О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 30 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба
с вх. № 10784/05.04.2019 г., подадена от Е.П.Г., чрез адв. К.Т., в която е обективирано
искане да бъде изменено Решение № 365/25.03.2019 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските.
В молбата се излага становище, че с решението са присъдени разноски в
размер на 350,00 лв. в полза на от Е.П.Г., като се претендира сумата да бъде присъдена
в полза на адвокат К.Т., осъществила правна помощ, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Претендира се също
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в полза на адв. Т.
пропорционално на уважената част от иска. Моли се за изменение на решението в
този смисъл.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Община Варна не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В производството
по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил
сезиран две въззивни жалби. Първата е депозирана от Е.П.Г.,
ЕГН**********, против решение №3989/08.10.2018г. по гр.д. №2728/18г. по описа
на ВРС, ХLІІІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен иска да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът Г.,***,
разликата над 671,80 лева до 1 955,29 лева, претендирани
по Акт за установяване на задължения № МД АУ-120/20.11.2011 г. издаден от
Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси," за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20168070400346 по описа за 2012 г. на ЧСИ
Надежда Денчева с район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 14,
партер, както и отхвърлен искът за разликата над 403,65 лева до 854,72 лева,
представляващи начислени лихви. В жалбата се излага, че неоснователен е изводът
на съда, че извършените изпълнителни действия са прекъснали давността. Втората въззивна жалба е депозирана от Община Варна и тя е срещу
решението в частта, с която е прието за установено в отношенията между
страните, че Г. ***,27 лева, главница за данък недвижим имот за 2006 и 2007
години и лихви върху същата сума в размер от 43,28 лева; сума в размер на 78,55
лева, главница за такса битови отпадъци за 2006 и 2007 години и лихви върху
същата сума в размер от 46,09 лева, както и сума в размер 518,98 лева, главница
за данък МПС за 2006 и 2007 години и лихви върху същата сума в размер от 314,28
лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2012 година,
установени с Акт за установяване на задължения № МД АУ-120/20.11.2011 г.
издаден от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси" за събиране на
които е образувано изпълнително дело № 20168070400346 по описа за 2012 г. на
ЧСИ Надежда Денчева с район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 14,
партер, поради изтекла давност.
С Решение
№ 365/25.03.2019 г. съставът
на ВОС се е произнесъл, като е отменил решение №3989/08.10.2018г. по гр.д. №2728/18г.
по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен иска да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът
Г.,***, разликата над 671,80 лева до 947,21 лева, претендирани
по Акт за установяване на задължения № МД АУ-120/20.11.2011 г. издаден от
Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси," за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20168070400346 по описа за 2012 г. на ЧСИ
Надежда Денчева с район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 14,
партер, както и отхвърлен искът за разликата над 403,65 лева до 473,44 лева,
представляващи начислени лихви, и вместо него е приел за установено в
отношенията между страните, че Е.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи
на ОБЩИНА ВАРНА, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк" № 48, и разликата
над 671,80 лева до 947,21 лева, претендирани по Акт
за установяване на задължения № МД АУ-120/20.11.2011 г. издаден от Община
Варна, Дирекция „Местни данъци и такси," за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 20168070400346 по описа за 2012 г. на ЧСИ Надежда Денчева с
район на действие Варненски окръжен съд, вписан под peг.
№ 807 на Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес
на кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 14, партер, както и разликата
над 403,65 лева до 473,44 лева, представляващи начислени лихви по цитирания
АУЗ, на осн. чл.439 ГПК. ВОС е потвърдил решение
№3989/08.10.2018г. по гр.д. №2728/18г. по описа на ВРС, ХLІІІ-ти с-в, в частта,
с която е прието за установено между Е.Г. ***, че първият не дължи сумата от
671,80 лева, претендирани по Акт за установяване на
задължения № МД АУ-120/20.11.2011 г. издаден от Община Варна, Дирекция „Местни
данъци и такси," за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20168070400346 по описа за 2012 г. на ЧСИ Надежда Денчева с район на действие
Варненски окръжен съд, вписан под peг. № 807 на
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на
кантора гр. Варна, ул. „Драган Цанков" № 14, партер, както и 403,65 лева,
представляващи начислени лихви, както и в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 947,21 лева до 1 955,29 лв. главница и за разликата над
473,44 лева до 854,72 лв. начислени лихви.
Съобразно изхода на спора, въззивният
съд е осъдил Община Варна да заплати на Е.П.Г. разноски в размер на 400,00
лв., от които 50,00 лв. - държавна
такса и 350,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно от въззивникът Е.П.Г.,
чрез адв. К.Т., с подаването на въззивната жалба. В съдебно заседание, проведено на
20.02.2019 г. е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че адвокат К.Т. е осъществила безплатна правна помощ на въззивната
страна, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на член 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание член 38 ЗА в исково
производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания
по член 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният
размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна
практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката,
осъществил правната помощ. В настоящия случай, съдът погрешно е присъдил разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в полза на страната, вместо в полза на
процесуалния представител.
По изложените съображения, молбата на Е.П.Г.,
чрез адв. К.Т., за изменение на Решение № 365/25.03.2019 г. в частта за разноските е
основателна. Въззивното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като сумата от 350,00 лв. следва да бъде
присъдена в полза на адвокат К.Т., а сумата от 50,00 лв.
в полза на страната Е.П.Г..
При първоинстанционното разглеждане на спора, ищецът Е.П.Г. е претендирал разноски в
размер на 450,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 284),
извършването на които е удостоверено със съответните платежни документи. Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на ВОС приема, че въззивника (ищец) Е.П.Г. има право на разноски
за разглеждането на делото пред първа съдебна инстанция в пълния претендиран размер. С решението на ВРС са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 163,30 лв., поради което следва да бъде
присъдена в полза на въззивника разликата между
пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 286,70
лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248
от ГПК, Решение № 365/25.03.2019 г., постановено по в. гр.
дело № 30/2019 г.
по описа на ВОС, в частта за разноските, с която Община Варна, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк" № 48 e осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 400.00
/четиристотин / лв., представляваща направени в производството пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк" № 48, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.Т. ***,
с адрес на кантората гр. Варна,
ул. „Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, сумата
от 350.00 /триста и петдесет/ лв. – разноски за въззивна
инстанция, съставляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1
от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк" № 48, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 50.00 /петдесет/ лв. – разноски за въззивна
инстанция, съставляващи държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк" № 48, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.Т. ***,
с адрес на кантората гр. Варна,
ул. „Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, допълнително сумата
от 286.70 лв. /двеста
осемдесет и шест лева и 70 стотинки/, представляваща разликата между присъдените с
Решение № 3989/08.10.2018 г. по гр.д.
№2728/18г. по описа на ВРС, разноски в размер на 163.30 лв. до пълния размер от 450.00 лв. на
дължимите такива за производството пред ВРС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК, вр. чл. 280,ал. 2, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.