV г.о. (с препращане към друга обвързваща практика, имаща
отношение към същия въпрос). Именно заради това следва да се обсъди въпросът дали в
община А. е имало други сходни длъжности на съкратената, но единствено в дейност
„Общинска администрация“.
От представеното щатно разписание и длъжностни характеристики, поставени на
вниманието на съда, се установява, че в дейност „Общинска администрация“ при община А.
попадат „Обща администрация“ и „Специализирана администрация“. В „Обща
администрация“ при община А., до датата на съкращаване на щата- 18.06.2021г., е имало
общо 6 длъжности- всяка с по 1 щатна бройка и всички са попадали в Дирекция
„Финансово-стопанска дейност и административно обслужване“. Едната от тези длъжности
е именно съкратената- „старши специалист ТРЗ и каса“. При изследване на функциите на
тази длъжност се установява, че те са свързани с приемане, съхранение и предаване на
парични средства, извършване на касови операции, водене на касови книги, изготвяне на
ведомости и плащане на заплати и всичко, отнасящо се до касовите потоци, свързани с
финансовата дейност на общината. Останалите длъжности, попадащи в Дирекция
„Финансово-стопанска дейност и административно обслужване“, са с различен обхват на
функциите, макар и част от тях също да са свързани с финансовата дейност на общината.
Специалистът „Орган по прихода“ също се занимава с плащания на каса, но свързани
предимно с данъци. Специалистът „Бюджет“ обработва първична счетоводна информация и
осчетоводява разходите на бюджетни средства. Главният счетоводител /Директор на
Дирекция „АПОФСД“/ пък има предимно контролни функции. Прави впечатление, че
припокриване и сходство на някои функции има единствено за длъжностите „специалист
Орган по прихода“ и „специалист „Деловодител“. В останалите длъжности не се наблюдава
застъпване или припокриване на функции. По всяка вероятност, както заяви и свидетелката
Ц.К., в една малка община като А., строго разграничение на функциите на служители от
една дирекция не е имало и същите са се подпомагали и замествали, но въпреки това
задълженията им са рамкирани в длъжностните характеристики и именно от тях трябва
съдът да се ръководи при преценката за сходства. Такива сходства между длъжностите,
които да налагат спазване на императивното правило за извършване на подбор, в случая не
се открояват при сравнение както с длъжностите, занимаващи се с финансите на общината в
сектор „Обща администрация“, така и с длъжностите, които попадат в „Специализираната
администрация“ на общината. Последните са строго специализирани и несъпоставими по
никакъв начин със съкратената длъжност, която ищцата е заемала. Щом в обособената
20
административна структура не е имало служители, осъществяващи еднородни трудови
функции, то работодателят не е бил длъжен да извършва подбор.
Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ в хипотезата „съкращаване на
щата“, което се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител
конкретна трудова функция, е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е.
когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция
е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Ищцата
застъпва именно тази теза- че трудовите функции на нейната длъжност „старши специалист
ТРЗ и каса“ са продължили да съществуват в други длъжности, поради което счита, че
съкращаването на щата за нейната длъжност е „фиктивно“. Установи се в рамките на делото,
че измененията, които са настъпили с новото щатно разписание, действащо от 18.06.2021г.,
се свеждат до премахване длъжността на ищцата – „старши специалист ТРЗ и каса“ и
създаване на нов щат за длъжността „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“.
Последната длъжност, дори и без да са налични документи за нейните същностни функции,
може да се заключи, че няма как да включва в себе си каквито и да е функции от присъщите
на „старши специалист ТРЗ и каса“. Реално съкращаване на щата е налице и когато при
запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени
длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции.
Стана ясно от събраните доказателства, че функциите на длъжността „старши специалист
ТРЗ и каса“ не са били изцяло премахнати, а част от тях – воденето на документацията по
приходно-разходните касови потоци на средства в общината, са продължили да се
изпълняват от свидетелката М.В.- директора на Дирекция „Финансови и счетоводни
дейности“. Тук следва да се посочи обаче, че реално съкращаване на щатна бройка за
определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато
част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности, какъвто именно е настоящият случай, при който част
от функциите на ищцата са се разпределили в задължение на свидетелката В.. Според
ищцата този подход противоречи на разума на закона, тъй като лицето, осъществявало до
момента контролни функции, след съкращаване на щата на ищцата, вече осъществява и
контролираните функции. Всъщност се касае за подход по целесъобразност, който е дори
закономерен, тъй като е напълно приемливо ако един служител поема повече функции, за да
компенсира съкратен друг щат, то това да е именно служителят, познаващ работата в
качеството си на контролен кадър. В случая съдът приема, че е налице хипотеза на реално
съкращаване на щатна бройка за длъжността „старши специалист ТРЗ и каса”, а ответникът
правилно квалифицира действията си като „вътрешна реорганизация“. Според мотивната
част на новото ТР № 5 от 26.10.2021г. по т.д. №5/2019 ОСГК на ВКС, реорганизацията може
да е основание за „съкращаване на щат“ и е право на работодателя, което не подлежи на
съдебен контрол.
Съдът е приел за разглеждане възражението на ищцата, че при уволнението й е била
налице злоупотреба с право, тъй като кметът на община А. е имал личен мотив за
21
отстраняването й от длъжност. Това възражение обаче остана недоказано при условията на
пълно и главно доказване. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ще е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител. В настоящия случай, в действителност има приобщени
доказателства, индициращи че между ищцата П.Н. и кмета на община А. е имало
неразбирателства, касаещи друг аспект, различен от взаимоотношенията им на работното
място и по-конкретно: дейността на Н. и нейния съпруг като земеделски производители.
Това обаче не може да е достатъчно да се възприеме, че поводът за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата чрез съкращаване на щата за заеманата от нея
длъжност, е точно желанието на работодателя да я отстрани, а не необходимостта от
оптимизация на работния процес. Съществува презумпция за добросъвестност на
работодателя по чл.8, ал.2 КТ, която не може да се счете оборена, тъй като не се събраха
преки, нито достатъчно косвени доказателства, от които да е видно, че преди прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата, такова намерение е било изразявано от кмета и то
именно във връзка с личното му отношение към тази служителка. Свидетелските показания
на С.С. са преразказ на възприятия на ищцата, като не са ангажирани свидетели, които да са
възприели действия или думи, доказващи лично намерение за уволнение на ищцата.
Подаването на жалби от страна на кмета до компетентни органи пък е негово
законоустановено право, от упражняването на което не могат да се черпят неблагоприятни
изводи, че същият злоупотребява с права. В този смисъл, неразбирателството между ищцата
и нейния работодател, изнесено на плоскостта извън общинската служба и датиращо от
преди уволнението на ищцата, не се явява достатъчно доказателство за реализирана
злоупотреба с право, което от своя страна предпоставя отхвърляне на това възражение.
С оглед всичко изложено, осъщественото от работодателя, на основание чл.328 ал.1
т.2 КТ, прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата П.Н. е законосъобразно. Не е
установено нито едно от основанията за незаконност на уволнението, посочени в исковата
молба и поддържани в съдебно заседание, поради което искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Законността на извършеното уволнение обуславя неоснователност и на исковете по
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната работа и за присъждане на
обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, предвид техния обусловен
характер от иска за отмяна на уволнение, поради което същите следва също да се
отхвърлят.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски
за производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.3** КТ, същата не дължи
заплащането им на Районен съд- Пирдоп, независимо от изхода на делото.
22
Ищцата обаче не е освободена от заплащане на останалите разноски на ответника,
свързани със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете ищецът
дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за настоящата
инстанция, за което е представил списък на разноските. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, на упълномощения от община А. адвокат Ч.П. е
заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1360 лв. Следва да бъде уважено обаче
възражението за прекомерност на този хонорар и същият да бъде намален на половина - до
размера от 680 лв., отговарящ на изискванията на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно кумулативно предявените от ищцата
П. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с.А., община А., обл. С., ул. „*********“ №1А против
ОБЩИНА А., БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: с.А., обл. С., пл.
„*********“ №1, представлявана от кмета А.С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ:
- за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, осъществено със Заповед №
****/*********г. на кмета на община А., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 Кодекса на
труда е прекратено трудовото правоотношение между страните поради съкращаване на щата
на длъжността, заемана от ищцата Н.;
- за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата - „старши специалист ТРЗ
и каса“ в Общинска администрация на община А.;
- за присъждане на обезщетение за оставане без работа в следствие на уволнението в размер
на 7524.00 лева за шест месеца, считано от 18.06.2021 год. До 18.12.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с.А.,
община А., обл. С., ул. „*********“ №1А ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА А., БУЛСТАТ:
*********, седалище и адрес на управление: с.А., обл. С., пл. „*********“ №1,
представлявана от кмета А.С. сумата 680,00 лв. /шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му- 26.11.2021г., пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
23