№ 2
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500299 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Г.“ ЕООД - С. против решение №
260125/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 81/2020 г. по описа на П.
окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и е необосновано по изложените в
жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да осъди
ответницата да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата З.Ц.-А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение.
Съдът, след като взе предвид направените от страните твърдения и
1
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от „Г.“ ЕООД –
С. против З.П. Ц.-А. иск по чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на разпространяване на
неверни факти за дружеството в излъчен на 20.01.2020 г. в предаването „П.в.“
по Б.н.р. репортаж по повод начало на подписка за провеждане на местен
референдум в Община П. за изграждане на депо към инсталацията за изгаряне
на промишлени отпадъци на „Г.“ ЕООД. Ищецът твърди, че в интервюто
ответницата заявила, че притеснението на жителите на П. е, че двата най-
големи завода в града замърсяват въздуха, а миризмите са ежедневни, никой
не знае какво излиза от промишлените комини, онкологичните заболявания
драстично са се увеличили, въздухът е отвратителен, както и че по нейна
информация в завода са складирани бали с боклук, горят се дрехи, които са
канцерогенни, а боклуците са с етикети „Произведено в И.“, като тези
изявления са с невярно, клеветническо съдържание и са направени с цел да се
навреди на доброто име на дружеството и да се изгради негативна представа
за неговата дейност, а от поведението на ответницата, изразяващо се в
изказвания, че ответникът извършва нерегламентирани действия, в резултат
на които хората в района умират от онкологични заболявания, е накърнена
търговската му репутация и доброто му име. Пред въззивната инстанция
ищецът е уточнил обстоятелствената част на исковата си молба в смисъл, че
нанесените му неимуществени вреди са в резултат от клеветническите
изявления на Ц.-А. в посочения репортаж, отнасящи се както до завод „Б.“
АД, така и до „Г.“ ЕООД, към който има изпускателни устройства и към
който се намира инсталацията за горене на промишлени отпадъци с
изграждащо се депо за отпадъци, то се намира на територията на завода и е
собственост на ищцовото дружеството, т.е. че независимо от това, че
ответницата не го е назовала изрично в интервюто, ищецът е определяем и
разпознаваем. На база на изложеното „Г.“ ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да осъди З.Ц.-А. да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
2
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответницата счита, че искът е недопустим, доколкото тя не е пасивно
легитимирана да отговаря по него, тъй като предаването по БНР не е
инициирано от нея и не е излъчено на живо, поради което отговорност носи
издателят – генералният директор на Б.н.р.. Счита, че искът е и неоснователен
поради липса на елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД –
противоправност на деянието и вина, тъй като изказванията й в интервюто са
само елементи от съдържанието на съответния медиен продукт и извадените
от контекста нейни думи и изрази не могат да обосноват извод за нейно
противоправно действие, поради което моли съда да отхвърли иска като
недопустим или ако приеме, че е допустим, да го отхвърли като
неоснователен. Претендира разноски.
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявения иск и
е осъдил „Г.“ ЕООД да заплати на З.Ц.-А. 434 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца изцяло и то е предмет на
въззивното производство в своята цялост.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата за
недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална
легитимация на Ц.-А. да отговаря по него.
Пасивната процесуална легитимация на ответника произтича от
твърденията на ищеца на база правото му на иск за разрешаването на
конкретен правен спор между тях. В случай, че не бъде установено, че
ответникът е страна в твърдяното правоотношение по повод накърненото
материално право на ищеца от процесния репортаж, това ще рефлектира
не върху допустимостта на иска, а върху неговата основателност, което
ще доведе не до прекратяване производството по делото поради
недопустимост, а до отхвърляне на иска.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК
не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
3
проверка само в обжалваните части /в случая е обжалвано цялото
решение/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично
въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния
съд.
За да бъде търсена и наложена отговорността по чл. 45 от ЗЗД, е
необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на
ищеца да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от
виновното противоправно поведение на ответника, както и да е налице
причинно-следствена връзка между поведението на това лице и
настъпилото увреждане.
По отношение на това дали поведението на Ц.-А. е било
противоправно:
Видно от запис на репортаж на дигитален носител /CD-R/,
предоставен от Българското национално радио /БНР/, възпроизведен в
заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. Б.М.,
прието в настоящото производство и което съдът възприема, на
20.01.2020 г. в предаването „П.в.“ по БНР, програма „Х.“ в 7,50 ч. е бил
излъчен репортаж на кореспондента на радиото в П. Н.П. по повод
организиране на подписка за провеждане на местен референдум в
Община П., свързан със строителството на депо за опасни промишлени
отпадъци към инсталацията за изгаряне на дъщерно на завод „Б.“
дружество.
Между страните не се спори, че представителят на инициативния
комитет З.Ц. е направила следните твърдения: „На последните избори,
които бяха ноември, с право на глас в нашата община си били 15 840
човека. 1/10 са около 1 584. Изчаквам ГРАО да ми отговорят към 01-ви
януари колко са имащите право на глас, но ние ще се стремим да съберем
поне 3 000. Трябва да Ви кажа, че за първи път от толкова много време
пещерци са толкова единни“ /1:00 – 1:22/; „Почти няма човек, който да
умира от друго. Въздухът в П. е отвратителен. Това, което бълва заводът,
мирише отвратително. Преди пушеше един комин, сега пушат 4-5.
Просто е невероятен ужас“, казано по повод реплика на кореспондента
Н.П., че според твърдения на инициативния комитет онкологичните
заболявания в района драстично са се увеличили /1:42 – 1:55/; „Аз имам
4
информация, че там също се складират бали с боклук, горят се дрехи,
въпреки че, нали те отричат, които са изключително канцерогенни. На
боклуците, които се складират, има етикети „Made in Italy“. Това е
информацията, нали, която ми изнасят хора, работещи в „Б.“. И това
което в момента те искат да изграждат, е депо за опасни отпадъци, което
да съхранява отпадъците, които вече изгарят“ /3:10 – 3:38/; „Като те,
разбира се, /т.е. хората от Родопската община, за която говори Н.П./ не
могат да участват в референдума, но започват да правят подписка в
подкрепа на жителите на Община П., защото според зависи от
метеорологичните условия и вятъра в много от случаите отровите отиват
при тях“ /3:49 – 4:02/ и „Бесни са хората, разбирате ли, никой не ни
отразява. Всички говорят колко много боклук има в тая държава, къде
складират бали. В П. обаче никой не я отразява. Що? Щото не е на
случаен човек“ /4:11 – 4:23/.
Ищецът твърди, че неправомерното поведение на ответницата, с
което е внушено отрицателно обществено мнение към дружеството,
увреждащо доброто му име, се изразява в клеветническите твърдения за
замърсяването на въздуха и ежедневните миризми, бълвани от
промишлените комини, складираните и горени бали с боклук и дрехи с
етикети „Произведено в И.“, които са канцерогенни и водят до увеличен
брой смъртни случаи от онкологични заболявания.
Не се спори между страните, като това се установява и от
приложената папка с подписи за местен референдум, че на 21.04.2020 г.
Инициативен комитет, част от който е З.Ц.-А., е направил предложение до
председателя на Общински съвет – П. за провеждане на местен
референдум против и.иционното предложение на „Г.“ ЕООД за
изграждане на депо за опасни отпадъци към инсталация за изгаряне на
отпадъци на дружеството, в подкрепа на която са събрани 3 180 подписа.
С решение № 91, взето на заседанието на Общински съвет – П. на
09.06.2020 г., е отказано провеждането на местен референдум поради
това, че въпросите, съдържащи се в подписката на Инициативния
комитет, са незаконни.
С влязло в сила решение № 372/01.07.2020 г., постановено по
адм.д. № 650/2020 г. по описа на Административен съд – П., е отхвърлена
5
жалбата на Инициативен комитет, представляван от З.Ц.-А., за
провеждане на референдум в гр. П. против и.иционно предложение на
„Г.“ ЕООД за изграждане на депо за опасни отпадъци към инсталация за
изграждане на отпадъци на „Г.“ ЕООД против решение № 91/09.06.2020 г.
на Общински съвет – П., с което е отказано произвеждането на
референдума.
От приетите по делото писмени доказателства и от заключението
на съдебно-техническата експертиза с вещо лице И.Й., прието в
първоинстанционното производство и което съдът като компетентно
изготвено възприема, се установява, че на „Г.“ ЕООД – С. като оператор е
издадено комплексно разрешително №***-**/2017 г. за експлоатация на
инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и получаване на
топлинна енергия, изградена в УПИ *-***, Когенерираща централа 18
MWe, инсталация за производство на енергия от отпадъци и биомаса, кв.
172 на гр. П., П. област, собственост на „Б.“ АД – П., за 2018 г. и 2019 г. в
тази инсталация са приемани и изгаряни механично отделени отпадъци от
процеса на получаване на целулоза чрез развлакняване на отпадъчна
хартия и картон, други филтърни кекове и отработени абсорбенти,
пластмасови опаковки, композитни/многослойни опаковки, органични
отпадъци, съдържащи опасни вещества, утайки, съдържащи опасни
вещества, от биологично пречистване на промишлени отпадъчни води,
пластмаса и каучук, текстилни материали, запалими отпадъци
/модифицирани горива, получени от отпадъци/, други отпадъци,
включително смеси от материали, от механично третиране на отпадъци,
съдържащи опасни вещества или неупоменати такива, като всички те са
били използвани предимно като гориво или друг начин за получаване на
енергия; в имот с идентификатор ************ по КККР на гр. П. са
разположени изпускателно устройство /комин № 3/ на инсталацията за
производство на енергия от отпадъци и биомаса, експлоатирана от „Г.“
ЕООД, и изпускателни устройства на когенерираща инсталация /комин №
1 и комин № 2/ на „Б.“ АД; посочената инсталация за производство на
енергия от отпадъци и биомаса има петстепенна очистваща система на
отпадъчните газове, включваща селективна некаталитична редукция за
редуциране на NOx, шоково охлаждане на отпадъчните газове - първична
мярка за недопускане на вторично образуване на непреднамерено-
6
генерирани устойчиви органични замърсители /полихлорирани
дибензодиоксини, полихлорирани дибензофурани, полихлорирани
бифенили, хексахлорбензен и пентахлорбензен, впръскване на твърд
Са(ОН)2, за улавяне на кисели газове като S02,HC1,HF, впръскване на
активен въглен за улавяне на непреднамерено генерирани УОЗ, ПАВ,
ЛОС и тежки метали като Hg, Cd, Co, Ni и т.н. и ръкавен филтър за
улавяне на прах и остатъци от пречистване на отпадъчните газове /99%
улавяне на частици с размери до 10 pm/, като принципна схема на
инсталацията с означени изпускащи устройства е представена в
приложение № 5 към комплексно разрешително № 419-НО/2011 г., а
димните газове от изгарянето на природния газ в газовата турбина се
изпускат през комин № 2, изпусканите вредни вещества в атмосферата са
СО и NOx, а за намаляване на последното в газовата турбина се
инжектира пара, SO2 от горивния процес не се образува, тъй като
използваното гориво не съдържа серни съединения, а при стартиране на
газовата турбина първоначално димните газове се изпускат през комин №
1, докато котел утилизаторът влезе в нормален режим на работа /целта е
загряването на котела да става постепенно, за да се избегне спукване на
корпуса му/, пробовземна точка има само на комин № 2, тъй като до
влизане в нормален режим на работа димните газове се изпускат през
комин № 1, и няма монтирани пречиствателни съоръжения към
изпускащите устройства на когенериращата централа. Вещото лице
посочва също, че в полученото от „Г.“ ЕООД комплексно разрешително
са записани всички отпадъци, които се разрешава да бъдат приемани на
територията на площадката на оператора с цел използването им като
гориво или друг начин за получаване на енергия, като при направената
съпоставка между тях и приетите за опасни отпадъци по Приложение № 1
към чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 2/23.07.2014 г. за класификация на
отпадъците не е констатирано съвпадение, но от годишните отчети за
2018 г. и 2019 г., представяни в ИАОС, се установява, че в инсталацията
за производство на енергия от отпадъци и биомаса на ответното
дружество са приемани и изгаряни опасни отпадъци от вида на други
филтърни кекове и отработени абсорбенти, утайки, съдържащи опасни
вещества от биологично пречистване на промишлени отпадни води, и
други отпадъци, включително смеси от материали, от механично
7
третиране на отпадъци, съдържащи опасни вещества, а в представените
работни листове на тези опасни отпадъци не са констатирани съдържание
на халогенирани разтворители, халоген-органични съединения без
инертни полимерни материали или други вещества, описани в
Приложение № 4 към Наредба № 2 за класификация на отпадъците, които
биха ги причислили към отпадъци със съдържание на халогенирани
органични вещества, което съответства на даденото на ищеца комплексно
разрешително №***-**/2017 г., според което не е разрешено, както и не е
извършвано оползотворяване на опасни отпадъци със съдържание на
халогенирани органични вещества, и не е било необходимо да се спазва
изискване температурата на газовете, получени в процеса на изгаряне, да
е не по-ниска от 1100 градуса по Целзий. Експертът е установил също, че
за 2018 г. и 2019 г. няма данни в процесната инсталация за производство
на енергия да са били използвани отпадъци със съдържание на живак
и/или негови съединения, ищецът не е имал директен внос от Република
И., но е получавал от български доставчик отпадъци от текстилни
материали и от обработени текстилни влакна, които са неопасни
отпадъци, през 2018 г. и 2019 г. не е бил извършван мониторинг на
качеството на атмосферния въздух в П., този през 2016 г., извършен през
четирите сезона, е показал превишение на финните прахови частици
единствено през отоплителния сезон, което се е повторило на 31.07.2020
г., а при останалите показатели /серен диоксид, въглероден оксид, азотен
оксид, азотен диоксид и др./ няма превишение на нормите, подобно е
положението и в гр. П. - при извършваните от РИОСВ – П. измервания
през периода 2018 г. – септември 2020 г. са регистрирани общо 121
превишения на нормата за съдържание на фини прахови частици във
въздуха, основно през есенния и зимния период /октомври - февруари/, а
за 2020 г. максималната концентрация е измерена през март, но за
периода не са регистрирани превишения за серен диоксид и азотен
диоксид, тези констатации в някаква степен са валидни и за В., където
при измервания е констатирано превишение на финните прахови частици
само в периода 05.12.2018 г. – 20.12.2018 г.
В обясненията си при приемане на заключението му в съдебно
заседание на 12.11.2020 г. вещото лице допълва, че към инсталацията за
изгаряне на отпадъци няма изградено пречиствателно съоръжение,
8
защото така е преценено от компетентните органи при издаване на
комплексното разрешително за функционирането й, самото то е издадено
за непрекъснат цикъл на работа на инсталацията, но експертът не може да
каже дали на практика е така, като производството на „Б.“ АД може да се
осъществява и без едновременната работа на тази инсталация, при
посещението си в завода той не е усетил някаква миризма освен тази на
биомаса, т.е. боклук.
В допълнителното заключение на вещото лице И.Й. и в
обясненията при приемането му в съдебно заседание на 25.02.2021 г. е
посочено какви по вид и количество опасни отпадъци е изгаряла
инсталацията на „Г.“ ЕООД на ден, респ. на месец, в периода октомври
2019 г. – октомври 2020 г., доставени от „Б.“ АД, „А.-**“ ООД и „М.“
ЕООД, за същия период са изгорени около 357 т. текстилни материали,
доставени от „Д.т.“ ООД и „К.“ ООД, всички получени от страната, а
отпадъците от дейността на „Г.“ ЕООД са предадени за последващо
третиране от „А.-**“ ООД, характерни миризми при горенето на отпадъци
може да има в зоните за зареждане на инсталацията с отпадъци,
подлежащи на оползотворяване в инсталацията за изгаряне на опасни и
неопасни отпадъци и получаване на топлинна енергия, като самото вещо
лице при посещението си не е констатирало такава, но ако има, тя трябва
да се получи при складирането и зареждането на отпадъците в
инсталацията /4 пъти дневно/, не на горенето им, а за периода октомври
2019 г. – март 2020 г. са описани количествата отпадъци, постъпили за
оползотворяване в инсталацията, които след сумирането им са както
следва: за октомври 2019 г. – 941,398 т., за ноември 2019 г. – 1 040,875 т.,
за декември 2019 г. – 974,02 т., за януари 2020 г. – 845,40 т., за февруари
2020 г. – 716,03 т. и за март 2020 г. – 903,392 т., като през февруари 2020
г. и март 2020 г. не са били изгаряни текстилни отпадъци.
От представените справки от Министерство на здравеопазването –
Регионална здравна инспекция П. /л. 208 – л. 230 от делото на окръжния
съд/ е видно, че за Област П. за 2017 г. смъртността от онкологични
заболявания спрямо общата смъртност е 17,49 % /изчислени като
съотношение между броя на починалите от онкологични заболявания към
общия брой починали лица/, за 2018 г. е 17,80 %, а за 2019 г. – 16,88 %.
Тези показатели за същия период за гр. П. са съответно 17,17 % /за 2017
9
г./, 20,24 % /за 2018 г./ и 17,97 % /за 2019 г./. От същите справки е видно,
че за същия период най-голямата заболеваемост в Област П. и Община П.
е от болести на дихателната система, травми, отравяния и други
последици от въздействието на външни причини, болести на органите на
кръвообращението и болести на пикочо-половата система, а най-голяма
смъртност за Област П. и Община П. за посочения период има вследствие
на болести на органите на кръвообращението /І00-І99/ Клас ІХ, която е
между 3 и 5 пъти по-висока през различните години спрямо смъртността
от новообразувания /С00-D48/, Клас ІІ, заемащи второ място по причина
за смъртта на населението.
От показанията на свидетеля Й.Й., разпитан в
първоинстанционното производство, се установява, че той работи в
ищцовото дружество като ръководител на горивната инсталация от
създаването й през 2018 г., тя била необходима, за да изгаря
промишлените отпадъци на „Б.“ АД, които не могат да се депонират
според законодателството и е необходимо да бъдат изгорени, но тъй като
те били много влажни, трябвало да бъдат смесвани с друг отпадък,
независимо какъв, стига да бъде намалена влажността, за доставка на
външни отпадъци дружеството работило с няколко фирми – „Е. и.“ – П.,
„DSSmith“ /бивша „Т. папир“/, „К.“ АД, „Н.“ – Х. и „Д.т.“ ООД,
приемайки отпадъци от отделянето на целулоза, пластмаса, каучук и
текстил, свидетелят коментирал с мениджърите, отговарящи за работата с
посочените фирми, интервюто по БНР и последвалото събиране на
подписи за референдум, обсъждали дали казаното по медиите няма да
доведе до спиране на инсталацията и прекратяване на договорите с тях,
само една фирма /“Д.т.“ ООД/ спряла да доставя отпадъци, но с
останалите доставчици продължили да работят, като се увеличил
капацитетът на другите фирми, с което се компенсирала липсата,
неудобствата се състояли главно в дълготрайните договори за определени
количества, в началото на годината имало проверки от ДАНС,
Икономическа полиция – П. и РИОСВ – С. и П., като при продължаване
срока на действие на комплексното разрешително се правела винаги
ежегодна проверка, но тази била необичайна поради участието на РИОСВ
– С., работещите в инсталацията на „Г.“ ЕООД 15 човека се притеснили
от твърдението, че почти всички в П. умират от онкологични заболявания
10
и се страхували дали няма някакъв проблем, а вследствие на репортажа
„Г.“ ЕООД направил два дни на отворени врати, за да даде на
обществеността в П. пълна информация как работи инсталацията.
От показанията на свидетеля Г.Д., разпитан в
първоинстанционното производство, се установява, че той е управител на
„Д.т.“ ООД – С., което дружество имало търговски отношения с „Б.“ АД и
след това с „Г.“ ЕООД, доколкото основната му дейност е свързана със
събиране, съхраняване и транспортиране на опасни и неопасни отпадъци,
подписали договор за доставка на алтернативно гориво – текстил и
доставяли такъв от Б. и 6 пъти от чужбина – 2 пратки от Г. и 4 пратки от
И., пристигнали на бали, без етикети, но било възможно да има такива на
самите дрехи, като по време на излъчване на процесния репортаж в Б.
била в ход масивна негативна кампания против целия бизнес с отпадъци,
наложило се да дават обяснения и да показват комплексното
разрешително на ищцовото дружество на клиентите си, които се
притеснявали от извършването на някаква нерегламентирана дейност, но
представляваното от свидетеля дружество не прекратило договора с „Г.“
ЕООД, а само преустановило доставките, защото техните доставчици
също не им доставяли текстил, а след това настъпила и кризата с корона
вируса, като свидетелят живее в С., не знае какво точно е отношението на
гражданите в П., но е чувал, че има негативни настроения в
обществеността и се подготвя референдум.
От показанията на свидетеля В.К., разпитан в
първоинстанционното производство, живеещ в П. от раждането си преди
повече от 50 години, се установява, че след изграждането на инсталация
от „Г.“ ЕООД въздухът в града станал изключително мръсен и
отвратителен, трудно се дишало, което той установил от всекидневната си
разходка с кучето, усещала се задушлива миризма, различаваща се от тази
на „Б.“ АД, свидетелят правил няколко пъти замерване с апарат и
стойностите на фините прахови частици във въздуха надвишавали от 5 до
10 пъти нормите, като тази концентрация се увеличавала с
приближаването на завода, дори се обаждал на „зеления телефон“ за
миризмата, идвали представители на РИОСВ и констатирали
нарушението, според него понастоящем инсталацията на „Г.“ ЕООД
11
работи само през нощта, той ходил на среща с представители на „Б.“ АД
по повод изграждането на депо за съхранение на изгорелите отпадъци, но
не и на Дните на отворени врати, защото не вярвал на това, което ще му
кажат, в града били събрани над 3 000 подписа за провеждане на
референдум във връзка с изграждането на депото за съхранение на
отпадъци и работата на инсталацията за изгаряне на отпадъци, което
показвало несъгласието на голяма част от населението с водената
политика, свидетелят не може да различи кой от комините е на „Г.“
ЕООД и кой на „Б.“ АД, защото няма достъп до територията на завода, но
се говорило, че в инсталацията се изгаря всякакъв боклук, включително
внесен от Е..
Според свидетелката М.Д.-П., разпитана в първоинстанционното
производство, живееща в П. от раждането си преди повече от 40 години,
процесният репортаж касаел събиране на подписи против изграждането
на депо за отпадъци към инсталацията на „Г.“ ЕООД, самата тя се
подписала против изграждането на това депо, в града винаги имало
тежки, задушливи и непоносими миризми, този проблем бил обсъждан в
Общинския съвет, многократно били подавани сигнали, проблемът бил не
само в миризмата, но и в отделяните вещества, покриващи прострените
дрехите със жълт филтър и правещи ги по-мръсни, чувствали се вибрации
и шум от производствените мощности на „Б.“ АД, свидетелката участвала
в протеста на майките против мръсния въздух през 2015 г., тъй като
детето й имало алергия и астматични пристъпи, предизВ.ани според
личния й лекар от въздуха, който се диша, от 2010 г. изпълнителният
директор на „Б.“ АД многократно се ангажирал с обещание да спрат
неприятните миризми, но това не станало, през 2017 г. тя подписала
заедно с други хора споразумение между обществеността на П. и
изпълнителния директор на „Б.“ АД, според което били предвидени 4-5
неща, чрез които да се преустановят неприятните производствени
миризми и вибрациите, но не било направено почти нищо, по тази
причина свидетелката не виждала смисъл да посети Деня на отворените
врати в завода, самата тя искала да наеме лаборатория, за да изследва
състоянието на въздуха, като се посочи какви миризми има в него, но се
оказало, че това изследване е невъзможно, от 1,5-2 години освен
постоянните миризми се усещали и такива от горене на текстил, от
12
работещи там свидетелката знаела, че се складират бали с дрехи, които се
изгарят, а тази информация била известна и на Ц.-А., която редовно
ходила на организираните с „Б.“ АД срещи.
Наличието на неприятна миризма вследствие на която били
подавани сигнали на „зеления телефон“ и по електронната поща в РИОСВ
– П., макар и недовели до конкретен резултат, се установява и от
представената справка от РИОСВ – П. /л. 67 – л. 73 от делото на
окръжния съд/.
Ответницата не отрича, а това се установява и от заключението на
вещото лице Б.М., че на 20.01.2020 г. в предаването „П.в.“ по БНР,
програма „Х.“ е бил излъчен репортаж на кореспондента на радиото в П.
Н.П. по повод организиране на подписка за провеждане на местен
референдум в Община П., свързан със строителството на депо за опасни
промишлени отпадъци към инсталацията за изгаряне на отпадъци, в което
Ц.-А. е направила горепосочените твърдения.
Настоящият състав приема за установено, че процесният репортаж
представлява радиопредаване по смисъла на чл. 2, ал. 4 от ЗРТ, той е
предварително подготвен от авторите си медиен продукт, съдържащ
творчески и технически действия на значителен брой хора, в т.ч.
изявления на ответницата, интервюта с трети лица и коментар на
водещия.
Съдът намира обаче, че единствено поради факта, че излъчилата
репортажа медия – Б.н.р. – може да носи отговорност за нанесени на
физически и юридически лица вреди от неверни твърдения или внушения
в него не освобождава автоматично интервюираните, ако от тях на трети
лица са нанесени неимуществени вреди, независимо дали твърденията са
направени в пряко излъчване в ефир или на запис, самостоятелно или
комбинирано с интервю на друго лице, като това обстоятелство по-скоро
би имало значение за обема на отговорността на медията, която в случай
на излъчване на запис би имала възможност да положи дължимата грижа
за проверка достоверността на разпространената информация и
ограничаване на някои волеизявления на интервюираните, ако те
противоречат на закона, морала или обществените порядки, но не и на
задължението на всяко лице да отговаря за действията си.
13
Правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, както и на средствата за масова информация свободно
да информират обществото са заложени в разпоредбите на чл. 39 и чл. 40
от Конституцията, но и в двата случая е предвиден коректив на това право
– то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго.
Тоест субективното право не може да съществува без
кореспондиращото му насрещно задължение на страната, което определя
пределите на позволеното поведение на правния субект, до които той
може да проявява защитена от Държавата и правото активност и отвъд
които накърнява субективното право на друг правен субект, поради което
подлежи на санкция.
Тази правна логика за същността и функционирането на
гражданското правоотношение не се изменя поради факта, че мнението на
определено лице е изразено в медия, излъчваща предаването си на запис,
а не на живо, като противното би означавало предоставяне на право на
свободно изразяване на всеки, без на това право да съответства
насрещното задължение за обезвреда на нанесените вреди на друго лице,
ако чрез изразяване на мнението бъде накърнено доброто му име.
Противоправността на поведението на Ц.-А. следва да се изведе на
основата на това, че според ищеца изявленията й са клеветнически и чрез
тях се създава невярно впечатление за него, като по този начин се
нарушава общоприетия правен извод да не се вреди другиму.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено,
че на „Г.“ ЕООД – С. е издадено комплексно разрешително за
експлоатация на инсталация за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци и
получаване на топлинна енергия, изградена в имот, собственост на „Б.“
АД – П., като за 2018 г. и 2019 г. в инсталацията са приемани и изгаряни
различни отпадъци, в т.ч. текстил, внесен от И..
Установено е също, че в подписката за местен референдум на гр.
П. против изграждането на депо за съхраняване на отпадъци, по повод на
който е излъчен репортажът, са събрани 3 180 подписа от имащите право
на глас 15 840 човека /което число съдът приема за отразяващо
14
действителността при липсата на данни за противното и оспорване от
ищеца/, т.е. около 20 % от пълнолетното население на П. са изразили
мнението си по този въпрос.
На база на първоначалното заключение на вещото лице Й. може да
се направи извод, че доколкото след началото на функциониране на
инсталацията за изгаряне на отпадъци, т.е. през 2018 г. и 2019 г., не е
извършван мониторинг по съответния ред на качеството на атмосферния
въздух в П., не може да бъде даден категоричен отговор доколко той
отговаря на стандартите, в т.ч. относно превишаване нивото на фините
прахови частици, т.е. дали твърденията на Ц.-А. са клеветнически, а
имайки предвид показанията на свидетелите К. и Д.-П. и постъпилите
сигнали на „зеления телефон“ и по електронната поща в РИОСВ – П.,
може да се приеме, че в П. се чувства специфична миризма от работата на
тази инсталация и от дейността на „Б.“ АД.
Макар посочените свидетели да твърдят, че миризмите във въздуха
на града съдържат вещества, които водят до белодробни и ракови
заболявания, както и до алергия и астматични пристъпи, в т.ч. от личните
впечатления на свидетелката Д.-П. от собствените й деца, доколкото по
делото няма събрани медицински доказателства за това /заключения на
вещи лица, статистически справки за заболеваемост от посочените
болести след 2019 г. или други аналогични обективни данни/ съдът
приема това обстоятелство за недоказано.
Непълно доказани са и твърденията на ответницата в процесния
репортаж, че гражданите на П. умират предимно от онкологични
заболявания, както и че те са причинени от замърсената околна среда в
града вследствие на дейността на ищцовото дружество, тъй като, както
вече се посочи, по делото е установено, че най-голяма смъртност за
Община П. за периода 2017 г. – 2019 г. е вследствие на болести на
органите на кръвообращението, която е между 3 и 5 пъти по-висока през
различните години спрямо смъртността от новообразувания, заемащи
второ място по причина за смъртта на населението. Тук обаче следва да се
отчете фактът, че инсталацията за изгаряне на отпадъци на „Г.“ ЕООД
работи едва от 2018 г., а при липса на статистически данни за 2020 г. и
обективното развитие на онкологичните заболявания, чиито симптоми и
15
съответно фатален край се проявяват в по-продължителен период от
време, е невъзможно да се даде категоричен отговор на въпроса дали
твърденията на Ц.-А. са неверни, имайки предвид и действителната
смъртност от онкологични заболявания, явяващи се причина за летален
изход на около 20 % от населението в общината.
На база на установената фактическа обстановка и изложените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че изразеното
от Ц.-А. в процесния репортаж в голяма степен отговаря на
действителното положение, но доколкото част от него е по-скоро
оценъчно съждение, т.е. коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства, обективно не е необходимо да има пълен идентитет с
реалността, като тези оценъчни съждения могат да ангажират
отговорността на лицето, което ги е изказало, само ако представляват
обида, каквато в случая не се твърди.
От друга страна при преценка на това дали поведението на
ответницата е противоправно следва да се разгледа съотношението между
защитата на личната сфера на ищеца, в т.ч. поради засегнатата му
репутация, и на публичния интерес, както и на кое следва да се отдаде
приоритет – т.е. в какви граници може да бъде легитимно ограничена
свободата на изразяване по смисъла на чл. 39 от Конституцията и чл. 10
от ЕКПЧ.
Безспорно е, че самият репортаж и изказванията на Ц.-А. са
направени по повод значим за гражданите на П. проблем, във връзка с
който е инициирано провеждането на местен референдум, а чрез тях се
предизВ.ва дебат, като е важно обществото да бъде запознато с
възможните негативни последици от функционирането на новото депо за
съхраняване на отпадъци и възможността да се задълбочат още повече
вече съществуващи в града проблеми. По тази причина съдът намира, че
степента на допустимата критика спрямо значими производствени обекти
и юридическите лица, които ги управляват, е по-висока, като тя
съответства на правото на обществото да бъде информирано за
действителното състояние на природната и градска среда, в която
функционира. Думите на Ц.-А. за заниженото качество и неприятната
миризма на въздуха в П., горенето на текстилни отпадъци от И. в
16
инсталацията за отпадъци и повишения ръст на онкологични заболявания
в района са казани не толкова, за да бъде направена необоснована критика
на „Г.“ ЕООД, обида или с друга укорима цел, колкото да бъде намерено
решение на наболелия проблем на гражданите на П., още повече, че
репортажът е излъчен в период, когато различни средства за масово
осведомяване в цялата страна са публикували или излъчили материали за
складиране на големи количества боклук от И. на много места в Б., като
по някои от материалите са образувани прокурорски преписки за
проверка на информацията в тях, т.е. общественото мнение е било силно
чувствително към темата и е имало необходимост от информация.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде отдаден
приоритет на обществения интерес, съответно да бъде прието, че
свободата на изразяване на мнение от ответницата е упражнена с
легитимна цел, което изключва противоправността на поведението на
същата.
По отношение на причинените на ищеца вреди:
Ищецът претендира възстановяване на претърпените от него
неимуществени вреди, представляващи негативни изживявания поради
накърняване на доброто му име и търговска репутация и по тази причина
засягащи различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и
други в тяхната съвкупност.
Към момента правната доктрина и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че неимуществените вреди представляват болки и
страдания, нанесени на увреденото лице, без да има ограничения в субекта,
т.е. юридическите лица също имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, когато е накърнено тяхното добро име в обществото или други техни
законно признати права.
В случая съдът намира, че не е установено „Г.“ ЕООД да е претърпяло
неимуществени вреди, доказателствената тежест за което лежи върху него.
От една страна от приетото в настоящото производство заключение на
вещото лице М. безспорно се установява, че в процесния репортаж
единственото употребено наименование на юридическо лице, при това
двукратно, не е на ищцовото дружество, а на „Б.“ АД.
17
От проверката в Търговския регистър не се установява твърдението на
водещата на радиопредаването, че „Г.“ ЕООД е дъщерно дружество на „Б.“
АД по смисъла на търговското право.
В същото време обаче се доказа, че в собствения на „Б.“ АД недвижим
имот в П. е построена когенерираща инсталация на това дружество и
изпускателно устройство на инсталацията за производство на енергия от
отпадъци и биомаса, експлоатирана от „Г.“ ЕООД, като за обикновените
граждани на П. или гости на града е невъзможно да разграничат
съоръженията на двете дружества и съответно последиците от
функционирането им, поради което евентуалното негативно въздействие от
репортажа би могло да възникне за юридическото лице, изрично посочено в
него.
Самата ответница в радиопредаването, видно от граматическото и
логическото тълкуване на твърденията й /3:10 – 3:38 минута – „Това е
информацията, която ми изнасят хора, работещи в „Б.“. И това, което в
момента те искат да изграждат, е депо за опасни отпадъци“/, говори за „Б.“
АД, независимо, че депото за съхранение на отпадъци ще бъде изградено от
„Г.“ ЕООД, като е логично да се приеме, че изнесените данни са във връзка с
дейността на цитираното дружество.
Действително не е нужно увреденото лице да бъде точно наименувано,
а то може да бъде описано чрез индивидуализиращите си белези, които да не
оставят съмнение, че изказването се отнася до него. В случая обаче това не е
достатъчно, тъй като ищецът претендира, че вредите са му нанесени чрез
разпространяване на неверни твърдения сред неопределен кръг лица, в т.ч.
поради това, че репортажът все още е наличен в сайта на Б.н.р.. В това
радиопредаване обаче, твърденията на ответницата касаят дейността на
правен субект, непосочен индивидуално, който ще изгражда депо за
съхранение на отпадъци, и според водещата е дъщерно дружество на друго
юридическо лице, като именно по повод на това бъдещо депо към момента на
интервюто е започнала подписка за провеждането на местен референдум. По
делото обаче не са събрани никакви доказателства доколко към този момент
за слушателите на Б.н.р. е широко обществено известен субектът, който ще
изгражда депото, в т.ч. и за гражданите на П., поради което съдът приема, че
няма друга обективна връзка между изказванията на Ц.-А. и
18
индивидуализиране на правен субект, различен от „Б.“ АД, за дейността на
който са отправени те, като не може да се приеме, че те се отнасят до „Г.“
ЕООД, респ. че от тези изявления на ответницата на ищцовото дружество са
били нанесени преки вреди.
Тук следва да се добави, че служебно известен факт на съда е, че за
изявленията на З.Ц.-А. в същия репортаж против нея е предявен иск от „Б.“
АД по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., изразяващи се в накърняване на доброто му име и
търговска репутация вследствие изявленията, съдържащи неверни и
злепоставящи дружеството факти и твърдения относно осъществяваната от
дружеството дейност на територията на гр. П., като по него е образувано гр.д.
№ 80/2020 г. по описа на Окръжен съд – П., а против постановеното по него
решение – гр.д. № 425/2021 г. по описа на Апелативен съд – П.. Това
обстоятелство потвърждава извода, че евентуално потърпевш от твърденията
в репортажа е „Б.“ АД, а не ищцовото дружество.
От друга страна от събраните по делото доказателства не се установява
по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно
доказване, че „Г.“ ЕООД е понесъл посочените в исковата молба
неимуществени вреди.
Действително от показанията на свидетелите Й.Й. и Г.Д. е видно, че
мениджърите на външните фирми, които доставяли на ищеца отпадъци за
изгаряне в инсталацията, коментирали репортажа по БНР и последвалото
събиране на подписи за референдум в аспект на това дали казаното няма да
доведе до спиране на инсталацията и прекратяване на договорите с тях, но не
се установява при тези разговори или впоследствие те да са променили в
негативна насока мнението си за ищцовото дружество или вследствие на този
репортаж да са преустановили дейността си с него. Дори напротив – не се
спори, че само едно дружество /“Д.т.“ ООД/ спряло да доставя отпадъци на
„Г.“ ЕООД, но работата с останалите доставчици продължила и се увеличил
капацитетът, с което се компенсирала липсата, а основната причина за
неизпълнение на задълженията на „Д.т.“ ООД била отказът на техните
съконтрахенти да извършват доставки поради притеснения за
нерегламентирана дейност по веригата вследствие на провежданата към онзи
период масивна негативна кампания в Б. против целия бизнес с отпадъци и
19
настъпилата почти по същото време ковид криза. Единствената друга
твърдяна от ищеца вреда е свързана с притесненията на работещите в
инсталацията на „Г.“ ЕООД от твърденията за висока смъртност в П. от
онкологични заболявания, но доколкото не са събрани доказателства, че
работниците са напуснали дружеството по тази причина или по друг начин са
изразили реален прекомерен страх от възможните последици, съдът приема,
че реакцията им е била в границите на нормалното обсъждане на нещо
свързано с тях, отразено в медия.
Що се отнася до негативната нагласа у част от населението на П. към
дейността на „Б.“ АД и „Г.“ ЕООД, по делото се установява, че тя е
съществувала много преди процесния репортаж, изразена в протеста на
майките против мръсния въздух през 2015 г., подписаното споразумение на
„Б.“ АД с представители на Засегнатата общественост на П. през 2017 г. и
самата инициатива за провеждане на местен референдум през 2020 г., поради
което няма основание да се приеме, че е била създадена или засилена
вследствие на участието на Ц.-А. в посоченото предаване по БНР.
Предвид установената фактическа обстановка и изведените въз основа
на нея правни изводи съдът намира, че не се налице изискуемите
кумулативни предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, поради което искът е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи решението му е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата не е претендирала разноски за въззивното производство,
поради което такива не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260125/29.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 81/2020 г. по описа на П. окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21