Решение по дело №12/2021 на Административен съд - Ловеч

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    №……

 

              гр. Ловеч, 31.03. 2022 г.

 

            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 12/2021 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).  

Административното дело е образувано по жалба от В.А.Г. *** против Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4036/17.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) - Ловеч, с която на жалбоподателката е отказано отпускане на месечна целева помощ при обявена извънредна епидемиологична обстановка и Решение № 11-РД04-0011/06.01.2021 г. на Директора на РДСП - Ловеч (озаглавено неточно от жалбоподателката като Заповед), с което е потвърдена същата.

Жалбоподателката иска съдът да отмени и двата акта като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата, като доразвива доводите, изложени в същата. Иска отмяна на заповедта за отказ за отпускане на процесната социална помощ и връщане на преписката на Директора на ДСП – Ловеч за произнасяне с нова заповед. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по делото – Директорът на ДСП - Ловеч – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт. Оспорва жалбата като излага аргументи за неоснователност на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4036/17.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, потвърдена с Решение № 11-РД04-0011/06.01.2021 г. на Директора на РДСП - Ловеч е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е основателна.  

От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния орган (АО) е започнало по подадено от В.Г. заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-0В/4036 от 08.12.2020 г. до Директора на ДСП Ловеч (л. 15-18) с искане да бъде отпусната месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Във връзка с това искане, е извършена задължителната в случая социална анкета, като резултатите от нея са обективирани в изготвения социален доклад от 17.11.2020 г. (л. 19-20). В него бил направен краен извод за отказ за отпускане на месечната целева помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като Г. е останала без работа преди въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемиологична обстановка.

Този решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваната в това производство заповед на Директора на ДСП – Ловеч. С нея Директорът на ДСП – Ловеч е отказал на жалбоподателката отпускането на социалната помощ по чл. 16б от ППЗСП.

В.Г. е оспорила заповедта пред Директора на РДСП - Ловеч, който с Решение № 11-РД04-0011/06.01.2021 г. (л. 8-9) е потвърдил обжалваната заповед, издадена от Директора на ДСП - Ловеч.

По делото е представена изпратената от АО административна преписка по издаване на оспорената заповед.

При тази фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предмет на оспорване в настоящо съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4036/17.12.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч, с която на В.А.Г. е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Това е първоначалният индивидуален административен акт, който поражда неблагоприятни правни последици за жалбоподателката и именно той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК, според която на оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт или  решението на по-горестоящия административен орган, с който той е изменен или отменен. В случая с Решение № 11-РД04-0011/06.01.2021 г.  на Директора на РДСП - Ловеч, който е горестоящ административен орган не е изменен, нито отменен първоначалния административен акт. Той е потвърден, което по същество означава отхвърляне на жалбата.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13 от ЗСП.  Съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, в 7-дневен срок от изготвяне на социалния доклад, Директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от Директора на ДСП - Ловеч.

Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма. Посочени са правни и фактически основания. Последните се съдържат и в изготвения социален доклад. Административният орган изцяло е възприел констатациите и предложението на социалния работник от ДСП - Ловеч, изготвил социалния доклад. С оглед на което, може да се заключи, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в установената форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

По делото няма спор за факти.

Спорът между страните е по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, според която: „Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4.“.

От цитирания нормативен текст не може да се извлече изискването, че оставането без работа трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е оставането без работа да е налице по време на епидемичната обстановка.

Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.

Спорът, видно от създадената до сега съдебна практика в Административните съдилища очертава две хипотези на тълкуване на тази норма. По посочената разпоредба е налице противоречива практика на съдилищата именно по въпроса дали оставането без работа трябва да е в следствие на обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка, или помощта следва да се отпуска и на лица, останали без работа и по други причини, но оставането без работа да продължава по време на извънредното положение, респективно – извънредната епидемечна обстановка.

Настоящият състав на съда счита, че не следва разпоредбата на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП да се тълкува разширително, така както е посочил административният орган и съответно намира за по-правилно и по-справедливо второто становище, а именно - помощта следва да се отпуска и на лица, останали без работа и по други причини, но оставането без работа да продължава по време на извънредното положение. Това е така, защото целта на разпоредбата е да бъдат подпомагани лица, които са останали без трудови доходи, но които в ситуацията на извънредно положение, репспективно – в ситуацията на извънредна епидемична обстановка са в значително по-затруднено положение да си намерят работа именно заради извънредната обстановка.

Тълкуването на нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП не може да се прави разширително, в ущърб на лицата, кандидатствали за тази целева помощ.

От текста й – „... двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа...“ не може да се извлече изискването, че оставането без работа трябва да се намира в пряка причинно-следствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е оставането без работа да е налице по време на епидемичната обстановка. Единственото изискване е двата обективни признака - безработен и съществуваща извънредна епидемична обстановка да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък.

Това тълкуване идва от изписаното в самата норма. Най-вероятно логиката на издателя на Постановление № 218 на МС от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е именно такава, да свърже оставането без работа да е по причина на обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична обстановка. Това обаче следва да е изрично и недвусмислено посочено в разпоредбата, както е записано в чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП например, а не съдът да го извежда чрез тълкуване, и то разширително, защото така съдът реално допълва волята на издателя на подзаконовия нормативен акт. При такова формулиране на текста на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, пред настоящия съдебен състав, както и за голяма част от другите такива в различните административни съдилища няма друг вариант, освен да приеме, че в нормата липсва изискване оставането без работа да е по причина на обявеното извънредно положение, респ. обявената извънредна епидемична обстановка, а само да е налице по време на такова положение/обстановка. За лицата, попадащи в хипотезата на  чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП няма въведено изискване за причинно-следствена връзка, каквато е посочена в чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, следователно доказването на такава не би могла да бъде правнорелевантно за правото на месечна целева помощ. Ако причината е в пропуск на издателите на тази промяна в ППЗСП - Министерски съвет на Р България, то те могат да бъдат сезирани, за да изменят и допълнят разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. В този й вид, тя следва да се прилага така, както звучи.

Настоящият съдебен състав намира, че е без значение дали оставането без работа е от преди обявяването на извънредната ситуация или не – затруднението да се намери работа и да се набавят доходи е еднакво и в двата случая. Затова съдът приема, че качеството „безработен“ по време на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка е достатъчно (при наличието и на останалите предпоставки по чл. 16б от ППЗСП) за възникване правото за получаване на процесната социална помощ.

В този смисъл са и Решение № 167/03.02.2022 г. на АдмС – Пловдив, по адм. д. № 1843/2021 г., Решение № 2342/29.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1845/2021 г., Решение № 797/01.11.2021 г. на АдмС – Пазарджик по адм. д. № 708/2021 г., Решение № 29/26.07.2021 г. на АдмС – Русе по адм. д. № 344/2021 г., Решение № 185/27.09.2021 г. на АдмС – Сливен по адм. д. № 252/2021 г., Решение № 478/29.03.2021 г. на АдмС – Бургас по адм. д. № 467/2021 г., Решение № 406/31.03.2021 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 245/2021 г., Решение № 106/06.07.2021 г. на АдмС – Ловеч по адм. д. № 123/2021 г., Решение № 99/25.06.2021 г. на АдмС – Ловеч по адм. д. № 55/2021 г. и др.

Съдът намира, че оспорената заповед противоречи и на целта на закона. Както ЗСП, така и ППЗСП, конкретно разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП имат за цел подпомагане, като в конкретния случай това подпомагане е във връзка с обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, като същото е насочено към семейства с деца до 14-годишна възраст. В случая, видно от приложения социален доклад, жалбоподателката е вдовица от 2016 г., като сама се грижи за двете си деца, които към датата на изготвяне на доклада са били ученици в 7-ми и 1-ви клас и в периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. не са  посещавали училище поради въведените ограничения във връзка с въведената в страната извънредна епидемична обстановка. Безспорно при тези данни Г. е следвало да получи поисканата от нея целева помощ, тъй като дори е в по-затруднено положение от останалите семейства, посочени подробно в изискванията на чл. 16б от ППЗСП. Доходът на същата не надвишава посочения в чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП и в този период за нея е невъзможно да започне работа. Това е целта на закона и тя не е да се ограничи обхватът на лицата и семействата, които да получат помощта, а напротив - да се разшири този обхват, за да се подпомогнат българските семейства.

Изложените дотук съображения налагат извод, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и целта на същия отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК - и следва да бъде отменен.

Естеството на акта не позволява решаването на правния спор по същество, поради което преписката следва да бъде върната на административния орган за издаването на нов административен акт и за повторна преценка относно това дали са налице предпоставките за отпускане на целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, като се съобразят мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи внесена държавна такса (л. 52). По отношение на останалите претендирани такива в размер на 30 лв. за пътни разноски за гориво, съдът счита, че не следва да бъдат присъдени, тъй като не са представени доказателства за извършването им от страната.

Съгласно чл. 143, ал. 1, вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат понесени от Агенцията за социално подпомагане - гр. София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4036/17.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч, с която на В.А.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, потвърдена от Директора на РДСП - Ловеч с Решение № 11-РД04-0011/06.01.2021 г.

ВРЪЩА преписката на Директора на ДСП - Ловеч за ново произнасяне по заявление-декларация на В.А.Г. с вх. № ЗСП/Д-0В/4036 от 08.12.2020 г. до Директора на ДСП - Ловеч с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – гр. София да заплати на В.А.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща сторени от жалбоподателката съдебно-деловодни разноски. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

  

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: