Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2253
гр.
Пловдив, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 05.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при
участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7195/2019 г. по описа на ПРС, XVI наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н ТРАН
ЕООД против Наказателно постановление
№ 36-0000177/18.04.2019г., издадено от А. Г. – ***-гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС, с което на „Н ТРАН“ ЕООД, с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева на основание
чл.93г, ал.2, пр.2 от ЗАвтП за нарушение на чл. 38, ал.1, т.2 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
В съдебно заседание защитника на
жалбоподателя заявява, че подържа жалбата и моли за неговата отмяна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което е допустима.Според
константната практика на Административен съд-Пловдив, върнатата разписка, че
документа не е потърсен не удостоверява надлежно връчване на НП и разпоредбата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН е случая е неприложима.Ето защо съдът не прие че
наказателното постановление не е влязло в сила и разгледа делото по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че жалбата е основателна по следните съображения:
Дружеството е било санкционирано
за това че на 06.02.2019г. в гр.Пловдив в 00.01ч. като превозвач притежаващ
лиценза за международни превози за товари срещу заплащане не е извлякъл данните
от паметта на картата на водача П.М.Д., който е бил служител във фирмата в
периода 18.01.2019г. до 04.02.2019г. и управлява товарен автомобил Ман с рег.
номер *** най-малко един път на 28 дни.Това нарушение било установено при
проверка на дружеството от св.К.Ш., който съставил на дружеството АУАН на дата
18.03.2019г.Нарушението квалифицирал като такова по чл.38, ал.1, т.2 от Наредба
№Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В хода на производството се
разпита като свидетел актосъставителя К.Ш., който потвърди констатациите в
АУАН.Разпитани бяха и св. Д.С.Х. и св. Л.Г.К. от показанията на които се
установи, че водача на автомобила П.Д. на 04.02.2019г. докато е извършвал курс
с горепосочения товарен автомобила докато се е намирал в Испания, гр.Памплона
самоволно е напуснал работа, изоставил е автомобила и е взел със себе си картата.Именно
в тази карта са и данни от тахомера, които е следвало да извлече дружеството.За
случая са подадени сигнали до полицията в Испания от дружеството Н Тран ЕООД, Д.
е освободен от работа.Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение
е изпратено по пощата, тъй като не се е явил в офиса на дружеството да уредят
отношенията си.
Горната фактическа обстановка се
установи от разпита на св.Ш., св. Д.С.Х. и св. Л.Г.К., както и от представените
документи по административната преписка, както и представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства.
Предвид липсата на установяване
на приетата от АНО фактическа обстановка, следва да се приеме, че не е нарушението
вменено на жалбоподателя. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.38, ал.1, т. 2 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ
превозвачите и лицата извършващи превоз за собствена сметка извличат данните от
картата на водача най-малко един път на 28 дни.В случая като нарушение е
отбелязано датата 06.02.2019г.Не става ясно защо наказващия орган е решил, че
на този ден именно са изминали 28 дни от предишното извличане на картата на
водача.В АУАН и НП фактически като период е описан времевия отрязък
18.01.2019г. до 04.02.2019г.Ако се приеме че 17.01.2019г. е последното извличане
от картата то до 06.02.2019г. не са изминали 28 дни, а значително по-малко.Ето
защо съдът не може да приеме, че е налице извършено нарушение.
Следва да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна.
Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се
констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от
служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само
обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено
задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно
съществуващо противоправно състояние.В случая обаче с оглед обстоятелствата по
случая съдът намира, че са налице доказателства които налагат приложение на
чл.28 от ЗАНН. Относно
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН съда също дължи
коментар тъй като именно тази теза се застъпва в жалбата. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В случая от гласните доказателства по делото
и представените писмени такива безспорно се установява, че дружеството
жалбоподател е била поставено в ситуация практически да не може да изпълни
вмененото му задължение.Поради недобросъвестно поведение на водача дружеството
не е могло да изпълни задължението си.Това фактически се потвърди и от
актосъставителя, които заяви, че картата са издава на името на шофьора и ако
той не е представи във фирмата данните не се подават дистанционно от и няма как
да бъдат извлечени.Както се отбеляза по-горе от разпитаните свидетели се
установи, че водача не е върнал картата във фирмата, прекратил е трудовото
правоотношение с работодателя без да я върне, не се е явил в офиса на
дружеството.
Ето защо
съдът намира, че дори и да имаше нарушение, то е формално и предвид
обстоятелствата и следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН тъй като случаят е
маловажен.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000177/18.04.2019г.,
издадено от А. Г. – ***-гр.Пловдив, определен
от министъра на МТИТС, с което на „Н ТРАН“ ЕООД, с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева на основание
чл.93г, ал.2, пр.2 от ЗАвтП за нарушение на чл. 38, ал.1, т.2 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.