РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. Пловдив, 23.05.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в
публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Стефка
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 130
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.П.Т. ЕГН********** ***
против Решение № 565/20.12.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив,
с което е потвърдено Постановление с изх. №С180016-022-0087801/14.11.2018г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което са наложени
обезпечителни мерки „запор върху вземане от трето задължено лице“- работодател
Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД на трудово възнаграждение до размера на
публичното задължение от 4154.84лева.
В подадената до съда жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна. Редовно
призован, в съдебно заседание се явява процесуален пълномощник адв.Т., която
поддържа подадената жалба и ангажира писмени доказателства. По същество на
спора в писмени бележки излага съображения за липса на правни основания да бъде
наложена по изпълнителното дело обезпечителната мярка. В тази връзка прилага и
писмени доказателства за частично погасяване на публични задължения, като
твърди, че същите не са правомерно разпределени. Всичко това според него води
до неправилно определяне на размера на публичното задължение, което според
тезата му определя и липса на основания за налагане на обезпечителната мярка за
задължение в посочения в издаденото постановление размер. По същество дава
мнение, че липсва правното основание за издаване на обжалвания административен
акт, в която връзка излага подробно становище защо счита същите за погасени
поради изтекъл давностен срок. Не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП-Пловдив,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ш., която оспорва жалбата и
ангажира доказателства. По същество на спора дава становище за
законосъобразност на издадения административен акт, като счита, че жалбата
следва да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по
представения списък.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата, доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок
до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, поради следните за това съображения:
Предмет на обжалване в настоящото производство е
Решение № 565/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което
оставена без уважение жалбата на Р.Т. против Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0087801/14.11.2018г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Обезпечителните мерки „запор върху
вземания от трето задължено лице - работодател“, в случая Либхер-Хаусгерете
Марица ЕООД, са били взети с оглед на необходимостта от събиране на установено
и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №16150000598/2015г по опис на
ТД на НАП-Пловдив в размер на 4154.84 лева. По отношение на размера на така посоченото
публично задължение е формиран и спор между страните. В тази връзка следва да
се посочи, че установеното задължение е формирано въз основа на подадени Декларация - образец 6 за Фонд ДОО, Фонд ДЗПО и НЗОК с №
160020916183178/30.04.2010 г., Данъчни декларации по ЗДФФЛ с №
**********/08.09.2011 г. и с № **********/02.05.2011г. и по фиш от 01.09.2016г.. Спорът дали същите са погасени по давност е
извън предмета на настоящото производство. В тази връзка все пак съдът
съобрази, че на първо място е имало изпратено Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № 000598/2015/000001 от
21.01.2015 г., което е получено лично от Т. на 29.01.2015г. , съгласно
представената обратна разписка. С Разпореждане за присъединяване с изх. №
С170016-105-0045954 от 16.03.2017 г. за присъединяване в изпълнителното
производство на задължения за глоба по фиш № М3097 от 01.09.2016 г. в размер
общо на 20,00 лв., а след това е издадено и процесното Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180026-022-0087801 от 14.11.2018 г.. С
Разпореждане с изх. № С180016-137-0012775/18.12.2018 г. е постановен отказ за
погасяване по давност на данъчните задължения, в която част същият е потвърден
с Решение №24/16.01.2019г на Директор на ТД на НАП-Пловдив. В тази връзка съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която общата 5-годишна давност започва да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Така всяка давност за
публични задължения, възникнали след 01.01.2006 г. се подчинява на общите
разпоредби на чл. 171 – чл. 172 от ДОПК, поради което и давностният срок за тях
започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение. Същевременно давността по отношение
на вноските за ДОО, и за ДЗПО е предмет
на изричната уредба на чл. 115 от КСО. В приложимата редакция към относим за
част от спора момент /до изменението с ДВ бр.109 от 2008г, в сила от 01.01.2009
г./ текстът на чл. 115, ал.1 от КСО съдържаше правилото, че "Вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. С изтичане
на десетгодишен давностен срок се погасяват всички останали вземания,
независимо от прекъсването на давността". Към онзи времеви период не е
уреден начален момент, от който започва да тече давностен срок за тези вземания.
Така се прилага по идентичен начин за тях също текстът на чл. 171, ал.1 от ДОПК
и давността започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща година
през която е следвало да се плати публичното задължение, като с изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
прекъсването на давността. Така главниците на установеното задължение не може
да бъде предмет на настоящия спор, като наличието на самите задължения
/главници и лихви, респ. само лихви за забава/, които главници са декларирани в
посочените размери от самия жалбоподател в съответните Декларации обр.6, респ.
ГДД /приложени по делото/, тяхната принципна изискуемост и липсата на плащането
на част от тях от страна задълженото лице, респ. закъснялото разчитане с
бюджета на останалите такива, т.е. в този смисъл и период на олихвяване, като
спор следва да бъде разрешен в съвсем
друго административно производство. По същият начин несъотносими се явяват и
възраженията на жалбоподателят върху това дали е изтекъл по отношение на всички
тях срокът по чл. 171, ал.1 от ДОПК към датата на предприетите обезпечителни
мерки. В тази връзка единственият отворен въпрос, сътоносим към настоящият спор
е за това, дали подлежат по принцип на обезпечаване публични вземания, по
отношение на които е изтекла предвидената в закона давност. Този спор обаче е
разрешим доколкото съдът приема, че е налице публични вземания, за които не е
изтекъл давностен срок за тяхното погасяване, и като такива те подлежат на
принудително изпълнение. По отношение на тях давността е била прекъсната с
образуване на изпълнително дело № 16150000598/2015г., като на длъжника е
връчено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
000598/2015/000001/21.01.2015г., с което същият се уведомява за образуване на
делото за това посочените задължения.
Действително, поканата за доброволно изпълнение, не съставлява "действие
по принудително изпълнение" на установено публично вземане, но
образуването на изпълнително производство представлява, като от момента на
уведомяване на длъжника за това на 29.01.2015г. се е прекъснала и
давността. От тогава новият давностен
срок не е изтекъл. Поради това и направените с жалбата и в съдебно заседание
възражения в тази насока се явяват неоснователни.
При така
установени публични задължения по подадена декларация образец 6 с с № 160020916183178/30.04.2010 г., Данъчни декларации по
ЗДФФЛ с № **********/08.09.2011 г. и с № **********/02.05.2011г. и по фиш от 01.09.2016г. и постъпило в тази връзка
плащане за тяхното погасяване, процесното Постановление за налагане на
обезпечителни мерки е било необходимо законосъборазно действие по
принудителното изпълнение. Със запорно съобщение е уведомено третото лице-
работодател, което с уведомление рег.№С180016-000-0663964/29.11.2018г. е приело
наложения запор, като с уведомление рег. № С180016-000-0696860/17.12.2018г е
уведомило публичен изпълнител, че в р
езултата на наложения запор ще се извършват 200 лева ежемесечно от работната
заплата на длъжника докато задълженията по ИД №161500000598/2015г бъдат
изплатени изцяло до получаване на съобщение за отмяна на запора или
прекратяване на трудов договор №4221/09.03.2018г..
При така установената
фактическа обстановка, възприета от събраните по делото писмени доказателства,
касаещи постъпилата административна преписка с вх. № 1644/25.01.2019г. по опис на
Административен съд –Пловдив на ТД на НАП-Пловдив по издаване на оспорения
административен акт; от представените с Жалбата писмени доказателства, касаещи платежни
нареждани, както и приетите с молба от съдебно заседание от 25.02.2019г.
писмени доказателства и от съдебно заседание от 11.03.2019г ГДД и служебни
бележки от ДФ „Земеделие“, съдът счита, че оспорвания
административен акт е правилен.
Налице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с
оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Директорът на ТД на НАП- гр. Пловдив е компетентният административен орган,
притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по
силата на разпоредбата на чл. 197 ал.1 от ДОПК. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, като в него са изложени
мотиви относно фактическите и правни основания за неговото издаване. Актът е
мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени
констатациите на длъжностните лица- публичен изпълнител относно установените
публични задължения, касаещи подадени декларации обр.6. Посочено е, че това се
е налагало с цел обезпечаване на установените с тях публични задължения на
физическото лице Р.Т.. Взето е в предвид, че тяхното прилагане не възпрепятства
дейността на данъчно –задълженото лице и отговаря на целта на закона.
В настоящият случай Съдът
констатира, че в хода на проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които касаят незаконосъобразност на издаденият административен акт. С оспореното Решение ответният Директор на ТД на НАП-Пловдив е оставил
без уважение подадената жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мярки №С180016-022-0087801/14.11.2018година на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, с което по изп. дело №16150000598/2015г.
е наложен запор върху вземания от трето лице- работодател, поради публични
вземания, общо в размер на 4154.84 лев. Изводите за липса на основания за погасяването им са законосъобразни.
Не са налице основания да се приеме, че те не се дължат от жалбоподателя. Наведените
доводи за липса на конкретно установена сума на приетите публични задължения са
неправилни и необосновани. Не са налице основания, които да водят до погасяване
на публичните задължения, които го касаят като физическо лице. Повдигнатият от
него спор не е съотносим към наложеното с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки касае запор върху трудово възнаграждение с месечни
удръжки в минимален размер. Не са били налице основания да не бъдат заплатени и
начислени посочените вноски за Фонд ДОО,
Фонд ДЗПО и НЗОК от жалбоподателя. Именно поради тези съображения, законосъобразно
административният орган е отказал да приеме липсата на основания за отмяна на
издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, които в своя
смисъл са да осигурят възможност на органите по приходите да изберат своя
подход при събиране на установените публични задължения, което в настоящият
случай е продължение на започналото производство по реда на Дял IV от ДОПК. Ето
защо с оглед на приложимата хипотеза публичните вземания да се събират по реда
на ДОПК, за тяхното погасяване са в сила разпоредбите на чл.168 т.1 -7 от ДОПК,
регламентиращи изчерпателно начините на тяхното погасяване, за които в
настоящият случай липсва проявление на конкретни обективни признаци за тяхното
приложение.
Въз основа на горните съображения оспореното Решение №565/20.12.2018г.,
издадено от Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което са потвърдени
действията на публичния изпълнител, обективирано в Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0087801/14.11.2018година
са правилни и законосъобразни, поради което не са
налице основания за отмяната им.
При този изход на спора, направеното искане за
присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение от ответната страна се
явява основателно. Приложен е списък за направени разноски в размер на 500.00
/петстотин/ лева, което е съобразено с разпоредбата на чл.161 ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с нормата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер.
Водим от горното, на основание чл. 268 ал.1 и ал.2 от ДОПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Р.П.Т. ЕГН********** ***
против Решение № 565/20.12.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив,
с което е потвърдено Постановление с изх. №С180016-022-0087801/14.11.2018г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което са наложени
обезпечителни мерки „запор върху вземане от трето задължено лице“- работодател
Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД на трудово възнаграждение до размера на
публичното задължение от 4154.84 лева.
ОСЪЖДА Р.П.Т. ЕГН********** *** да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата
от 500.00 /петстотин/ лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: