Решение по дело №611/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.84 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба на И. С. Л., ЛНЧ:**********, руски гражданин, роден на [дата]., с паспорт № 75 2188906, с регистриран адрес [населено място], [жк], к-с Д. Б. № 34, вх.2 ет.3, ап.5В против решение № 22610/28.12.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което молбата на Луценко за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена. В жалбата се правят оплаквания за неправилно и непълно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспореното решение. Иска се съдът да отмени решението и да върне преписката на органа със задължителни указания по приложението на закона. Представят се доказателства.

Ответникът по жалбата - П. на Държавна агенция за бежанците [населено място] се представлява от юрисконсулт М. К., която оспорва жалбата и изразява становище по съществото на спора. Представя преписката по проведеното пред него производство, както и изисканите от съда допълнителни доказателства.

Прокурорът дава заключение за основателност на разглежданата от съда жалба поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства.

Производството по предоставяне на международна закрила е инициирано въз основа на подадена от Луценко молба-форма за предоставяне на статут вх. № РД 09-4683/09.12.2022г. до ДАБ, както и подробно обоснована молба за международна закрила вх. № РД 09-4630/06.12.2022г. Съставен е регистрационен лист за лицето вх. № УП 21988/09.12.2022г. и на същата дата му е връчена покана за явяване в ДАБ при МС, РПЦ София за провеждане на интервю на 16.12.2022г.

Данните относно личния, обществения и имуществения статус на потърсилото закрила лице са събрани от органа чрез проведеното интервю (с участие на преводач), за което е съставен и приложен по преписката протокол рег. № УП 21988/16.12.2022г., както и въз основа на събрани допълнителни доказателства, описани по-долу.

От събраните по делото доказателства се установява, че Луценко е руски гражданин, неженен, православен християнин, роден на [дата]. в СССР (настояща държава - Руска Федерация), етнически руснак. В тази връзка по делото е представено копие на издаден от Р. Ф. паспорт № 75 2188906, с дата на валидност до 27.08.2025г.

Всички негови близки роднини са установени в Р. с изключение на братовчедка, която живее в Кралство Швеция. Няма близки роднини в държави от ЕС. Не е членувал и не е бил активист на политическа партия или организация. Луценко се самоопределя като активист на ЛГБТИ обществото и споделя притеснения заради сексуалната си ориентация, без да разкрива пряко каква е тя, но индиректно създава впечатление за хомосексуалност.

Луценко е напуснал Р. на 27.09.2022г. със самолет за Турция, с транзитно кацане в Баку, Азербайджан. От Турция в България Луценко е пристигнал с автобус на 29.09.2022г. Влизането в България е осъществено въз основа на валидна туристическа виза.

В периода преди напускането на Р. Л. обяснява, че по професия е инженер по топлотехника, но не представя диплома или трудова книжка в подкрепа на това твърдение.

Луценко изрично сочи в интервюто, че никога не се е представял под фалшива самоличност.

Молбата за предоставяне на закрила той мотивира с две групи обстоятелства – несъгласието му да бъде мобилизиран и отказът му да участва във военни действия от една страна и твърдението за обществено заявената сексуална ориентация, въз основа на които обстоятелства лицето очаква спрямо себе си преследване и/или тежки посегателства при евентуалното му завръщане в Р..

Жалбоподателят изрично заявява в интервюто си, че напускането на Р. е извършено от него с един основен мотив – да избегне мобилизацията и наказателното преследване във връзка с това, че не желае да бъде мобилизиран. Луценко не твърди да е получил призовка за явяване на военна служба или да е бил издирван от държавните власти с тази цел. Липсват посочени и представени доказателства Луценко да е оповестявал в обществото такава позиция преди пристигането си в България, нито да е бил преследван за такива изразени убеждения.

Във връзка с обсъждания в мотивите на решението отказ на жалбоподателя да бъде мобилизиран следва да се отбележи, че на практика такъв отказ не е налице, тъй като Луценко никога не е бил поканен по надлежния ред да встъпи на служба в армията на руската Федерация.

Във връзка с войната на Р. срещу Украйна, при решаването на случая органът обосновано, въз основа на приложените справки, е приел за установени безспорните между страните обстоятелства, че тази война е започната от Р. преди напускането й от страна на търсещото закрила лице и продължава, както и че провеждането на тази война се свързва с извършване на множество военни престъпления от режима, осъществяващ политическата власт в страната-агресор, т.е. в Р..

Данните относно военната служба в Р. Ф. са събрани от приложената към преписката справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023г. на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС. Данните като цяло се потвърждават и актуализират от представената пред съда справка вх. № ЦУ-452/23.01.2024г.

Установява се от справките, че съгласно руското законодателство в Р. за изпълнение на наборна военна служба войници се набират два пъти годишно – от 01.04. до 15.07. и от 01.10. до 31.12. на текущата година. През посочените периоди на служба могат да бъдат призовани всички мъже на възраст между 18 и 27 години, които нямат здравословни проблеми или неизтърпяни присъди. Наборната военна служба е с продължителност 12 месеца и след изтичането и войниците могат да бъдат причислени към резерва на страната. Както към момента на влизане в страната, така и във всеки следващ момент Луценко не попада и не може да попадне в тази група лица от мъжки пол, поради напредналата му спрямо заложения критерий възраст.

Н. 31.03.2022г. е издаден указ на президента на Р. Ф. за мобилизиране на 134 500 нови наборници в армията, като част от пролетния годишен набор. Във връзка с този указ Министерство на отбраната на РФ е оповестило уточнение, че дейността на привлечените в армията лица няма да имат общо с войната в Украйна, както и че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки“.

Н. 28.05.2022г. е подписан закон от президента на Р. Ф., премахващ горната възрастова граница за мобилизиране в армията.

Н. 21.09.2022г. руската Федерация обявява частична мобилизация на 300 000 новобранци, която е обявена за приключила в края на м.ноември 2022г.

Н. 30.03.2023г. е издаден указ на президента на Р. Ф. за мобилизиране на 147 000 нови наборници в армията и за освобождаване от армията на войниците, моряците, сержантите и старшините, чийто срок на военна служба е изтекъл. Във връзка с този набор е направено официално изявление от ръководителя на Комисията по отбрана на Държавната дума на руската Федерация, че наборниците по указа няма да бъдат изпращани на служба в Донецка и Луганска народни републики, както и в Херсонска и Запорожка области на територията на Република Украйна.

Обосновано е прието за установено от органа, че не са налице данни за включване на наборни военнослужещи във войските, чрез които се осъществява инвазията в Украйна. Данните относно състава на използваните за тези цели военни части сочат професионални и договорни войници, състав от охранителни и военни частни структури, вербувани наемници и доброволци от анексираните към руската Федерация украински територии. Посочено е в справката, че руските военни служби се съсредоточават в привличането на професионални войници. При тези данни следва да се оценя и обстоятелството, че частичната мобилизация, обявена м.септември 2022г., във връзка с която жалбоподателят търси закрила, е обявена за приключила, като по делото не са приети нито твърдения, нито доказателства за призоваването му.

Втората група обстоятелства, с които е мотивирано искането на чужденеца за предоставяне на закрила, касаят заявената от негова страна принадлежност и поддръжка за ЛГБТИ обществото в руската Федерация.

Луценко споделя, че е осъзнал по-различната си сексуална ориентация още когато е бил десет годишен. Продължителни връзки е имал последователно с четири лица. Споделя, че единствената заплаха, която е преживял е била от човек, който ги е атакувал вербално в техния Телеграм канал. Споделя за връзката си с Н. А. Ж. и за активното си поведение в руските ЛГБТИ среди.

Служебно е известно на съда, че Жаринов също е подал молба за закрила, по която е постановен отказ и е налице друго висящо дело в А. съд Бургас по оспорване на отказа, по което е постановено съдебно решение. По настоящото дело Жаринов е разпитан като свидетел, а Луценко е разпитан като свидетел по делото на Жаринов.

От интервюто на Луценко и разпита на Жаринов в о.с.з. става ясно, че двамата са се запознали през 2021г. като участници в конкурс за титлата „Мистър Кожа“ в Р. Ф.. Малко по-късно, в края на 2021г., се сближили и заживели заедно в дома на Жаринов. След провеждането на конкурса и във връзка със спечелената титла, двамата имали обществена активност като съжителстваща еднополова двойка – давали интервюта в специализирани западни електронни медии, поддържали свой канал в Телеграм с наименование „MLC“. Така, според жалбоподателя, станали обществено известни и тогава получили анонимни заплахи в продължение на период от време в Телеграм канала си.

След пристигането си в България заживели заедно в притежавано от Жаринов жилище на посочения при регистрацията му в ДАБ адрес, който се намира в [жк], в [населено място]. Жалбоподателят изразява притесненията си в интервюто, че в Р. Ф. текат процеси по съществено изменение на законодателството, насочени към забрана на публичните прояви на хомосексуалност и привличане към административно-наказателна отговорност на лицата, имащи такива прояви. Обяснява, че разпоредбите са твърде общи, което създава несигурност в поведението на представителите на ЛГБТИ обществото. Изразява притеснение за това, че санкциите могат да прераснат в наказателни.

В интервюто си Луценко е пестелив. Не представя лични кадри и снимки от съвместно участие на двойката в гей-обществото на руската федерация, както и от участието им в международни съобщества, формални и неформални структури.

Като доказателства по делото са приложени интервю с жалбоподателя и съжителя му, със снимки, публикувано в електронно списание Мистър Б Уингс (Mister B wings); интервю с жалбоподателя и съжителя му, публикувано в електронно списание Сираинер (Sirainer); снимка от видео с жалбоподателя и съжителя му, при участието им в конкурса М. К., Р. 2021г., публикувано във видео канал Ю Тюб. Приложени са и разпечатки от канал в Телеграм.

Всички тези активности са свързани с две лица от мъжки пол, които по начин на оформяне на външността си наподобяват най-общо на Луценко и Жаринов (доколкото материалите са с приложени снимки), но тези лица са представени като „Дом ъф Пигланд“ и „Мастър Маркус“. По делото не са представени достоверни доказателства, че двата псевдонима се ползват от лица, идентични с Луценко и Жаринов. В тази връзка съдът отбелязва, че в интервюто си Луценко изрично е заявил, че никога не се е представял под друга самоличност. Затова съдът приема, че идентичността между „Дом ъф Пигланд“ и „Мастър Маркус“ от една страна и Луценко и Жаринов от друга, не е несъмнена, като в тежест на двете лица е било да ангажират годни и достоверни доказателства в тази насока, което те не са сторили.

Липсват събрани по делото доказателства Луценко да е имал реална (извън интернет) обществена активност, касаеща отношения с други членове на ЛГБТИ обществото в Р. Ф. или отношения във връзка със защитата и развитието на правата на тази общност. С изключение на твърдяната връзка с Жаринов, липсват доказателства Луценко да е поддържал някакви социални контакти с руски граждани с нетрадиционна сексуална ориентация преди напускането на Р., както и след това. Участието в някакво общество означава присъствие и активност сред група хора. Не просто симпатизиране, но също и афиширане на възгледите им пред трети страни и обществото като цяло. Доказателства за подобна принадлежност и активности в конкретната хипотеза липсват.

Данните за страната на произход на потърсилото закрила лице, във връзка с втората група обстоятелства, въз основа на които се иска закрилата, са били частично събрани преди издаването на решението отново чрез общата информация в справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023г., касаещи свободата на словото, мисълта, съвестта, политическите, сексуални убеждения и др. в Р. Ф..

В периода след съставянето на тази справка и преди издаването на оспореното по настоящото дело решение са настъпили значими за решаването на случая обстоятелства, които не са били взети предвид при постановяване на оспорения административен акт. Касае се за съществено изменение на административно наказателното законодателство и на предстоящо изменение на наказателното такова, както и прието решение на Върховния съд на Р. Ф., с което „международното ЛГБТИ движение“ е обявено за екстремистко. Тези изменения в правния статус на ЛГБТИ личностите (за какъвто се самоопределя и жалбоподателя) променят значително в негативен план реалните обществени отношения в руската Федерация, както и въздействието на органите на властта върху тях. Такива данни се съдържат в изисканите от съда и приложени като доказателства по делото справки № ЦУ-452/23.01.2024г. и № ЦУ-456/23.01.2024г. Следва да се отбележи, че справките са с дати след издаването на решението, но касаят събития, осъществили се преди това.

Като доказателство по преписката е приложено писмо рег. № УП21988/14.12.2022г. от ДАБ до директора на Специализирана дирекция „М“ на ДАНС, с което се уведомява адресата относно подадената от Луценко молба за предоставяне на закрила. Посочени са личните данни на Луценко, както и обстоятелството, че е пристигнал в страната „на самоход“. Позовавайки се на чл.58 ал.10 от ЗУБ, длъжностното лице от ДАБ е поискало писмено становище по молбата на Луценко.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.

Оспореното решение е издадено в рамките на производство по общия ред на основание чл.68 ал.1 т.1 и сл. от ЗУБ от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, съгласно предоставените му правомощия по чл.75 от ЗУБ. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания. Съобразно нормата на чл.73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993г.) (ДВ, бр.88 от 1993г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като наличието и основателността на опасенията на кандидата за закрила, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена в чл.8 ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като в ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т.2), наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни по т.3, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12 ал.1 т.1-3 от ЗУБ.

В настоящия случай правилно и обосновано органът е приел, че по отношение на Луценко не се установява преследване или реална опасност от такова поради отказ да бъде отбита военна служба, която би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12 ал.1 т.1-3 от ЗУБ. Не са установени и обстоятелства за очаквана мобилизация и изпращане на лицето да воюва на страната на агресора във войната в Украйна при евентуалното завръщане на жалбоподателя в Р. Ф..

Изводите на органа за липсата на основателни опасения от преследване, основано на принадлежност към определена социална група, са неправилни. Те съответстват на събраните по преписката доказателства, но същите са непълни, тъй като самата преписка не е била попълнена с необходимите доказателства. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение по чл.9 ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК, които изискват процесуална активност на органа за събиране на необходимите доказателства и изясняване на всички значими обстоятелства преди издаването на акта. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай преди издаването на оспореното решение са настъпили съществени изменения на условията на страната на произход на търсещото закрила лице. Както приетото през есента на 2023г. ново рестриктивно законодателство в руската Федерация по разглежданите въпроси, така и постановеното от Върховния съд на руската Федерация решение в тази насока са били широко обсъждани в обществените медии в България и са били общоизвестни, съответно известни на решаващия орган. Затова съдът приема, че преди решаването на преписката ответникът е бил длъжен на основание посочените по-горе разпоредби на АПК да събере необходимите актуални доказателства и да съобрази с тях фактическите си констатации и произтичащите от последните правни изводи.

Налице е и второ, много по-съществено нарушение, довело до издаване на решението без да са изяснени важни обстоятелства по случая. Съгласно чл.58 ал.10 от ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Както бе посочено по-горе, по образуваната преписка са налице доказателства за съставено писмо до ДАНС, изискващо становище по молбата за закрила на Луценко. Липсват доказателства дали същото е достигнало до цитираната административна структура, за да бъде подложен на преценка предоставения за реакция срок.

Независимо от това органът е пристъпил към решаване на преписката без да провери дали писмото реално е стигнало до компетентните длъжностни лица в ДАНС и дали липсата на становище се дължи на нежеланието на ДАНС да изпълни законовото си задължение или на други причини. Това е следвало да се изясни, тъй като процедурата касае интереси от особена важност, а именно националната сигурност на Република България. В случая не може да се приложи правилото на чл.53 ал.4 от АПК, съгласно което, ако в определения срок мнението (на ДАНС) не бъде съобщено, актът се издава без него, тъй като липсват доказателства по преписката, че такова мнение реално е било поискано. Н. второ място, не може конкrетиката по оспорения случай да се разглежда като обичайната такава, при която отговорът от запитания административен орган може и да не бъде даден и крайният съдебен акт да бъде постановен без това становище. Този извод изхожда от вмененото с разпоредбата задължение „задължително“ да бъде поискано писмено становище от ДАНС.

Касае се за обстоятелства и данни, които съдът не може да събере непосредствено поради липсата на възможност за това с нормативноодобрените способи на процесуалния закон. Когато става въпрос за национална сигурност, съответната агенция е длъжна да използва всички свои средства за проверка на посоченото лице, както и да предаде пълната информация, с която разполага, на съответния съдебен състав. В случай, че същата съдържа данни, представляващи класифицирана информация, налице са, предвидени от самото законодателство, достатъчно гаранции за обезпечаване неразкриването й в съдебното производство. Същата обаче, следва да бъде представена в пълнота на съдебния орган. Обратното възпрепятства способите за постигане на правилно и законосъобразно правосъдие в една демократична държава и е пречка за правилното решаване на делото. В конкретната хипотеза е видно това, че в периода 2018-2019г. жалбоподателят е пребивавал често в Швейцарската конфедерация и в Република Италия – държави с по-развит стандарт на живот и демокрация, като нито е било поставено като въпрос на проведеното интервю, нито е изследвано по какви причини не е заявен именно там статута на бежанец, след като получената от посолството на Р. България туристическа виза предоставя на жалбоподателя възможност за пътуване през територията на целия ЕС.

Горните пропуски се квалифицират от съда като съществени процесуални нарушения, тъй като събирането на посочените доказателства и изясняването на обстоятелствата би могло да обоснове различни крайни правни изводи при решаването на преписката. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Воден от горните съображения настоящия съдебен състаw стига до извода, че жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорваното решение следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас, III-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. Л., ЛНЧ:**********, руски гражданин, роден на [дата]., с паспорт № 75 2188906, с регистриран адрес [населено място], [жк], к-с Д. Б. № 34, вх.2 ет.3, ап.5В решение № 22610/28.12.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което молбата на Луценко за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена.

В. П. на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез А. съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.