Решение по дело №680/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260028
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20193310100680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 260028, 28.09.2020г., гр.Исперих

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и осми август през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                                Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 680 по описа за 2019  година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК.

            Постъпила е искова молба вх.№ 3537/29.08.2019г., уточнена с молба вх.№ 80/10.01.2020г., от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД („ПИБ” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителни директори Неделчо Василев Неделчев, ЕГН-********** и Светозар Александров Попов, ЕГН-**********, действащи чрез пълномощник-юрисконсулт Д.И.Д., съдебен адрес:*** против Г.М.Й., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на Банката-ищец, считано от момента на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих срещу ответницата – кредитополучател по Договор за банков кредит № 076LD-R-000551 от 20.01.2010г., сключен между страните, за сума в размер на 8 632.08 (осем хиляди шестстотин тридесет и две ЕВРО и 08 евроцента) ЕВРО, включваща:

            - 3 365.29 (три хиляди триста шестдесет и пет евро и двадесет и девет евроцента) ЕВРО   просрочена главница;

            - 2 606.49 (две хиляди шестстотин и шест евро и четиридесет и девет евроцента) ЕВРО - просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2010г. до 10.01.2017г., вкл.;

            - 2 660.30 (две хиляди шестстотин и шестдесет евро и тридесет евроцента) ЕВРО – просрочена наказателна лихва за периода от 10.02.2010г. до 23.01.2017г., вкл.;

            - законната лихва върху главницата, считано от – 24.01.2017г. (датата на депозиране на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумата, както и

            337.65 (триста тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева - заплатена ДТ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и

            - 1100.00 (хиляда и сто) лева -  юрисконсултско възнаграждение по воденото заповедно производство. Претендира за направените разноски по настоящото исково производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева=

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата Г.М.Й., ЕГН-********** ***, не е намерена на посочения адрес, установен като официално регистриран постоянен адрес в страна, нито е намерена на настоящия й адрес в с.Старо Оряхово, обл.Варненска. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***, представя писмен отговор, като заявява възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. В съдебно заседание доразвива доводите си за неоснователност на исковите претенции като противопоставя възражение за неравноправност на клаузите по процесния Договор за кредит по смисъла на чл.12 от Закона за потребителския кредит от 2006г. (Отм.) във вр. с чл.146 от Закона за защита на потребителите и по конкретно относно клаузата в процесния договор, с която Кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява с Общите условия. Счита, че тази клауза е формална, тъй като не е индивидуално уговорена, а изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. В тази връзка счита, че е в противоречие с принципа на добросъвестност в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, на основание чл.26 от ЗЗД. Това влече като последица, че кредиторът може да търси само чистата стойност на кредита и не му се дължат никакви други разходи по този кредит. Противопоставя и възражение за прекомерност на присъденото по заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт, което съобразно правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ, счита, че не би следвало да е повече от 300.00 лева.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 20.01.2010г. между страните по делото е сключен Договор № 076LD-R-000551 за банков кредит, по силата на който ищцовата Банка е предоставила на длъжника Г.М.Й., ЕГН-********** банков кредит в размер на 3 400.00 ЕВРО, с краен срок на погасяване – 10.01.2017г. Плащането на кредита било обезпечено с поръчителството на лицето Сабри Басри Балканджи, ЕГН–********** ***, съгласно подписан с Банката Договор за поръчителство от 20.01.2010г. Уговорено е погасяване на дълга чрез месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, съгласно Погасителен план - Приложение № 1, неразделна част към Договора. За ползвания кредит Кредитополучателят се задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, като към датата на сключване на договора Базовият лихвен процент на Банката за евро е бил 7.89 % годишно (чл.4 от Договора). Между страните е уговорен годишен процент на разходите (ГПР) – 21.00 % (чл.5).

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, депозирано с вх.№ 260041/18.08.2020г., предоставеният на ответницата кредит в размер на 3 400 евро е преведен по нейна разплащателна сметка от Банката с цел – погасяване на съществуващи задължения по Договор по кредити в „ПИБ” АД и Договор № 076СС-000862/10.01.2009г. с Кредитополучател Сабри Басри Балканджи, ЕГН–********** (поръчител по процесния Договор за кредит). Експертизата констатира, че така предоставеният кредит е усвоен на 22.01.2010г. чрез превода по разплащателната сметка на Кредитополучателя. За погасяването на този кредит няма направена нито една вноска от ответницата, в т.ч. вноски на каса и парични преводи по сметката. Единствено на 10.02.2020г. (първата вноска, съгласно Погасителния план по кредита), поради факта , че по сметката на кредитополучателя са останали в кредитно салдо 67.01 евро (пари от отпуснатата по кредита сума), с тях са погасени договорна лихва в размер на 32.30 евро и частично главница в размер на 34.71 евро, от общо дължима 39.23 евро. Не са правени закъснели плащания по погасяване на задълженията.

Според проучването на експертизата, Банката не е обявявала предсрочна изискуемост на кредита и не е отразена такава в системата на Кредитора. По искане на ответната страна е направено изследване за настъпилата изискуемост на кредита, съобразно условията на чл.25 от ОУ на «ПИБ» АД за кредити на физически лица, която клауза предвижда, че ползваният кредит става незабавно изцяло и предсрочно изискуем, и банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение към Банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и Общите условия. По този начин, експертизата изчислява, съобразно падежа на първата погасителна вноска, която не е изцяло изплатена и съгласно клаузата на чл.25 от ОУ към Договора за кредит, че ползваният кредит става незабавно изцяло изискуем след 150 календарни дни, считано от 11.02.2020г., а именно на 11.07.2010г. Ищецът-Кредитор, обаче, не се е възползвал от правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а са предприети действия за съдебно събиране на вземанията, произтичащи от Договора за кредит след настъпилия краен падеж за погасяване на кредита – по чл.3 от Договора, а именно след 10.01.2017г., като на 24.01.2017г. Банката предприела постъпки и сезирала заповедно производство по ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих. Така по Заявление вх.№ 274/24.01.2017г., въз основа на извлечение изх.№ 281-13 от 23.01.2017г. от счетоводните книги на Банката-Кредитор, установяващо забава в плащането на дължимите суми по изцяло падежиралия кредит, се снабдява със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 25.01.2017г. и изпълнителен лист от същата дата за изискуемите парични вземания, предентирани и в настоящото производство – за главница, договорна и наказателна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от – 24.01.2017г. (датата на депозиране на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски -  337.65 (триста тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) лева - заплатена ДТ  и 1100.00 (хиляда и сто) лева -  юрисконсултско възнаграждение, дължими солидарно от кредитополучателя Г.М.Й., ЕГН-********** и поръчителя Сабри Басри Балканджи, ЕГН–**********. Срещу тях било образувато от Банката и изпълнително дело № 20177620400105 при ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762, с район на действие Окръжен съд-гр.Разград, по което също не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на Банката. Тъй като длъжникът Г.М.Й., ЕГН-********** не е намерена на установения по делото постоянен адрес ***, е извършено от ДСИ  връчване на Заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на заповедния съд по ч.гр.д.№ 51/2017г., дадено по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК с Разпореждане от 16.07.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело (т.4) неизплатените и изискуеми задължения на ответницата към ищеца по процесния договор към 24.01.2017г. (датата на образуване на заповедното производство), възлизат в размер на исковите суми, както следва: 3 365.29 (три хиляди триста шестдесет и пет евро и двадесет и девет евроцента) ЕВРО   за просрочена главница; 2 606.49 (две хиляди шестстотин и шест евро и четиридесет и девет евроцента) ЕВРО – за просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2010г. до 10.01.2017г., вкл. и 2 660.30 (две хиляди шестстотин и шестдесет евро и тридесет евроцента) ЕВРО – за просрочена наказателна лихва за периода от 10.02.2010г. до 23.01.2017г., вкл.

Обосновава и механизма на изчисляването им, като в размера на дължимата главница включва всички невнесени падежирали погасителни вноски за периода от 10.03.2010г. до 10.01.2017г. и остатъка от непогасената главница с падеж 10.02.2010г. в размер на 4.52 лева. В размера на договорната лихва включва всички падежирали вноски за периода от 10.03.2010г. до 17.01.2017г. Наказателната лихва за периода от 10.02.2010г. до 23.01.2017г., вкл. е начислена за всички просрочени плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, в размер на уговорения лихвен процент по чл.4 от Договора плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При изчисляването на наказателната лихва е съобразено изменението на Базовия лихвен процент на Банката за евро, както следва: от 10.02.2010г. до 30.04.2010г. – 7.89 % и от 10.05.2010г. – 7.99 % годишно, изменението на Основния лихвен процент, респ. на лихвата за забава, считано от 11.02.2010г., както и уговорената надбавка към Базовия лихвен процент на Банката в евро – 10.11 пункта.  

            Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните по делото и съдът го кредитира изцяло.

            В производството по настоящото дело ищцовата Банка е направила съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 395.31 лева, включващи: 675.31 лева – дължима ДТ при завеждане на иска, от които 337.65 лева заплатена ДТ в заповедното производство, а разликата от 337.66 лева доплатена при завеждане на установителния иск; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 520.00 лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответницата. Отделно са претендираните възнаграждения за юрисконсулт, от които 1 100.00 лева е присъденото юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, а претендираното по настоящото исково производство е в размер на 150.00 лева. Ответницата не е направила разноски по делото.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск за установяване на паричните вземания на ищеца по сключения с ответницата Договор за кредит от 20.01.2010г. е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 16.07.2019г. по ч.гр.д.№ 51/2017г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “ПИБ” АД  - гр.София. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 24.01.2017г.

  Разгледан по същество – искът е основателен.

            Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен от ищцовата Банка в полза на ответницата паричен кредит. В качеството си на Кредитополучател ответницата е усвоила изцяло предоставения й кредит, но не е изпълнила договорните си задължения по погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което и с настъпване на крайния падеж за издължаване на кредита Банката е предприела постъпки за събиране на изискуемите вземания, произтичащи от Договора, ведно с дължимото обезщетение за забава поради просроченото изпълнение на договорните задължения. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено.

            При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила паричното си задължение към ищеца точно и своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението й обстоятелства. Същата не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи я и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението за плащане на претендираните парични суми (погасяване на получения паричен кредит). Напротив, от събраните по делото доказателства се установи  неиздължаване на следващите се суми, в който смисъл са констатациите на съдебно-счетоводната експертиза.

            Според заключението на същата експертиза претендираните вземания са изцяло доказани в своя размер, поради което предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Възражението на ответната страна за погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно. Тези вземания са станали иизскуеми с изтичането на уговорения между страните  краен срок за погасяване на кредита (чл.3) – 10.01.2017г., считано от която дата и към датата на сезиране на заповедното производство – 24.01.2017г., приложимият общ петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е бил изтекъл. Относно прилагането на по-дългия давностен срок съдът споделя установената съдебна практика, че договореното връщане на кредита на погасителни вноски, платими на отделни падежни дати, не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представляват неделими частични плащания по договора, като началната дата на погасителната давност е обусловена от крайния срок на договора, когато възниква и изискуемост на вземанията, произтичащи от него. 

            Неоснователно е и възражението за неравноправния характер на клаузата, с която Кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява с Общите условия на Банката за кредити с физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във връзка със сключване и изпълнение на договора. По този въпрос също е налице задължителна съдебна практика, която приема, че сключването на договор с потребител при действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.147а и чл.147б ЗЗП (нови – ДВ, бр. 61 от 2014г., в сила от 25.07.2014г.), а за Общи условия, приети преди влизане в сила на цитираните разпоредби, какъвто е случаят по делото, приложение намират общите правила на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ.  По този начин писменото потвърждение от Кредитополучателят, че приема тези Общи условия е достътачно, за да се счита обвързан от тях и те стават задължителни за него, като приемането се счита за действително (вж. Решение № 109 от 12.08.2019г. на ВКС по т. д.№ 636/2019 г., II т. о., ТК).

            Ищецът е поискал в петитума на исковата молба да бъде установено и вземане, представляващо направените разноски по развилото се заповедно производство по цитираното горе ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих, което е недопустимо. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.10в. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от  1 395.31 лева, в това число разноските по заповедното и по исковото производство, и отделно е присъденото възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство в размер на 1 100.00 лева. При преценката за дължимост на разноските следва да бъде съобразено направеното от ответната страна възражение за прекормерност на цитираното горе присъдено юрисконсулско възнаграждение. Това възражение е основателно и има своята правна опора в разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК, като регламентира, че размерът на присъденото юрисконсулстко възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. За определяне размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е приложима Наредбата за заплащането на правната помащ, която в чл.26 регламентира, че за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50.00 до 150.00 лева. Заповедният съд не е обосновал съображенията си, поради които е присъдил значително по-високо юрисконсултско възнаграждение спрямо допустимия максимален размер, поради което в настоящото производство и при решаването на въпроса за дължимите разноски, това възнаграждение следва да бъде намалено до допустимия максимален размер от 150.00 лева, което е съответно и на материалния интерес на делото. В същия размер е и претендираното възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство, което следва да бъде присъдено. По този начин общият размер на разноските, направени от ищцовата страна, възлиза на 1 695.31 лева, като включва и дължимите възнаграждения за юрисконсулст. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 487.65 (четиристотин осемдесет и седем лева и 65 ст) лева по заповедното производство (337.31 лева - заплатена ДТ и 150.00 лева - дължимо възнаграждение за юрисконсулт) и общо 1 207.66 (хиляда двеста и седем лева и 66 ст) лева по исковото производство (337.66 лева - доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 520.00 лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответницата и 150.00 лева – дължимо възнаграждение за юрисконсулт).

  Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК, вземането на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД („ПИБ” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителни директори Неделчо Василев Неделчев, ЕГН-********** и Светозар Александров Попов, ЕГН-**********, действащи чрез пълномощник-юрисконсулт Д.И.Д., съдебен адрес:***, против Г.М.Й., ЕГН-********** ***,  считано от момента на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих срещу ответницата – кредитополучател по Договор за банков кредит № 076LD-R-000551 от 20.01.2010г., сключен между страните, за сума в размер на 8 632.08 (осем хиляди шестстотин тридесет и две ЕВРО и 08 евроцента) ЕВРО, включваща:

- 3 365.29 (три хиляди триста шестдесет и пет евро и двадесет и девет евроцента) ЕВРО   просрочена главница;

- 2 606.49 (две хиляди шестстотин и шест евро и четиридесет и девет евроцента) ЕВРО - просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2010г. до 10.01.2017г., вкл.;

- 2 660.30 (две хиляди шестстотин и шестдесет евро и тридесет евроцента) ЕВРО – просрочена наказателна лихва за периода от 10.02.2010г. до 23.01.2017г., вкл. и

- законната лихва върху главницата, считано от – 24.01.2017г. (датата на депозиране на Заявлението по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на сумата .

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.М.Й., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД –гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителни директори Неделчо Василев Неделчев, ЕГН-********** и Светозар Александров Попов, ЕГН-**********:

- сумата от 487.65 (четиристотин осемдесет и седем лева и 65 ст) лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих и

- сумата от 1 207.66 (хиляда двеста и седем лева и 66 ст) лева – направени разноски по настоящото исково производство.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

            След влизане в сила на съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 51/2017г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: