Р Е Ш Е Н И Е
№
12/05.02.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ивелина Въжарска, като разгледа докладваното от съдия Бодикян административно
дело № 963 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 16, ал.2 и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Образувано е по жалба на Е.В.Г. ***, против Заповед
№ ЗСП/Д-ЕН/3610/31.08.2020г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) - Плевен, с която е отказана еднократна помощ по чл.16 от
ППЗСП, потвърдена с Решение №15-РД06-0039 от 18.09.2020г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) - Плевен.
Жалбоподателят описва фактическа обстановка, според
която на 08.11.2020г. подал заявление до ДСП за отпускане на помощ поради трудови
злополуки и придружаващи заболявания в следствие на диабет. Едно от тях било „разширени
вени“, които не му позволявали да ходи и да стои прав продължително време, тъй
като получавал силни болки и отоци. През 2019г. провел лечение на десния си
крак във ВМА – София. Била му направена склеротерапия, която се оказала
неуспешна. Налагало се оперативно лечение. Заделил сума за лечението, която се
„стопила“ по време на пандемията поради неупражняване на дейността на
собствената му фирма. Заделените средства използвал за плащане на неговите и на
наетото лице във фирмата осигуровки и заплата. Социалната му инвалидна пенсия
била 155 лева, получил и помощ по реда на чл.70 от Закона за хората с
увреждания. През август получил известие от директора на НОИ, че му бил наложен
запор върху пенсията в размер на 90 лева за издръжка на сина му. На следващо
място, жалбоподателят счита изтъкнатия от органите на социално подпомагане
мотив за отказ за предоставяне на социална помощ за нелеп, предвид това, че
нямало как да представи разходооправдателни документи, т.е. доказателства, за
предстоящи интервенции, тъй като към момента на исканата помощ не претърпял
такива. От правна страна релевира твърдене за незаконосъобразност на оспорената
заповед с аргумента, че не съдържа фактически основания за издаване. Такива
били налице в решението на директора на РДСП, с което жалбата против заповедта
на директора на ДСП била отхвърлена. Същото така, не ставало ясно точно на кои
условия не отговарял да бъде отпусната исканата помощ. Твърди, че никога не му
била извършвана социална оценка от служители на ДСП, нито бил търсен, не бил
получавал и известие да се яви пред тях. Не му било ясно как точно органите
формирали в официалните си документи извода, че жилището на родителите му било
двустайно. Същото било многостаен, като той не живеел в него. За пълнота
отбелязва, че административният орган нарушил чл.27, ал.2, т.2 от АПК и
издаденият акт бил постановен при допуснато съществено процесуално нарушение.
По изжените съображения оспорващият иска отмяна на
заповедта. Допълнителни доводи излага в писмени молби и становища.
Ответникът – и.д. Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“, гр.Плевен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор
изразява становище за неоснователност на оспорването.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление–декларация
вх.№ЗСП/Д-ЕН 3610/11.08.2020г. Е.В.Г. е поискал от
Директора на ДСП - Плевен отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16 от ППЗСП. Декларирал, че е осигурен,
на пълна държавна издръжка, със 72% ТРН (до 01.11.2020), с дивиденти и доходи
от дялово участие в размер на 100 лева и пенсия 155 лева (от които получени 65
лева), с еднократни и месечни помощи и добавки за деца – 55 лева, без
притежавана собственост, с личен автомобил, който не бил в движение от 5
години, със собствено дружество, което не осъществявало търговска дейност,
предвид здравословното му състояние и невъзможността да полага труд, предстояла
ликвидация. Със заявлението–декларация Г. бил уведомен, че декларираните обстоятелства ще бъдат проверени по
реда на чл.6, ал.2 от ЗСП, личните му данни ще бъдат обработвани по повод
отпускането и изплащането на социална помощ, както и за други конкретно описани
във формуляра обстоятелства.
Към заявлението-декларация Е.Г. приложил молба с
мотиви за исканата помощ, епикризи и писмо от ТП на НОИ – Плевен относно запор.
В молбата (л.29) посочил, че от август 2020г. му бил наложен запор върху
социалната пенсия, поради което за същия месец получил само сума в размер на
65.79 лева, който го поставял в рискова ситуация, тъй като не можел да задоволи
жизнено необходимите си потребности и да заплати предстоящата му операция,
която отново била отложена заради невъзможността от доплащане. Поскал да му
бъде отпусната помощ в размер на 375 лева.
Във връзка с подаденото заявление-декларация, на 31.08.2020г.
от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е бил
изготвен Социален доклад (л.42) с оглед преценка на нуждите от социално
подпомагане на Е.В.Г.. Установено е, че съставът на семейството на лицето
отговаря на заявеното от него в декларацията, а именно, че не бил женен,
работещ, живеел с родителите си, с Експертно решение на ТЕЛК №2898 от
10.11.2017г. със срок до 01.11.2020г., с общ доход от предходния месец 328.77
лева, от които 172.98 лева обезщетения и помощи и 155.79 пенсия и жилище от 2
стаи, собственост на родителите му, без недвижимо имущество, с лек автомобил и
регистрирана фирма „ПРИМАФРИО“ ЕООД. В доклада е обетивирана констатация, че
лицето получило удостоверение за безплатно пътуване от БДЖ. През март 2020г. му
била отпусната сумата от 446 лева за ортопедични обувки, получавал и добавка по
чл.70 ЗХУ в размер на 54.45 лева месечно до м.11.2020г. Бил работещ и получавал
пенсия. Нямал потребност от социални услуги. Отразено е, че получените през
година помощи били на стойност 378.90 лева – по чл.70 ЗХУ, и 446 лева – ЗХУ
ПСПСМИ покупка. В доклада е описана констатация,
че не са представени доказателства за инцидентно възникнала жизнено важна
потребност на лицето от здравен, комунално-битов, образователен или друг
характер. Не били приложени разходооправдателни документи за извършени
непредвидени плащания от инцидентен характер. Направен е извод, че към момента
на подаване на заявлението не било изпълнено изискването на чл.16, ал.1 от
ППЗСП и лицето нямало необходимост от отпускането на еднократна социална помощ
на това нормативно основание.
Със Заповед
№ЗСП/Д-ЕН/3610/31.08.2020г. на Директора на ДСП – Плевен, на основание чл.13,
ал.2 от ЗСП, чл.28 от ППЗСП, на Е.В.Г. е отказано отпускане еднократна помощ
при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП. В мотивите на заповедта се посочва, че Г.
е лице с увреждане 72% ТНР до 01.11.2020г. Доходите били от пенсия и
обезщетения от НОИ. Бил работещ – представил служебна бележка за доходи от
„ПРИМАФРИО“ ЕООД за осигурителен доход. Притежавал движима собственост – лек
автомобил, имал регистрирана фирма. Не били представени
доказателства за инцидентно възникнала жизнено важна потребност на лицето от
здравен, комунално-битов, образователен или друг характер. Не били приложени
разходооправдателни документи за извършени непредвидени плащания от инцидентен
характер, поради което към момента на подаване на заявлението не било изпълнено
изискването на чл.16, ал.1 от ППЗСП и лицето нямало необходимост от отпускането
на еднократна социална помощ.
Заповедта е
обжалвана по реда на чл.13, ал.4 от ЗСП пред по-горестоящ административен орган
– Директор на РДСП гр.Плевен (и.д.), като с Решение № 15-РД06-0039 от 18.09.2020г.
жалбата на Г. е отхвърлена. С решението е прието, че за отпускане на поисканата
помощ по чл. 16 от ППЗСП е необходимо да е
възникнала инцидентна жизнено важна нужда. Инцидентно възникнали потребности, настъпили
внезапно и неочаквано, в резултат на непредвидими обстоятелства. Потребности, в
отклонение от обичайния начин на живот. Посочено е, че към приложените към
заявлението документи липсват такива, удостоверяващи инцидетно възникнали
здравни, образователни,
комунално-битови и други жизнено важни потребности на Е.Г., съгласно
изискването на чл.16 от ППЗСП.
Решението е връчено на адресата си на
18.09.2020г. чрез Системата за сигурно електронно връчване – л.20. Жалбата
срещу административния акт е подадена до АдмС – Плевен, чрез административния
орган на 02.10.2020, видно от поставения входящ номер.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока за оспорване и съобразно изискванията на АПК, от лице с активна
процесуална легитимация, срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, пред надлежния съд. Спазен е и редът за административно
обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково , поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№ЗСП/Д-ЕН/3610/31.08.2020г. на и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
– Плевен е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност.
Заповедта е издадена при спазване изискванията
за писмена форма, и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително и
фактически и правни основания. Заповедта е мотивирана, както изисква чл. 13,
ал.3 от ЗСП. Не се споделя възражението за липса на фактически основания за
издаването ѝ.
Съдът
констатира, че в хода на административното производство не са били допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед
е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби на закона.
Молбата-декларация на лицето Е.В.Г. по чл. 26, ал.1 от ППЗСП е била разгледана от
съответния компетентен орган, като в законоустановения срок е бил съставен социален
доклад по чл. 27 от ППЗСП и на база неговите
констатации е издадена обжалваната заповед по чл. 28 от ППЗСП. Лицето е упражнило правото
си на жалба срещу заповедта по административен ред, а след това и по съдебен.
По смисъла на чл. 27, ал.1 от ППЗСП, „в срок до 20 дни от
подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета
и изготвя социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор
на Агенцията за социално подпомагане“. В доклада са отразени всички факти от
значение за случая, като в тяхна подкрепа са приложени и доказателства. Органът
се е произнесъл, вземайки предвид всички фактически установявания, като не се
приема възражението за неправилна преценка на органа. Последният е прел, че
лицето не е представило доказателства за инцидентно възникнала жизнено важна
потребност от здравен, комунално-битов, образователен или друг характер, както
и разходооправдателни документи за извършени непредвидени плащания от
инцидентен характер. Представените от лицето в хода на административното
производство копие на амбулаторен лист №001051 от 03.06.2020г., копие на писмен
отговор на запорно съобщение, получено в администрацията на НОИ, както и снимка
на зъби не представляват доказателства, които да дават основание на решаващия
административен орган да предостави помощта по ред на чл.16 от ППЗСП. Цитираният
амбулаторен лист удостоверява единствено извършен от медицински специалист –
лекар, първичен преглед на 02.06.2020г. Липсват други медицински документи /епикриза,
резултати от изследвания и др./, уточняващи вида на заболяването, необходимата
интервенция и нейната стойност, които да дадат възможност за точна преценка дали
е налице основанието по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Правилен е
изводът на административния орган, че лицето не е представило доказателства за
инцидентно възникнала жизнено важна потребност от здравен, комунално-битов,
образователен или друг характер, както и разходооправдателни документи за
извършени непредвидени плащания от инцидентен характер. Действително пред
органа не са представени доказателства за твърдяната от заявителя Е.Г. нужда от
оперативно лечение. Не са представени и документи за извършено предварително
плащане във връзка с такава или документи за евентуално бъдещо плащане. Събраните
в хода на административното производство доказателства не могат да обосноват
наличието на обстоятелства с инцидентен характер или да бъдат приети за инцидентни
към дата на подаването на молбата. По делото липсват доказателства, затова, че
претендираната нужда е инцидентна, възникнала непредвидимо към момента на
заявлението и е различна от принципната нужда от парични средства за здравни
нужди. Лицето е здравно осигурено и операцията може да бъде извършена по
съответната клинична пътека. Дори и да е нужно доплащане,
доказателства за извършването на такова не са налице.
В молбата
приложена към заявлението-декларация, освен твърдението за предстояща операция Е.Г.
е посочил и, че с инвалидната си пенсия не може да задоволи жизненоважните си
потребности – храна, вода и лекарства. По отношение на такива разходи обаче процедурата по
чл. 16, ал. 1 от ППЗСП не е приложима. В случай, че лицето има необходимост от
допълнителни средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да
претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка
във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален
доход.
Съгласно чл. 16, ал.1 от ППЗСП, „за задоволяване на
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна
помощ веднъж годишно.“ Следователно еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е специфична. Тя със
строго законово дефинирано предназначение - за задоволяване на инцидентно
възникнали здравни, общообразователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности на лицата и семействата. В посочената хипотеза на чл. 16, ал.1 ППЗСП се изисква внезапно възникване
на посочените потребности, а не просто липса на пари за тяхното посрещане.
В случая въз
основа на данните от социалния доклад и липсата на доказателства за инцидентно
възникнали здравни и други жизненоважни потребности на лицето, органът е извел обоснован
извод, че по отношение на Е.Г. не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на
еднократна помощ. Съгласно цитираната разпоредба трябва към момента на подаване
на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето и семейството му
не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Това е основанието за
получаване на исканата помощ и доказателствената тежест за тези факти пада
върху жалбоподателя, който не е доказал по безспорен начин, че е настъпила
внезапна, непредвидима, неочаквана извънредна, иначе казано инцидентна потребност,
за да бъде изпълнена визираната хипотеза от ППЗСП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а издадения
административен акт за законосъобразен.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Г. ***, против Заповед №
ЗСП/Д-ЕН/3610/31.08.2020г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Плевен, с която е отказана еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП,
потвърдена с Решение №15-РД06-0039 от 18.09.2020г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ - Плевен.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия: